glishev

Важното е обаче дали така пише по енцикликите.

Това е много ограничена гледна точка, Качо. Легалистка, педантична и скучна. Да не говорим, че не е и вярна. Краят на Римската империя е като края на Античността - процес, а не събитие. Римската империя е антична държава, а Византия, както и "Свещената Римска" - средновековни. Между Юстиниан Велики и Ираклий се случват поредица събития, които довеждат до края на онова, което можем наистина да наречем Римска империя, щом държиш това да ти е отправната точка. Римска империя, отрязана от Рим, отрязана от египетските си доходи, изгубила латинския си език, изгубила дори фикцията за републиканско управление (фикция, донякъде запазена даже в ранния доминат)... това вече не е Римска империя. Добави сетне и създаването на темната и стратиотската система, "симфонията" между Държава и Църква (непозната на истинския доминат идеологема) и ще стигнеш до извода, че например в IX в. от старата Римска държава не е останало на практика нищо освен името. И наследството. По същото време обаче същото име и същото наследство вече имат и нови носители в някогашния римски Запад. И тъй като съм повече историк отколкото филолог (а ти все пак не си историк), смятам, че ти убягва нуждата да погледнеш по-широко на процесите, довели едновременно до края на Античността и (логично) до края на последната антична държава. В това отношение предпочитам да се доверя на Питър Браун, Луи Алфен и Доминик Бартелеми, които гледат на историята като на непрекъснат процес, а не като на поредица изолирани периоди. Пропускаш много възможности да видиш приемствеността там, където я има, за да се вглеждаш само в правната фикция, наречена Романия. Не че Византия не носи много от Античността, съвсем не твърдя такова нещо. Просто римският елемент постоянно отстъпва пред гръцкия и ориенталския, това е. Византия на Никифор II, Василий II, Алексий I или Михаил VIII е не повече (и не по-малко) римска от империята на Отоните, Хоенщауфените и ранните Хабсбурги. Просто на Изток и на Запад оцеляват различни дялове на старата римска цивилизация. Имперската приемственост не бива да се надценява - в крайна сметка и Хлодвиг е римски консул.

Исав, просто ще ти трябва да положиш малко мисловно усилие Няма как "княз" да се появи в създадената от шведски варяги Новгородска Рус... под българско влияние. Такова в Новгород просто, ами, липсва. Не, Рюрик не е от рода Дуло, а от клана Рос Няма как "княз" да се появи и в полските и моравските земи под българско влияние. И там няма такова, но франкско, виж, има. А сръбските, чешките и хърватските славяни направо предпочитат титлата, оформена от личното име на Карл Велики и я ползват наравно с "княз". От всички славяни под българско влияние е само една част, предимно по долното течение на Дунав. Доста повече славянски маси са в контакт с германски народи. А титлата "княз" е разпространена в на практика всички славянски езици. Форми като "княгиня" например демонстрират голяма близост с добре известни германски форми (koeningin, да речем). Славянски народи са в контакт с германски още отпреди българите да излязат на сцената (а който се съмнява в това, може да си зададе въпроса кога например ободритите се заселват по границите на Саксония). Колкото и странно да ни се вижда, германските варвари са обхванали доста по-обширни територии от българските, създали са повече държави, а германизмите в славянските езици далеч не са само два-три. Разбира се, би могъл да предположиш някакъв много древен общ произход на "каган" и "конунг", но бъди предпазлив в тая посока, че тя е пълна с капани за непредпазливите

Качо бе, кос коджа ми ти археолог и познавач на историята си, ако трябва аз да ти дефинирам тепърва всички възможни измерения на римското наследство, значи и двамата сме я закъсали. Ми да, почти мистично е. Какво е римско и какво не е? Латинският език? Правото? Съдебната практика? Военното дело - но кое точно? Цирковите зрелища? Републиканското или имперското начало? Сенатът? Християнството? Покровителството към гръцката култура или презрението към лукса? Инженерното дело? Градският бит? Седемте свободни изкуства? Романските езици? Романските църкви? Кръстокуполните църкви? Мозайките от Равена до Дура Европос? Константинопол, Аахен или Акве Сулис? "Животът на Карл Велики", написан в стила на Светоний? Какво изобщо не е римско в Европа и Средиземноморието? Да, Византия е Източната Римска империя. И поне до 1204 е многонационална държава или поне претендира да е такава. Но наистина, на запад през Средновековието се запазва цяла група простонародни езици, произлезли от латинския, които се наричат "романски" още от Средните векове. Законите на варварските крале наричат завареното население в завоюваните провинции "римляни" (и това наистина са римски граждани още от едикта на Каракала). Литургията на запад се служи на езика на римската администрация. Още от Константиново време епископите поемат редица административни длъжности, които запазват при германските крале. Епископите най-често се покоряват пряко на Рим. на самия Рим, където и без империя се е запазил центърът на авторитета - религиозен авторитет, но нима и римските императори не са били върховни понтифици и разпоредители на култа? При Октавиан варварските царе изпращат синовете си за заложници, а при Григорий Велики кралете идват на поклонение и целуват пантофката му. В Арелат, Ним и Марсилия циркови зрелища и градски курии се запазват до VIII в. След 1000 г. градските патрициати отново започват да се съставят по образец на някогашните римски курии. В Аахен Айнхард цитира често Цицерон и подражава на Светоний. Рихер от Реймс и Нитхард почти копират Цезар. В Англия в XII в. Галфрид Монмаутски откровено се вдъхновява от Вергилий за своята "История на британските крале", а във Франция още тогава се пишат комедии в стила на Плавт на доста изящен латински. Университетите се сформират като колегии от класически тип. За да оправдаят намесата си в църковното управление остфранкските крале на Германия си присвояват императорска титла. За да запази контрола си върху Църквата (Римската Църква) Светият престол се позовава на авторитета на първия светец между класическите императори. Половината средновековна история на Запада се върти около спора за това кой е по-римски: императорът или папата. Староанглийската поезия е пълна с елегии, посветени на руините, останали след "гигантите" - става дума за римските руини. търговските маршрути следват теченията на реките и запазените римски шосета. В името на Рим са покръстени и райони, останали извън стария лимес - датчани, ирландци и исландци започват да извършват дългото поклонение до Вечния град. Късносредновековните юристи постоянно се позовават на римските правни реалности и опит. Накратко, римското наследство е безкрайно разнообразно и не може да се вкара в тесни рамки. На Запада то не липсва по никакъв начин. През това време Източната Римска империя постепенно изоставя латинския език, приема полуперсийска титулатура на василевсите си (никой не би нарекъл Марк Аврелий "василевс"), губи типично римските куриални градски институции извън столицата си и се ориентализира все повече, оставайки действително Римска... по име. Ако е до името и до пряката приемственост - е, селджуките от Коня и османците също носят с гордост името Рум. --- Запъналко, хайде с "цар"/"цясар" да се занимаем в отделна тема

Отде да знам На италиански ползват директно английската чуждица comuter, но на френски казват ordinateur, така че на латински би могло да бъде ordinator. Това означава буквално "сметач", "подреждач" и "повелител", така че не е съвсем зле. Би могло да бъде и computator, "изчислител", което ми допада. Гугъл-преводачът пък дава alpha, което е доста странно. Трябва да се прегледа някоя папска енциклика, за да се види как е от авторитетен източник Всъщност Гугъл-преводачът може би следва тъкмо такъв източник. Помня, че "хладилник", изобщо "охладител" на латински (пак от папска енциклика) е refrigerator(ium), което вероятно идва от френското refrigerateur. Ето нещо забавно: Spearcatella Se Spærcletelle, ēac hātte Ċircolwyrde, (Nīwum Englisce: computer), is searu ġewisses mid helpe sumes āwendendliċes rīmbebodes ġeæfnan mæġ

В тоя текст е описан битът на пътуващ воин, а не на аскет.

Че "св. цар Тривелий" си е отдавна почитан светец, фолклорен образ, носещ черти на княз Борис и хан Тервел, почитан, зографисван, описван и пр. Хората по света почитат даже "св. Бригита", ние тук за един св. Тривелий се чудим и маем Да не говоря за "св. Терапонтий Сердикийски", който бабите на мнозина от нас са почитали без исторически начетените им внуци да си дават сметка за това. А, то пък скоро иде и Гергьовден. Изобщо, какво се шашкаш от свещениците, Гербов?

Романе, стига спамил, де. Всички знаем, че си първият ром Качо, ОК, но римското наследство не е само въпрос на легитимизъм. Гледай го малко по-широко. Византия в един момент се оказва по-скоро последната елинистическа монархия отколкото Римска империя. Иначе за власите си праффф

Престанете да спамите тази тема, има си нарочна за Римската империя, Византия и римското наследство.

Скоро стана дума и за това в темата за значението на ханската/канската титла. Ввъ форума често си говорим, че историографията ни е пълна с преразкази, копи-пейст, компилации, повторения, хиперинтерпретации и преливане от пусто в празно. Особено когато стане дума за българско Средновековие, още повече за дохристиянския период на ПБЦ, нещата са с мирис на барут. Не сме сигурни в датировките, не сме сигурни в изписването на титлите и имената, не сме сигурни в относителната стойност на изворите, а най-вече не сме сигурни в авторитета на писалите за ПБЦ учени - от всички дисциплини. На какво дължим това? Кои са най-проблемните места в историята на ПБЦ? Само този период ли е неясен за историците ни?

Мислех, че тук е БГ-наука, а то било БГ-вяра Е, аз избирам да вярвам на Перкунас. А името на Македония е употребявано за ястия с разнообразен състав най-вероятно заради пъстрото население на областта. Тази употреба датира може би от около сто и двайсет - сто и петдесет години.

Не бе, то това е ясно, КГ. Житиеписецът се е поувлякъл малко (което е и особено разбираемо у български житиеписец, за когото ромеи няма, а има гърци). Но нещата стоят така - византийците имат непрекъсната приемственост с късноантичната империя на Константин, Теодосий и Юстиниан и си се самонаричат последователно "ромеи". Вярно е, че Византия е смятана все още за Римска империя и споменавана като такава включително от западни автори като Беда Преподобни в Англия през VIII в., Айнхард (!) в Германия през IX в. и норманския Аноним в Апулия през XI в. Така си е, Византия е Романия и никой не може да го оспори. Вярно е обаче и другото - че след 1204 г. каквото остава от Византия вече е само гръцко. Какво е Никея? Константинопол в изгнание? "Рим 2.1"? Дори след реставрацията от 1261 империята вече просто не е многонационална. Всъщност вече не е империя. "Ромей" също си променя значението - вече не е еднозначно с "римлянин": когато във втората половина на XIII в. Теодор II и Михаил VIII пишат до Светия престол на латински, те превеждат титулатурата си като императори вече не на римляните (Romanorum), а на "романийците" (Romaeorum). "Ромей" вече не е еднозначно и с "християнин", нито дори само с "православен": в 1394-95 патриарх Антоний изрежда в писмо до московския княз много православни народи, които очевидно не са ромеи. А в началото на XV в. последното поколение византийски автори откровено се изживява като гръцко - те говорят за себе си като за елини, донякъде под влияние на италианските си кореспонденти. А Михаил Панарет от Трапезунд и Леонтий Махера от Кипър смятат, че "ромей" е всеки, който говори гръцки (!). До последното гонение от 1953-1956 г. "ромеи" се самонаричат само представителите на гръцкото малцинство в Истанбул (макар че форми на гръцка народна почит към Константин XI като към мъченик са се запазили и до днес). Поразително е, че истанбулските "ромеи" са наричани "турки" от останалото гръцко население. Вярно е и още нещо: че след VII-VIII в. латинският език на Юстиниановия кодекс е напълно изоставен от византийската администрация. "Латини" става нещо различно от "ромеи" и дори придобива негативен нюанс (което само по себе си е противоречие - та какво по-римско от латинската реч). А има и още поне две, вече не съвсем европейски и определено нехристиянски държави, които не съвсем без основание претендират за римското наследство: султанатът Рум в Коня и Османската империя (която в прав текст е обявена за приемник на Византия от Георги Трапезундски в трактатите му до Мехмед II и от Баязид II в писмо до венецианския Сенат). В XVI в. османските султани съвсем по византийски поставят под въпрос правото на Хабсбургите да се титулуват "римски императори", а и, разбира се, османците наследяват не само геополитическите задачи на Византия, а и някои нейни институции. България, а след нея и Московска Рус също претендират за мястото на т. нар. "Трети Рим". На фона на всички втори и трети "Римове" и Румове няколко германски династии с различен успех установяват "закрилата" си над самия Рим и колкото могат от Италия. Французите пък за известно време просто преместват Рим в Авиньон Самият Рим, разбира се, не престава да бъде център на авторитет през цялото Средновековие и понякога успешно се налага над владетели и народи. Всъщност не можем да говорим за един-единствен носител на римското наследство в Средните векове. --- П. П. Романе, зверски спамиш, нали знаеш Дай нещо конструктивно, така. Швабите не са лишени от основание, дет съ викъ. Впрочем, аз на вачковизмите за "Сердикийски едикт" не вярвам, но това е за друга тема.

Браво, Кухулин, супер На това отгоре го пише в житие на византиец, съставяно от негов последовател. Страхотен цитат намери.

Маготин, според теб възможно ли е титлата на българските владетели първоначално да е просто "кана" и едва в резултат на някакви извънредни събития да е разширена? Поради някаква проява или качества на Крум или Омуртаг или пък заради разширяването на владенията им? Един вид "канът" да се превръща във "велик кан", своего рода подражание на титла като "цар на царете" или по-скоро "император" предвид византийското съседство? Питам, понеже изображение на Омуртаг е надписано като "василевс" в Мадридския препис на Скилица, а и на медальона си Омуртаг се изобразява като император. Иначе да, записването на титла като име се среща често в какви ли не извори. Не се учудвам, ако автори от империи като Византия или Персия гледат на някой могъщ номадски владетел като на един от "царете на света". Това е типично за собствения им светоглед, в крайна сметка, така че споменатото от Питър Браун не би трябвало да ни разколебава. Наистина, в "Шах-наме" на Фирдоуси са споменати петима върховни властници на света: шахиншахът на Иран (разбира се, на първо място), кесарят на Рум, хаканът на Чин (китайският император), шахът на Индия и хаканът на Туран, тоест на степите. Но това не е собствено степна гледна точка, а иранска. Да говорим за "короната на Степната империя" и за самата "Степна империя" като някаква автентична политическа теория на самите степни народи значи да им приписваме йерархичното мислене на монархии като Персия, Византия или Китай. Мисля, че в това отношение изворите ни подвеждат. Смятам, че ако изобщо има такова нещо като собствено номадско мислене за степите като някакъв "свят", като единство на власт и авторитет - то е едва от времената на Чингис хан. Исав, прав си за предпоставените тези, но нека не са недопоставени. "Каннас", за което Хърс говори, просто не отговаря на изворовата база български каменни надписи, където титлата си върви с едно "N" в най-много засвидетелствани случаи. Тъй че има "кана" или "канас", но не и "каннас". Германските форми най-често също не сдвояват "N" в "NN", както и произлизащата от тях славянска форма. Форми като "cincg", "cyning", "konungr" и пр. са засвидетелствани още в VIII в. и то със значението "владетел", а не "родственик". "Kuningaz" далеч не е първата и единствена възможност за германски произход на титлата в славянски. Проникването на германизми в славянския не става само по една линия. Има различни германски езици, все пак. Впрочем, съществува алтернативна етимология на тази германска титла и тя е свързана с глаголи като "kannen", "kennan", означаващи "зная" и "мога", тоест няма нищо общо с понятието "kin", "род". Нека сдвояването на сонора в инфинитива тук не те заблуждава - в производните съществителни то изчезва, а и наистина просто не е засвидетелствано в български и славянски форми. А славянският става писмен език едва в края на IX, така че няма смисъл да търсим под вола теле.

Запъналко, "хан" при монголите всъщност се появява и в различни съчетания: "Чингис хан" всъщност е цяла титла, означава буквално "Океан-хан". Има ил-ханове, улус-ханове и пр. "Цар" също се появява в съчетания: "Йоан, в Христа верен цар и самодържец на всички българи и гърци, Александър" или пък "Йоан Срацимир, син царев, млад цар". Като определено има разлика в значението на "цар и самодържец" от една страна и "млад цар" от друга. Разбира се, това са византийски заемки, но във всеки случай в официална употреба "цар" се използва почти винаги в съчетание с друга титла или с детерминатив. В Московска Рус от XVI в. също го има това: "царь и Bеликый князь" или: "по приказу государя царя". Впрочем, постоянно вървящите прилагателни също са част от неизменната титулатура: така например Омуртаг владее не просто българите, а "многото българи", Йоан Александър е не просто цар и самодържец, а "в Христа верен цар и самодържец" (и то пак на "всички българи", че и "гърци") и младият Срацимир не е просто цар, а е "син царев" и "млад цар", както и Иван Грозни не е само цар и княз или просто цар, а е "цар и Велик княз" и, разбира се, "цар-господар". До днес в Европа има запазени поне три такива действащи съставни титли: някои епископи са архиепископи, папата е Върховен понтифик, а държавният глава на Люксембург е Велик херцог. Някъде докъм 1970 г. шведският крал е бил с тройна титулатура по отношение на народа, над който царува: "крал на свеви, готи и вандали". А в староанглийски източници доволно често има безсъюзно свързани титулатури от по две съществителни: "hlafweard cyning" (господарят крал). Имаме случаи и на титла, устойчиво съпроводена с местоимение: "царство ти", "Ваше Величество". Всъщност такива още се използват. Иронично за свещеник: "светиня му" и почтително за митрополит или архиепископ: "Негово Високопреосвещенство" (обърни внимание, че тук устойчивата титултура има цели три или дори четири или пет, а не само два елемента). Да не говорим, че "автократор/самодържец", "hlafweard", "митрополит" и "понтифик" също са съставни думи с по два корена като "архиепископ". Както виждаш, има достатъчно случаи както със споменатите от теб, така и с други титли, които могат да бъдат свързани в устойчиви двойни и дори тройни словосъчетания-титулатури, било със съединителен съюз ("и"), било безсъюзно, било по отношение на функция на самата титла или на обхват и характер на упражняваната власт. Така че има всякакви случаи при всякакви народи. А за "KANACYBHГН" си е направо сигурно, че е scriptio continua на две думи, както и почти сигурно - че разделението е точно "KANA_CYBHГН". Случаят може да е точно като с "велик княз", "велик херцог", "върховен понтифик" или като с византийското "свят император", употребявано за престарял или многоуважаван император. "CYBHГН" най-вероятно е прилагателно, вървящо в устойчиво съчетание с титлата "KANA". Но цялото "KANACYBHГН" би могло да бъде и съюзно или безсъюзно свързване на две съществителни - и тогава титулатурата би била с двойна функция като византийската "василевс (и) автократор", преминала в среднобългарската "цар (и) самодържец. А не е напълно изключено да имаме съчетание от съществително и местоимение, съществително, местоимение и прилагателно или пък две двукоренни съществителни. Тя е дълга и широка, както виждаш.

Мисля, че тук темата е по-скоро за лични предпочитания. Коя историческа свръхсила най-много ни кефи. Така че отговорих ей така, субективно, според личните интереси и занимания.

Пуснах нарочна ялово-безумна тема, действайте там, римляни

То по принцип общият тип степен бит би могъл да породи някакви общи нагласи въпреки етническите и езиковите разлики. Но че тези нагласи ще са по-скоро от вида "да му сера на брадата", в това няма съмнение. Все пак, вярно е, че хуни, авари, българи, монголи и разни други степни типове си създават собствени "империи" и имат сериозна военна и политическа организация. Значи го има и обратното на брадоосирането. Думата ми беше не за това, а за някаква теоретична йерархия между степните владетели. За да има такава, трябва да има някаква ерудитска прослойка, която да пише програмни текстове в стил "Самарканд - втори Ханлин". А такова нещо няма, значи няма и Pax Nomadica. За Symeonica-та няма и нужда да се говори, там нещата са просто безумни. Мисля, че трябва да говорим не за Степна, а за Степанова империя. --- П. П. Понеже знам, че има и фенове на Pax Nomadica, при това по-подковани от Качо и мене, моля, нека отворят една нарочна тема за тоя феномен на степния живот (или по-скоро на Степановото въображение) и там да се дърляме за това има ли или няма Степна империя. Аз сега съм се хванал да отварям едни други теми, а нека тая тука си остане за "кана сивиги" или както там е била титлата на Омуртаг, Маламир и Пресиан.

Скоро стана дума за това в темата за титлата "таркан". Има въпроси от историята на България, към които се връщаме отново и отново, защото, изглежда, съществуващите отговори не ни задоволяват. Дали поради любопитство, дали поради недоверие към достигнатите заключения и методите/добросъвестността на авторите им - причини бол. Има го и това, че често не сме доволни. Ако все пак сме в мир със себе си (което за много от все по-тревожните българи за съжаление не важи), то не сме в мир с това, което е страната ни днес. В резултат търсим причините в миналото. Или пък просто се заравяме в това минало, па белким избягаме от грозното си настояще. Само по себе си и това е притеснително: вместо да търсим решения, бягаме от проблемите в доброто старо време, когато славните ни деди... и т. н. Може би сме се отчаяли от настоящето? Или просто сме си романтични патриоти? А може би дори обичаме истината? Причините за този вечен, повтарящ се, почти литургичен и същевременно изпълнен с дрязги интерес са много любопитни за мен и очаквам безжалостно проницателни включвания по темата. Историята е любимо хоби на страшно много хора. Тя не е само професия, а в България, където бездруго всички разбираме от коли, жени, спортове, медицина, право, езикознание, етнология, археология, вътрешна и външна политика, религия, философия, пиене и икономика, е истински абсурд да оставим историята на историците, че и да им вярваме. Деян Енев ни нарече народ от исихасти. В някакъв смисъл това е вярно, доколкото се взираме в собствените си пъпове с очакването оттам да грейне неземна светлина. Ще ида по-далеч от г-н Енев и ще ни нарека ренесансов народ. Или народ от сократици. Не, направо от Сократовци. Ние разбираме от всичко, включително и от история. И също като Сократ си имаме любими теми, към които отново и отново се връщаме. Както казваше май Прокопий Кесарийски по друг повод: човек очаква търговците да говорят за търговия, а блудниците за труфила и накити, но не - дори на пазара всички обсъждат природата на Божия Син. Така и у нас се говори много за история. Тя дори е възпята в безсмъртния чалга-рап на народните звезди Румънеца и Енчев, озаглавен "Шатрата": - Айде малко да говорим за история! - тази тема снощи мацката отвори я. Как вместо аз за гърдите да я хвана, тъй стана дума за величие на хана? Такива ми ти работи. Кои са основните теми и мотиви, към които постоянно се насочваме, колкото и да са предъвкани? Ето опит за систематизация, а ако съм пропуснал нещо, разчитам да бъде допълнена: I. "В начало Бог сътвори небето и земята..." Произходът на българите Въпросът на въпросите, яйцето или кокошката, Алфата и Омегата. II. "Горко вам, книжници и фарисеи, рожби ехиднини..." Лукавството на византийците Не знаем нищо за славното си минало, защото злите византийци: - са го описали недостатъчно внимателно; - където са го споменавали, е било лъжливо, за да прикрият нашето величие и собствената си безпомощност; - са унищожили или са помогнали на други да унищожат собствените ни хроники. III. "... излезе заповед да се преброи цялата Вселена" Титлите на владетелите и велможите от Първото българско царство Донякъде част от въпроса за произхода на българите, но със собствени разклонения. Така е, всяка теология има нужда от своя номинализъм. IV. "... не ще се наречеш последен..." Древност, чистота на произхода, език и величие Колко сме древни? Колко сме българи? Колко езика произлизат от българския? Какво сме дали на света? Отговорът винаги е: много! Остава само да се доуточнят детайлите. Доуточнявайте, доуточнявайте! Все нещо ще остане... V. "Плач се чу в Рама..." Робствата Така си е, нашата инак славна история си има и трагични страници. Поробвали са ни разни империи. Ние, от друга страна, също сме имали империи, но никого не сме поробвали, защото сме благородни хора. Диалектика. Ама много са ни поробвали и много сме страдали. VI. "... земя на мляко и мед..." Българското чудо Възкръсваме. Забогатяваме, прибираме си Румелията, разбиваме сърбите и се отдаваме на небивал възход. Ех, тези блестящи години между 1885 и 1912! Вярно, има там Илинденско въстание, политически убийства, детронация, партизанщини, пък и идва на власт бъдещият злодей на нацията, но нищо, хубаво е било. VII. "... името ни е Легион..." Бойна слава Бихме ги. И пак ги бихме. И, ако трябва, пак ще ги бием. Чаталджа, Булаир, Одрин, Тутракан, ех! Българско бойно знаме не е пленявано (хммм...), по пет на нож! Като разярен лъв, обграден от ловци България се срази с всички и накрая падна изтощена. Спечелихме всички битки и загубихме всички войни. Рязаха от живите меса на Родината. Съюзници-разбойници, предатели в тила, покойници, вий в други полк минахте, велик е нашият войник. Велик! VIII. "... а цар Ирод..." Фердинанд Злото. Мефистофел. Лисицата. Врагът на България, демонът на нацията, злият гений на амбицията, the grey old Widow-maker. IX. "Край реките вавилонски седнах и заридах..." Македония Живата рана в снагата ни. Но Македония е наша! Х. "Рече безумец в сърце си: няма Бог!" Комунистите Не се знае дали са по-зли дори от Фердинанд (ако това изобщо е възможно) или по-добри от ангели (но ангели няма, другари!). To be continued?

Нещо много хубаво, написано по повод една друга английска кралска сватба. Който има търпение, няма да сгреши, ако прочете или си припомни цялата глава. Не е много, седем странички са: Ако още от памтивека народите се тълпят на сватбите на владетелите, то е за да изживеят чрез тях щастие, което, демонстрирано от толкова високопоставени хора, изглежда съвършено. Морис Дрюон, "Лилията и лъвът"

В темата на Исилдур за великите империи стана дума за римското политическо и идеологическо наследство. Това наистина е един от ключовите въпроси на медиевистиката. Европейското Средновековие дължи много на Рим. На късната империя от епохата на домината, преминала през реформите на Диоклециан, Константин и Теодосий. Варварските крале от ранното Средновековие се опитват да бъдат римляни, а императорът в Константинопол все още е римски император. Кралете от Високото Средновековие и българските царе от Симеон нататък вече имат имперско, "римско" самочувствие, а се появяват и университетите, където се чете Юстиниановият кодекс и се обновява римското схващане за държавата. Романия или "Византия" продължава да претендира, че тя и само тя е римска в някакъв полурелигиозен-полуполитически смисъл. В късното Средновековие се появява схващането, че "кралят е император в границите на кралството си", а на изток притиснатите ромеи започват да се питат дали всъщност не са елини докато василевсите им вече правят разлика между Romaeorum и Romanorum в титулатурата си. Между В младата Москва си задават въпроса дали православният свят изобщо има император - и знаем, че в крайна сметка ще решат, че това е собственият им Велик княз (който стотина години след падането на Константинопол ще се превърне в цар). Ернст Канторовиц обръща достатъчно внимание на "империята" като правен феномен в късното Средновековие и ранната епоха на абсолютизма, обръщайки особено внимание на Англия при Ричард II, Хенри VIII и Чарлс I. След "Двете тела на краля" може би трябва да настъпи "крепка тишина във Вселената", а читателят с литургично благоговение отново и отново да мълви свещения текст на св. Ернст, последния политически теоретик на Средновековието. Но любопитството ни, разбира се, е безкрайно, а някои читатели може би просто не познават книгата му. И така, коя средновековна монархия има най-големи основания да се нарича "Римска"? И "империя"? Двете понятия почти се припокриват в съзнанието на средновековните ерудити... почти, но не напълно, защото колкото повече наближаваме залеза на Средновековието, толкова повече императори и империи се появяват. Криза на легитимизма, жизненост на идеята или куха реторика? Нека имаме предвид, че понятията "империя" и "Рим" имат донякъде религиозно значение за средновековните ерудити, при това с нюанси в смисъла на Изток и на Запад. Сетне да добавим, че западната мисъл е далеч по-практично насочена към правния смисъл на термина, без това да изключва религиозното му значение. За мен въпросът за римското политическо наследство (и на мисленето за Империята) няма еднозначен отговор, пък и не е един въпрос. Не само че двата клона на християнската цивилизация наследяват различни неща от късната Античност, но и ги осмислят различно. Римското и имперското са едни за Византия и други за Германия (с вариации за България и Франция, да речем). Освен това времето влияе върху идеите. Държавно-правната теория е една в IX и друга - в XIV в. Но нека всеки сам каже каквото му е на сърце. Само, моля ви, без примитивизми. Ще ми се да прочета нещо интересно преди да ми се налага сам да го пиша

Хубаво, за мен това коя средновековна държава е по-римска е ялова тема.

Торн много ясно го е обяснил това с княза и прописването на славянски Впрочем, учудващо е, че някои наистина не си дават сметка, че във втората половина на девети век славянският наистина за първи път става писмен език и измества писмената употреба на гръцкия в България. Хърсе, в грешка си. В няколко. Звукът b изобщо не е гутурал, така че примерът ти с евентуална аспирация на "Бхуто" няма отношение към проблема за изписването на "khan", "qan", "kana" и "хан". А твоето "каннас" е с неясен произход на второто "н" и с много, много несигурно "с" в края. Че "КЪNѦSЪ" е германизъм, е достатъчно известен факт. Също като "ПЕNѦSЪ" и "ВНТѦSЪ". И трите думи произлизат от германски форми с окончания "-ing": "koning", "p(f)ening", "viking". Това е хубаво да го прочете и Гербов. Ресавски, проблемът е, че в инак гръкоезичните надписи тъкмо KANA CYBHГН не е на гръцки. --- Спандю, все пак ще ми трябват още доста обяснения, за да схвана самото съществуване на някаква йерархична подредба на владетелските титли в Степната империя и съответно да приема, че има някаква качествена или по-скоро изначална разлика в значенията на "khan/han/qan/kana/haan" и "haγan/kagan/haqan". Засега оставам на мнение, че става дума за един и същ (алтайски) корен с аспирован беззвучен гутурал в началото и проходен звучен гутурал в средата. Различните версии на произношението и изписването се дължат на разпространението му в много езици - както алтайски, така и индоевропейски - а не на смислова разлика. В този смисъл бих могъл да приема да говорим за български ханове, хагани или кагани, но не и за някакви "канове". Честно казано, смятам, че Цветелин Степанов малко е попрекалил с четенето на (българска) византинистика и със слушането на Веселина Вачкова. В резултат приписва на степния свят такова йерархично, политико-теоретично и космологично мислене, което може би не съществува сред номадските народи, а е типично по-скоро за ромеите. Или дори - за нашите представи за ромеите. Може би дори понятието "Степна империя" трябва да се постави под въпрос. Съществуват империи от и в степите, но дали го има схващането за единен imperium над степите преди Чингис хан? Силно се съмнявам в това. Присвояването на владетелска реторика, практикувано от номадските владетели под влияние на персийски, китайски и везантийски примери само по себе си още не значи наличието на собствено степна политическа теория или владетелска идеология. --- За да се върна на темата. Владетелската титла поне на Омуртаг, Маламир и Пресиан е "KANA CYBHГН". Вероятно "KANA" означава нещо като "крал", "владетел", при все че е любопитно, че в едни и същи надписи срещаме формулата: "KANA CYBHГН Х, 'O EK Θ[EO]Y APXΩN TΩN ПOΛΛΩN BOYΛГАРΩN", в която "KANA" и "APXΩN" се повтарят, а към "APXΩN" няма добавен превод на "CYBHГН", така че не съм сигурен доколко "КАNA" се припокрива смислово с "APXΩN". Не сме сигурни как да четем и произнасяме CYBHГН - а можем ли да стигнем до смисъла му? Прилагателно ли е това? Или имаме съставна титулатура от две безсъюзно свързани съществителни? Какво изобщо означава CYBHГН?

Язък. Прав си, Скуби. Историк, знаеш, че и аз си обичам средновековната и античната литература, но наистина - не всичко е за всекиго. Пандора е права, задължителният прочитен норматив трябва да се намали. Важното е децата да са чели много, а не точно какво са чели. Вярно е, че пак могат и трябва да бъдат напътствани към смислени четива (тук Дендро е прав за ролята на възрастните), но списъкът от тези четива трябва да бъде много широк и разнообразен. Бих предпочел деветнайсетгодишен хлапак да е изчел повече обем от предвидения в учебната програма, а дали ще е чел точно заглавията от програмата - това вече няма толкова голямо значение, особено предвид начина, по който тя се преподава. И "Ходене на Богородица по мъките", и "Немили-недраги" са си много интересни, но не са за всекиго, а и се преподават зле. Убеден съм, че мнозина биха се развълнували повече, ако открият "Маршът на варварите" на Теодор Траянов или "Портрет на моя двойник" на Георги Марков. Разбира се, превъзпитаването на учителите и най-вече на дебелите чиновнически търтеи ще е най-трудно. Програмата по литература трябва да бъде взривена и пренаписана, ако искаме повече ученици да заобичат четенето.

Исилдур, добре дошъл във форума Така като гледам ника ти, най-великата империя трябва да е Нуменор по времето на Тар-Телемаите или Гондор при Атанатар II Алкарин Сега сериозно. Първо, най-велика в какво отношение? Това трябва да се уточни. Щото примерно Британската империя е ненадмината по територии и технологично развитие, но пък Китай май е най-дълготраен. После, някои от държавите, които си споменал, не са точно империи - примерно Велика и Волжка България или пък Третият Райх (виж, Вторият Райх си е буквално империя, макар и национална). Трето, пропуснал си някои империи - например Австро-Унгария, а тя може да мине за много велика в битовите удобства, да речем И Френската на Наполеон, и Испанската на Филип II, Асирия, Партското царство, Омаядският халифат (удачно споменат от monte christo) и още много други, включително индийски и южноамерикански (а така, Лорде), а за всяка от тях има какво да се каже. Впрочем, интересна работа. Коя е Римската империя всички знаем, но държавите-нейни приемнички са много, а не само т. нар. Византия. Империята на Каролингите, сетне тази на Отоните, Хоенщауфените и Хабсбургите, преименувана накрая в Австрийска и Австро-унгарска; те не са една и съща империя, разбира се, при все че съществуват почти върху едни и същи територии. Нещо подобно важи и за Персийската империя. Тя една ли е? Не са ли и Ахеменидите, и Селевкидите, и партите, и Сасанидите, та и ислямските шахове от средновековните ирански династии все царе на Персия? Стоедине, няма да се съглася изцяло с теб - Византия не е съвсем същото като Римската империя. Има огромна разлика между държавата, управлявана от Константин Велики и тази, над която царуват Палеолозите. А лично аз не се наемам да определям дали Исак II Ангел или Фридрих I Барбароса е по-римски император Но пък е вярно, че римската идея за империя и изобщо за държава е толкова жизнена, че около нея се въртят сума ти държави дълго след като класическата Римска империя я няма. И Византия, и "Свещената Римска", та дори България, Московска Рус и още няколко. В някакъв смисъл, гласувайки за Византия или за "Свещената Римска" признаваме влиянието на римляните над историята. Прав си за нещо друго - доколко изобщо Велика България е държава, та чак и империя. Ако някоя от българските държави изобщо може да се нарече империя, това ще е Първото българско царство горе-долу при Крумовата династия. Иначе аз си имам частен интерес към западното Средновековие, така че за мен най-любопитна (не мога да кажа най-велика) е поредицата от германски имперски династии - от Каролингите до Хабсбургите. По-просто казано, "Свещената Римска". Пак е някакъв вид Рим