glishev

Така предполагам и аз.

Абе Рънсиман си е голям, ама нищо, простено да ти е А Попа е убийствен. Дебелите му томища са тотално нечетивни.

Миии, не, малко не си ги доразбрал нещата, но нищо, добре дошъл във форума

Едно е сигурно - в "Сага за Харалд Хардрада" пише, че при преследването на сарацински кораби из Средиземно море дракарите на Харалд били по-бързи и по-ефективни от дромоните на Георги Маниак. И скандинавците събирали по-добра плячка, нощували на по-добри места и убивали повече врагове от останалите във византийския флот. А че дракарът (по-точно "дългият кораб") е кораб с кил, бордове и мачта, а не сал, е добре известен факт. Та така. Скандинавците строят кораби, славяните - еднодръвки. А средновековна България няма флот.

О, Фружине, щастливец си ти! Той е неописуем.

Както казах - трябва не само награда и не само наказание. А комбинация от двете. Може би ако имаше трети отбор, който да е получил от всичко, щеше да бие останалите два, които са получили само от едното.

През февруари 1211 г. в Търново е свикан събор, който осъжда богомилството като ерес и произнася анатеми срещу еретиците. Навършва се кръгла осемстотингодишнина от това събитие. Ето една от малкото реакции по този повод, която предизвика изложените в този постинг разсъждения: http://vogoris.wordpress.com/2011/02/11/bori/ В Синодика на цар Борил (1207/8-1218), издаден след събора се говори само и единствено за "преблагочестиви", "христолюбиви" и "православни" царе - "гръцки", както и български. В текста, така, както е достигнал до нас, Борил също е наречен христолюбив и преблагочестив. Същевременно обаче знаем, че още в 1204 г., едва седем години преди събора, цар Калоян (1197-1207) е сключил уния с Рим. Не е ли редно да очакваме, че в съборния Синодик трябва да има изрази на пиетет към папа Инокентий III (1198-1216), който формално е върховен отценачалник на Българската Църква, стоящ над тогавашния примас, архиепископ Василий Търновски (1204-1227(?))? Към 1211, когато е издаден Синодикът, Инокентий и Василий са живи, а и двамата отсъстват от текста. Вярно е, че текстът и на двата запазени ръкописа на Синодика е късен и има непълноти, но все пак името на самия цар Борил, това на Калоян, както и поменикът на българските царе и архиереи и до днес са запазени. Според автора на по-горе дадения линк цар Борил е свикал събора по своя воля, поради разпространението на богомилската ерес из България и изобщо не е наблягал на спомена за скорошната Калоянова уния. Възможно е при такива обстоятелства униатският архиепископ Василий дори да не е присъствал на събора. Още повече ако си припомним традиционната постановка, че Борил стои зад заговора, довел до гибелта на Калоян. Да обмислим доколко е вероятна тази възможност. Двата запазени текста на Синодика на цар Борил съдържат много информация за събития след 1211, тоест синодикът е допълван като официална църковна летопис поне до 1396 г. Особено внимание е обърнато на възстановяването на българската патриаршия в 1235 г. при цар Йоан II Асен (1218-1241). При това обаче в Синодика няма данни за реакцията на Рим при скъсването на унията, а тази реакция е повече от яростна - запазени са писма между Светия престол и естергомските архиепископи в Унгария, където се говори за нуждата от поход срещу схизматичните българи, напуснали лоното на Курията и изрично се отбелязва непоносимата българска толерантност към ереси. Повече информация за това може да се намери в "Папството и българите през Средновековието" на проф. Васил Гюзелев. Всъщност Синодикът пропуска както сключването на унията от 1204, така и дължимите на папата поменавания през 1211, името на българския униатски архиепископ и скъсването на самата уния в 1235 г. (свързано вероятно и с подобряването на отношенията между България и Никея и скъсването на връзките между Йоан II Асен и латинските регенти в Константинопол). Според запазения текст Калоян е победител, Борил е гонител на ересите, а Йоан II Асен просто възстановява патриаршията. И толкова. Унията е оставена настрана. Същевременно обаче знаем, че в 1209 г., една година след поражението си при Пловдив и две години преди събора в Търново, цар Борил дава своя или Калоянова дъщеря (тук изворите се разделят) за съпруга на константинополския император Анри (1205/6-1216). В 1213, две години след провеждането на антибогомилския събор, заради който е съставен Синодикът, в Търново се намира римски легат, дошъл да уточни условията по новия съюз между константинополските латини, Унгария и България. Всъщност Борил сключва втори брак с племенница на зет си Анри. Очевидно въпреки старите конфликти Борил се намира в отлични отношения с Рим и католическите владетели, на каквито "схизматикът" Йоан II Асен ще може да се надява едва след дълги преговори... и те пак няма да бъдат точно отлични. Впрочем, сватбите сключвани от Борил за интересите на династията по нищо не отстъпват на политиката на Йоан Асен. И ги предхождат по време. Следователно Борил по-скоро не се е отдалечил много от униатската политика на Калоян. Всъщност е възможно да има връзка между провеждането на търновския антибогомилски събор в 1211 и наскоро започналия (в 1208/9) кръстоносен поход срещу еретиците-бугри в графство Тулуза, Южна Франция. Папа Инокентий, чиято дейност е изключително активна и засяга цяла Европа, може да е поискал жест на добра воля от страна на Борил в усилията на Курията срещу ерес, която е известна като "българска". Нещо повече, поддържането на униатска политика показва приемственост в разбиранията на Калоян и Борил, единият от които сключва унията, а другият я довежда до логичния й завършек - подобряване на отношенията с католическите държави в региона и евентуално съгласуване с папските изисквания (по същото време с тях се съобразява и могъщият Филип II Август , крал на Франция (1180-1223), а Джон Безземни, крал на Англия (1199-1216), става васал на Папството). Да не забравяме, че не Калоян напада кръстоносците, а те започват война срещу България в 1204-1205. След голямата българска победа при Одрин и голямото българско поражение при Пловдив оръжията са оставени настрана - не без волята на Инокентий. Може би Борил следва политиката на Калоян и стриктно спазва унията с Рим, което спомага за уталожването на враждебността между Търново и Константинопол. Самият факт, че царят двойно се сродява с латинския император и търси помощ от Унгария срещу въстаници във Видинско говори за прозападна насоченост на Борил. А това, че се разделя с първата си съпруга, преди това жена на Калоян, за да вземе латинска принцеса, говори, че политическото значение на първия брак е изчерпано. Следователно не може да се смята, че единствената законна връзка на Борил с трона е вдовицата на Калоян. В такъв случай Борил може би не е узурпатор или поне не стои зад заговора на Манастър. Още Калоян е "прередил" на трона синовете на брат си Асен или Йоан I Асен (1186-1196), при това като цар, а не като регент, което е странно предвид пълното подражание на византийските институции във Второто българско царство. Но Калоян не издига своя собствен син Витлеем за престолонаследник, а го изпраща далеч от България. Дали само за да запази наследството за бъдещия Йоан II Асен и Александър, тогава още деца? Няма как да знаем. Във всеки случай никой от тях също не е обявен за престолонаследник. Възможно е Калоян и Борил да са се възцарили по обичая на сениоратното наследяване - тронът се поема от най-възрастния жив член на династията, а не непременно от сина на покойния владетел. Да се върнем на темата за "пропуснатата" в Синодика уния. В няколко от житията, които пише в края на XIV в., патриарх Евтимий споменава, че мощите на редица светци са пренесени в Търново по времето на цар Калоян. При това царят е възхвален като победител и завоевател, но отново не става и дума за сключената от него уния. Патриархът напълно премълчава това събитие - вероятно защото то би накърнило образа на владетеля като православен цар. В "Похвално слово за Евтимий" Григорий Цамблак изрично отбелязва, че патриархът е унищожил много старинни книги, в които се съдържали грешки и от това произтичали ереси. След това подменял старите ръкописи с нови, изчистени от неточности. Напълно възможно е след 1235 г., когато е възстановена българската патриаршия и окончателно е скъсана унията, споменът за временното подчинение пред Курията да е бил неприемлив за търновските владетели и йерарси. Още по-възможно е патриарх Евтимий да се е заел с прочистването на изворите от този спомен дълго време след самите събития. Това обяснява "пропускането" на данните за унията както в собствените му съчинения, така и в оцелелите късни преписи на Бориловия Синодик. Което превръща Калоян и Борил от "верни синове" на Инокентий III (Калоян сам се нарича така в писмата си) в "преблагочестиви" православни царе.

Михаил Псел пише, че българите имат обичай да издигат владетели винаги от царски род. Пише го във връзка с Петър Делян и Алусиан, така че явно аристократизмът и християнството не си пречат взаимно.

Митак, това ми напомня лафа, че най-значимото събитие в английската история е падането на Бастилията

А аз мисля, че похвалата на Симеоновия дворец и паралелът с бедните хижи е от Йоан Екзарх, а не от Черноризец Храбър.

Английска революция има, но само буржоазна, не социална. Имам предвид свалянето на Чарлс I, разбира се.

Да, тук по-скоро непушач защитава тютюнеца

Това с обкръжението, чалгата, късното начало на четенето и падането на оценките е проблем. И то страшен, по моя полудаскалска преценка. Наблюдавам огромна, всъщност непреодолима разлика между еднакво интелигентни, но с коренно различни вкусове деца. В добро училище с класове от по двайсетина-двайсет и пет души в класа често се вижда група от пет-шест деца с разнообразен музикален вкус, четящи, с високи оценки и донякъде по-затворени. Останалите петнайсетина-двайсет са с разнообразен успех, много по-малко четящи, социално по-активни и слушащи само и единствено чалга. На практика не съм виждал деца, които да слушат и чалга, и друга музика. Рапърът може да слуша метъл, а металистът - и поп, но чалга-феновете слушат само своето си. Двете групи на практика не общуват помежду си. Нещата на пръв поглед нямат нищо общо, но (не)четенето, музикалният вкус, социалната активност и успехът са страхотно свързани. Докато преподавах, не ми е било работа да се бъркам във вкусовете на учениците си, но нямаше как да не ми направи впечатление, че слушащите чалга директно задаваха въпроса: "Защо ми е да уча това"? Впрочем, момчетата определено имат по-разнообразен успех от момичетата. Нямам предвид само по-нисък. Повечето индивидуалисти - социално неактивни, четящи и с много висок успех - обикновено са момчета. Повечето окончателно чалгясали и съответно с много нисък успех също са момчета. Момичетата обикновено са по средата - по-рядко са индивидуалистки, по-често са чалгаджийки, но и успехът им се запазва на прилично средно ниво. Може би това означава, че момичетата държат повече както на успеха, така и на социалния си образ докато момчетата се отдават изцяло само на една страна от характера си, каквато и да е тя. В резултат обикновено четящите са непопулярни и самотни, а повечето момичета се оплакват, че гаджетата им са по-глупави от тях. Трябва да кажа, че това е съвсем различна картина в сравнение с преди само осем-девет години, когато и аз още бях ученик. Ролята на домашното възпитание е огромна, разбира се. Обкръжаващата среда е много важна, намесата на учителя - също. Но решаващи са домашните навици, убеден съм в това. Струва ми се, че старата семейна институция на бабата и дядото, при които детето се намира често, защото родителите са на работа, е на отмиране - и това има огромен ефект. Децата просто прекарват повече време извън семейството.

Ами не, няма такова означение за нас като "бурги". Боя се, че това е вече воден разговор Тевтобургският лес е наречен по-скоро "Лес на укреплението на тевтоните" или "Лес на укреплението на народа". Ето един прелюбопитен материал за идентификацията на Арминий, етимологията и местоположението на Тевтобургската гора: http://www.harbornet.com/folks/theedrich/hive/Medieval/Siegfried.htm

Мерси за инфото. На мен Свинтила ми харесва и като антиком мемоарист (но може би послъгва в своя полза, както съм чувал от човек, лежал заедно с него), и като автор на "Писма от атинските музеи", и като преводач на сонетите на Шекспир (доста своеобразен, наистина). Отблъсква ме като преводач на "Залез и упадък на римската империя" от Гибън, там просто се е провалил. Но никой не е съвършен. Превел е добре Якоб Буркхард, тук-там със странности. А този Наср явно си струва.

Сетих се, че е майтап (и то добър), просто ми се пощя да си упражня мисълта Иначе добре си го казал. А пролетариатът не е ли също беднота?

Вярно е, да. Градската беднота подкрепя Революцията. Но самата Революция си остава буржоазна. Адвокатите, нотариусите, търговците и лекарите я яхват и овладяват - за да я поднесат на един офицер. Пролетарии остават само анонимните пехотинци, които гинат при Лайпциг и Ватерло. По темата. Може би действията на вандейските селяни и на парижката беднота показват защо няма социалистически бунтове и в Англия. Селяните са инертни, пролетариите всъщност често се самоприкрепват към буржоазията (не че няма и изключения, де. Зола и Пролетта на народите донякъде ги демонстрират, но Пролетта е особен случай). Социалното законодателство на Бисмарк показва пътя към по-справедливо равновесие без революции - и затова не мога да бъда крайно десен в социално-икономическо отношение. Нито мога с чиста съвест да се гнуся от социалните придобивки; когато те не стават абсурдни, разбира се. Та почвам да си мисля, че достатъчно социалистически, "пролетарски" революции са възможни само там, където няма истински пролетариат, зависим от работодатели. Впрочем, техните водачи също са буржоа. Затова ВОСР не се е случила на запад. Май историята го доказа.

Е, тука вече на чест мъ дукачъш, гусин Фратьо

Агресивни са и двете сили, но Византия се оказва с повече ресурс.

Качо, ти си сексист. Трябваше да е Джорджиана Вашингтон.

Може скандинавци в Черно море да са ползвали и еднодръвки, строени от славяни. Но когато самите скандинавци се хванат с корабостроене, не правят моноксили, а т нар. "дълги кораби". Историята на Харалд Хардрада в Черно и Средиземно море го показва ясно. Изобщо не става дума за факти от Северно море, а за пътуване по "Аустрвег", "Източния път" (тоест по реките на Новгородска и Киевска Рус или "Гардарики") към "Миклагард" (Константинопол), "Сикильой" (Сицилия), "Серкланд" (Северна Африка) и "Йорсаланд" (Палестина). Харалд Хардрада служи като византийски наемник заедно с голям брой норвежки, шведски и руски викинги и се връща обратно на север. Това става в средата на XI в. Пътуванията му са осъществени със собствени кораби, които определено не са моноксили. Източникът е "Сага за Харалд Хардрада" от свода на Снори. Както и да е, темата беше за друго. Надявам се, никой не твърди, че България е била някаква морска сила.

Разбира се. Виновни са винаги злите евреи/кръстоносци, понякога заедно. Изглежда, че и в Мароко започват вълнения. В Либия нещата ескалират. Тунис и Египет сякаш отвориха бутилката и изтърваха злия джин. Само че той вече овърша тези две страни и сега се развихри в нови зони. Египет е в известно затишие. Към Европа, естествено, напират нови бежанци от Северна Африка. Надявам се Балканите да са изчерпали възможностите си да служат като буре с барут за света, но арабският свят се оказва достоен продължител на тази незавидна роля. Не без нелепото подръчкване на Щатите, разбира се.

Ако Буркхард е Якоб, то съм чел неговата "Културистория на Гърция" (в странния превод на Свинтила) и "Култура и изкуство на Ренесанса в Италия" (в старо издание). Друг автор с това име поне аз не знам. Наср, Генон и Шуон не са ми познати. Колко струва книгата на Наср?

Те това се вика информация от първа ръка. Благодаря, Качо. А това за липсата на "феодализъм" може би се отнася повече за ПБЦ. Или? Можеш ли да коментираш обществената структура в ПБЦ и ВБЦ?

Персийците също са негроиди. Всеки що-годе окултурен човек е гледал поразително достоверния филм "300" (словом: "Триста", а не "Zoo") и знае, че персийският цар Ксеркс е триметров метросексуален негър. И тъй като афроамериканци по ахеменидско време още не е имало, остава вариантът Ксеркс, персите и траките да са от Африка.