glishev

Пред мен стои въпросът кои маршове са по-хубави - австрийските или пруските? Вероятно... немските. Склонен съм да изневеря на северните си предпочитания с малко дунавска емоция Инак от прусащините съм си харесал Grossfuerst Alexander marsch.

Еее, Болярски, ти ни разби фантазиите тука Историк, Стоедине, то вече има такива неща. В "Кръстоносци в Космоса" на Пол Андерсън един рицарски отряд беше отвлечен от извънземни и после неочаквано им превзе планетата и я феодализира. Много забавна книжка е. А във филма "Дистрикт 9" (има го в нета) извънземните кацнаха на Земята като емигранти - бедни, мизерни и молещи за политическо убежище. Нашите ги натикаха в мърляви бежански лагери и завъртяха страхотен бизнес на черно с необходимите им стоки. "Аватар" също е добър пример за това как човек започва да има по-скоро агресивно отношение към представата за евентуалните извънземни. Вместо да си ги представяме като по-напреднали от нас, било то заплашителни или добронамерени, започваме да ги виждаме като наши партньори в бизнеса (като в "Междузвездни войни") или направо като обект на колонизация. Не мога да отрека, че такъв поглед ми харесва повече. Може би най-паническите произведения за извънземни са "Война на световете" и "Денят на Независимостта". Най-идеализиращите пък - "Денят, в който Земята спря", "Контакт", "Извънземното", "Една Одисея в Космоса" и "Срещи отблизо с третия вид". На техен фон човечеството винаги е някак провинциално. Предпочитам няколкото продукции, в които човек е експлоататор и нашественик, а провинциални са извънземните: "Дюн", "Дистрикт 9", та дори и "Аватар". "Междузвездни войни" с мултикултурната си атмосфера също ми харесва, още повече, че там всички високопоставени лица всъщност са човешки същества

Първо ще ги окупираме, а после ще те изслушаме Във всеки случай досега сме имали късмет - ако ацтеките бяха открили огнестрелното оръжие, колелото и големите платноходи, можеше днес Западна Европа да е по-известна като Нови Теночтитлан, а на мястото на парижката "Св. Богородица" да се издига китна пирамидка на Кетцалкоатл. В този смисъл винаги има защо да се страхуваш от жителите на съседния континент или на съседната звездна система.

Е, ще ги питаме какво искат по радиото и ако не дадат тутакси заложници от офицерския състав, дарове във вид на ценна напредничава технология и уверения във вечна дружба, ще ги избомбим с няколко ядрени бойни глави още докато са на орбита. Всъщност и да ни дадат даровете, заложниците и уверенията, ще им позволим да кацнат насред Гоби или Сахара и пак ще ги избомбим. Ако някой дребен зелен нещастник оцелее, толкова по-добре. Ще го измъчваме, за да каже къде им е родната планета, какви полезни изкопаеми има, какво се яде там и най-вече как се строят кораби като техните. После прилагаме наученото, окупираме планетата на зеленилките, експлоатираме я безогледно, поробваме населението, забогатяваме и създаваме идеалното хуманно общество на Земята. Вицът "Зелените да слязат и да бутат рейса" ще се изпълни буквално. Мисля, че единственият сигурен начин да не ни е страх от зловещи извънземни е сами да се превърнем такива. Така или иначе, за всяко зелено човече, евентуално живеещо на майната си ние действително сме извънземни. Кой знае дали някъде другаде във Вселената някое понапреднало общество не плаши малките си с нашествието на злите Двукраки. Тъй че няма какво да им се плашим. Ура! Напред! Бремето на белия човек ще бъде равноправно споделено с черните и жълтите, когато заедно поробим зелените!

Тоест "скитът" на Симоката в случая е аварски колобър, тоест "маг", сиреч жрец, който се нарича или Б. (неизвестно име), или е, да кажем, "боила колобър". Благодаря, Качо. Между другото, хрумва ми, че на гръцки "бооколабра" би могло да означава "бичи колобър", значи може би "колобър, отговарящ за жертвоприношение на бик" или "колобър на Бика". "Bws", в генитив "bwos" със словообразувателна основа "bwo-" на гръцки означава "бик". Но моята гръцка интерпретация може и да не е вярна, разбира се. Интересно е, че очевидно "колобър" си значи жрец, както и че думата се среща в някаква форма, свързана с аварите - което сочи някаква близост в институциите на авари и българи. Във всеки случай "маг" в случая е употребено като гръцка дума, а не като аварска (и очевидно в никакъв случай като българска). Така че магове у аварите и българите няма. Мейкбългар питаше откъде се знаело какво е колобър и защо трябва непременно да значи жрец, маг. Ами ето - от Симоката. Ясно е, че разликата в смисъла между "жрец" (бооколабра) и "млад рицар" (бакаларий) е огромна. Както и че няма никаква близост в корените на двете думи - от българските каменни надписи знаем, че "колобър" съществува самостоятелно, в корена й няма "боо-". Докато на латински самостоятелно няма нито "-калавър", нито "-каларий". А предположението, че аварският маг бил пращал ученика си да стане бакалавър в Рим, пък това било повлияло и на езика на българите няма нужда и да се коментира.

И двамата сте прави. Швеция може да си позволи да се отнася дискриминативно към саамите, защото те са традиционно малцинство. Но не може да си позволи същото към пакистанските гастарбайтери, защото те са ново малцинство. Това е капанът на двойния стандарт на мултикултурната дискриминация. Шведът-толераст може би би си позволил тъпи забележки и вицове за саамите, защото не ги схваща точно като малцинство. Но винаги би бил безкрайно и направо прекалено внимателен към чувствата на пакистанския гастарбайтер. Защото е толераст. Вярно е, че може да функционира мултикултурно общество - когато дискриминацията между традиционните групи намалее. Примерно както арменци, евреи, помаци, турци, цигани, каракачани, власи, павликяни и българи-християни са съжителствали относително мирно в България (естествено, не в пълна идилия, но все пак в относителна взаимна поносимост). Възможна е дори търпимост към представители на нови малцинства - когато те са относително малобройни и най-вече без особено влияние в обществото. Това е съвсем естествен, харесван от мен и стар като света лик на мултикултурализма. Впрочем, лишен от фалша, наречен политическа коректност - в традиционните взаимоотношения между съседи няма задръжки по отношение на расистките вицове и това е нормално. А все пак относително нормалният общ живот на различните народи и религии се оказва възможен. Дали този вид на мултикултурализма е чисто балкански или е имперско наследство от Византия и османците - това е друг въпрос. Мисля, че нещо подобно е имало също в Австро-Унгария, в старата Жечпосполита и в Руската империя. Съвсем естествено като за европейски континентални многонационални държави. Но го има и изцяло вредният вид на мултикултурализма, негова злокачествена форма, при която не само саамите (традиционните малцинства) са дискриминирани. Дискриминирани се оказват самите шведи (тоест мнозинството). А това е напълно противоестествено. Политическата толерантност се явява вече не просто въздържане от неприязнени коментари към новите малцинства. Тя се превръща в обратна дискриминация, в нетолерантност към основния етнически и културен елемент в страната. Ето този мултикултурализъм се проваля.

А къде в текст, свързан с аварите се споменава "(бо)колобър"? Впрочем, излиза, че аварите говорят някаква невероятна смес от монголски и осетински, при това ползвайки три корена в една дума. Което е доста хаотична представа. На какво се основава тя?

Успех, момчета, и поздрави на вашия председател Българското фентъзи - от векове за векове!

Освен "бах я тая Калабрия" (браво, Романе), трябваше да добавя и баклавата - обредното ястие, сервирано при посвещаването на нов бакалавър/боколобър. И, разбира се, бакалавърското селище Балаклава в Украйна. Да не говорим за многострадалното "Балкан", за колобърската чаша "бокал" или за вкусната риба "балък", станала нарицателна за наивен боколобър/бакалавър, синоним на "балама"; или за колобърското учение - Кабала (често се бърка с ала-бала). Изобщо, голям калабалък стана. Та така, майтапът е съвсем на място, защото алитерацията все още не е езикознание Не, Мейкбългар, в заблуда си. Първо, на латински magus и magister съществуват паралелно. Magus означава конкретно "маг", ирански маг. "Magister" знаеш какво значи - учител, магистър, господар. В латинския "magus" е заемка от гръцки. Думата е дошла в гръцкия директно от Персия. И се употребява още в Античността. Предполагам, все пак може да се търси някакъв общ индоевропейски корен на иранското "маг" и латинското "магистър", съществувал, да речем, във второто хил. пр. Хр. Примерно със значение "голям", "велик". Нали на латински има също "magnus", а на гръцки - "megistos", както и на санскрит - "maha", все с подобни значения. Но сред българите "магове" няма. Дори да излезе, че българите са ираноезични (което за мен е грешно мнение, но го допускам за разговора), "магове" у нас просто не са засвидетелствани (е, някой зашеметен византиец сигурно би нарекъл български жрец "маг", ама би го нарекъл още и "елин" в същия абзац, което силно компрометира точността на понятието). Във всеки случай не е хубаво да се повтаря старата грешка - че ако българите принадлежат към определена група народи, значи със сигурност притежават всички характеристики на най-известния народ от групата. Българите все пак не са перси, та да търсиш "магове" у тях. "Бакаларий" за млад воин и "бакалавър" за завършил пълен курс на университетско обучение са форми, които съществуват в латинския от XI-XII век сл. Хр., а не от по-рано. Няма как по-ранното "боила колобър" или просто "колобър" да произхожда от тях. Няма как и те да произхождат от българската форма, защото си имат недвусмислена латинска етимология. Съжалявам, подвел си се по съзвучие, но то в случая не върши работа.

Качо, Галахаде, благодаря. Явно хапакс, при това грешен. Тоест форма, от която нищо не следва.

Ангела Меркел говореше за това още преди месеци. Въпросът е - има ли полезен ход сега?

Мерси, Историк, добра добавка.

Ма то няма такава латинска дума по времето, за което говориш. Бакаларий и бакалавър просто са бая по-късни понятия от времето на Атила. А че коренът на думата нямал значение в езикова тема е откровено безумно мнение. Да не говорим, че създаваш някаква несъществуваща дума "Baccalaureus". Не разбра ли, че бакалавър и бакаларий са две отделни думи и няма как "бакалавър", което е свързано с университетите от дванайсети век, да е дало "(бо)колобър" от девети век? Така и не разбрах къде има такава форма "боколобър". Има "колобър".

ОК, да речем, че никъде (нали Венедиков и Бешевлиев не са извори, прав си). Но коренът на "(бо)колобър" е един, а на "baccalarius" и "bacca lauri" е съвсем друг. Ако някой докаже, че "(бо)колобър" има ирански корен "bok-" или "bak-", означаващ "тояга", "жезъл", "клон" като латинските bacca, baculum и обясни убедително как се е появила формата "колобър" с изпадане на коренния лабиал - тогава, да, ще повярвам, че има общ произход на латинското и българското понятие. Няма латински форми "calabrius" и "baccalabrius". Да имаше такива - щях да съм абсолютно убеден в това, че (бо)колобърът е вид български бакаларий. Но няма. Освен ако не допуснем, че италийската област Калабрия е страната на колобрите, към която се е устремил и Алцек - но това е в сферата на научната фантастика. Тук има възможност за още няколко изкусителни каламбура с бобри, кадаври, бакали, канделабри и абра-кадабра, но ще ги спестя. Впрочем, къде изобщо се среща формата "боколобър"? А какви са функциите на (бо)колобъра, ако не жречески? Знаем ли нещо за тях? Можем ли изобщо да потърсим функционален паралел между (бо)колобър и бакаларий? Оттук ще произлезе още един интересен ред въпроси, а именно - защо българското понятие би имала езиков и функционален паралел на латински, а не, да речем, в германските езици? Евентуално иранският произход на "(бо)колобър" би довел до близост по-скоро с готски отколкото с латински. И защо, ако има връзка между евентуално иранското и латинското понятие, baccalarius не е антично, а едва средновековно понятие? Невъзможността да се отговори на тези въпроси сочи, че няма никаква езикова и функционална близост между (бо)колобър и baccalarius.

Да, изглежда, че в случая грешката е у мен. Човек се учи, докато е жив. Добре че пусна темата

Здрасти и добре дошла във форума Тук наистина има двама-трима души, които биха могли да направят такъв превод. Но се боя, че не са заинтересовани. Целта на форума е по-скоро да популяризира някакъв вид научно мислене и евентуално да дава полезни насоки за писане на домашни, доклади и курсови работи, а не да осигурява материал за поредната субкултурна мода. Така че не е много вероятно някой тук наистина да се хване с превод на ню-ейдж поговорки на старобългарски или латински. Разбира се, ако някой успешно ни убеди, че татуировките на ню-ейдж текстове на старобългарски са популяризация на научното мислене и на старобългарската култура, тогава може и да закипи преводачески труд. Но се съмнявам. Още повече, че повечето ученици, поискали подобен превод, не се появяват повече във форума и явно нямат интерес към случващото се в него. Денят наистина е хубав Действително съжалявам, че трябваше да те разочаровам. Но имам следната полезна препоръка. Виж дали във форума на Класическата гимназия някой не би се навил да превежда лични девизи на старобългарски. Там учениците учат езика, някои от тях са страхотни ентусиасти, а и са на възраст, когато човек се хваща с какви ли не забавни и интересни неща просто за кеф. Пробвай там: http://ngdek.ludost.net/forum/

"Маг" и "магистър" може да имат някакъв общ индоевропейски корен, но за "бакалавър" ще те разочаровам. Думата е "baccalarius" от средновековното латинско "bacca", което означава "жезъл" или "тояга". Бакалавърът поначало е млад, най-често още неженен воин, кандидат за рицарско звание, който изпълнява дребни административни задължения в земите на сеньора си. Оттам идва и английското "bachelor" - ерген. Както изглежда, рицарят се жени едва след добиване на определен статус. Нищо общо с функциите на колобъра, а и коренът очевидно е различен. Всъщност има два вида бакалаври - едните са вече споменатите baccalarii. Другият са получилите "bacca laurii", тоест лаврова клонка при увенчаване с успех на университетските си занимания. На български бъркаме бакалавър с бакаларий, но и двете определено нямат общо с колобър.

Тук ми се ще да попитам за нещо малко встрани от темата. Дълго време смятах, че името на Калояновата (или Бориловата) дъщеря, дадена от Борил за съпруга на император Анри е Мария само в романите на Фани Попова и че това име го няма в историческата литература. Оказва се обаче, че и Златарски го предава така, но макар да е иначе скрупульозен, в този случай не дава точен изворов цитат. Във връзка с тази българска принцеса, дъщеря на Борил или Калоян, Златарски коментира Робер дьо Клари и "други извори". Клари обаче не дава името на принцесата и изрично я нарича дъщеря на Борил - гл. 116-118, "другите извори" не са споменати от Златарски. От кой извор идва името на Калояновата дъщеря - и има ли изобщо такъв или Златарски измисля това "Мария"? В бележките си към българското издание на Клари преводачът Николай Марков датира брака между Анри и българката в 1207, което според мен е напълно погрешно. Същевременно той приема тезата на Златарски, че тази българка се нарича Мария и е дъщеря на Калоян. Във "Фамилията на Асеневци" Божилов датира брака между Анри и българката в 1213, което може би пък е твърде късна датировка, но по този въпрос друг да се изкаже. Същевременно според Божилов името "Мария" не се среща в нито един извор, свързан с император Анри - и всички извори, говорещи за тази втора съпруга на императора са западни, а не гръцки. В "Кой кой е..." Андреев изрично отбелязва, че името "Мария" е измислено от Златарски. Откъде идва това име у Златарски? И наистина ли няма гръцки споменавания на тази българска принцеса? Чия дъщеря е българката - на Калоян или на Борил? Кога е родена тази принцеса - възможно ли е да е дъщеря на Борил отпреди да е станал цар? И кога трябва да датираме брака й с Анри? Някъде между 1209-1211, според мен, но наистина не мога да бъда категоричен.

Рицарят се бори с тироглифната ламя

Наистина малоумие. Но пък от такива глупости често се раждат филателните рядкости.

Може би греша, но употребявам "перифраза" в смисъла на "пригаждане на чужди думи за изразяване на собствена мисъл", "нарочно изопачаване на цитат", понякога - с хумористична цел, при което се изменя и оригиналният смисъл. "Перифрастичен" като понятие има смисъл и в граматиката, а не - само в литературната теория. А "парафраза" е точно обратното - запазване на смисъла при изменение на думите. Грешната форма "перефраза" се използва често, за съжаление. Но тук има по-добри филолози от мен; ако бъркам по отношение на "перифраза", има кой да ме поправи.

На това мога да кажа само евалла. Бих ти добавил и ментичка, ама ги изхарчих за днес.

Интересно наблюдение. "Преди капитализма" обаче хората масово са умирали по-млади отколкото "след капитализма". Сигурно е лошо да си мършав или пък наднормено тлъст. Но пък да си мъртъв е по-лошо.

Да, темата е наистина приятна за четене. Не говори зле за втория автор. Баснята си е басня, хайкуто - хайку. И "пълзение"-то, и бавното изкачване са отличен материал за размисъл.

Сега пък и езикът крив