Априлското въстание току-що е завършило, Цариградската конференция се събира, заседава и се разотива, из Европа общественото мнение заклеймява турските зверства. Дотук нищо ново.
Русия и Австрия обаче не успяват да се споразумеят за сферите си на влияние на Балканите, германското посредничество пропада, съюзът на тримата императори е компрометиран, а британското правителство гарантира подкрепата си за Портата въпреки обществения натиск. Войната не се случва в 1877-78 и българите си остават под османска власт. Отношенията между Австрия и Германия охладняват, а между Австрия и Англия се подобряват - временно, разбира се.
Русия, Австрия, Италия и Великобритания, разбира се, ще продължат да кръжат като лешояди около "Болния човек". Сърбия, Черна гора и Гърция ще продължат да чакат по-добре времена, да приемат и пропускат бунтовници на своя земя и периодично да преживяват кризи с Турция, от които ще продължат да ги измъкват европейските им покровители. Румъния ще става все по-зависима от Русия, Сърбия - от Австрия, а Гърция - от Англия. Конфликтът в Босна ще продължи да тлее, а нашите луди глави (най-малкото Стамболов и Стоянов) ще продължат да мислят за ново въстание. Това е нестабилно състояние, което не може да се задържи дълго, но в 1879 Османската империя все пак не е в следвоенно състояние. Българите започват да се въстановяват от ефекта на въстанието. Екзарх Антим е въстановен на поста си.
Германия се опитва на всяка цена да помири Австрия и Русия. Бисмарк предлага на двете империи да се подсигурят една друга като нападнат Турция заедно и си поделят завладените земи: Румъния трябва окончателно да премине под руска власт заедно с Дунавския вилает, а Сърбия, Новопазарският санджак, Босна и Черна гора - да бъдат анексирани от Австрия. Софийският санджак с Македония и Пловдивско трябва да се превърнат в българско княжество - буфер между остатъчните турски владения и залог за бъдещ мир между Австрия и Русия. Британците разкриват плана и подхвърлят във Виена, че подобно разрешение би сложило край на амбициите на Австрия за Солун. Планът пропада, а в Русия се усилват антибританските настроения и излиза серия сърцераздирателни статии и брошури за плачевното положение на българите под турска власт. В Англия се разразява парламентарна криза заради все още силното недоволство от подкрепата за Турция и непопулярния "австрийски завой".
В 1880 Австрия сондира новото британско правителство за евентуална намеса на Балканите. Британците са благосклонни. Русия се опитва да подобри отношенията си с Австрия и Англия и на свой ред сондира за замислената акция, но е посрещната с недоверие - британците и австрийците смятат за целесъобразно Проливите да останат в турски ръце, а Русия да не се меси на Балканите. Същевременно Русия няма как да обяви война на Австрия и да защити Турция - това би я компрометирало и би взривило добрите й отношения с Германия.
В условията на продължаваща нестабилност по Източния въпрос Стамболов и Стоянов извършват атентати по барон Хиршовата железница. Въпреки арестите на част от терористите, Австрия заявява, че неспособността на Портата да започне реформи и да осигури безопасността на австрийските поданици по ЖП-линията я карат да вземе положението в свои ръце. В Сърбия, Унгария и Далмация започва мобилизация. Гърция е привлечена към каузата, а в знак на добра воля Австрия предлага пай и на Италия - част от Егейските острови. Италианският крал по традиция носи титлите "крал на Кипър и Йерусалим", така че се очертава широка антитурска коалиция. Великобритания предпочита да спечели в края на очертаващия се конфликт и не попречва на приготовленията - само Русия е многократно предупреждавана да не се намесва.
При така изострилата се обстановка Германия трябва да избира между Австрия и Русия. Предвид крайното недоверие между Берлин и Лондон (и страха от евентуален втори фронт при Европейска война) Бисмарк скъсва с Австрия и подкрепя евентуална намеса на Русия на Балканите. Лешоядите са готови да се сбият над османския труп. Закъснелите турски обещания за реформи не срещат никакво съчувствие. Руснаците директно предлагат на Турция да се откаже от Дунавския вилает и от Карс в Анадола в замяна на руско задържане до Стара планина и евентуална помощ за опазването на Цариград. Британците истерично заплашват Русия с нова Кримска война, когато Франция тактично отбелязва, че вече не би участвала в подобна авантюра, а Германия настървено обявява лоялността си към руската кауза. В Лондон бързо преосмислят позицията си.
Същевременно Австрия получава тайни уверения, че Райхът не би я нападнал. Бисмарк, както винаги, се опитва да спаси сянката на Тройния съюз. Същевременно той изразява надежда, че не би се стигнало до конфликт между Австрия и Русия.
В 1882 Австрия, Италия, Сърбия, Черна гора и Гърция заедно нападат Турция. Русия се намесва на турска страна, но при турския ангажимент за следвоенно изменение на границите. Александър III бърза да се докаже като енергичен държавник. Великобритания застава на страната на съюзниците и Германия е изправена пред трудния избор да застане ли до Русия, включвайки се така в една пълна с неизвестни голяма война срещу Англия и Австрия. В крайна сметка, Първата световна не избухва, защото Франция и Германия не се включват във военните действия. Русия, Румъния и Турция остават сами.
"Закъснялата война", както влиза в историята, се проточва от 1882 до 1884. Турция е напълно съсипана. Русия бележи редица успехи на Балканите и в Галиция, но в крайна сметка поражението от Кримската война се повтаря. Сключен е Цариградският мирен договор, според който Русия се задължава да върне Бесарабия на Румъния и Карс на Турция. Унижението е огромно. Народоволци и други недоволни изпълват страната със смут.
Османската империя е прогонена от Балканите и Архипелага. В Турция избухва революция и гражданска война.
Великобритания получава Кипър и Палестина.
Италия окупира Крит, Додеканезите и Албания.
Австрия получава Босна и Херцеговина и на практика включва Сърбия, Румъния и Черна гора под свой протекторат.
Гърция получава Тесалия, Халкидическия полуостров със Солун, Беломорска Тракия до Марица и по-голямата част от Архипелага (без Додеканезите и Крит).
Сърбия получава Новопазарския санджак.
Създадени са три нови автономни области:
- Македония (под протектората на Австрия и Сърбия, начело с роднина на черногорския княз),
- България, включваща Дунавския вилает до делтата на реката, Софийския и Пловдивския санджак, без излаз на Егея; (независимо княжество начело с австрийския офицер Фердинанд фон Кобург);
- и Румелия, включваща Одринска Тракия, Цариград и Галиполи (под протектората на Великобритания и Гърция, начело с роднина на гръцкия крал).
Италия и Великобритания продължават да се месят в турските граждански войни и да разширяват владенията си за сметка на бившата Османска империя. До 1889 Италия е придобила Либия, а британците се разпореждат в Ливан, Сирия и Ирак.
Група амбициозни османски офицери спасяват Анадола от итало-английско нашествие и извършват страховити погроми над арменското и гръцкото малцинство. В 1890 г. султанът е свален и Турция се превръща в република, управлявана от жесток военен режим.
Слагам и карта, но не е много добра. По грешка съм отбелязал Додеканезите в британски ръце, а трябва да са в италиански.
Може би не личи много, но Кипър и Йонийските о-ви са британско владение.
В този вариант в Турция завършват в по-бърза и остра форма процесите, които в реалната история узряват чак при Кемал паша - защото "Закъснялата война" разтърсва Турция далеч по-силно от Руско-турската.
България се появява по-късно на картата, под по-силна външна зависимост (на първо време австрийска).
Има и две измислени държави - Македония и Цариградска Румелия.
Русия е унизена и изложена по-рано на смутове, които ще я доведат до революция.
Германия променя външната си политика, защото външнополитическите й цели в Европа са на практика постигнати и не иска да рискува придобитото.
Австро-Унгария, Великобритания и Италия постигат невъзможно разбирателство и си поделят османското наследство.
Съюзът на тримата императори пак се разпада, но Германия е в несигурни отношения не само с Русия, а и с Австрия (която по моему пак е осъдена на разпад в Европейската война, още повече като се е нагърбила с още по-сериозни ангажименти на Балканите).
Балканите, разбира се, остават барутен погреб (сърбите имат повод за недоволство, а ги има и амбициите на българи, сърби и гърци към новосъздадените Македония и Цариградска Румелия), така че и в алтернативния вариант светът пак няма да мине без Европейската война, но може би при различно разпределение на лагерите.
Едит:
Сценарий за Европейската война (1882-1886)
Тази версия на събитията е забавна, но може би не съвсем реалистична. Австрия практически не би могла да постигне разбирателство с Италия, нито пък Русия да не нанесе смазващ удар на Австро-Унгария (дори после да загуби войната). Англо-австрийски съюз, разбира се, е абсурд. Германия, естествено, трудно би могла да спази неутралитет (при това положение най-много да загуби двама, а не един съюзник), а тогава Франция щеше да реагира и Първата световна просто би избухнала още в 1882. Но не ми се искаше да приключвам la Вelle 'epoque толкова безславно Пък и като творим фантастика, поне да си струва. Надявам се, че съм постигнал разумен баланс между измислици и реални условия.
Но ако приемем все пак, че Англия може да уравновеси отношенията между Австрия и Италия, тогава си представям, че Германия къса с Австрия и застава на руска страна. Ще настъпи пълният виц, че в 1882 Германия, Турция и Русия заедно се сражават срещу Англия, Франция, Италия и Австрия. Щатите не биха могли да се включат на британска страна толкова скоро след Гражданската война.
Не смятам, че Австрия и Турция са от чак такава полза за съюзниците; всъщност не мога да си представя как един германо-руски съюз би могъл да бъде надвит. Вярно е, че Германия в 1882 не е толкова мощна, колкото е в 1914, но пък в 1882 и Франция все още носи следите от скорошния си разгром. Така че ако Европейската война беше избухнала толкова рано и при това разпределение на силите, Русия и Германия щяха да я спечелят за ужас на Англия и пълен разгром на Франция. Вицовото в случая би било, че австрийците не само биха били разбити, но и биха се оказали съюзници на омразните Италия и Франция. Което е исторически кич.
Допълнителен ефект от подобен развой би бил, че малките балкански нации щяха да бъдат много забавени в развитието си, а България не би получила нито автономия, нито независимост - освен ако Русия все пак не си спомни, че всичко е започнало заради едно българско въстание в 1876 и не изиска от турците създаването на българско княжество - вероятно в Санстефански размери.
Между другото, ако Първата световна беше протекла в 1882-1886 и Русия с Германия се бяха наредили сред печелившите страни, може би нямаше да има и руска революция.
Нито пък независимост на Полша, Финландия и балтийските страни.
А и Втората световна вероятно би избухнала по друго време, по други поводи и агресорите вероятно щяха да бъдат Франция, Англия и Щатите. Над този вариант обаче други да мислят.
Имало е християнско учение, създадено от свещеник на име Арий, според което Христос е по-нископоставен от Бога Отец. Това учение е осъдено като ерес още на първия Вселенски събор в началото на четвърти век, но е продължило да се разпространява сред покръстващите се варвари. Западната Църква се бори срещу арианското учение с всякакви средства и част от тази борба е уточнението, че Свети Дух изхожда не само от Отца, а от Отца "и от Сина". "Filioque" на латински означава именно "и от Сина". Това първоначално не е била проблемна добавка, защото се е подразбирало, че това снизхождане става "от Отца и чрез Сина", но с минаването на няколко века западните християни са започнали да схващат функциите на Отец и Син в божествената Троица като напълно еднакви. Което също е ерес според източните християни. Става дума за много фино разграничение между равнопоставеност на Отец и Син, но с разлика във функциите им, което е по-трудно изразимо на латински език отколкото на гръцки. Пък и в отхвърлянето на арианството западняците са предпочели да пренебрегнат всяка възможна разлика между двете първи лица в Троицата. Типичен пример за това как от една крайност се стига до друга и как борбата с ерес може да създаде нова ерес. Като с действието и противодействието във физиката е
