glishev

Италианците и французите също си изпълзват "чентезими" и "сантим". Гърците също дават своята лепта Тъй че е нормално и ние да наричаме стотната от еврото "стотинка".

Чуждите празници са отделна тема, да. Те не отменят нашите познати такива. Да си призная обаче, предпочитам Валентин пред Осми март. Осми ми звучи много социалистически. А аз предпочитам кардиналско кепе пред работнически каскет.

Очевидно всеки празник има преди всичко символично значение. Следователно няма нужда да се възмущаваме, че на осми март или на четиринайсети февруари някой взел цветя, бонбони и билети за опера на гаджето. Може да се обичат искрено и ежедневно хората, ама все пак не всеки ден е Великден (или пък е, ама няма парици, та да си проличи). То затова са измислени празниците. Не е от лицемерие, от битов гяволък е. А това следва да бъде горещо одобрявано.

Е, то тогава по-добре да имахме Ден на омразата, за да мразим само в него Или Ден на робството, за да сме свободни в останалите 364. Това е погрешно схващане. Логиката на празниците не е, че нещо се изживява само на конкретния ден, а че се отбелязва, че се почита на тази дата. Нали, дето се вика, нашите контакти с кирилицата не са само на 24 май (надявам се), но ако някой се опита да отмени празника по каквато и да е причина, този човек ще е в много дълбока грешка.

Не отричам. У нас проявите на това телешко-митологично мислене са по-разнообразни, но инак си ги има по цял свят. Човек си остава едно суеверно животно.

Абе, днеска било и Ден на археолога Честито на всички гроборовки - добре сте се уредили, вашта вера, на ем любовен, ем пиянски празник (ма па ви отива)

За съжаление, това не е моя мисъл. Но и в тази митология има зрънце истина или поне зрънце вероятност. Възможно е да има живот другаде във Вселената. Възможно е да има и разумен живот. Но никак не е вероятно да го научим от първа ръка. И затова си измисляме, а човешкото въображение си има утъпкани пътеки: Другият, непознатият винаги е или много добър, или много лош. Или ще ни пороби/изяде/подлуди/зомбира, или пък ще ни освободи/научи/превъзпита/вземе със себе си в Рая. В случая това е особено подходящо, защото извънземните практически няма откъде да се вземат освен от небесата. А ние от хиляди години си имаме "извънземни" в митовете: тълпи великани, вампири, ангели, дяволи, караконджули, змейове - хем някои от тях летящи. В приказната фантастика на Робърт Хауърд, Хауърд Лъвкрафт и дори Крис Бънч смесицата между богове/демони и извънземни е доста умело забъркана. Лошото е, че някои наивници взимат тия неща не за литература, а за чиста монета и почват да обожествяват малките зелени човечета. Да чакаш мъдрите братя по разум да дойдат да те включат в Галактическия съюз е все едно да чакаш "Европата", "Русията", Тато, Костов, Царя или бат'Бойко да "оправи" държавата. Имаме си такива склонности още от време оно, когато сме чакали първо добрия цар Ивайло, а после - "дядо Иван". Някакъв вид дивашки карго-култ.

Че кое му е лошото на бай Кейнс? Аз, да си призная, скоро бидох просветен за неговото безсмъртно дело и съм умерено възторгнат.

Ти ако знаеше, че най-ранният английски национален герой се е казвал Пчеловълк, нямаше да се изказваш така дързостно

А като добавим, че и за нашите "уши" цялата Галактика още е "тиха", може така и да не се намерим с "комшиите", каквито, колкото и където и да са те... ако изобщо ги има. Засега всичко, което казваме и мислим за извънземните е само проекция на собствените ни надежди и страхове. Влиза в сферата на психолозите и литературовъдите, но не и на точните науки. Измисляме си извънземни и ги надаряваме с качествата, които искаме да имаме или от които се страхуваме у себе си. НЛО с техните мистериозни появявания, отвличания, житни кръгове, рептилоиди, срещи отблизо, наближаващи флотилии, звездна мъдрост или невидима заплаха и не знам си още какво са само поредната религия. Или поне митология. Ако след много време наистина се осъществи контакт с чужда цивилизация и извънземните проявят интерес към нашите представи за тях, вероятно ще има от какво да се срамуваме. Единствената утеха е, че може би някъде из Вселената някой друг също си измисля идиотски митове и легенди за инопланетяни. Всъщност тази тема (и всички приказки за извънземни) доказва, че мисълта е по-бърза от светлината. Ако някъде съществуват или са съществували било то страшни, безразлични, добронамерени, любопитни, неразумни, свръхразумни, откровено глупави или каквито и да е други същества - ние вече сме ги достигнали с мисълта си. А може би и те нас. Това само по себе си е приятна мисъл, нищо, че вероятно никога няма да влезем в истински контакт с когото и да било. Имаше хубав разказ на Любен Дилов-баща за приемането на извънземен сигнал, който се оказа много далечен, много остарял и на практика неизпълним зов за помощ. Всетъки, някой ден може да сме усвоили ако не друго, то поне системата или част от нея. Ако си струва.

Мерси за уточнението. В такъв случай приеми горната теза, която погрешно съм приписал на Сейгън, за моя Всъщност самата идея за редовни междупланетни контакти е доста странна за мен. Ако два разумни вида евентуално се засекат, то някакъв траен (икономически) интерес помежду им би могло да има само ако има големи физиологични сходства. Грубо казано, ако ядат едни и същи неща. Тогава между тях би имало причини както за конфликт, така и за мирна търговия. И то ако имат поводи за това. Но както войната, така и търговията през огромните празни пространства биха били прекалено трудни и скъпи. Пък и все пак една обитаема планета би трябвало да е в затворен и самодостатъчен цикъл на всичко, необходимо за живота на повърхността й. Което намалява причините както за колонизация навън, така и за войни и търговия. Пък и действително, кой знае какви биха били идеите по въпроса на напълно непознати видове, евентуално живеещи някъде из Галактиката - едни може да се самоизтребват, други да са го ударили на живот и да нехаят за Вселената, трети още да са в пещерите, а четвърти отдавна да са ни подминали като безинтересни. И, разбира се, дори и най-напредничавите и евентуално експанзивно настроени типове може просто да не знаят за нас. И за капак това са напълно хипотетични приказки. Засега едва установяваме има ли или няма планети по далечни системи и какви са те, а вероятността за живот, хем разумен, хем и цивилизован, в сферичен радиус от някакви си жалки двеста светлинни години е доста малка.

Олеле, значи аварите и прабългарите са прапратюрки Иначе тезата на въпросния Борис Живков звучи любопитно, но не съм го чел.

И Военният театър май пусна безплатни билети по повод празника. То не е лошо, повечко празници трябва да има. Днес са поне три накуп: свети Валентин, свети Трифон и Успение на свети Константин-Кирил. А сигурно са и още няколко. Тъй че, драги влюбени, честито ви Зарезание на свети Трифон-Валентин Философ!

И от мене. Това важи не само за Айше Биби в Англия, а донякъде и за нашите Айшета тук.

"Трол хънтър" е много приятен. Големият трол поразително приличаше на Тато

Извинявам се за двойния постинг. Ето две невероятно вълнуващи неща. Как е възможно нещо да е толкова просто и толкова затрогващо? Целият албум Cistercian Chant в канала на Callixtinus в Тубата ме прави сякаш по-малък. Като го слушам, се чувствам петгодишен и леко трескав.

Мерси. Event Horizon беше хубав. Сега ще си дръпна Hunter prey и Pandorum. Изобщо, приятна тема.

Тъй вярно. Впрочем, аз съм умерен уфолог. Смятам, че е доста вероятно да има живот извън Земята, но също така смятам, че дори и този живот тук и там да е достигнал до известна цивилизованост и технически напледък, всъщност сме осъдени или никога да не научим едни за други, или само да си пращаме честитки за националните празници. В една от астрономическите теми пишеше колко трудно е да се намери планета от земен тип на огромно разстояние от нас. А Карл Сейгън, тази умна глава, беше казал, че иноземният живот може да е пръснат много нарядко, както и много малка част от него да е достигнала някакъв технически напредък. Кой знае дали в цялата огромна Галактика (за други няма смисъл да говорим) има и два обитаеми свята и дали и на двата има разумен живот, пък техническа цивилизация, пък докъде точно в развитието са стигнали другите, пък дали ще научим едни за други, пък дали не се е стоварил убийствен метеоритен дъжд, война или епидемия върху "братята по разум"... Доста вероятно е и чуждите цивилизации, ако ги има, и нашата да изчезнат без изобщо да научим за съществуването си. Така че и да има извънземни, и да няма - все тая. На практика сме сами. Което е тъжно, но ми се струва вярно. Имаме само тази малка синя скала, увиснала в нищото и компанията на няколко милиарда проговорили маймуни. Проклетите учени са виновни за тази самотна представа. Трябвало е да ги избесят преди четиристотин години и сега още щяхме да сме убедени, че сме любимите деца на Бога, царствено настанени в центъра на Мирозданието.

Правилно е да ти е все тая, Дарт Спандю. Напълно е възможно ако има извънземни типове и са решили да вложат част от националния/планетарния си доход за визита дотук, визитата да не е само дипломатическа. Но пък и ние не сме от шекер. Предполагам, че Русия, Щатите и още две-три свръхсили с удоволствие биха се поупражнявали в агресия срещу външен враг. И от чист... как до нарека, патриотизъм бих заложил на добрия стар човешки род. Но се боя, че започваме да звучим като момченца Друг е въпросът има ли наистина такива евентуални колонизатори или ООН от време на време просто прави разни ненужни неща, тъй като невинаги се справя със задълженията си. За мен това е синекурна длъжност. Сещам се за доста примери за подобни синекури. Един ден старата Елизабет ще си иде и тогава Чарлс с големите уши ще стане крал на Великобритания. Докато го коронясват, ще го обявят и за нормандски дук. Това обаче не значи, че Англия ей сега ще нападне франсетата, нали? Та така стоят нещата и с "главния преговарящ", според мен. Той е също един вид нормандски дук. Принц на синекурата и деспот на мързела. Ще ми се аз да бях "главен преговарящ". По цял ден щях да гледам филми, да играя компютърни игри и да чета романчета за извънземни в работно време. Щях редовно да искам консултации от експерти като Джордж Лукас, Дан Симънс и Стивън Спилбърг. Кабинетът ми щеше да прилича на командната зала на имперски разрушител, а секретарката ми - да е облечена като принцеса Лея в харема на Джаба Хътянина. И това щеше да е съвсем в длъжностната ми характеристика! Да не говорим, че въпреки всички екстравагантни глупости, които бих измислил във връзка със "службата", пак бих струвал далеч по-малко разходи от армията чиновници, предлагана от Галахад. Но не отричам - след век-два може и да научим за живот другаде във Вселената.

Спандю, Галахаде, поздравче Станислав Лем Звездни дневници. Из спомените на космическия пътешественик Ийон Тихи Осмо пътешествие Превод от полски: Лина Василева

Аха, явно българските "багатури" в иранските езици са "магатури", а може би дори "мижитури" или просто магаретари. Добра логика, би казал Пънчев и би поклатил ръчички. Носителите на "Bacca lauri", тоест бакалаврите се появяват още по-късно от бакалариите за рицарство, чак в ХII в. с първите университети. А колобри има бая по-рано, така че явно названието "колобър" няма как да е заемка от латински. Сега да не излезе, че бакалаврите в болонския studium всъщност са италиански колобри, наследили древна хунска титла? Чудно тогава що ли на тая титла й се губят седем века употреба в Италия А "магу-колобър" (каква потресаваща форма) явно трябва означава "шаманожрец", "магосвещеник" или "жрецомаг". Забележително.

Пък и полезната хавлия на оня герой от "Пътеводител на галактическия стопаджия" беше натопена в полезни хранителни вещества (кетчуп), което му помагаше да оцелява и на планети без снек-барове.

Съжалявам, че споменах за развитието на представите ни за извънземните... Да разбираме ли, че темата е адски сериозна и действително трябва да очакваме страшната армада?

"Кръстоносци в Космоса" да не би да е филмиран? Само на книга съм го чел. Ако "Пандорум" е ужасия, тутакси го изтеглям. По-горе съм пропуснал "Пришълецът" с двете му първи продължения. Забележителни филми. Там извънземното е абсолютният Друг: животно е, но интелигентно животно. Което само го прави по-страшно. Страхът от неизвестното, придобил форма в кошмарното тяло на иноземния враг. Обратното на мита за благородния дивак. Впрочем, "Аватар" може и да е бозица, но от една страна е красив, а от друга се основава точно на мита за благородния дивак. Точно като "Танцуващия с вълци" и "Последния самурай". Колкото и да се опитваме да говорим за извънземни, си ги представяме с клишетата на собственото си мислене. Това е неизбежно, разбира се. В "Хищникът" (цялата поредица) извънземното е надарено с изцяло човешки качества. Културата му е воинска. Хищникът не е абсолютният враг, не е и благородният дивак, не е и прекрасното същество от "Извънземното" и "Срещи отблизо...". А е по-скоро класически варварин. Можеш да го разбереш, можеш да влезеш в допир с него. Но самият той очаква сблъсък с теб. Мисля ,че пак Пол Андерсън имаше подобен разказ за извънземни с изцяло воинска култура. Имаше и един не много популярен филм, който ми беше допаднал: "Пълен мрак". Не е върхът на сладоледа, но има атмосфера. Та там извънземните бяха просто животни. Дори не бяха интелигентни като в "Пришълеца", само бяха хищни. А и филмът беше много интересно сниман, та съм го запомнил. Изобщо, фантастиката засега е най-добрият начин да си говорим за извънземни. Те могат да бъдат всякакви: животни; интелигентни животни; добронамерени, но безкрайно по-напреднали от нас; напълно изостанали и деградирали; напреднали, но злонамерени; технически неразвити, но по своему привлекателни... или просто същите простаци като нас. Това вече е някакво разнообразие в представите, не е зле като за начало. В "Хиперион" на Дан Симънс и в романите на Айзък Азимов за роботите и империята извънземните са хора, но такива, които са загубили контакт със Земята и са се изменили много. Странни и с невинаги ясни намерения. В неуспешния стар филм по романа "Дюн" на Франк Хърбърт също имаше подобни - пилотите на Космическото сдружение бяха изгубили човешката си форма.

Още по-добре.