glishev

Какъв литературен герой? На сонетите?! Сборниците с любовни стихотворения нямат "литературен герой" (казва се "лирически", впрочем), те обикновено са просто посветени от първо лице на някого. В случая първото лице в поне два от тях е именно Уил. Чел ли си изобщо сонетите на Шекспир? А друга ренесансова поезия? Погребението само по себе си не означава нищо. Ако е за държавни почести - често ги получават и посредствени автори. Това и до днес е така. Впрочем, де Виър също е погребан като частно лице (макар и с подобаващи на ранга му разходи, разбира се). Не е вярно, че Шекспир не написва нищо след 1604. По-горе вече отбелязах датата на публикуване на сонетите в 1609 и възможната датировка на "Макбет" между 1604-1607. Караш ме да се повтарям. Трагедията "Юлий Цезар" (скоро поставена от Пламен Марков на студентската сцена) също е писана след 1607. Всъщност не разбирам защо се опитваш да спориш без факти зад себе си. Дотук не виждам нито един позитивен аргумент за алтернативно авторство - само едните съмнения, едно нищо незначещо тире (всъщност дефис, показващ двусъставност на името) и неверни твърдения относно текста на Миърс и датировката на късните съчинения, както еше показано. А текстът на Миърс в истинския си вид, посвещението на Джонсън, титулните страници с името на Шекспир и датировката на първите издания, името в сонетите, датировката на "Макбет" и "Юлий Цезар" и податката в "Както ви (се) харесва" са просто недвусмислени.

Да, напълно вярно. За да избираш - поне средно. А за да бъдеш избиран - вишшу.

Моля, сливай си постингите, не пускай по два-три едновременно. Аргументът ти за името на Ардънския лес е напълно несериозен. Майката на Вазов все пак не се е казвала г-жа Рилска. А майката на Шекспир се нарича Мери Ардън и донася в семейство Шекспир парче от гората като зестра. Така че примерът ти е изцяло ирелевантен. Пък и говоря за Ардънския лес именно по текста на "Както ви (се) харесва", а не по заглавието. Не разбрах какво ще кажеш и за името "Уил" в сонетите. Не виждам източник на твоята уж старовремски изписана версия на цитата, но виждам три грешки в него. Majesty е изписано в съвременен вид. Някой не си е досвършил работата - по онова време е по-вероятно да се появи формата Maiestie. Колкото и да е бил неустановен английският правопис, Majesty е по-нова форма. Освен това един до друг се виждат Oxenforde и Oxforde, което не е естествено. Би трябвало такава нееднаква употреба да е разделена поне от една страница. Освен това Oxforde също е неестествена форма. Цитираш ми фалшификат. Така че цитатът ти всъщност е неточен. Ето го първото издание на Palladis Tamia на Миърс, където личи какво гласи истинският текст (който вече бях дал по-горе в осъвременена, но точна редакция):

Не, аргументите ми далеч не се изчерпваха само с аристократизма на де Виър ("de Vere" се чете "де Виър", а не "де Вер"), нито пък плачат за опростяване, не се хващай само за това. Тирето не означава кой знае какво. Вече коментирах липсата на сигурен английски правопис по онова време. На "вечно живия" може да означава много неща и във всеки случай не отменя факта, че на корицата името на автора си го пише черно на бяло, па ако ще да има и сто тирета. Да не гледат "фирмата" може да означава пак много неща (например да не се притесняват от лошата слава на издателя като литературен пират, защото това и тогава го е имало) и пак не отменя факта, че на корицата си го пише името на автора. Изобщо, с късни тревоги около уж досега незабелязани намеци в изданията се оправдават само конспиролози, а не литературоведи. Всъщност - ето го текстът на Бен Джонсън към Фолиото от 1623. Не пише нищо за "фирмата", както виждаш: Става дума за евентуалното несъвършенство на гравюрата върху мед на титула, която изобразява Шекспир, но не и остроумието му. Както би разбрал всеки, който знае поне малко английски. Ако не ме мързеше, бих го превел така: Тромаво е, разбира се, но това е смисълът на текста. Граф де Виър е писал лирика, не комедии. Като най-талантлив комедиограф Миърс в 1598 сочи именно Шекспир, а не графа. Текстът гласи: Толкоз по въпроса за комедиите на де Виър, уж споменати в 1598. Можеш да питаш каквото ти хрумне. Аз пък бих попитал защо в сонети 135 и 136 играта на думи е с името "Уил" от "Уилям", а не с името "Ед" от "Едуард", както се е казвал граф де Виър. Текстовете лесно ще си намериш, по-горе услужливо съм цитирал по един ред, а Гугъл лесно ще свърши останалото. Бих попитал и още нещо. Защо в Шекспировата пиеса "Както ви (се) харесва" действието се развива в Ардънския лес? Майката на Шекспир се нарича Мери Ардън и притежава парче земя в Ардънския лес, една доста обширна гориста местност между градовете Стратфорд, Уинчестър и Уорик. Надявам се, никой оксфордианец няма да седне да твърди, че графовете Оксфорд са владеели Ардънския лес или пък някакви имоти във френските Ардени - защото това просто не е вярно По-голямата част от леса е във владение на графовете Уорик. Шекспир не е роднина на семейство Уорик, разбира се. Просто наследява от майка си парче земя, вклинено във владенията на тази аристократична фамилия. И включва името на имота си в своя пиеса. Вече друг въпрос е какво е значението на старото саксонско семейство Ардън и на Ардънския лес в историята и литературата на Англия. Това е самостоятелна и доста интересна тема. Във всеки случай няма нищо общо с графовете Оксфорд.

Завещанието на стария Бил Шекспир може спокойно да е продиктувано на някой клерк или роднина. Впрочем, по онова време установен правопис на английския език още не съществува - всеки пише, както си иска. И Чосър, и Марлоу, и Бен Джонсън, и Шекспир имат разлики в изписването на едни и същи думи в по два свои различни текста, а понякога и на различни страници от едно и също произведение. Първото фолио, издадено едва шест години след смъртта на Шекспир (т. е. в 1623) изрично сочи него като автор. Сонетите за първи път са публикувани в 1609 и на титула черно на бяло се чете името на Барда. Така че и тук "дванайсетте години мълчание" издишат. Ако искаш, мога да добавя и картинки с титулните страници, та да се види. Но човек може просто да си потърси "First Folio 1623" и "Shake-speares Sonnets 1609" в Гугъл Изображения, за да се ориентира. Всъщност още в 1598 г. свещеникът Франсис Миърс възхвалява тъкмо Шекспир като отличен комедиограф. Но какво говоря, човек трябва само да погледне текстовете на 135-и и 136-и сонет, където старият Уил прави игра на думи със собственото си име, съвпадащо с формата за бъдеще време "ще" и с думата за "желание" и "воля". "Think all but one, and me in that one 'Will'". (135) [...] "'Will' will fulfil the treasure of thy love..." (136) Може би граф де Виър не е написал тъкмо тези два сонета? А може би и останалите сто петдесет и два не са негови? Може би са писани от някой си... Уил? Само по себе си това е достатъчен факт, но защо да не продължа с още подобни - има ги в изобилие, а да се говори за Елизабетинската епоха е приятно. "Макбет", една наистина зряла и стегната трагедия, спокойно може да бъде датирана между 1604 и 1607, а не само и единствено до 1604. Крал Джеймс определено е имал нужда от пропагандна пиеса с шотландски сюжет предвид скорошното си възкачване на английския трон, но няма данни "Макбет" да е поставяна до 1604: кралят е бил зает и с доста други неща. Впрочем, Джеймс се отнася доста щедро към Шекспир. Който пък си е заслужил парите и репутацията на сериозен автор на исторически драми за нуждите на двора още с поредицата си от "Ричард II" до "Хенри VIII". Всъщност дори "Крал Лир", "Хамлет" и "Макбет" могат да минат за един вид исторически драми, тъй като са писани с пропагандна цел - "Лир" припомня легендарната древност на британската история по хрониката на Галфрид, "Хамлет" ни насочва към легендарното минало на Дания, както е изложено у Саксон Граматик, а "Макбет" дори има реална историческа основа в XI в. Всички тези сюжети Шекспир е можел да намери в популярното издание на Холиншед, така че опитът за аргументация, че само аристократ би могъл да напише такива пиеси също не струва. Всъщност аристократите рядко пишат добре, а още по-рядко - толкова много. Чосър и Марлоу също не са аристократи. Да не говорим, че просторечието в "Хенри IV" и "Хенри V" е създадено, за да импонира на широка публика в театър и силно се различава от изискания език в, да кажем, чисто придворна комедия като "Сън в лятна нощ". За един обикновен (но надарен) човек не е толкова трудно да изучи добре изискания език (който е съществувал макар и без ясна правописна норма) и да го използва при нужда (както личи при разностилието още у Чосър), но аристократите рязко са се отличавали с неспособността си да говорят като простолюдието. "Ye speak like a gentleman, Sir, an'no mistake!" Следователно граф де Виър е толкова автор на Шекспировите пиеси, колкото аз съм автор на "Илиада". Впрочем, типично за конспиративните теории е, че предлагат за автори хора от аристокрацията или на високи постове като де Виър, Рътланд и Бейкън. В това си личи митологичното мислене - как пък не се намери един конспиролог, който да предложи някой обикновен търговец на сукно от Ситито за автор на пиесите? Впрочем, двете други конспировъдни хипотези предлагат за Шекспир Сервантес и Марлоу - вече не защото са аристократи, а защото и те са велики писатели. Кандидат-авторът все пак трябва да е интересна личност, нали така. Всичко - само и само Шекспир да не е Шекспир. Колко предвидимо. Колко неубедително. Колко досадно. Сиреч оксфордианската теза и всички други конспирологии отиват по дяволите. Самият факт, че конпиративните теории са няколко и взаимно си противоречат, сочи, че става дума за късно създаден мит с различни версии (sic!), изкуствена загадка, която има за цел не толкова да установи авторство, колкото да създаде мистериозна легенда. "Съмненията" започват едва век и половина след Шекспирово време, когато и Бардът, и всякакви мистерии са на мода из Европа. В XVIII в. Там е работата обаче, че нито един източник от XVI-XVII в., тоест от самата Елизабетинска епоха, свързан с "Глобус", "Розата", "Кралската трупа" и "Трупата на лорд-камерхера" не приписва нито един текст на Шекспир нито на граф де Виър, нито на сър Франсис Бейкън, нито на лорд Рътланд, нито на Кристофър Марлоу (когото случайно съм чел и виждам разликите в езика), нито на група неизвестни лица. Напротив, има достатъчно очевидни извори от епохата, които сочат авторството, включително известия за платени суми на автора - и то именно в качеството му на автор. Разбира се, в този момент оксфордианците започват да говорят за нарочни фалшификации на документи и неясни основания на де Виър да крие авторството си, което толкова очевидно ухае на конспиративна митомания, че само любителките на "Цайтгайст" биха се вързали.

Темата наистина е интересна. Страхотно е, че Лорда се хвана с нея, мен ме мързеше Викингските нашествия в Англия са доста добре документирани, което ги прави относително лесно проследими. Това, разбира се, не значи, че останалите западни страни не са били сериозно "налазени" от скандинавските пирати, които, както е известно, са изпитвали нездрав интерес към манастири и пазари, но не от религиозен и не от туристически характер. На една историческа възстановка навремето мой познат със скандинавски костюм се шегуваше в съвсем скандинавски дух: - Отче, как е, сезона на манастирите май ще го откриваме рано тази година? - защото моят костюм пък беше на калугер. Оттам тръгна и лафът за въоръжения туризъм. Изобщо, днес лесно възприемаме furor Northmannorum като повод за хумор, което май се е отнасяло и за самите викинги, но, разбира се, не и за жертвите им. Предполагам, че Лорда ще стигне дотам и ще ни разкаже и за втората вълна на скандинавските нашествия в Англия - защото Алфред Велики и приемниците му, особено Ателстан и Едмунд наистина се справят блестящо със защитата на владенията си и постепенното обединение на Англия, но след тях има още едно последно действие на датчаните - вече не просто като викинги, а като съвсем организирани завоеватели. Впрочем, скандинавци държат малките острови около Албион, както и отделни части от територията на самата Британия дълго след като викингският период приключва; най-често като васали на норвежките крале. Би било интересно да прочетем нещо за скандинавците в Шотландия, както и за тези от Ман, Хебридите, Оркни и Шетландите. Лиляна Симеонова в "Скандинавската експанзия и Западът" даваше много интересно гледище - че викингите не само рушат манастирската култура на саксите и ирландците, но и на свой ред създават градска и търговска такава. Разбира се, аз си имам мнението, че Англия преди викингските нашествия вече има търговска култура, свързана с Фризия на континента, но не мога да пренебрегна това, което Симеонова отнася към градския живот. Викингите наистина основават или разширяват завладени селища, които се превръщат в градски центрове. Във всеки случай в десети век "датчаните" вече са част от Англия, както личи и от големия брой скандинавци, охотно идващи на служба в дворовете на уесекската династия. Създава се прослойка англо-датски земевладелци, която се превръща в гръбнака на късния саксонски период и чиито представители и водачи се сражават най-упорито срещу норвежкото и нормандското нашествие. В това има някаква историческа ирония. Потомците на викингите за известно време сякаш са повече англичани от самите сакси Между другото - добре е да правим разлика между "нормани" и "нормандци". Ще ми се да кажа нещо и за другата страна на периода на викингските нашествия. Освен постоянното военно, икономическо и демографско напрежение, на което е подложена саксонска Англия, в страната въпреки всичко продължава да процъфтява манастирската култура - поне там, където уесекската династия успява да предпази манастирите от разграбване. Това значи, че през втората половина на девети век центровете на саксонската книжовност се оказват вече не в Северна Англия, трайно окупирана от скандинавци, а в Юга. Нещо повече, Алфред Велики (р. 849, кр. 871-899) покрай всичките си други задачи се заема и с амбициозна подкрепа за учените монаси. Алфред е основоположник на много традиции, които днес смятаме за типично английски. Най-известна е, разбира се, морската. Патриотичната песничка "Rule, Britannia", посветена на флота е създадена през XIX в. в чест на опита на този владетел да пренесе битката за Англия в морето и да създаде първата британска армада. Алфред слага началото и на военно-административната система на бурговете, укрепени селища, около които се съсредоточава отбраната на отделните райони в кралството. Тази система ще оцелее в някакъв вид до XV в. и дори ще се превърне в част от ранната парламентарна система между времената на крал Джон и Хенри VII. Пак Алфред преустройва т. нар. фирд, саксонското селско опълчение, като го превръща в основа на англосаксонските въоръжени сили по области, но подсилен с нов тип бойци. Традиционно местните фирдове се събират на областни сборове по графства, водени от своите старейшини (олдърмени) и шерифи (управители на графства), които често са хускарли или дружинници от свитата на краля или на някого от по-нископоставените крале или ърловете, т. е. графовете в територията. Алфред поставя укрепените бургове под контрола на тегнове, т. е. букв. "воини", които на практика са по-нископоставени служители на короната в сравнение с олдърмените и шерифите. Понякога свитата на олдърмена се състои от тегнове, както е споменато например в "Битката при Молдън". Фирдът все пак продължава да функционира, тъй като повечето селяни притежават земята, която обработват, чак до 1066 г. Изключени са само първоначално малобройните тралове, тоест крепостници. Всъщност копиеносците на Харолд Годуинсън, които първи ще се огънат пред рицарите на Завоевателя при Хейстингс, ще бъдат именно опълченците от фирда (след битката нормандците ще закрепостят голяма част от селяните, с което временно ще преустановят съществуването на английската селска войска). Селското опълчение ще изгуби значението си при ранните нормандски крале, но отново ще го придобие в началото на Стогодишната война: копиеносецът от фирда от IХ-XI в. ще се превърне в прочутия английски стрелец-йомен от ХIV-XVI столетие. Всъщност самото понятие "йомен", т. е. "млад мъж" датира още от англо-саксонския период, обозначавайки незнатен, но свободнороден въоръжен слуга - а понякога паж или оръженосец. Днес йомени все още се нарича почетната лична стража на британските монарси (да не се бърка с почетната гвардия, охраняваща Уиндзор, пред която се снимат туристите). Но освен тези институции Алфред създава неща, които поне за мен имат още по-голямо значение и се оказват по-трайни. Кралят събира в двора си в Уинчестър учени монаси от Англия, Ирландия и Уелс и основава придворно училище за възпитанието на децата си и синовете на аристокрацията, където потомците на саксонските знатни родове изучават най-ценените в онази епоха латински автори, както и собствено саксонското наследство от текстове - така че имаме обучение на два езика. Възможно е Алфред съзнателно да подражава на Карл Велики в това отношение. Това му позволява освен всичко друго и да разполага с винаги подготвени кадри за епископските катедри: саксонската Църква е с определено аристократичен характер и за краля е било важно да има под ръка не само образовани, но и благородни кадри. Алфред успява да основе само два манастира във владенията си след като над сто години не е бил създаван нов английски манастир и едва намира монаси, които да настани там - викингските набези са нанесли страхотни вреди на манастирската мрежа. Но абатствата Шафтсбъри и Атълни се оказват много полезни във възстановяването и съхраняването на ръкописните сбирки, превръщането на уесекския диалект в пълноценен писмен език, който измества нортумбрийския, администрацията на Уесекс и Мерсия и поддръжката си за осъзнатата културна политика на владетеля. Самият крал се заема с преводи от латински на староанглийски, към които прибавя свои пролози. Може би това е първият пример в Европа за средновековен владетел, който лично участва в литературна дейност. Алфред превежда "Утешението на Философията" от Боеций, част от диалозите на св. папа Григорий Велики (вдъхновителят на саксонското покръстване в началото на VII в.), които са завършени от епископ Уерферт, Августиновите "Изповеди", откъси от Моисеевата книга Битие и петдесет Давидови псалма. На Алфред се приписват също и един "Енхиридион", букв. "Наръчник", тоест компилативен сборник с части от чужди съчинения, както и "Словата на Алфред", сбор от нравоучителни староанглийски поеми, повечето от тях не много дълги. Били са доста популярни и са преписвани многократно. Владетелят поръчва на своите писари да съставят голямата Англосаксонска хроника, която след смъртта на Алфред се превръща в официалния летопис на Англия и е поддържана до началото на XII в. Преписвана е многократно и съществува както на латински, така и на староанглийски език. Това е може би най-значимото произведение от епохата на Алфред - хронология на саксонското завоевание, генеалогия и история на династиите, манастирите и светците на Хептархията. Достойно продължение на "Църковна история на английския народ", съставена на латински от Беда Преподобни в средата на VIII в. Алфред заръчва и превод на "История срещу езичниците" от Павел Орозий като изрично поема грижата към книгата да се прибави актуална информация за народите и кралствата в Европа, за да не бъде английският превод безполезен и пълен с остаряла информация от V в. Едно, трябва да призная, рядко историческо мислене в онази епоха. Известно е, че за Източна Европа, Византия и нашата собствена Pulgaraland Алфред е разчитал на сведения от норвежки пътешественик и търговец, което означава, че още в IX в. "Източният път" е бил добре познат на викингите. В своите пролози, добавки и стихове Алфред твърди, че работа на краля е не само да се грижи за защитата на кралството, но и да остави след себе си добър спомен като насърчава науките, за да има успех в земните дела и да запази името си след смъртта. По някакъв начин това повлияно от Античността схващане за ролята на владетеля като "приятел на философията" може би кореспондира с думите от "Словата на Високия" (ст. 76-77) в Старата Еда: Мре добитък, мрат роднини, сам човек умира. Само славата остава на човек достоен от дела красиви. Което няма как да не ни напомни за добре познатите и винаги вълнуващи думи: "Човек и добре да живее - умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като гледа този надпис да си спомни за този, който го е направил..."

Допускам, че може да е медицински или алхимически трактат или пък дневник на алхимически експерименти. Явно за много ограничено ползване и с иносказателни илюстрации, които не издават работния процес. Не ми се ще да е мистификация от осемнайсети-двайсети век, но не е невъзможно - изглежда, че текстът наистина е на някакъв функционален език. А езикът би могъл и да е добре познат като само азбуката е измислена. До днес знам само за пет или шест изцяло измислени функционални езика, три от които - от един и същи човек. Ако езикът на ръкописа на Войнич е измислен, но функционален, тогава вероятно става дума за мистификация или по-скоро за частно забавление на ерудит от деветнайсети век, осъществено върху листове от по-ранна епоха (но това никак не е вероятно - откъде ще се намерят толкова много еднакви стари празни листове). Ако само писмеността е измислена, а езикът е познат, тогава ръкописът може наистина да е създаден някъде между петнайсети и седемнайсети век, когато такива тайнописни съчинения са били на мода. Което ми се струва вероятно. Предполагам, че ако се правят последователни опити да се чете като еврейски, латински, гръцки, италиански или друг европейски и средиземноморски език, накрая ще се стигне до резултати. Примерно арабски и еврейски са добра възможност за начало, защото в онези времена е било глупаво да се опитваш да закодираш нещо на гръцки или латински - всеки третокурсник е щял да го разчете Но това с разчитането е скъпоплатена работа за много специалисти, което значи, че ръкописът ще си събира прах, интерес и фалшиви разчитания докато на някой нов Шамполион не му хрумне гениално прозрение. Не е много вероятно, но е възможно това да са и напълно безмислени, но много старателно направени драсканици. Но май досегашните анализи отхвърлят тази възможност (а и на мен ми се вижда глупава).

Е, щом диктатурата е допустима, значи няма проблем в диктатурата на Пиночет и Франко. Ех, тези леви двойни стандарти, винаги водят до логически капан

Не. Всъщност цялата оксфордска хипотеза тръгва от няколко аналогии между стиховете на графа и сонетите на Шекспир и няколко ситуации от живота на графа и пиеси на Барда и то чак през двайсети век. По-рано е имало друга конспиративна теория, предлагаща държавника Франсис Бейкън като автор на пиесите. И двете предположения са силно конспиративистки, с много сложна и изцяло умозрителна аргументация. Някои фенове на Бейкън го бъркат с негов съименник и съвременник, който пък не е политик, а съдия. Изобщо - сложна работа. Има и трета конспиративна теория, според която Шекспир и Сервантес са едно и също лице. Умберто Еко се гаври страшно с тия приказки в "Махалото на Фуко". Разбира се, намесени са и илюминатите. Граф де Виър е пописвал лирика, както е било модно, но е по-известен като меценат. Както е известно, българите са траки, Земята е плоска, Василий II и Дигенис Акрит са арменци, евреите са виновни за всичко, кръгът "Глишев" е международна ложа от масони, теорията на относителността е невярна, комунизмът е реална възможност за щастие, мореплавателят Алонсо де Охеда е българин от Охрид, светът ще свърши в 2012, когато рептилоидите ще ни изпият мозъците, "Цайтгайст" заслужава Оскар, а Шекспир не е писал нищо. Тези твърдения са от един и същи калибър.

Правилно. В Иран забраниха пицата, хамбургерите и пържените компири. Очаквам в Саудитска Арабия да забранят колата и да я обявят за идеологическа диверсия на кръстоносците. Впрочем, на купон колата се комбинира отлично с бял ром и лимони, тъй че що значат тук някакви си 227 капки?

Ужас. Още веднъж ще заема крайно реакционна позиция. Граф де Виър сам по себе си е значима литературна фигура, но авторът на пиесите, сонетите и поемите на мастър Уил си е самият той. "Осфордианците" и всички алтернативни идентификатори на поета творят псевдонаука. Мисля, че е крайно време Англиканската Църква и юристите от Кеймбридж да обявят оксфордианството за ерес, светотатство и обида към Короната Спомням си ужасната книга "Фениксът и костенурката" на псевдошекспиролога Иля Гилилов, която уби всякакви напъни в мен да отхвърлям стратфордския произход на Барда (нещо повече, станах запален привърженик на семейство Ардън и саксонското потекло на поета). Ако, God forbid, оксфордианската мерзост си спечели привърженици, ще мога и аз като лорд Хейстингс от Шекспировия "Ричард III" да възкликна: Горко на Англия, а не на мен! Но по-скоро не бива нещата да се оставят така. Щом нещо трябва да се свърши, добре ще е да се извърши бърже, както казва лейди Макбет. И тъй, долу оксфордианската измама! Чувствам праведния гняв на сянката на стария Хамлет и на проф. Минков на своя страна Cry Havoc! and let slip the Dogs of War!

Това не е задължително. Някои страдат от подагра и днес на млада възраст без да са дебелаци или физически неактивни. Както беше посочено, има я и вродената склонност. А го има и нередовният начин на живот, а и начинът на хранене, който може да не е свързан задължително с прекаляване, а по-скоро с еднообразие от определен тип храни, макар и висококачествени. Впрочем, не е невъзможно Константин IV наистина да е бил дебелак, но тогава вероятно някой от изворите щеше да го спомене - очевиден грях като чревоугодието рядко може да бъде пропуснат от църковните моралисти, пишещи хрониките. Пък и човекът е имал сериозен военен актив зад гърба си, тоест не говорим за обездвижено лице. Искам да кажа, че младият император може действително да е имал неприятна форма на подагра и без да е някой мързелив чревоугодник, какъвто и най-вероятно не е бил.

Лека-полека темата отива към "България на три планети"

И аз предполагам, че рецептата на Кока-кола отдавна не е оригиналната. Нищо, сега имаме възможността да се опитаме да докараме "оригинална" домашна кола, стига да си намерим истинска кока (имам предвид растението, а не стъргания прах за пране с мазилка за наркоманчета). Мярката за захар вероятно може да се установи опитно и логически. Любопитни са 227-те капки алкохол. Може би оттук идва митът за "пияните от Кока-кола американски войници" и въргалянето по пода на соц-глезльовци, опитали по глътка кола през 50-те и 60-те години. Изглежда, че някога (поне до 1979) рецептата не е била крита чак толкова усърдно. От друга страна, соц-митологията около питието може да се корени и в самото наименование "Кока", ако нашите тупани тук са смятали, че става дума за някаква наркотична настойка. Кока-кола Light е вредна според мен. Захарта е заменена с някакъв тип аспартам, който вероятно я прави поносима за диабетици, но и вкусът е по-неприятен, и дълготрайният ефект може би не е добър. Намерих си един много приятен вариант на Кока-кола - т. нар. Blak. Все едно кола с кафе, много вкусна кофеинова бомба. Още не съм пробвал Cherry и Zero, но съм любопитен. Все пак колата си остава по-прилична от останалите фанти-манти и други продукти на компанията. Любимата ми, но иначе античовешка комбинация е глътка кола със залък коледна питка. Дъ жувей българо-американската дружба Битер лимонът на Швепс все още се продава и е доста прилично питие, особено в комбинация с джин през лятото, както и тоникът. Разбира се, жалко е, че Кока-кола купи Швепс. Още по-жалко е, че се изгуби употребата на осемдесетарския дизайн на тумбестото шишенце с български художествен шрифт на Кока-кола Между другото е мит, че Кока-кола са създали образа на Дядо Коледа с червени одежди. Този образ е доста по-стар.

Това е добра добавка. Имам предвид за двойно гражданство извън ЕС. Харесва ми. Но какво ще правим, ако някой ден Турция наистина влезе в Съюза? Не че е много вероятно, де. Дотук ограничаването на избирателното право за двойни граждани ми допада с тези две добавки: извън ЕС и неплащащи данъци у нас. А какво правим с тези двойни граждани на страни извън ЕС, но плащащи данъци и/или живеещи в България?

Андре Мороа го беше казал: какви равни възможности за реализация като не всички имат равни възможности по рождение? Един са го научили да чете на четиригодишна възраст. На шест вече са му давали уроци по френски, а на осем - и по италиански. Друг пък от съвсем малък лежи под колата на баща си и заедно с него ровичка по шасито. На десет вече може да смени акумулатор, а на тринайсет - направо да подкара Ладата без ключове. Трети пък е расъл на село, познава идеално стопанския двор и добитъка и може да ашладиса черешов клон върху вишна. Тези тримата са полезни типове с отлично тренирани умове и професионални рефлекси, всеки в своята си област. Какво общо имат те с някой тупан от лош произход, който не може нищо, не знае нищо, но иска всичко? Равен шанс за всички? Хайде де. Стигат му социалните помощи, а ако иска нещо повече - да се научи на нещо и да се захваща. Със собствени усилия. Ако наистина е кадърен - ще успее. Ако не - няма смисъл да се харчат данъците на другите трима за него.

Дейвид Камерън: http://www.youtube.com/watch?v=AU5QD1763Ng&feature=feedlik

Фир Болг преди всичко са легендарен народ, а не археологически засвидетелстван такъв.

Когато и нашият Синод признае такава възможност, тогава ще я призная и аз Но от нея следват такива едни странни последствия...

А, с тази уговорка идеята започва да ми харесва.

Двойственото число се е запазило при дублетите на мн. ч. като "рамена", "крила", "колена". Интересно, че е запазено само при някои от чифтните части на тялото, а не при всички.

Е, Стоедине, тези с двойното гражданство и намиращите се извън страната все пак са граждани, нали? Да им се ограничи гласоподаването не е справедливо, пък и техните гласове не са решаващи (което е жалко, защото често са по-разумно дадени от нашите БСП-царьо-бойковски извращения).

Гадна работа. Няма кой и да те нападне в тая празна Вселена. Пък няма и ти кого да нападнеш

Че то "краци" си се използва в разговорната реч, най-често иронично.