glishev

Нищо чудно - може би най-разпространеният за делови цели език в света.

Университетите в случая нямат нищо общо, те всъщност са средновековни корпорации и дори в Италия са чужди на новия (ренесансов) платонизъм, преподаван например от учени като Фичино в частни академии. Дори в седемнайсети век, когато Ренесансът е минало, университетите продължават да организират чисто схоластически диспути. Няма и точно такова нещо като "рейнски ренесанс". Има късна готика, много жизнена, която плавно преминава във високата култура на Ниските земи от XVI в. Докато в Италия готиката и Ренесансът взаимно се отхвърлят.

Фружине!

В Италия за някои работи е видимо бърз преходът, особено във философията, литературата, театъра, архитектурата, политическата наука и изобразителното изкуство. Накъсо - във високата култура. На други места не е така.

Виж, за Ганаск не знаех, а е от моята област на интерес В района на Северно море доста любопитен е Караузий (от епохата на Диоклециан), който пропуска саксонските пирати към Арморика и ги "таксува" на връщане С това келтско име Караузий вероятно е гал или брит, а не италиец.

Вярно е, че самото понятие "война" мени смисъла си. В някои езици дори изолиран сблъсък ще бъде наречен "война". Разбира се, добре подготвени сблъсъци между ловно-събирачески групи са познати. Може би просто има различни ловно-събирачески типове култури? Някои са миролюбиви, но други - не.

Изключително симпатичен човек. Надявам се шумът около него да бъде от полза за работата и учениците му

Revenons 'a nos moutons Тезата на Хьойзинха е, че в частност в Нидерландиите, малко по-общо в бургундските владения и най-общо в цяла Западна Европа (може би без Италия) късноготическата, късносредновековна висока култура от XV в. е нежизнеспособна, остаряла и изкуствено поддържана от дворовете (като тези в Дижон, Париж или на дук дьо Бери). Донякъде може би този възглед е свързан с ужаса от Първата световна, но това не е важно. Моето мнение (по което споря задочно със самия Хьойзинха, колкото и нахално да звучи) е, че институциите и изкуствата на Нидерландиите през XV и XVI в. всъщност не преживяват голямо сътресение или голяма промяна. Краят на независима (голяма) Бургундия в края на XV в. не води до промяна в градския живот - и градските гилдии запазват отношенията, които са имали с бургундските владетели, спрямо Хабсбургите (австрийски и испански). Изкуствата продължават да се развиват в типично северен, късноготически, тоест неиталиански стил, който си има собствен развой. За икономиката на тази свръхурбанизирана зона сме горе-долу наясно, че процъфтява. Донякъде вече Реформацията и последвалите войни между Холандия и Хабсбургите имат влияние върху северните Нидерландии (тоест върху днешна Холандия) през следващия, XVI в. Но тогавашна Фландрия (тоест днешни Фландрия и Валония, обединени в Белгия) остава типично постбургундска, лоялно хабсбургска, католическа. И високата й култура си носи много сериозна и жизнена приемственост с тази на някогашния бургундски двор Разбира се, с течението на XVI в. постепенно в католическа Фландрия се засилват италианските, тоест антикизиращо ренесансови културни влияния. Но това е плавен процес, в който старият готически дух успешно се слива с новия, антикизиращ такъв. Имам предвид, разбира се, най-вече изобразителното изкуство и архитектурата, които в Белгия сякаш нямат рязка граница, нямат отчетлив преход от Средновековие към Ренесанс - какъвто има, да кажем, в Италия. Във Франция и Англия този преход също е доста плавен и в тези две страни Ренесансът също запазва доста средновековни, бих казал - готически характеристики. А Франция, Англия и Фландрия са в постоянен контакт. В някакъв смисъл тази жизненост например на средновековно орнаментираните фасади, издължените по готически лица на портретите или слонността към високи шпилове и стръмни скатове показва, че Ренесансът и Средновековието си взаимодействат, а не се изключват. Ван Дайк не е противник, а наследник на братя Лимбург. Надявам се, че съм ясен. Разбира се, в Италия има други взаимодействия между стиловете на Ренесанса и Средновековието, но те са много по-конфликтни (а и по-ранни). Ето защо си позволявам да оспорвам правотата на Хьойзинха. Говоря за "едно дълго Средновековие", както казва Льо Гоф, само че, за разлика от него, имам предвид само устойчивостта на средновековните, по-точно готическите черти на изображенията и сградите. Вилхелм Ворингер или Ервин Панофски биха могли блестящо да коментират тази възможност, стига само да бяха излезли отвъд своя идеалистичен наглед, изолиран в класическия за готиката XIII в. Донякъде тази тема засяга старата, за каролингския феодализъм, в която със Спандю си говорехме за т. нар. "син банан" на най-гъсто урбанизираната европейска зона по Рейн - дългата контактна зона между Германия и Франция от Алпите до Северно море.

Ти си като мъдрия равин от вица: "И ти си прав!"

А може би има как Нали затова е цялата тема. Че и след изчезването на голяма Бургундия, културата на късния нидерландски петнайсети век продължава да се развива страхотно, без прекъсване.

Общо взето, ако картагенците бяха завладели половината стар свят, щеше да има "Картагенска империя" и "картагенско влияние" в културата, законите и изобщо в живота на много народи. Някои народи и сега биха се смятали за "по-картагенски" от други. Така че да, античните римляни (примерно от IV в. пр. Хр.) не са етнос, а част от етнос. Латинският е един от няколкото езика в италийската група езици. Римляните може би първоначално са смесено население между етруските и италийците, като са италийскоезични. Може би италийският елемент при тях е в частност латински, доколкото Рим е в териториите на племето латини. Което е чудесно, но примерно в X в. "римлянин" вече е както някой гръкоезичен солунчанин, така и някой романоезичен жител на Орлеан Така че да, "римлянин" наистина не е етническа категория.

Така мисля и аз, но Хьойзинха все пак слага една културна граница в края на съществуването на бургундската държава.

С бай Спандю имахме една готина дискусия за Рейнския регион - двата бряга на реката от Алпите до Северно море. Това още от антично време не е просто граничен район, а е и контактна зона, по която във всички посоки винаги се движат хора, стоки и идеи. Между Британия и Средиземно море, между Галия и Германия. Това е район на големи замъци и манастири, на гъста урбанизация в късното Средновековие. Един от най-успешните региони на Европа. Горе-долу съвпада с раноосредновековна голяма Лотарингия или с късносредновековната голяма бургундска държава. Тук попадат днешните Бенелюкс, Елзас, Лотарингия, Франш-конте, Бургундия и част от Франкония. Преди Хабсбургите и Валоа да си разделят отново тези земи, те попадат под властта на бургундските херцози от страничен клон на Валоа. Това е точно петнайсети век. Точно преди Реформацията. Там процъфтява особена цивилизация, а част от характеристиките й се развиват и след края на държавата, във вече хабсбургски Нидерландия и Фландрия. Особен, северен Ренесанс, с различен стил от италианския. С мощни градове, които обаче не са държави, а просто богати и самоуверени общини. Половината от тази територия ще бъде обзета от Реформацията през шестнайсети век. Оттам са всички гилдии на стрелци, градски роти, един куп портрети и пейзажи, изисканата набожност на градските госпожи. Хьойзинха познава и обича началото на тази култура, но го вижда някак отделено от продължението й. Затова пише в "Залеза на Средновековието", че петнайсети век е епоха на край, на изчерпване, на завършек. Аз пък си мисля, че петнайсети и шестнайсети век из Нидерландите са културна цялост. Освен Хьойзинха, за този район много хубаво са писали вече художествени автори: Анджей Шчипьорски и Збигнев Херберт.

Чудесна тема. За мен е особено любопитно това постепенно натрупване и запазване на т. нар. "типични" черти, които в крайна сметка май са основни най-вече за германозеични индоевропейци, а не за всички. За останалите индоевропейски групи този "образцов" външен вид е бил нещо като литературен идеал (да си припомним "русите" ахейци на Омир). Да, хубаво е да се подчертава на всяка стъпка, че езиковата и физическата принадлежност невинаги вървят паралелно (грубо казано - ето защо може да има френскоезичен негър). Самата новина за определянето на по-точната прародина и изолирането от учени на един протоиндоевропейски народ е нещо като запълването на празните места в Менделеевата таблица - предвидено, но изпълнено едва с напредъка на изследванията. Разположението на тази прародина сочи, че разпространението на индоевропейските езици (тоест - и на "роящите" се индоевропейскоезични народи) е протичало в две посоки. Което също не е нова информация само по себе си. Но е интересно, че тъкмо двата големи полуостровни субконтинента на Евразия (имам предвид Европа и Индия) са били толкова привлекателни за тази може би най-влиятелна човешка група в (пра)историята.

Много весела тема, Лорде Впрочем, май "соцреализъм" има само в текстовете на пропагандните, а не на забавните песни.

Господа, какъв "поставстроунгарски" стрес като Хьойзинха е холандец И какъв "общоцивилизационен" упадък като има късен Ренесанс, барок, Реформация, географски открития, Просвещение и други такива хубави неща. Хьойзинха е голям познавач на темата си и по-скоро смята самия петнайсети век за край на Средновековието, но в никакъв случай не е настроен негативно към последвалите културноисториески периоди. Темата е за петнайсети век и по-точно за особената висока култура на голямата бургундска държава, която не е нито чисто средовековна, нито типично ренесансова и засяга Холандия много пряко.

Най-голямото може би е все пак на Русия. Но темата е по-скоро за XV в. и ми се ще да си останем там

Впрочем, Хьойзинха не е австриец, така че какъвто и стрес евентуално да му е повлиял, не е бил "пост-австроунгарски" От друга страна, земите, върху които се е образувала родината му, са били владение на Хабсбургите.

Чудесна тема Вероятно "гот" в VIII-X в. обозначава и благороден произход.

Господ да го поживи, а нас да поучи!

http://mglishev.blog.bg/izkustvo/2014/07/20/omirovite-poemi-i-quot-beoulf-quot.1282416 Ето нещо като продължение, макар и не точно обещаното. Без претенции.

Зиги-зиги Браво на полско-немско-турския отбор, доволен съм

Зависи на какъв език са говорели багаудите и изобщо галите по това време. Ако са говорели провинциален латински, вероятно са си издигали principes или duces, или imperatores. Ако обаче са говорели по-скоро келтски галски, вероятно са наричали водачите си righ, ruire или нещо такова. Всъщност нищо не пречи да са били двуезични. "Галската империя" така и не се превръща в държава, тя е твърде дълго продължил бунт на римската армия и администрация (макар че част от местните аристократи неминуемо са вътре). В този смисъл няма как да бъде друго освен вътрешно явление в Римската империя; страна в гражданска война (както и "Републиката" на Серторий не е отделна държава). Като стана дума за езика - на места си личи руски източник. На български нямаме "правител", имаме "владетел" или "управник". Но това са дреболии.

Поздравления за поредната хубава тема, Бруте Покрай всичко друго е интересно и това - какви са отношенията между християнството и багаудите, както и между багаудите и старата племенна структура на Галия (защото пък част от племенните вождове се вливат успешно в римската провинциална аристокрация). Дендро, чакаме и твоя принос

Както винаги, приятно и информативно Напомня ми Евтропий. Боноз, Тетрик и Караузий вероятно са били от келтски произход. Иначе "Галската империя" няма изявен етнически характер, тя си е разцепление в Римската империя. Ако беше се запазила по-дълго, щеше да е просто още една Римска империя (може би леко провинциална, но пак със същата армейска и цивилна организация, пак с латински официален и пр.). Тетрик май направо се обръща към Аврелиан с молба да го спаси от собствените му войници Царството на Оденат и Зенобия е много по-различимо като ориенталска държава.