glishev

Какво, по дяволите, е това? П. П. Зверски кич, това е сигурно.

Лошото, Дендро, е, че не си сигурен точно какво казваш в случая. Инак за четенето "KANA_CYBHГН" ще кандисам без много зор

Готино И все пак кметът е безотговорен глупак.

Е, какво? Излиза, Качо, че трябва да създаваме нова, "истинска" терминология, която да е хиперкоректна, без паралели, без международни термини в нея и годна за употреба само тук, между нас си? Провинциалничко, някак.

Кметът на Пловдив си е за уволнение след такава изцепка. Впрочем, любопитен съм - от редовете на коя партия се е пръкнал този гений?

@Ka40: Съзнанието на "всички" или "масата" наистина не е арумент само по себе си. Но състоянието на нормалния, говорим, съвременен български език, в който съществува думата "хан", съпоставено с неологизма "кан", който не съществува в никакъв език, е аргумент. Факт, че Мугафчиев с все заслугите си и Венедиков с все щуротиите си не са се наложили, та трябваше да се вади от прахоляка техния неологизъм. За "кана сюбиги" щях да съм много склонен да се съглася с теб, ако не съществуваше надписът от Маламирово, където вместо "сюбиги" формата е "юбиги" (или както там се е четяло - "ювиги", "юбеги", "ивиги" или по още няколкото възможни начина). Не съм се "разколебал в догмите", нито пък съм особено фанатизиран в тях. Не познаваме конкретния език достатъчно добре, но имаме достатъчно материал да преценим от кое семейство е, все пак. Няма смисъл да се хващаш за дребни и самоочевидни неща. По-горе пък аз казах, че не става дума за масовия читател, а за нормалния, съвременен български език и ненужното коване на неологизми в него. Иначе съображенията ти звучат добре, но пък крайната последователност в тях води до безумия от рода на това, че прабългарите са били народ, непринадлежащ към никое познато етнолингвистично семейство, уникални и неповторими. Съжалявам, че не знаеш за по-стария спор, свързан с тия две гутуралчета, както и че такива неща те разсейват от темата. Колкото до "хана" и кана боила колобъра, да речем, мисля, че нещата са ти достатъчно ясни. Едната титла е далеч по-популярна, става дума за титла на държавен глава, която има международни паралели. Другата е от далеч по-специализиран интерес и за нея на практика няма изкован термин, което значи, че можем спокойно да се придържаме към формата от каменните надписи. И накрая, но не и по значение. И "хан", и "кан" не отговарят на това, което виждаме върху каменните надписи. Титлата на дохристиянските български владетели би трябвало да е "кана" или "канас" - но това вече би било още по-ненужен неологизъм или, както му се вика, хиперкоректност. И наистина ще е непоследователно спрямо всички термини, за които вече споменах. Употребата на "хан" има само това предимство, че е нормална дума, придобила гражданственост, дори международен термин. Не вярвам в английски, немски или други специализирани публикации някога да се наложи новоизкованата форма "kan". А ще е смешно да превеждаме вече известното "khan" с "хан", когато говорим за повечето степни народи и с "кан" - само когато говорим за българите. Не съм забелязал терминът "юрта" да смущава някого, когато става дума, да речем, за "юртовидни полуземлянки". Нито пък знам за изследване, което да разкрива поразителната типологическа разлика между шатрата на българите и юртата на, да речем, монголите. Впрочем, древните българи сто на сто не са познавали и думата "тотем", но понякога говорим за "тотемизъм" у тях, па дори да е само хипотетично. Употребата на един или друг утвърден термин не е проблематична. Проблем е обаче опитът да се измисли и наложи нова терминология, ползвана само от българските учени и само в публикации на български език. Това ще продължава да прави историческите и археологическите ни публикации непопулярни, а научната работа в страната - изолирана.

Всякак го наричат. "Османска власт", "Османска империя" и "османско владичество" са си напълно приемливи и ясни изрази. Без излишни емоции в тях, но и без излишно омаловажаване. Нашите съседи гърците наричат тази епоха "Tourkokratia", тоест "турска власт". Което е разбираемо, но не е съвсем точно. "Османска власт" или "владичество" е най-разумно за употреба и по-свестните историци у нас си го ползват от доста време. За ранните ХV-XVIII в. се казва още "османски период", а за късните XVIII-XIX в. - включително "турска власт", "късна Османска империя". Името на самата държава си е Османска империя, разбира се.

Добре де, на английски, а и в други чужди езици отдавна се изписва компромисното "khan", което обозначава, че става дума за неустановено положение между преграден и проходен звук. Ясно е, че аспированият беззвучен гутурал няма как да се изпише на български (имало е едни опити да се пише "кхан", но това е противно на нормалния ни правопис) и нашите автори се колебаят между "кан" и "хан". "Хан" е добре известна титла, която в съзнанието на всички читатели е свързана със степите докато "кан" е просто един неологизъм, роден в условията на изострена полемика, а не някакъв сигурен термин. Ами да, неологизъм е. Засвидетелстваните "кънѧsъ" и "KANACYBHГН" (което може да се дели и като "KANAC_YBHГН", и като "KANA_CYBHГН", дори в това не сме сигурни) все още не са нашето любимо новоизковано "кан". Ако ще сме педанти, ще трябва да решим първо въпроса дали българите са наричали владетеля си "канас" или "кана" (защото определено не са го наричали "кан"). А това е безплоден, ялов въпрос - поне за историка. Трябва да имаме някакъв набор от разбираеми термини, а не да се преструваме, че сме коректни към езика на прабългарите, който очевидно не познаваме. Ама на българските надписи било изписвано с капа, а не с хи. Добре, така си е, но ако ще ставаме крайни педанти, ще трябва да говорим и за "Чингис хаан", и за "султан Селим хан", и за "рекс Нума Помпилиус", "кунингаз Теодрик", "роа Луи XIV", "тенно Хирохито" или "(в)анакс Агамемнон" - тоест да усложним до безкрайност българската научна номенклатура, което ще звучи доста смешно, а ще породи и грешки, защото българските автори масово са посредствени. Ако сме последователни в това отношение, де, а не половинчати, както винаги. Конфликтът между "кан" и "хан" е изкуствен. Българите при идването си на Балканите са степен народ, а монархията на степните народи си има обозначение на нормален съвременен български език. И всъщност спорът между капа и хи дори не е наш си спор, а е неумела заемка от раннохристиянската епоха (за което, разбира се, никой тук не си дава сметка). Изглежда, че сме осъдени да повтаряме стари конфликти във фарсова форма...

Националната култура трябва сама да е достатъчно жива, та да адаптира тези неща, а не ние да сме свити мишки, които я консервират в черупчица. Ако не можем да побългарим едни Вси светии (което отдавна е тукашното име на Halloween), значи толкова ни струва културата. Подобен тип празник (Задушница, Русалии) не ни е непълно непознат. А изучаването на какъвто и да е голям език (включително английски) е невероятен прозорец към света. Не можем да си позволим да стоим провинциални и затворени. Напротив, ако искаме българите да знаят нещо, да могат да мислят с главите си и най-сетне да не са просто шайка неграмотни бездарници с ниско самочувствие зад граница и голямо плямпане в Родината, те още от деца трябва да учат езици, да пътуват много, да се поочукат в общуване с чужда среда, да видят кое им харесва и кое - не, та да могат да сравняват с нещата тук. Както хубаво е казано: Музо, запей ми за оня герой многоопитен, който ... много поселища хорски видя и позна обичаи. Човек е човек, когато е на път. ... усвьен ъку тоз чувьек нъсрид път гу ни спрът... както добавяше покойният бай Радой. Което спиране явно беше целта на онези, които петдесет години ни държаха в уютния затвор на националните граници - сакън Българчо да не види свят и да не почне да мисли. Страхът от външния свят и консервирането на националната култура е патент на национал-комунизма в стил Джагаров. Накратко, мен от Валентиновден и от Вси светии никак не ме е страх. Едно време и елхата е била нововъведение у нас, ама на, днес си празнуваме Коледа с елхи и не сме станали по-малко българи от това. Българите сме или поне сме били адаптивен народ. И сме успешни, когато адаптираме успешно.

Е, тук сме все пак хора с някакви научни интереси. Мисля, че спокойно можем да се съсредоточим върху фактите, дори когато те са неприятни, а е празнично време.

АнсдрейС40, всичко това е ясно, само ще те помоля да не пускаш по три мнения едно след друго. Сливай ги. Сърбите отказват да върнат безспорната зона по три формални повода, и трите сочещи към доктрината за равновесието на Балканите, тоест към старите сметки между Русия и Австрия за сфери на влияние в региона: а) България държи Румелия още от 1885/1908, б) България е излязла на Егейско море и е взела Одрин, в) България на първо време дори може би излиза на Мраморно море при Родосто. Тук за някакъв етнически принцип на дележ на освободените територии не става и дума. Ако някоя от Силите (например Австрия) действително беше защитила България, Първата световна щеше да започне още в 1913.

Това е интересен въпрос, да. Може би това е интересно - освен индийската народност tarkhan има и местност или населено място Tarqan в Иран.

За мен е интересно дали думата е с индоевропейски произход и обозначава на първо място съдийски функции или е с тюркски произход и обозначава първо "ковач", а може би и магьосник, шаман. Абаев не е за пренебрегване, но и другата възможност не е.

Рече и отсече. Хърсе, само у българите ли се среща?

ОК, Качо, за сведение става, ако търсим самите книги. Скуби, явно ми цитираш това: Което явно ни връща към статията на Choi Han-Woo. А съществува и съвременен народ тархан(и), населяващ територии в Индия, на границата с Пакистан.

Добре, ето, Абаев твърди, че "таркан" е с индоевропейски произход и означава "съдия". А в кои индоевропейски езици се среща, откога и как е прeминала в неиндоевропейски? Може и линк или цитат.

Дай го мнението на Абаев

Личното мнение има стойност, само ако е аргументирано. Добрата аргументация изисква пълнота на познанията. "Трудно се възприемат" обосновани източници главно от неподготвени хора. "Хуно-български" е много проблематичен термин. П. П. Скуби, винаги ме кефят маджарските добавки към темите, свързани с прабългарите и степните народи изобщо Котев, а така, хубаво е, че си дал няколко варианта

Има журналисти, които се навират в боя и снимат съвсем не постановъчни кадри от бойни действия. И понякога загиват. Това си е опасен занаят.

Няма да е лошо, защото приписваш на статията неща, които не се твърдят вътре.

Изобщо не си и погледнал предложената статия. А коментарът на Исав е некоментируем.

Както казвах - нищо учудващо. Ориенталски веяния.

Мда, "балканизация" отдавна си е термин за обозначаване на раздробеност и дребни вражди. Но в чисто европейски контекст балканизацията е проследима (да не говорим, че отговорността за нея пада върху външни сили) и на континента се говори за "добри" балканци като гърците или "лоши" балканци (като българите и - от по-скоро - сърбите).

Плюсчето ти е от мене, щото съм деградантски преял и искрено се разсмях заради "негативно-мизерна квалификация", а най-вече заради "необратимо-невъзвратима и уродливо-грозна морална деградация". Всетъки, избягвай да ползваш подобни лафове за останалите потребители. Не всеки ден е Великден Битово разложен, морално клекнал, разобличено-разгромен и искрено твой предпоследен голобос коневъдно-юртожителен ханотюркски мохикан: Гилишоолу

Воистину воскресе Темата за имиджа на България наистина е важна и е хубаво, че Уорлорда пусна нещо такова. Хубаво си допълнил, че реминисценции от отношението към България в 1913-1918 (пък и в 1941-44) имат значение и днес. Разбира се, за това трябва да благодарим и на избора си на страна през войните, и на начините на действие на държавниците ни, и на добрата пропаганда на отсрещната страна, и на собствената ни крайно неумела пропаганда. По отношението към Македония имаме някакви различия, но по най-важното сме на един акъл - България е традиционно представена в очите на външните сили главно като амбициозна и реваншистки настроена. Напоследък това започва да се променя, но пак не е за добро - на нас вече гледат по-малко като на амбициозна, колкото на безкрайно некадърно управляваща се нация с ирационално обществено мнение.