glishev

Правилна забележка Наистина непоследователност. Тя ще се окаже успешно излекувана след няколко века контакти с римляните. Не зная доколко "Херман" или Юлий Цивил са победили благодарение на наблюдение и познаване на римския начин да се воюва, но в края на Античността новите германи вече сами са научили много от римляните и го прилагат, а и сами имат какво да предложат на римските армии - освен свежи попълнения, имам предвид. Но самата победа над Вар има траен ефект само в Рим. Един голям страх и това е. Може би и прочутата агресивност на ранните германи трябва да се преразгледа. Когато имат силен водач като "Херман" или Ариовист преди него, са склонни да нахлуят в чужди земи, но по-често предпочитат да се отърват от водача и да живеят в родината си. Която, както казваш, са склонни да отбраняват ефективно с общи усилия, но инак обикновено остават разделени. Доминик Бартелеми също намеква нещо за преувеличената германска агресивност, но досега съм го подминавал като поредния постмодерен френски брътвеж. Може би трябва пак да седна да чета "Рицарството. От древна Германия до Франция през ХII в." Ще ми се да знаехме повече за вождовете на кимврите и тевтоните. Склонен съм да допусна, че това са първите истински германски водачи - все едно Белг и Брен на германския свят.

Именно, човещинка. Но пак не е редно.

Нима е невъзможно?

Бъркаш църковнославянския с т. нар. старобългарски. Това със "смелото предположение" и липсата на доказателства го подминавам. Тия неща все пак съм си загубил няколко години да ги уча, а и май по-горе съм дал достатъчно факти. Друг е въпросът, ако на теб материята ти е непозната. За "нации" изобщо никой не говори. Става дума за езици, битова култура и такива неща. Ако не се сещаш за разлики между славяни и (пра)българи, ще ти припомня препоръката от по-горен постинг: чети история. Или археология, ще ме поправи някой.

Чудесно, тъкмо за разположението на легионите питах. Действително опасността изглежда по-голяма за Галия. За демократизма на германите си прав. Впрочем, те и да искат - не биха могли да се придвижват "без излишни грабежи", защото са по-скоро подвижни племена, а не просто армии, снабдени за път. Разсейването на кимврите към Испания може да се дължи и на неразбирането им за това какво е това голяма държава. Може би според тях, насочвайки се към Испания, те всъщност се отдалечават от териториите на Рим.

Суфизмът е ислямско мистично течение. Има влияния и от разни други религии, разбира се. А по мое скромно мнение всички мистицизми са почти еднакви.

По-скоро не. Всъщност всеки мистицизъм иска учител.

Значи, теорията за трите етноса си има варианти. Освен това си има основания. Накратко припомням основното. Поне от IV в. пр. Хр. траките са подложени на силна културна и политическа асимилация - от страна на гръцката култура и елинистическите монархии от времето след смъртта на Александър Велики. В I в- сл. Хр. завършва окончателното присъединяване на тракийските земи към Римската империя. Гръцката културна асимилация, вече гръко-римска, се засилва още повече. Към нея се прибавят и демографските процеси, типични за империята - на Балканите започват да се заселват чужденци от други провинции, а част от местното население се изселва нв други провинции. В резултат на културната асимилация към IV в. местното население е практически грецизирано и романизирано - в западните Балкани. Ползват се гръцки и римски имена, говорят се гръцки и латински, надгробните паметници са на гръцки и латински, градовете са гръко-римски. Чисто тракийският елемент значително отслабва под влиянието на класическата цивилизация. В IV в. тракийските земи си променят и религията - християнството се масовизира. В III-VII в. Балканите са подложени на вълните на Великото преселение и са разорявани последователно от готи, хуни, авари, славяни и българи. Има обезлюдени зони, има преселвания, има настаняване и миграции на ново население, упадък на градския живот. В IV-VI в. има значими земетръси и най-вече епидемии. В V в. има зони на юг от Дунава, които хуните използват като пасище. Това са практически обезлюдени територии, нещо като буфер между Източната империя и Хунския съюз. Накратко всичко това означава, че адски многолюдният народ на траките е подложен на асимилация между IV в. пр. Хр. и IV в. сл. Хр. Гръцки и латински език, гръкоримски бит, гръкоримски богове, емиграция и имиграция от цялата империя, а после и християнство. Това са осем века обезличаване на балканските земи и постепенното превръщане траките в ромеи. А между III в. сл. Хр. и VII в. сл. Хр. същият адски многолюден, но вече ромейски народ е подложен на войни, епидемии, нашествия, преселения и упадък на бита. Това са три века демографска катастрофа. Сега събери тези фактори и ще получиш необходимата представа: когато се появяват славяните и българите, вече е останало много малко от старото население на Балканите, което отдавна говори предимно гръцки и - в западните Балкани - латински. Тези хора живеят в Тракия, но доста слабо напомнят някогашните войнствени, многолюдни и независими траки. Това са западнали провинциални ромеи от смесен произход, донякъде тракийски. Вероятно се запазват най-вече в планинските райони докато славяните търсят речните долини и равнините. Показателно за упадъка на старите обитатели на тези земи е, че населението, запазило романския си език, тоест къснолатинския, се състои от овчари. Това са власите. Всъщност самото име "власи" вероятно е варварско название за "римляни", колкото и парадоксално да звучи. Още по-показателно е, че през VI-VII в. почти няма изработвани надгробни плочи. Значи материалният упадък на местното население е изключителен. Ако има старо население, което да не е било асимилирано от гръкоримската цивилизация, това може би са прадедите на съвременните албанци в някогашния планински Илирик, които говорят изключително особен език, доста отдалечен от останалите, говорени на Балканите. Самите славяни, идващи в VI-VII в. наследяват от това намаляващо старо население може би топоними (тоест имена на местности), възприемат някои обичаи и сами започват да се ромеизират - най-вече по битово християнска линия - заради собствената си ниска материална и духовна култура, която ги прави възприемчиви към влияния. Накрая и българите се заселват тук в края на VII в. като собствената им военно-политическа организация ги прави господстващ елемент и дава името на новооснованата държава. Което значи, че българите далеч не са някакви примитиви. Номад или степен обитател не значи дивак. Разбира се, това е общество от варвари, но и варварин не означава човек, непритежаващ материална или политическа култура. По някакви причини в края на IX в. езикът на славянското население става официален за българската държава. Всичко сочи към теорията за тройния произход на днешната българска нация: - от малобройните и западащи потомци на тракийските ромеи; - от славянските нашественици с ниска материална култура, но може би голям брой; - от последната вълна български завоеватели с по-висока степен на организация. Самите някогашни трако-ромеи са от смесен произход. Тракийски, гръцки, римски, келтски и какъв ли още не. Самите българи пък носят черти от културите както на ираноезичните, така и на тюркоезичните степни народи. Отделно от всичко това може да е останал и някакъв малък германски елемент от нашествията на готите. А в IX-XV в. можем да прибавим още смесването с авари, нови гръкоезични населения, узи, кумани, печенеги, маджари, татари, още славяни, обособяващите се власи и арбанаси (албанци), тук-там арменски, еврейски и нови западни добавки покрай Кръстоносните походи. Накрая да добавим за капак и османските турци, които също оставят отпечатъка си върху произхода ни. Веднъж се бях опитал да изброя съставните елементи на българската нация днес. На петдесет и нещо се отказах. Но основните, началните ядра са тези - местното полутракийско и преселническите славянско и българско. За детайлите други да се изказват. Това са фактите, предадени най-общо.

Българските кораби, доколкото ги има, са речни. Сега, дали са лодки или действително кораби не се наемам да говоря. Едно е сигурно, български действия по море няма. Няма и съпротива срещу морските експедиции на ромеите към устието на Дунава. Че преславният дом си има пристанище е интересен факт - и не особено изненадващ. Нали все пак някакво речно движение има. Колкото до Йоан Екзарх, неговият "Шестоднев" е адаптация на този на св. Василий от IV в. Така че това с корабите вероятно си е оттам. Не всичко в "Шестоднева" е извор за българската реалност. А и едно споменаване на възможна употреба на дървен материал още не значи бурно българско корабостроителство.

Това е така. Бях наблегнал на нещо друго обаче - приемствеността между Калоян и Борил. Приемствеността между Борил и Йоан II Асен сякаш идва на по-късен етап. Или по-скоро Йоан Асен е по-разностранен в политиката си.

Расате, колегата е малко рязък, но има право. Придържай се към конкретната тема. Ако те интересува етимологията на названието на Тевтобургския лес, съм предложил добър материал. Ако имаш въпроси от езиков характер, имаме нарочен раздел за това. Ако ти трябват етимологически справки, пробвай с Еtymology dictionary online, стига да ползваш английски. Със сигурност мога да ти кажа, че за "нас", тоест за българи в случая с Тевтобургския лес не може да се говори, а ако те интересуват отношенията между българи и германи - това е за раздел средновековна история, дали българска, дали обща. Тук обаче разделът е за антична. Ако искаш, отвори отделна тема с някакви конкретни въпроси на подходящо място. Романе, за да се върнем на темата: всъщност гибелта на трите легиона опразва ли рейнската граница и представлява ли реална заплаха за Галия или Италия? За мен е странно, че след германската победа не последва нашествие през границата.

Бел. мод. Хърсе, спамиш. Трия и предупреждавам, че за по-нататъшно разводняване следват десет дни ограничаване на писането.

Така си е, германските имена стават много популярни навсякъде из романския свят. Може би заради усещането за "аристократизъм", които носят заради привилегированото положение на германските завоеватели.

Не се съмнявам. Просто имах предвид, че по Черно море към Цариград започват да се спускат вече не само еднодръвки, а и първо "кръгли" и "дълги" кораби, а сетне и "ладии" с появата на скандинавците по Източния път. Те развиват и разнообразяват плаването по руските реки и оставят по нещо от традициите си с превръщането си в руски варяги. Смятам, че лека-полека изместват моноксилите. Дългата "чайка" се използва с много гребци и малко товар докъм XVIII в. А "ладията" понякога има и мачта. Всъщност руските ти колеги сигурно имат идея кога изчезват моноксилите.

Синодикът направо копира текста на съборните анатеми от 843 г. и надгражда върху тях. Това са верни неща, които се отнасят до историята на текста, но в случая ме интересува директно като извор върху политическата история на ВБЦ.

Или се е стигнало до междинния вариант - скандинавският кораб деградира до нещо като голяма лодка, а славянската еднодръвка все пак е заместена с по-сложна конструкция, сиреч, пак лодка. Това, което наричаме ладия, чайка или чълн. Впрочем, "члънъ" може би е германизъм, заемка тъкмо от староскандинавски ("kjölr"). Да си припомним съвр. англ. "keel".

Доживях и това да кажа - Саддам не трябваше да го закачат.

Разчитаме на интелигентността на публиката.

Може росите да са поцивилизовали славяните в смисъл, че варяжката старая дружина пътува тузарски на члънове и ладии докато мужико-бурлашката измет се носи по моноксилки.

Може би всичко трябва да бъде "дебнато". И хубавото, и лошото. Абе личи си различният поглед на родната мила майка и на даскала-досадник Ти го чакаш с лъжицата, аз - с дневника.

Много добре казано. Герберите се издържат покрай другото и с малко контрабанда на цигарки.

Не съм фен на либийския народ, но дано се отърват от Кадафи, тоя див сатрап.

Мехтерски маршове, актуални са http://www.youtube.com/watch?v=tW3brndnI-s

Те са много теми, отдавна не си говорим за Онгъла, а изобщо за византийско-български войни. Засега да ги оставим така

Явно има някакво омешване на Никифор I Геник (счетоводителя) и Никифор II Фока (воина).