glishev

Сега виждам, че Геннадий Воля е сложил много интересна карта, благодаря. Историк, твоите най-горе също са чудесни, повечето си ги дръпнах на машината.

Да, много е странно, че крайно толерантните и крайно нетолерантните работят заедно срещу културата на умерено търпимите. И е безумно, че крайно толерантните не осъзнават каква заплаха за самите тях са крайно нетолерантните. Всъщност си давам сметка, че за да си крайно толерантен, трябва да не се асоциираш с никоя култура. Наистина трябва да си пълен скептик, лишен от обществена идентичност. Напълно автономен индивид. Това ми изглежда невероятно странно състояние, дори не мога да си го представя. Човек без обвързаност към дадена култура... що е то? Животно? Свръхчовек? Непонятно за мен създание. Да си щастлив от дефицита си на религиозност и национализъм... хм, не, благодаря, не е за мен. А и наистина е нестабилно състояние. Би могло да го поддържа само едно образовано малцинство. Мнозинствата винаги искат (и получават) идеология. Дали тя ще е добре познатата местна или внос отвън - това вече си зависи от нас. И главно от това доколко се възприемаме като носители на собствената си култура. Която, разбира се, качествено превъзхожда всяка друга, точно защото е умерено търпима. Както казваше някъде бай Аристотел, крайната толерантност е белег на упадъка на едно общество.

Езикът вероятно е арабски, написаното е с арабска писменост. Дотук лесно, да му мислят разбирачите.

В никакъв случай не те подценяваме, просто ми стана тъпо, че сме няколко маймуни, дето ревем по тебе (което не променя факта, че страдаш от остра форма на дълбока заблуда ). Културата ни не е нещо в миналото, та да се седи само в учебника по история. Тъй де, ти също боядисваш червени яйца по Великден. Мне, популярен мит са клишетата по адрес на Църквата. Особено това с унищожението и прочие. И не говорех за моралните ценности сами по себе си, а за техни конкретни форми и прояви. Е, като ти липсва патриотичен (и изобщо патетичен) заряд, може би губиш тревога от някакви неща, които на нас, баш-пишман-патриотите ни изглеждат притеснителни. И то пак не само за България. Така и не разбрах каква ти е позицията за знамената и гербовете на европейските страни. Тия неща май са несъвместими със светските общества:

Така си е за Античността. Просто казвам, че без калугерчетата-преписвачи нямаше да знаем нищо за Античността. Щото много се акцентира как калугерчетата чегъртали антични текстове, за да надращят отгоре Псалтира, но се пропуска, че почти всички антични текстове, стигнали до нас, са средновековни калугерски преписи. А и вече как и защо става чегъртането е друг въпрос, но който може би бих се спрял в друга тема, ако не ме домързи. Все пак трябва да попрехвърля и един-два служебни текста, колкото и да ми е кеф да дращя по форуми (мразя да работя...).

Означава, че спазваш частичен, а не строг пост. Въздържаш се от месо, но не от растителна мазнина, нито от млечни продукти. (Колега, махни снимките, Рицарят сигурно пости, не му прави скомина.) Строгият или пълният пост наистина е сериозен. Не се ядат месо (включително морски дарове и риба), млечни продукти, яйца и зехтин (според някои - никаква мазнина). Не се пие вино (според някои - никакъв алкохол). През първите три дни от поста не се яде и пие нищо. В определени дни се яде само хляб и се пие само вода, при това - в оскъдни количества. В сряда и петък някои не хапват нищо. (Монасите, разбира се, обикновено са задължени да не ядат месо през цялата година.) Ако си мирянин или обикновен свещеник - изрично въздържание и от сексуални контакти. За монасите това се подразбира. Извън хранителното и сексуалното въздържание се препоръчва въздържание от спорове, спортове и празненства. Идеята на постите не е да гладуваш просто ей така, а да се смириш. Което, впрочем, никак не е лесно в България, където постоянно се чувстваш обкръжен от идиоти. Разбира се, монасите така или иначе на теория са длъжни да спазват повечето от тези неща целогодишно. Друг е въпросът колко от тях спазват това. Има миряни, които също спазват пълния или строгия пост. Признавам, че за мен това е прекалено. Строгият пост е монашеско изискване. За миряните постът е силно препоръчителен, но не задължителен и в никакъв случай - в строга форма, каквото и да говорят някои зилоти. Абсолютно безмислено е да се налага пост на болен, на дете или на бременна жена. Или пък на човек, който бъхти по осем-десет часа здрав физически труд. Колкото до мен, бих могъл да спазвам частичен пост (без месо и от време на време - без алкохол и млечни продукти) и съм го правил, но, нали съм си млад и лаком, не чувствам никаква духовна промяна или смирение. Чувствам само глад. Признавам си, че ми е по-лесно да мисля по религиозни въпроси на сит стомах. Като постя, се разсейвам от молитвите си, защото из акъла ми плават пържоли А все пак не съм давал обет да умъртвявам плътта. Тая работа не е за всеки. Включително и част от калугерите не стават за калугери. Така че не постя, освен в последната седмица преди Великден и Коледа - от чувство за приличие. Би било светотатство да наръфам агнешка плешка точно на Разпети петък например. Някаква хищническа нечувствителност към Божиите рани. В крайна сметка, човек може и да е свиня, но поне да е възпитана свиня. Преди големия празник, приключващ поста е направо задължително да се изповядаш и причестиш. Е, това с изповедта е трудна и, направо казано, неприятна работа, но няма как. Инак самото причестяване е винаги хубаво, като си имам един-два коментара по начина, по който става, но не ми се влиза в тия детайли. За свещените неща не е хубаво до се дърдори прекалено много, а аз така и така като захапя клавиатурата, трудно я пускам.

Горката Лилава, не я дъвчете, тя просто има идеи I. Да повторим досадните факти за N-ти път Веднъж ми цитираха един европейски чиновник, за съжаление забравих името, според когото основна ценност на днешния Европейски съюз е да няма ценности. Не се стряскайте, човекът има предвид просто, че не някоя догма, а скептицизмът към догми е основната идея на Съюза. За да могат всички граждани, независимо от културната и верска принадлежност, да не придават прекалено голямо значение на тия неща и да живеят мирно заедно. Чудесна идея, наистина. Според мен обаче това е утопия. Светската държава и самата идея за търпимост към Другия са създадени в Европа. Да уточня: в (пост)християнска Европа. Тези ценности - скептицизмът, светската държава и търпимостта са рожби на една по същество християнска цивилизация. Разбира се, някои атеисти биха казали, че християнството има и своя период на жестокости. Така си е, няма да го отричам. Вярващият ще обясни това по един начин, а атеистът - по друг, но такива са фактите. Във всеки случай епохата на християнските жестокости е приключила преди векове. Това също е факт. Е, добре, какво остава от християнството в една постхристиянска, светска Европа? Страшно много неща. И те не са станали просто по време на християнския възход, а са си част от него. Скучно ми е да ги повтарям, ще изредя само част от по-важните: - масовото училище. Мда, на пръв поглед звучи странно, но е факт. Първите масово посещавани училища в Европа са манастирските на Карл Велики, школата на св. Методий в Моравия и школата на св. Климент в Кутмичевица; - университетите. По произход чисто църковна институция без истински аналог в друга епоха. Не, Платоновата Академия не е аналог. Толкова по въпроса с войните, християнството и образованието; - социални институции. Първите безплатни болници и приюти за бедни в Европа са създадени именно от Църквата; - изборните длъжности. След края на Античността само Църквата е имала изборни длъжности; - решенията с мнозинство (съборният принцип). Пак след края на Античността този принцип се запазва в продължение от векове само от Църквата. Между другото, в момента, в който Църквата се сформира като институция, античният свят вече отдавна не е републикански, а е силно централизиран около фигурата на императора, така че античната изборност и решенията с мнозинство са по-скоро загърбени. В някакъв смисъл именно Църквата съживява тези форми на управление; - съдебният процес по писан закон. Канони, канони, канони. Какво са те, ако не писан закон? В епоха, когато обичайното право е всесилно и се различава във всеки район, Църквата единствена има универсален писан кодекс; - помилването. Издаването на смъртна присъда е прерогатив на властите от незапомнени времена. Помилването е прищявка от страна на владетеля или държавника, често санкционирана. Църквата го превръща в легален инструмент; - арбитраж. Когато има нерешим спор, решението на варварския свят е дуел или ордалия. Решението на Църквата, налагано бавно при съпротивата на обичайното право е арбитраж; - писмената култура. Ако днес пишем за щяло и нещяло, това се дължи на култа към писаното слово, който си е чисто църковен феномен без аналог дори в античния свят (да не говорим, че народите, съсипали античния свят, нямат сериозни писмени традиции); - изобразително изкуство. Първите художници на палеологовата епоха, на Треченто и Ренесанса работят за Църквата; - музиката. Никой не би могъл да оспори, че корените на европейската музика са в катедралните хорове; - отхвърляне на човешките жертвоприношения и гладиаторските боеве. Да, Църквата не е против смъртното наказание и често насърчава светските власти да го упражняват. Но е против убийството без съд. И определено Църквата приключва с жертвоприношенията и гладиаторските боеве; - ограничаване на войната. Църквата и пак тя. Свещените примирия, treuga Dei. Някога елините са имали подобна институция, но по времето, когато Църквата се появява на историческата сцена, тази традиция отдавна е забравена. Църквата налага ограничаването на военните действия, пощада над жени и деца, закрила над пленници, неприкосновеност на храмовете и азилно право - неща, които късната Римска империя никога не е практикувала особено последователно и които варваските народи никога не са познавали; - превръщане на жената в юридически субект. Кога жената става собственик? Кога се появяват фигурите на жени-наследнички и жени-владетелки? В класическия античен свят жената е в най-добрия случай обект на юридическо действие, а в най-лошия - чудовище, което трябва да бъде подчинено. християнството създава изцяло новите, позитивни образи на жената-владетелка, светицата, игуменката. Игуменката/абатисата може да бъде изключително влиятелна като при това не й се налага да бъде нечия наложница; - меценатство. Първите сериозни меценати в Европа са епископите и манастирите; - най-старата архитектура, която можем да припишем на съвременните европейски народи; - европейският универсализъм. Самата идея за обединена Европа е църковна. Първата универсална, наднационална институция на континента е Църквата; - самото понятие за светско. За да можем днес да кажем, че Църквата и държавата са отделени, първо някой е трябвало да посочи разликата между държава и религия. Това са го направили християнските автори, а не някой друг. За античния човек или за варварина от V в. неговата общност е напълно немислима без обществения култ; - в частност за заслугите на Църквата към България няма какво да се разпростирам, те са известни. Създаването и съхраняването на езика ни е може би най-добрият пример. А клетвата на въстаниците над Евангелието не може да мине за доказателство, че християнството води до войни - все пак, в Османската империя не точно християнската култура е доминираща Тези неща са важни за нас и днес, а ги дължим на християнството. Някои атеисти ще кажат, че ги дължим на Античността. Нека уточним обаче, че именно Църквата, а не някоя друга институция ги е пренесла и доразвила във вида, в който ги познаваме. В една партикуларизирана Европа без манастири писмеността, изборността и университетите не биха могли да процъфтят и това е факт - доказва го датировката на развитието на средновековните и ренесансовите държави. Няма езическа средновековна държава в Европа, която да ни е оставила значимо архитектурно или литературно носледство. И това не е, защото лошите свещеници са изгорили всичко, както би могъл да предположи някой атеист. Напротив, тъкмо лошите свещеници са запазили не само всичко, което знаем за Античността, а и всичко, което знаем за средновековното езичество. Всичко, което днес имаме като рефлексия за законност и представителност, е с църковен произход. Римското право? Никой нямаше да го ползва, ако епископите не го бяха запазили в куриите си. Така че - ето, това са нещата, които остават от християнството в Европа и днес. Неща, които обективно дължим на християнските мъченици, епископи и монаси и неща, без които днес не можем. Това са обективни заслуги на християнската Църква и на християнската култура, които превръщат знака на кръста в нещо много по-значимо от обикновен религиозен символ. Кръстът е знак за принадлежност към конкретна цивилизация. Да, днес Европа е светска. Да, тя е постхристиянска. Но именно постхристиянска, а не постислямска, постантична (такава е била в VII в.) или постскептична. Страшно много от християнството оцелява и до днес. И е очевиден факт, че Ренесансът, Реформацията и Просвещението, та дори и социализмът във всичките му прояви имат в действителност християнски произход. Цялата европейска, цялата западна цивилизация е стъпила на християнска основа. Това е признавано в Америка от самото й създаване като държава, та до днес (и не, крайностите на Библейския пояс не дискредитират факта, че Щатите са основани от и за религиозно общество). Ето защо в нашето постхристиянско общество, в нашата светска западна цивилизация християнските символи може и да губят донякъде чисто религиозното си значение, но не трябва да губят обществения си престиж. Очевидно Щатите нямат проблем с това на банкнотите им да пише: "In God we trust". Но да се върнем в Европа. Великобритания и Дания и днес имат за държавни глави лица, които по закон съвместяват и функциите на църковен глава - на една държавна Църква. В британския Парламент епископите и до днес имат запазена квота в горната камара (при все че се дебатира ролята им). Не мисля, че Британия или Дания могат да минат за изостанали страни. Два суверенни обекта, създадени и управлявани изцяло на религиозен принцип членуват в Европейския съюз заедно с Италия - Ватиканът и Малтийският орден. За знамената и гербовете на част от европейските държави, за Червения кръст, както и за гарантираното от Конституцията положение на православното вероизповедание в България говорих достатъчно. Накрая ще припомня само формата на най-тачения български военен орден и то в актуалния му вид: Разбира се, далеч не само български ордени имат тази позната форма. Разбира се, би било нелеп виц, ако изведнъж Великобритания не само изрита лордовете-епископи от банките им, отнеме на кралицата титлите "Върховен глава на Църквата в Англия" и "Защитник на Вярата", премахне кокардите с увенчаната с кръст корона от шапките на полицията, Швеция разкара златния кръст от знамето си, Ватиканът бъде изхвърлен от Съюза и римското кметство наложи виза на папата, а в България забраним коледната и великденската ваканция на учениците и водосветите по офиси, училища и кметства. Лилавке, надявам се, че няма да забраниш на училищните директори да окачат държавния герб над входа на училищата? Та, след тия дълги и досадни приказки изводът е, че християнските символи определено имат място в светска публична употреба. Да, християнството има определени исторически заслуги - то е базата на цялата ни цивилизация дори когато не го изповядваме. И да, християнските по произход символи отдавна са спрели да бъдат само религиозни - станали са културен и национален, а понякога и наднационален маркер. Това е толкова очевидно, че чак е банално да го обяснявам вече няколко пъти, при това пред интелигентни хора. II. Ксенофобия Глишева и културната подозрителност Отделно от всичко това смятам, че общество, което се отказва от собствените си традиционни символи и институции, се самоотслабва. Скептицизмът на чиновника, предложил окончателна раздяла между вярата и институциите е вреден за европейските нации. Опразването на една ниша води до запълването й с ново съдържание - така е и в животинския свят, и в икономиката, и в политиката. Така е и в религията. Ако някой си въобразява, че на мястото на премахнатите кръстове няма да дойде друг, нов и натрапващ се религиозен символ, този човек страшно се заблуждава. В природата празно пространство няма. Френската революция се опита да замести християнството с култа към Разума и към Върховното същество. Наполеон върна кръстовете по местата им. Новата френска република си служи с фригийската шапка, бюста на Мариана и звездата на Почетния легион, за да си създаде някакъв идеологически блясък, но не успява. Комунистите, фашистите и нацизмът се опитаха също да създадат своя символика и свои митове, но така или иначе пропаднаха. Днешна Европа, може би уплашена от идеологиите, се опитва да живее без тях. С това обаче тя само ще си докара нова идеология. Скептицизмът е нестабилно състояние. Засега най-сериозна заявка за развитие в Европа има ислямът. И то не някакъв романтичен, мистичен ислям, а доста агресивният, модерен ислям на имигрантите и радикалите. Тази религия, тази идеология в актуалната си форма противоречи на всичко, което Европейският съюз защитава. Многоженство, убийства на честта, Шариат, забулване на женските лица, несвобода, фатализъм, убийства заради отстъпничество от вярата, атентати - това е лицето на най-енергичната нова идеология в Европа. По жестокост всички нови идеологии си приличат, а тази нова за нас идеология вече е доказала проблематичността си. Не вярвам, че, веднъж опразнена от Разпятието, стената на класната стая ще остане дълго време празна. Въпросът е - какво ще дойде на това място? Християнството пък, а още повече светското, традиционно, консервативно постхристиянство на Европа е стара идеология. Тя е вплетена в културите на европейските нации и в традиционната им символика. Неагресивна е. Популярна е извън големите градове. Свързана е с идеите за образование и върховенство на писания закон. Хуманна е. И е хуманистична. Добре позната е. Самото понятие "християн-демокрация" внушава чувство за законност. Това е улегнала система от убеждения, която мнозина от нас помнят у бабите и дядовците си. Не си струва да я изпускаме. (Да си призная, пускам си черновите на един опит за апологични есета, които пък се опитвам да пробутам на издател. Сигурно нищо няма да излезе, но съм длъжен да пробвам.)

Голям срам пада, да знаеш

Иначе няма да е интересно. Алтернативките при нас са си форма на забавление. Хубаво е като отчитат някакви специфики на епохата, разбира се

nikey_vv е на ход А на снимката си пише, че Едуардо Лабарка поздравява Борхес

Да, особено като не е сменено името на снимката

Те имаха успехи, но подкрепата за тях се забави много и гръбнакът им май вече е счупен.

Ти остави дали грешиш, ами на самия Левски би му станало неудобно да равняват ценността на християнството по неговата личност.

Ние сме от неформалните неререформирани непрокопсани ортодоксални тупани (НННОТ), младежкото радикално крило на БПЦ-БП

Почти си права. Всъщност направо си. Казваш, че кръстът трябва да е заслужил да стои до портрета на Левски. Напълно съм съгласен. Е, заслужил е. Няма да ми стигнат много страници, за да изброя всички ползи от християнството за България. Те не са неизвестни и на теб. За N-ти път: законодателят явно е преценил, че в една светска държава има място за държавна символика, произлизаща от конкретна религия по причини от културноисторически и исторически характер, но в публична употреба извън учебника по история (тоест, че един вид кръстът си е заслужил това право). Ще си позволя текст и картинки: Конституция на Република България:

Аз си вярвам, пък не постя. Що? Ми от лакомия.

Колега, можеш да промениш настройките, така че няколко отговора да са приемливи едновременно.

Ей сега ще хукнат тракоманите с разработки под мишница към БАН

Те просто не са само религиозни символи, това казвах. В Европа кръстът отдавна е нещо като портрета на Левски, бюста на Мариана или немските дъбови листа. Колкото до чуждите маркери и евентуалните конфликти - ето това вече е въпрос на воля. Трябва да намерим някак равновесието между запазването на традиционната си идентичност с нейните символи и запазването на чуждите свободи. Разбира се, според мен идентичността на мнозинството е приоритет. Останалите трябва да се съобразяват с това. "В Рим като римляните". Ако заваря точно теб в "Св. София", вероятно ще реша, че е станало чудо и ще се зарадвам После ще ти посоча вътрешния правилник, според който е забранено "жена да поучава в църква" (докато в училище не е забранено да преподава поп, какво да се прави). Или, както казваше Вирджиния Улф, много неприятно, но университетската морава не може да бъде газена от дами. Моля, върнете се на алеята.

Хърсе, сложи го 50:50. Лекият конспиративен момент го има, но ги има и ултралибералните идеалисти. Не че това ми допада много - просто ги има. За "Свидетелите на Йехова" си много прав. Лилава, не става дума нито за културноисторически реликт, нито за образователно пособие, нито дори за чисто религиозен символ. Етнокултурният маркер, белегът на доминиращата култура е величина сам по себе си. Вероятно би възприела такова твърдение по-лесно от някой атеист-националист, а не от вярващ. Това с вековете наред спиране на научния прогрес е клише. Наистина, невярно е, но това е за друга тема. Перверзно е по-скоро, че и интелигентни хора вярват на клишета. Но не е изненадващо, разбира се. Сигурно и моята глава е пълна с неточни и опростенчески представи по отношение на биологията. Примерът с църквата и таблото е забавен, но ирелевантен. Училището е държавна институция, както и Църквата (примерно в Дания, а в известен смисъл и тук). На държавния герб има корона с кръстове по нея. Пред патриаршеската катедрала се вее национално знаме, пред много училища - също. На това знаме понякога го има гербът. Очевидно държавата не вижда проблем в това биологията да си седи в училищата, а кръстът (и вероучението) да го има и в даскало, и по храмовете. В известен смисъл училището у нас вече е под шапката на кръста, схващан като чисто държавен символ - принадлежащ на и изразяващ ролята на доминиращата етнокултурна група (към която, впрочем, принадлежиш и ти). Това важи и за Италия. В Конституцията е гарантиран статутът на православното християнство у нас като "традиционно вероизповедание". Преди десет години един от министър-председателите ни се закле да спазва Конституцията с ръка върху Евангелието и в присъствието на патриарха в Народното събрание. Не помня някой да протестира. Сума ти училища откриват учебната си година с молебен и водосвет от свещеник. Армията получава благословия от свещеник на Гергьовден. На основната ни монета и на двулевовата ни банкнота има изображения на християнски авторитети, единият дори е обозначен като "свети". Християнските празници са официални за държавата и почивни дни. Не забелязвам някой да протестира особено усърдно и срещу тези неща. Ето това са прости, естествени за нашата (а и не само за нашата) нация факти, които не се нуждаят от промяна. Промяната би била в ущърб не толкова дори на християнството само по себе си, колкото на доминиращата етнокултурна група в страната и на културната идентичност на мнозинството. Всъщност ти може би имаш малко по-добри спомени от мен за време, в което държавата се е разграничавала рязко от всяка форма на религиозност. Не вярвам, че би похвалила тогавашния режим. Пак повтарям, в никакъв случай не бих искал цитатите от Корана да се махат от училищата в Риад (макар че не споделям нищо от тях). Не бих искал и Франция да маха бюстовете на Мариана от кметствата си. По същия начин разпятията би трябвало спокойно да си стоят в италианските училища, а нашата коледна и великденска ваканция да не се пипа. Както и гербът.

Да съм споменавал нещо за образователен материал? Не, напротив. Твърдя, че става дума за важен етнокултурен маркер. Това не е образователен материал, а нещо много повече. Малко недосхванах това с автогола, сигурно защото съм престъпник и мракобес. Фактът, че в споменатото от мен Евангелие няма призиви към насилие за разлика от някои други текстове, е аргумент против окачането на кръст в класна стая?!

Пак да си попитам какво да правим с гербовете, знамената и химните на половината европейски нации, ако ще преследваме публичната употреба на религиозните символи?

Проблемът за мен е, че напълно безвредни и утвърдени от векове местни традиции биват поставяни под въпрос. В една светска държава висенето на кръста в класната стая не би правило впечатление на никого, ако нямаше хора, на които им пречат слънцето, въздухът и политическата некоректност. Обществото се фрагментира и става безформено. Не мисля, че някой би възразил, ако в училищата в Риад има окачени цитати от Корана или ако някой японски ученик извади от джоба си статуетка на Буда преди контролно по математика и почне да й се кланя. Обаче когато действието се развива в Европа, сакън, европейците просто са длъжни да се лишат от всякакви собствени етнокултурни маркери. И същевременно не просто да търпят, а направо да насърчават всячески употребата на извъневропейски такива. Търпимостта към Другия е нещо прекрасно, но не и прекалената толерантност, особено на фона на постоянно и несъзнавано самоунижение. Е, да не бях християнин, зорлем щях да стана такъв при подобно напълно безотговорно отношение. Ориана Фалачи, царство й небесно, наричаше хората с ултралиберални възгледи и настроени против традиционната западна цивилизация "полезни идиоти". Полезни за уахабитите. Полезни за самоизяждането на континента. Права беше. Кръстът е етнокултурен маркер. На когото не му харесва, не е длъжен да го носи, но той има място и в училищата, и на знамената и гербовете ни, включително на българския герб. Ако утре някой си позволи да поиска националният герб да се промени или да се махне надписът "С нами Бог" от военните ни знамена, ето това ще нарека аз престъпление (по-горе някой си позволи да използва тази дума съвсем не на място). Дори не става дума за религия, става дума за идентичност. Обществена, а не лична. Ако родителите на някой турскоговорящ ученик поискат например портретът на Васил Левски да бъде махнат от класната стая или от кабинета на директора, трябва ли да им се угоди? Или може би в смесените райони ще трябва да окачим Ататюрк до Левски? Не, всъщност мисля, че има граници на здравия разум пред толерантността. Ще се изразя парадоксално - малцинствата са длъжни да бъдат толерантни към мнозинството. Мнозинството е длъжно само да бъде търпимо към малцинствата - когато обичаите им не нарушават законодателството. Нищо повече. И нищо по-малко, разбира се. Японците имат една много точна критика към западните общества - че индивидуализмът ни е развит до степен да съсипем самия характер на държавите си. Вярно, че за разлика от Япония европейските страни са с много шарен етнически и културен състав и затова не можем да си позволим типично японската хомогенност. Но е вярно също така, че държава без доминираща култура и без доминираща етнокултурна група е обречена на неуспех. Поне в тази част на света. Европа не е Индостан, нито е Америка (да не говорим точно как биха се отнесли в част от Америка към самата идея за нерелигиозно общество). Кръстът е символ на водещата висока култура в тази част на земното кълбо и ако някой смята последователно да оспорва употребата му на публични места, ще трябва да почне да протестира срещу българския герб, срещу кокардите на британските полицаи, срещу норвежкото знаме, срещу Червения кръст и какво ли още не. Друг е въпросът, че, лишени от чувството за принадлежност към доминираща култура, европейците сами ще се маргинализират в държавите си, още повече както действително прилагат двоен стандарт и често отхвърлят собственото си културно наследство, а насърчават чуждото. Ако, например, бях мюсюлманин и бях изразил в темата загриженост от това, че детето на братовчед ми Италия се притеснява като види кръста в класната стая, форумните либерали биха ми съчувствали. Но ако съм християнин и изразя тревога от това, че племенникът ми не вижда кръста - тогава никакво съчувствие не ми се полага, защото съм зъл фашизоид, престъпник и мракобес. Боже мили, ще ми се в Евангелието да пишеше нещата, които намирам в Корана, за да мога да кажа на всеки ултралиберал точно какво смятам за убежденията му. За съжаление, Христос е бил далеч по-кротко настроен от Мохамед и не е оправдавал подобни разправии. Да му се не види макар - та по-добър символ на търпимост, кротост и човеколюбие от Разпятието просто не може да се намери. Най-разумна ми се вижда позицията на онези атеисти и агностици-националисти, които биха предпочели да виждат кръстове в класните стаи вместо бурки.

Общо взето, да. Може да има и други причини, но тези са основните.

Да, умряла е от някаква болест. В 1237. Не знаем дали е било чума. И е било сто и десет години преди Черната смърт. А тук темата е за това дали чумната епидемия от XIV в. е повлияла на османското завоевание. Значи ни интересуват събития чак от 1346 нататък.