glishev

Перкунас, това и за мен е интересно. Винаги съм смятал, че между седми и девети век някаква част от балканските славяни вече е християнизирана от ромеите. Какви данни освен езиковите могат да се предложат за относително по-ранно покръстване на славяни в, да речем, Каринтия, Моравия или Бранденбург от франките и баварците? Наистина съм любопитен.

Не съм бил родител, но пък имам опит в преподаването (а и не съм забравил как съм отглеждан). Мнението ми е, че нито само морковът на глезенето, нито само тоягата на строгостта са добър подход. Комбинацията от тояга и морков вероятно е най-добра. Детето има нужда и от ласка, и от тежък авторитет.

Скивай сега, споменаванията на Шекспир може да са малко, но "малко" е повече от нула. А де Виър изобщо не е споменаван като автор на сонетите, пиесите и поемите чак до 1920. Значи Шекспир просто води в резултата. Пък и всъщност изобщо не са малко споменаванията на Шекспир - просто тук в темата съм споменал само няколко. А щом не знаеш за другите, значи наистина не си чел нищо от и за Барда. Историк си - два-три независими помежду си извора просто би трябвало да те излекуват от конспиративни измислици. Адски странно е, че пренебрегваш първостепенни източници, за да поддържаш хипотеза без сигурни факти. Датите 1607 и 1609 сами по себе си не значат, че произведенията са писани преди 1604. Логиката ти е напълно порочна. А за "Юлий Цезар" и "Макбет" по-назад изрично казах, че е писана в 1609. Може би не знаеш, но навремето пиесите са се пишели, за да се поставят веднага на сцена. Което води до очевидния извод - Шекспир е писал поне до 1609. За елизабетинския театър има сума ти литература, пък вземи прочети нещо. Я ми посочи това "на вечноживия поет" от изданието на сонетите от 1609 - да го видя върху снимка на изданието, защото на предишната страница от темата ти вече веднъж цитира фалшива версия на старинен текст - от Миърс, 1598, а и разчиташе напълно погрешно посвещението на Бен Джонсън от 1623. Това поставя под въпрос стойността на казаното от теб. Като гледам, това "на вечноживия" го няма на титула. Може за пореден път да си с неточна информация. Ето снимка на титула на сонетите: За четвърти път ще повторя, че този дефис в средата на името не е грешка в изписването. Тогавашният английски език все още е с нестабилен правопис. Освен това дефисът разделя името смислово. Все едно прадядо ми, царство му небесно, да напише името си не "Зеленоградски", а "Зелено-градски". Шекспир е писал и за Двора. Такъв човек винаги има откъде да понаучи и малко френски. Продължаваш да игнорираш зададени въпроси по-назад в темата. Всъщност дотук само отричаш Шекспировото авторство. Така и не се разбра какво точно твърдиш - че Уилям Шекспир от Стратфорд не е писал или че не е съществувал? И изобщо не предлагаш нищо в защита на авторството на де Виър. Дай позитивни данни - извори, дати. Аз го правя за Шекспир, направи го и ти за де Виър, защото досега си голословен.

Амин. Абе, както се казва, в 1396 е било по-зле.

Средно образование, а не основно, Стоедине. За всеки случай

От Мельница най-много харесвам "Ольга". Хубава песен. Вижте какво намерих докато ровех за поздравче на наший КГ. Това също е фрагмент от ораторията Iuditha triumphans на Вивалди. Мелодията е станала венециански републикански химн в последните десетилетия преди Наполеон да завладее Италия. Впрочем, любимият ми държавен химн, но го знаех с друг текст. Тук има особено забавен момент в 0:58 със стиха: "debellato sic barbaro Trace" ("като срази варварина трак"). Явно става дума за Турчина, противник на Венеция, вероятно сравнен с вавилонеца Олоферн, надвит от Юдит, но и архаизиран като класически античен трак. Ех, тая стара Европа с нейните превзети маршове, фанфари и култура, изградена на алюзии в алюзиите Приятно слушане! И да живее Венеция, разбира се. И пак ЧРД на виновника за намирането на това малко чудо, нашия славен боен другар. И да се гърчат тракоманите, че самият Вивалди е възпял победата на Венеция над Тракия, бъркайки турци с траки http://www.youtube.com/watch?v=YLAdvqkab60&NR=1 Vivat!

Вярно, Болярски, мой пропуск и то сериозен.

Юстиниан II стига до България след като е избягал от Херсон по море. Паган бяга по море във Византия тъкмо от Варна, а сведения за български кораби просто няма. Друга морска сила на Черно море освен Византия в този период също няма. Ромеите поддържат свое пристанище чак в Херсон, а това е доста по-северно от България. Пък по онези времена се е плавало каботажно. Следователно византийски кораби трябва относително често да са спирали по българското крайбрежие. Което далеч не значи, че българите са поддържали пристанища. По-назад вече писах за това.

Спандю, прав си за боба и етническия карашък. Но бобът е еднакъв, ако кажем, че готите са двайсет хиляди с все козите и кравите или че са милионни маси. Така че можем да зарежем въпроса за бройката и състава нерешен. Дадох го просто като пример за нещо несигурно. Едно е сигурно - готи (каквито и да има с тях и колкото и да са), франки, фризи, бургунди, сакси, англи, свеви, вандали... всичката тази гмеж, която се настанява в бившите римски провинции, е германоезична. И носи със себе си по-рано непознатата по тези места дума war, oorlog, guerra, guerre за "война". Горе Перкунас вече е дал инфинитива на един немски глагол с двоен -rr-, свързан с думата, а и виждаш, че не навсякъде има двоен -rr- в съвременните форми. Със сигурност тази дума не е нито романска, нито келтска. Германска си е, а че самото название "германи" няма общо с нея, защото то пък е романско или келтско, екзоним - това го знаеш и без мен. Инак ето една хубава справка за "war" в английски: Ето и за "German" в смисъла му на "герман", "германец", "германски": Ето го източникът: http://www.etymonline.com/index.php . Тук можеш да потърсиш и Almain(е), и Dutch, и germ, и german в смисъла му на "роднина".

Мда, колегите са прави. Добре дошъл във форума, но инак темата е доста... неопределена.

Натанчик, ограничи спама. Изобщо не си разбрал какво имам предвид.

Може да не ти се вярва, това е лична работа. На мен ми се вярва. На английски и френски думата за "война" е от същия произход. Пък, нали, в Англия и Франция има съответно други германски нашественици. За Аспаруховите българи едно време също се предполагаше, че били шепа хора. А готите в Италия и Испания все пак са по 1/2 от готския народ, а не 1/5...

Пак от германските езици. В Испания и Италия все пак е имало вандали, свеви, готи и лангобарди.

Особено ако в тоя момент византийският флот е бил другаде, например в Средиземно море.

Или просто тогавашното разтоварване не е изисквало чак такива невероятни складове и пристанищни съоръжения - особено като знаем, че почти няма монетни находки от времето на ПБЦ, морската търговия може да е била редовна, но относително незначителна: просто на местата, където моряците спират за през нощта при каботаж, стават дребни размени с местното население. И Паган го е знаел. Вижте "Пътуване към Константинопол" на Л. Симеонова, там са описани такива реалности.

За по-удобно ще разделя твърденията ти по номера. 1. За какво са ти писма и кой повече да го забележи - имаш трийсет и шест пиеси, сто петдесет и четири сонета, няколко поеми, поименни вписвания в енорийски регистри, документи за разплащания, споменавания от съвременници като Бен Джонсън и Миърс и включвания на името и семейството му в творчеството му - в сонетите и в "Както ви (се) харесва", както вече два пъти посочих 2. Какво по-добро сведение за чуждите му езици от това: написал е репликите на Катрин дьо Валоа в "Хенри V" на френски. За античните сюжети много гръцки не му е трябвал - течал е Ренесанс, вече е имало преводи на антични автори в Англия, пък и по енорийските училища (включително в Стратфорд) се е учел и латински. 3. Сто на сто не е пътувал до Италия - иначе нямаше в "Двамата веронци" да напише, че от Верона до Мантуа се пътува с кораб По онова време италианските сюжети са били известни и в Англия, та е имал достатъчно литературни източници на разположение, за да си пише пиесите. "Евреинът от Малта" и на Марлоу и "Венецианският търговец" на Шекспир са живо доказателство в сравнение. 4. Какви повече жокери за живота му в Стратфорд от енорийския регистър, където са вписани раждането, бракът и смъртта му 5. Авторът не просто владее английски, а го обогатява. По-горе вече два пъти ти казах, че по негово време английският още не е докрай завършил развитието си. Шекспир сам въвежда няколкостотин нови думи, ако не и повече. Което е напълно възможно. Впрочем, по онова време и аристократите не са изучавали "съвършен литературен английски", защото такова нещо просто не е имало. Шекспир го създава. Впрочем, същото важи и за по-ранния и също неаристократичен Чосър, който също не е изучавал английски, а ни е оставил "Кентърбърийски разкази", които също са изненадващо добри. Предполагам, че и за Чосър трябва да съчиним аристократична конспиративна теория - че поезията му е написана от граф Солсбъри във френски плен. 6. Вече два пъти ти писах и това, но ти просто не четеш. Опашата лъжа е, че Шекспир не е писал след 1604. Поне "Макбет", "Юлий Цезар" и сонетите са датирани след 1604 - чак към 1607-1609. Ето, беше ти отговорено напоително. На всеки въпрос за трети път. Самата ти теза е неясна. Какво твърдиш? Че не Шекспир е написал пиесите и сонетите? Или че Шекспир не е съществувал? Можеш ли да ми кажеш кои са поемите на Шекспир и дали ги има на български? Знаеш ли, най-добре ще е да се хванеш първо да прочетеш няколко пиеси и сонети, сетне да пробваш с книжките на Бърджес и Марко Минков за Шекспир, да минеш и на по-сериозен изследовател като Питър Куенъл, а чак след това да защитаваш мнение относно биографията на Барда. Убеден съм, че ако беше чел повече, нямаше да защитаваш абсурдни конспиративни теории, при това така неумело.

Тук сме наравно - и двамата всъщност нищо не знаем, само предполагаме.

Паган може да е разчитал и на редовно пристигащи търговски кораби. Византийски, то се знае.

Нека доказват сега, че нямат сестра

А, добре си направил, че си сложил карти Оправих си малко бележката за опълчението, че имах неточности в нея. Пропуснал съм да отбележа, че Алфред отнема манастирски земи по границите с Областта на датския закон в Мерсия, за да ги раздаде на тегновете си и така да си създаде укрепен пояс срещу евентуално второ нахлуване на датчани в Уесекс. Пропуснал съм и законодателството на Алфред, хубаво е, че го добавяш. Може после да сложа едни стари преводи на "Битката при Брунанбург" от Англосаксонската хроника и "Битката при Молдън" като стигнеш до тях.

Чудно защо хората не проверяват етимологическия речник за всеки случай преди да пишат.

Ти остави това, ами редовно се сещам за Нина Чилова и Вежди Рашидов, дето бъркат композитори с художници и ме засърбява спусъконатискателният пръст.

Да знаете, спиртните стабилизатори значително подобряват вкуса на колата. Това ром, водчица... но какво да ви разправям, то и бездруго много се пие в тоя форум

Мда, тюркската дума за "сребро" не трябва ли да е близо до турската "gümüş"? Сещам се за нашия възрожденец със звучната фамилия Гюмюшгердан. Разбира се, "gümüş" може да е арабско или иранско по произход. Не знам как е на фарси, но "сребро" на урду е "cẖạndy̰", چاندی . На арабски "сребро" е с корен "fḍẗ", فضة . Нямаше как да го знам, разбира се, но Гугъл знае всичко. "Nuqre"/"nqr" остаряла дума ли е?

Бел. мод. Ей това е мъж като се намеси в тема за пренатална психология. Кара-вара, до секс го докара. Права беше една бг-блогърка като каза, че дедовците обожават да дават акъли на млади жени, били те майки или не. Това е известно като охнадедов синдром - несбъркваем е по неизбежното залитане към щенията на акълодателя. Скривам спама, че да не се срами мъжкото форумно население от тукашните си прояви. Смешно и неприлично е мъж да дава "ценни" указания на жена как се раждат и отхранват деца, когато очевидно не е лекар. Мъжкият интерес към темата може и да е чудесен, но когато е в рамките на добрия вкус. Коментар по въпроса също ще се трие, а авторът му ще получи още десет дни ограничаване на писането и моментална препоръка за постоянен бан пред администраторите съгласно форумните правила. Извинявам се за късната намеса. Впрочем, темата за най-ранната психология наистина е любопитна.