glishev

Аз засега съм против Сърбия в ЕС. Някой ден, кой знае кога, да влезе - това може би да. Ползи за корабоплаването, падане на границата и прочие. Но трябва много вода да изтече дотогава. Сърбите първо трябва да бъдат излекувани от безподобната си наглост. Пък и, честно казано, на нас ни е изгодно да сме последната влязла и най-бедна страна. Това все пак означава материална полза. Нека Сърбия почака. Ако трябва - дълго.

Да бе, Качо, знаем, че "рос" са скандинавци. Но русите не са. И не, скандинавците ползват "многодръвки", така да се каже. А не еднодръвки.

Истината е, че пушачките са привлекателни. Не знам защо. Непушачките също. Но глупостите за това, че се целуваш с пепелник са за боклука. Тютюнджийският дъх е опияняващ. Разбира се, моето мнение не е безпристрастно, но да вървят по дяволите безпристрастните мнения. Те са също така безхарактерни и безполови. Шекер, бял хляб, тютюн, пърженко, скара, винце, кафе, силен чай и, о, Господи, пушачки - тези неща носят огромно удоволствие, надминаващо всяка вреда. Който се опита да говори против тях, трябва да бъде овалян в катран и пера и вероятно хвърлен от търновската Лобна скала право в Янтра. Колкото до кокаина, хероина, не знам си още каква химия и марихуаната - те не носят удоволствие. Безмислено е да бъдат коментирани или сравнявани с гореизброените прелестни блага.

Ето това е възпитание.

Кич.

Е, това с неговото си пространство е ключово, че как. Всеки го знае от собствен опит. То и за големите важи, не само за малките. А да се научи да прави каквото ти харесва е началото на възпитание. С времето ще разбере и какво на него му харесва, ако не го тормозиш излишно. Но аз изобщо имам фюрерски склонности, защото съм свикнал да общувам с гимназисти, а не с пресни-пресни бебета. Може би има разлика в подхода. Гимназистите са много ориенталски настроени - заобичват те, когато им покажеш, че ги смяташ за идиоти, но, нали, ще се занимаеш с тях. С бебето може би трябва по-нежно, не знам. Това, дето си го написала/превела за рисуването, е адски интересно.

Варягите не са баш руснаци, все пак. Между варяжката снекя и славянската еднодръвка разликата е голяма.

Странно. Баш франсез буржуази коджа патакламасъ е започната не от нещастните крепостници, а от сити адвокати.

Какво представлява книгата?

Това, което казваш, се отнася до традиционното възпитание.

Не знам дали католиците са най-голямата общност. Сунитите вероятно са повече, но може и да греша. Пък и вече малък процент от службите им са на латински. Повечето си текат на местните говорими езици. Нашият църковнославянски май е по-често употребяван в практиката (а той дори не е мъртъв език, а направо лабораторно създаден). Самият аз съм свикнал с школското произношение (на практика средновековно), при което дифтонгите се четат като "е", "t" в група "ti" пред гласна - като "ц" и "c" пред мека гласна - пак като "ц". Тоест чета "Caesar" като "Цезар". Дори го намирам за красиво макар да ми е забавно, че произнасям "l" като плътно българско "л". Всъщност когато слушам записи на латински с антично произношение, се затруднявам сериозно Инак се оправям криво-ляво с текстове, произнесени по традиционно католически маниер с чисто италианско произношение.

Че българите са траки - траки са, това не е новина. По-интересното е, че траките са негри

Мадлейди, четох по-назад в темата, това, което казваш, че от гледна точка на детето дори негативното внимание е по-добро от никакво, така че хокането при беля и игнорирането при спокойна игра могат да имат за ефект повече бели. Стана ми интересно, защото имам известен опит в педагогиката, но с големи хлапета. Възможно ли е това, което казваш, все пак да не е вярно? Ще направя едно може би тъпо сравнение. Когато хокам кучето си, то не се връща към белята, а се научава да не я прави. Същото се отнася и за вече голямо дете. Може би съвсем малкото дете също успява да отличи позитивното внимание (похвалата) от негативното внимание (хокането). Или? Може би е възможно игнорирането при спокойно поведение и прекаляването с хокане при беля да фрустрират детето. И това да доведе не до активно беляджийство, а напротив - до пълна пасивност, което би било по-неприятен проблем. Ти как мислиш? Ако детето бъде оставено да прави спокойно някакви безопасни бели, няма ли да развие лоши навици вместо да ги зареже? Системата на тоягата и моркова все пак е изпитана с времето Споменаваш даването на награда като част от похвалата. Каква награда е адекватна за много малко дете? Лакомство (ако вече е прояло някакви неща освен кърма)? Или играчка (ако вече си играе с такива неща)?

Предлагам дуелът да се състои във вид на вадене на позитивни аргументи в полза на предпочитаната версия за авторство. Почитаемият опонент може да стреля пръв. "Глас народен..." е една от най-глупавите поговорки според мен Предпочитам "Odi profanum vulgus". Впрочем, дотук май гласовете са наравно, но това няма никакво значение. Фактите, само те имат тежест, а не мненията сами по себе си. След изясняване на фактите и превързване на ранените оксфордианци, излекувани от заблудите си може да се премине и към спортно вдигане на халби с несъстезателен характер.

Естествено, човекът все пак е сърбин. Може да има някакви критики към страната си, но е разбираемо да не смята българите за някакви светци. Такива нормални хора има и те са все от интелигенцията. Въпросът е, че техните мнения са капка в морето на тамошната агресивна простащина.

В Сърбия, както и тук има огромна пропаст между нормалните мислещи хора и грамадното мнозинство изроди, по чийто вкус се управлява държава. Имаме налице два съседни народа, сред които безсрамната дебелащина е предпочитан начин на живот. Само дето сръбската батбойковщина е агресивна, а нашата е безгръбначна, така че докато онези безобразници си разиграват коня и тормозят българското малцинство, нашите бездарници неадекватно се ослушват. Отделен въпрос е, че сръбското малцинство от мислещи хора произвежда по-добър и количествено по-голям културен продукт от нашето. И че сърбите въпреки войните и загубите имат по-стабилна държавност от нашата. Което донякъде е за уважение, но всъщност никак не е добре за нас. Казвам това с огромно съжаление, защото самият аз имам роднини в Сърбия и доста причини да харесвам страната. Повече от всичко бих се радвал двата народа да са в приятелски отношения. Но засега това ми се струва невъзможно. Поведението на Сърбия към България е двулично, а към българското малцинство - отвратително. Според мен България и Унгария би трябвало заедно да оказват натиск на Сърбия предвид амбициите на страната за влизане в ЕС. Но и трябва кампания по даване на българско (и съответно унгарско) гражданство на малцинствата ни там, за да не навредим на сънародниците си зад граница. Сърбите не биха могли да безчинстват безнаказано над граждани на Съюза. Инак съм огромен любител на няколко читави сръбски историци, писатели и режисьори, които наистина са по-добри от нашите, но като става дума за родствениците ми в Западните покрайнини тутакси охладнявам към белградските чарове. Бедността, тихият национализъм и търпението на нашите сънародници от Покрайнините направо ми късат сърцето, още повече че по произход съм знеполец, а пълната немара на държавата ни към тях, съчетана със сръбските цинизми ме огорчава страшно. А и като вярващ изпитвам противоречиви чувства към сръбската Църква. Тя, от една страна, може да бъде модел за нашата, защото има много изявени мислители и дори светци през ХХ в., а и действително служи на народа си докато БПЦ блажено дреме. Същевременно обаче сръбските църковни йерарси са истински гонители на българщината. Примерите с камбаната на границата, с богослужебния език и с горкия отец Йоан от Босилеград са просто гнусни. Колкото и да се надявам на добросъседски отношения между два народа с еднаква вяра, близко културно наследство и близък език, толкова и се боя от данайците. Сърбите явно смятат, че ако не си сърбин, не можеш да бъдеш и православен. Говорете ми после за това, че всички християни са братя... Нещастни Балкани. Нещастна България. Нещастно православие. И три пъти нещастно мое Знеполе, разкъсано от тази безмислена и несправедлива граница, бедно, тормозено от държавата, в която се намира и зарязано от държавата, на която принадлежи.

Най-добрата помощ е четенето.

Казах ти, има книги по въпроса. Хващаш Антъни Бърджес и четеш. У теб има куп противоречия: доказателствата в полза на де Виър били по-сериозни, ама нямало как да се датират пиесите. Еее, ми тогава за какви доказателства говориш? Не се било знаело къде бил Шекспир в 1590. Искаш да кажеш - авторите на любимите ти конспирологии не знаят. Намираш Антъни Бърджес и четеш. Оказва се, че се знае къде е бил. Впрочем, това, че дадена година на даден автор не е докрай проследена, не значи, че друг му е писал творчеството. Това не е логика. Стига общи приказки. Аз досега излизах с точни твърдения за Шекспир. Искам също точни за де Виър. Точни. Позитивни. Това, че: "Шекспир не може да е написал" еди-какво си, не значи нищо. Дай точен факт: "еди-кое си лице от епохата твърди, че де Виър е написал тая и тая пиеса, която знаем като Шекспирова". Година, съчинение, а най-добре и снимка на текста. Аз постъпих така с Франсис Миърс, снимката на текста е в темата и се оказа, че ти си в заблуда по въпроса, да не кажа друго.

Тези моноксили от Новгород ще са изработвани в самата Рус, както си го пише в цитирания текст. Собствените кораби на варягите са понякога с палуби, винаги с мачта, имат високи или ниски щевени, има сума ти описания за отпрана греда, изобщо - не са моноксили.

Варягите не ползват еднодръвки, а строят кораби.

Ресавски, в кои "всички" биографии? Изобщо, има ли издадена цялостна биография на Едуард де Виър? Стоедине, грях ти на душата фантазьорска, ако не напишеш роман по въпроса Впрочем, лесно е да се сетиш, че Смуглата дама всъщност е кралица Елизабет, нали, щото то иначе не може да е. Горе в опциите към анкетката съм пропуснал комай само Кристофър Марлоу, Бен Джонсън, Джон Дън, Джон Флетчър, Томас Торп, граф Есекс и сър Уолтър Рали, за да е пълна конспирологията Каква епоха обаче - като Перикловия век в Атина. Кралицата, най-странната владетелка, която можем да си представим; а около нея невероятен отбор държавници, заговорници, поети, търговци, колонизатори, меценати, престъпници, до един с невероятни биографии. Всичко това - в малка Англия, над която се събират облаци: Армадата, вечният Дамоклев меч за престолонаследието, загубата на Кале от французите и неясното брожение на пуританите, което един ден ще доведе до падането на монархията... И на този драматичен ренесансов фон, изпълнен с ярки фигури, където и човек с невзрачен произход може да изпъкне, ако има таланти, някои се съмняват, че може да се появи гигант като Шекспир? Великите епохи се нуждаят от своите велики поети. Е, толкова по-жалко за съмняващите се.

Че тя самата тема е бисер.

Лодки, издълбани в един-единствен дънер съществуват и в други краища на света. А и трябва да се провери как е наричана мачтата в старогръцката и византийската литература. Мисля, че не е "xylon" (и следователно моноксилите не са "едномачтови" по значение), но трябва да се провери, може би в TLG.

Хе, че то относително доскоро софийската катедрала се е казвала "Свети крал" на Стефан Милутин. Как да няма сръбски паметници? Сигур има някъде по махалите и улица "Крали Марко". Само не разбрах какво му е позорното на Милош Обренович. Инак че сърбите правят мизерии - правят. И че нямат дупце нашите - нямат.

Абе човек е държелив. Ше поизмрат пак черните от марсианска треска, а жълтите и белите ше се юрнат да колонизират вражата територия. Скоро ше има Чайнатаун и бензиностанции Шел на всяка обитавана планетка в Магелановия облак.