glishev

Дано да я има. Забавна е.

Не е ли Вознесенка? Спандю, май ти одеве по друг повод с право ми правеше забележка, че се вглеждам в прекалено дребни детайлченца и не смея да направя паралел, ако не е едва ли не очевиден. Май си прихванал от тоя ми дребнав грях Искаше азиатски съставни титли - моля. Не всички са хептен парадни. Па и парадни да са - какво пречи и "кана сивиги" да е и парадна? И какво значи "парадна", в крайна сметка? това, което днес е парадно, вчера може да е било функционално. Да не говорим за прекия възможен османски паралел: а) кана сивиги Х, архонт; б) великият султан Х хан.

Ресавски, за Яхъя по-горе съм коментирал и то доста. За треклянската пещера ще видим ли нещо цитирано или ще си останем с голо твърдение като в БС през 2007? Качо, има поне две възможни обяснения за ранното скопяване въпреки трибута. Ще ти посоча по-простото: приблизително по същото време Петър е обявен от "всесилния василевс" за "кожогризец". Отношенията между двете държави все пак не са съвсем безоблачни, камо ли пък България да е в някаква позиция на силата - даже напротив. Въпреки трибута (който също хич не е безпроблемен). Другото възможно обяснение може да ти дойде малко нанагорно - че Петър не е имал нищо против вторият му син да бъде скопен. Инак мога да ти изброя още почти двайсет средновековни източника, където се говори или поне споменава за Самуил, но това с нищо не променя фактите. Няма да гадая кой текст е субективно "най-важен" за теб. Нито пък ще повярвам, че си изчел и Лъв Дякон, и Кекавмен, и сигилиите на Василий, и Каталога на архиепископите, и Михаил Деволски, и пр. Инак да, разбрах, Скилица не те кефи. Кажи сега за царската канцелария? Да не би да съм проспал откриването на грамоти, издадени лично от Роман Не, не ми вади текстове от ВБЦ, по-назад съм коментирал за тях и приложимостта им. КГ, не точно срещу мир, защото мир така или иначе си има, колкото вероятно срещу продължаване на прекалено византоугодническата политика на Петър. Самият Петър е (може би по неволя) силно провизантийски действащ в края на царуването си, а синът му Борис е едва ли не ромей. Това вероятно не се нрави на част от аристокрацията. Самуил по-късно наистина се оказва крайно непримирим спрямо империята.

Идеалист си ти

Constantinople: the Forgotten Empire, by Isaac Asimov:

Азимов е голям популяризатор - най-веселата му книжка е за Византия. А Монтанели не го закачай, човекът е клюкарка от класа.

Елемаг, всичко това е много интересно, но в каква употреба "каган", "кан(а)", "хан" и "хаган" се срещат първо? В иранска или не?

Тъй, значи в пещерата Църквето край с. Трекляно, Кюстендилско има какво? Стенопис, датиран със сигурност между 977 и 991/1003? И изобразяващ коронацията на Роман-Симеон като цар? Или скална рисунка? Че и с монограм, разчетен като "Роман-Симеон"? Наистина, трябват снимки и/или точен цитат от публикация. Ресавски, източникът ти за това твърдение е Георги Атанасов, "Инсигниите на средновековните български владетели". Поне така твърдиш в стара дискусия в БС. Но къде в книгата има снимка и къде в нея пише, че това от Църквето е коронация на Роман, па и чак от самия Х в.? Би ли дал издание и страница на книгата? В самата книга има ли ясни снимки? Инак гледам, че при старата дискусия в БС Торн е предложил и някаква статия по въпроса: Чохаджиев, Ст., Герасимова, В. Скитът край село Трекляно, Кюстендилско. – ИИМКн, 1993, V, 333-339.

КГ, имай предвид все пак, че и тогава са умеели да подбират по-прилични дечица като за снимка с Н. В. Царицата

Монтанели е велик, само че за да не те вкара в неразбиране, трябва вече да назнайваш нещо за древен Рим и много - за днешна Италия

Спандю, мисля, че ахеменидското влияние при арменци, парти и Сасаниди е очевидно дори за идиоти като мен; но шахиншахът все пак не е нито "кан", нито каган Ахеменидски държавнически идеи да проникнат (опосредствано и през културна медиация) у други степни народи - това да. Но от това още не следва, че "каган" и "кана" имат различно значение. Ако "кана" или "каган" бяха калкирали употреба, близка до тази на "шахиншах", щяхме да имаме веселите форми "каганинкаган" или "канаинкана". Може и "канасинканас", ама на, не се срещат. Пък и "кана" и "каган" просто не са ирански по произход понятия, за разлика от "шах" и "шахиншах". За еретичната ти мисла относно Йехова - не е еретична, а за съжаление незащитима. Първо, името на еврейския Бог не може да се употреби в титулатура по сакрални причини. Знаеш Моисеевата заповед: "Не произнасяй напразно името Божие". което направо означава да не го произнасяш извън молитва, та дори и не във всяка молитва. Ако някой народ наследи името и култа към божеството от юдаисти, ще наследи и чувствителността им по отношение на култа. Титлата тогава би била "канас Адонай'и", но не и "канас Йехови" Всъщност името "Йехова" е една средновековна мешавица между съгласните на "Яхве" и огласовките на "Адонай", която няма как да повлияе на ранни езикови процеси в Кавказ. Второ, на арамейски и на по-стария староеврейски Божието име не е Йехова, а по-вероятно Яхве. И "канас Йехови", и "канас Адонай'и" няма как да дадат "YBHГН". По-скоро щеше да има някакво "IXBХ". А и "Яхве" няма как да дойде в употреба от манихеи и несториани: манихеите ненавиждат Твореца и го наричат само "Демиурга", не биха предложили името Му за в титла. Несторианите пък са просто хетеродоксни християни, по-скоро биха предложили обичайната титла "от Бога". И нито манихеите, нито несторианите се молят или служат на арамейски, най-много на сирийски. Да не говорим, че под семитско езиково влияние можеше вече да няма ни "кана", ни "канас", ами направо "мелик" като владетелска титла, а българите може би щяха да са на мястото на хазарите Разбира се, баш сюбегията Омуртаг споменава, че почита разни богове и небесни тела, така че точно той да носи титла, имаща нещо общо с "ревнивия" еврейски Бог е бая съмнително. Вярно, че баш тамам хептен сюбеги хановете пишат "Бог вижда" и са "от Бога", но и това е или безлична употреба, или византинизъм, а не нездраво юдейско влияние. Българите си правят жестоки гаври с християнския Бог (например режат ръцете на адрианополския владика), а християнският Бог все пак е ъпгрейдната версия на еврейския. Тъй че всякакво юдейско влияние над българите в Кавказ ми изглежда невъзможно. Накрая, арменският католикос може да се е омотал нещо и просто да е написал невероятна глупост. Все пак - Средни векове, хората са били склонни да пишат и абсурдни неща Инак е находчиво, може да свърши работа за някоя субсидия от университета в Хайфа. KANACYBHГН-то трябва да си е българско, няма какво да е.

Кухулин, нещо подобно казва и Аспандиат. Все пак ми се струва възможно "каган" и "*кан" просто да са форми с общ произход, без смислово различие у ранните българи. Съмнява ме да има такава йерархичност на монархическите титли у степните народи преди Чингис хан.

Спандю, в анонимната "Тайна история на монголите" от XIII в. често се срещат обръщения като "хане-повелител", "хане-татко" и титули като: "ханът-океан" и "ханът-баща". Включително и "хаганът-баща". В османотурски текстове също има такива ласкателни титулувания: "ханът-закрилник на света", "султанът-повелител на героите" и пр. Примерно в анонимното газават-наме за Мурад II е пълно с такива. Вярно е, че са доста късни, но ето, има ги и са си източни. В Япония, както често давам примера, поне от XII в. нататък се появява "сей-и дай шогун", което е буквално "великият военачалник-победител на Севера". Мисля, че могат да се намерят и по-стари корейски и китайски примери за съставни титли с военно значение. Примерно "военачалникът-защитник на Сучджоу" или "господарят-закрилник". Интересно дали при ранните маджари има такива. И какво ли се знае за сановете при узи, кумани, печенеги... Иначе у самите ранни българи има доста съставни титли и май някои са си свързани с военна дейност. Разни жупан-таркани, багатур-багаини и пр. Разбира се, вече в късносредновековните държави от Централна и Източна Европа ги има: "князът-рутенски воевода" и "князът-хетман" в Жечпосполита, "царят и велик княз" в Московска Рус...

Кога е изобразено

Браво, ми ти си вече готов Пробвай да си намериш Евтропий на руски - той е написал нещо като каталог на римските императори и има хубаво руско издание. Елена Фьодорова също си струва.

"Императорите на Рим. Величие и упадък" от Елена Фьодорова (много добро книжле), "История на Рим" от Индро Монтанели (също доста прилично), "История на византийската държава" от Георгий Острогорски (направо задължителна, в ранния период си е история на късната Римска империя), всичко, което си намериш на руски от Амиан Марцелин, Руф Фест и Евтропий в нета (късноантични автори с много детайли), "Светът на късната Античност" от Питър Браун (абе всичко от него), "Тайна история" от Прокопий Кесарийски. И две романчета: "Велизарий" на Робърт Грейвз и "Юлиан" на Гор Видал. Много са добри, почти исторически съчинения Това са май достатъчно на пръв поглед неща. Вече по-специализирано за военната история на късноантичната империя верно Аптеций знае най-добре

Всичко може. Дето викаш - по някаква причина броен за жена. Или дето вика БлекУлф - по сакрални причини. Тъй или иначе заключението за древен хомосексуалист е леко поприбързанко, несигурно, не е без алтернативи и отвсякъде мирише на ретрополиткоректност.

Напълно си права. Само дето, кой знае защо, видимо намалява броят на тези, които са съзнателни, за сметка на броя на несъзнателните. Може би защото последните правят и "възпитават" много повече деца.

Казах ти, Ресавски - "велемощен" в случая май е само литературна употреба, а не институционална. Двете употреби не са засвидетелствани паралелно. А дали Роман изобщо е бил цар - това тепърва трябва да се установи със сигурност.

Йончев, нямам какво да добавя към тебе Разбира се, даваш си сметка, че и аз не мога да бъда изцяло сигурен в хипотезите си. Само мога да отбележа, че не противоречат на изворите. Докато част от клишираната историография в случая противоречи на духа на епохата, така да се каже. Мисля, че разбираш това. Причините за много от събитията в X-XI в., датировките в биографията на Роман, точната роля на Комитопулите в последните години на ПБЦ и характерът на управлението на тази династия за съжаление не се изследват и си остават проблематични - между клишетата и белите полета. А периодът е безкрайно интересен. Единственото, което човек може да направи, е да препрочита изворите и да си задава въпроси. Но е длъжен да го прави. В случая с Роман и Комитопулите нещата съвсем не са докрай изяснени, а традиционните историографски натрупвания са доста наивни. Ресавски, ако "велемощен комит" и "комит" са две длъжности, то откъде съдиш за това? Йончев много точно отбелязва това за "един от". Колко "комити" и колко "велемощни комити" трябва да има в края на ПБЦ според теб? Смятам, че "велемощен комит" е просто литературна фигура. Във френски хроники например често се среща изразът: "един от могъщите барони на страната". Между "барон" и "могъщ барон" обаче няма смислена разлика. Както няма и между "рицар" и "доблестен рицар", да речем. Както и да е, дори да допуснем, че Никола е с някакви специални функции, свързани със столицата, то наследниците му очевидно нямат отношение към това. А и няма потвърждение в изворите за такива функции.

След това абсурдно "кнез у Бога" мнението на Маготин започва да ми изглежда хилядократно по-приемливо (и то все пак е, нищо, че не съм стопроцентово съгласен с него). Какъв ти "кнез у Бога"? Нали титлата на старобългарски ще е "княз от Бога"? Последно "у" или "от"? Има смислова разлика, да знаете. И как "BHГH", което се чете "виги", ще се окаже "Бога"? Някои не могат да приемат, че във владетелската титулатура има смислова тавтология от рода на "господар-повелител", но нямат проблем да четат, че "кана сивиги Омуртаг, от Бога владетел на многото българи" всъщност бил "кнез у Бога Омуртаг, от Бога княз...". Да не говорим, че очевидно пропускате, че "KANACYBHГН" се появява само в надписи, изсечени иначе на гръцки език, както и че с появата на старобългарския тази титла просто не се употребява повече. Явно не правите разлика между езика на ранните българи и "старобългарския", който, какво да се прави, наистина е от славянската група и не съществува в писмена форма преди 867, а в България не е употребяван преди 886.

Галахад, кои непротиворечиви, синхронни извори определят Роман като цар и Комитопулите - като негови служители? У Яхъя тези неща са много несигурни. Разбира се, не приемам това, че в изчезнал източник "вероятно е пишело". Смятам, че статутът на Борис и Роман в Константинопол преди 969 е полузаложнически-полупочетен. Това не е особено изненадващо. Качо, май не пропускам, а се опитвам все пак да пиша сбито. Давай по същество Да, смятам, че още в 963 Роман е скопен. Това не означава непременно сурово заложничество - евнух от царски род би могъл да бъде полезен и безопасен висш сановник. Ресавски, достатъчно е, че ги има десетте комитата още от Омуртагово време. Ако смяташ, че комитите Петър и Никола са с еднакви, специални функции и че тези функции са свързани непременно със столичния град, тогава наистина е интересно защо Комитопулите не се интересуват от Преслав като център на престижа. Разбира се, по никакъв начин не може да се потвърди, че Никола има някакви функции в столицата. Изобщо няма сведение Комитопулите пък да помагат с нещо на Борис II (даже напротив). И със сигурност се знае, че центърът на действията им е далеч на югозапад от Преслав. Какво повече? Интересно е, че след последното си пленяване скопеният Роман изобщо не понася тежко наказание. Да, имаме известие, че умира в затвор, но имаме и известие, че умира като стратег на Абидос и препозит. Кое е вярното и дали "затвор" тук не е просто незнание от страна на летописеца или пък не замества "плен"? Във всеки случай на Роман не е нанесено допълнително членоувреждане и със сигурност не е екзекутиран. А известието за стратегството в Абидос и препозитската титла е прекалено конкретно, за да бъде пренебрегнато. Излиза, че ромеите не смятат Роман за водач на бунт, измяна или "апостасия", казано по тяхному. Следователно Роман действително не е бил обявен за цар. Възможно е Борис и Роман наистина да са освободени от ромеите в 976-77 с цел да се опитат да се противопоставят на Комитопулите. Но както знаем, законният глава на династията е убит (от самите българи), а безопасният евнух временно попада в ръцете на Самуил и може би е поставен за управител на Скопие. Вече бях коментирал, че е възможно Самуил да се е провъзгласил за цар още приживе на Роман, при това докато последният още е в България. А ако Борис наистина е имал наследници, тогава първо - Роман няма как да претендира за наследството, второ - нямаме известие да е обявяван за регент, трето - Самуил би трябвало изобщо да не става цар, защото цар би бил някой от Борисовите потомци. Но изглежда, че Самуил не се е съобразявал изобщо с претенциите на царското семейство и че ромеите са знаели за това. Бездруго, след като Борис е накаран да свали от себе си регалиите, цялото семейство губи права от византийска гледна точка. От 971 г. за ромеите България не съществува. Ако Роман бе обявен за неин цар, това би било "апостасия" и след 991/1003 вероятно би бил наказан много сурово. Разбира се, скопяването на Роман - и то с вероятно много ранна дата - сочи много убедително към невъзможността той да стане цар.

Е, Ресавски, има комити в България и има комит Никола. Сега можем с теб да си измислим няколко вида и подвида комити, но дали ще е по изворите? Не съм го чел лошо, има споменаване на "бунели България" за Комитопулите от последните години на Петър. Остави черпенето, по-назад в темата съм споменал къде са разликите.

То има два варианта с данъка - единият е твоите васали да ти плащат данъка, другият е съседна империя да ти плаща трибут за гранична служба. Май само нашите последни средновековни владетели изпадат в положението на васали и плащат харадж на Мурад I и Баязид I. Това състояние е с прекъсвания и не продължава много време преди Баязид просто окончателно да приключи с различните български владения (ако не вземем предвид евентуалната възможност да има и някакви български владения и в началото на XV в.). Инак българите известно време получават трибут от ромеите в ПБЦ. Май има и случаи на плащане на еднокретна репарация при неуспешна война. А през ВБЦ, мисля, България известно време и сама има васали, така че може и сама да е получавала данък от чужди владетели - примерно от Мануил Ангел Комнин от Солун. Кой знае, може би известно време и от Влашко. А може и първите Асеневци да дават някакъв трибут за служба на отделни кумански родове.

Златодобив по Нил? Няма такова нещо. Има данни за сериозен спад на дохода в злато на Византия при арабската експанзия (нормално, изгубени са данъците, таксите, митата и рудничарството от Египет, Картаген, Месопотамия, Сирия и Киликия). Балканите почти не дават доходи. Остават рудниците от византийска Мала Азия, както и доходите от Константинопол, Солун, Ефес, Трапезунд и няколко подобни града. Както и доходи от византийско каперство. Точно така, каперство в Средиземно море. Има данни за средата на XI в., според които наемни екипажи плячкосват крайбрежията на Средиземно море, връщат се в Константинопол и оставят огромна част от плячката от десетки крайбрежни селища и превзети кораби на империята. "Флотът е славата на Романия", това е почти поговорка. "Пътуване към Константинопол" на Лиляна Симеонова и "Константинопол и руската колония" на Т. Томов дават доста добри данни за доходите на ромеите. Пристанището на Града генерира невероятни приходи само по себе си - поне докъм края на XI в., когато италианските търговци получават правото на безмитна търговия, което окончателно подкопава финансовата система. За съжаление трайно "презапасяване със злато" не може да има. Или ще доведе до разграбване от безотговорни чиновници, или до инфлация, или просто ще се похарчи за нуждите на страната. Затова изрично се отбелязва, че еди-кой си цар или василевс е оставил хазната пълна/празна. Пълната хазна е много важна, но не може да се разчита за дълго на един голям запас пари. Той ще се стопи. От хазната непрекъснато тече (освен в най-примитивните ранни германски колективи, където съкровището на краля се вози с него и не се пипа). В една истинска империя, дори и паричното обръщение да е относително слабо, парите непрекъснато се оттичат от хазната и трябва да се взимат мерки, за да се и наливат обратно в нея. Инак империята просто рухва. Няма държава без нужди от злато. Особено в Средните векове. Просто няма. Златото - ами че това ти е армията. Дори "въоръженият народ" трябва да разчита на плячка и издръжка. Поръчването на доспехи и качествено оръжие не става без злато. И няма армия без известен брой специализирани наемни корпуси, дори и да са малобройни. Да не говорим за монументално строителство и поддръжка, фортификация, обсаден парк... Тъй че византийският трибут е идвал дюшеш на българите, когато са го поучавали. Поддържането на владетелския престиж в столичния град и дворец, даренията за Църквата, одеждите... всичко това струва пари. Да, стандартът може да бъде и сребърен. Но среброто е поне десетина пъти по-евтино от златото, така че преди изобретяването на флорентинската полица от XIV в. пренасянето на огромни количества сребро е особено трудно и неудобно. Далеч по-лесен е преносът на едно ковчеже злато вместо на десет големи сандъка сребро. Неслучайно ПБЦ се превръща в империя по време на придобиването на големите доходоносни залежи в Карпатите и запада, когато ги губи. Византия е прочута именно с номизмата или "безанта" си, наричан днес "средновековен долар". Като морска държава на два континента, Византия дълго време има разнообразни източници на доходи и възможностите да влага пари във всичко: включително в типичната дипломация по византийски и в трибутна система.