glishev

Този обичай съществуваше доскоро. Командирът и ЗКПЧ-то стояха от двете страни на войника и му пийваха позъка през сламки, пъхнати от двете страни в "пимпоните" на каската

Умереността, алегорична фигура от надгробието на Франсоа II, дук на Бретан. Началото на XVI в., катедралата в Нант. Но и четирите фигури, пък и изобщо целият паметник са прелестни.

Господа! Да преименуваме сайта и форума на БГ-паранаука?

Куна, от мен стотина плюсчета. Мавритания, маорите, свети Маврикий и българският архонт Мавър са различните страни на едно и също зарче

Да, промяната на съзвездията по небето при преминаване в друго полукълбо говори не само за формата на Земята, а и за постоянната земна ос.

Африканският произход на българите е очевиден. На Мадарския конник и на герба ни има лъвове. А лъвът е африканско животно. Воала.

Три пъти, Качо, нали стана дума и за Акрополит относно Балдуин.

Добре, Константин може да е бил в северозападна България и след 1413, но към 1422 вече определено не е. Значи най-късно някъде между тези две датие изгубил владенията си. Разбира се, вероятно е продължавал да носи титлите си. Положението на Константин в 1396-1408 продължава да е неясно за мен. А това е решаващо. А онзи "Фружин княз" от средата на XV в. по-скоро няма как да е идентичен с Фружин Асен, сина на Шишман. Не ми се вярва участник във Варненската битка да бъде добре приет в Османската империя. Интересно - какво е по произход името Фружин и дали все пак има някаква връзка между двамата му носители?

Да, това с травматичната самоличност е много вярно. И за мнозинството обикновени българи (и аз смятам нещо подобно), и в частност за помаците.

Тъкмо тези акрити имах предвид, да. А не онези, вероятно доста по-елинизирани, които Михаил Осми ще използва неразумно на Балканите.

Поздравления, наистина.

"НеОспорим" Добре дошъл във форума! Стругацки са страхотни автори и е чудесно, че ги четеш. Надявам се обаче, че не си тръгнал да залиташ по щуротиите за плоската Земя? Някой ден може да ти се наложи да летиш до Мелбърн, да речем, а Мелбърн определено не е в Северното полукълбо Пък и сам ще си намериш информация по въпроса - повечко книжки за Магелан, филма "Longitude", малко астрономия и така. Успех!

Няма по-добър ромей от грекос, който отрича, че е елин

Хм, чудесно. Това изглежда решаващо.

И да е добре почистена. Не е добре послевкусът на токайското "Аварски ринг", реколта 789 г., да бъде съсипан от нюанси на съсиреци (Ей, много се пие в тоя форум...)

Много добре казано.

Ще се изпокараме, нали знаеш Иначе идеята ти е хубава.

Приятни стиховце, непретенциозни, но имат атмосфера. Малко приличат на Тенисън. Е, те индианците са бугари, това е известно Не се съмнявам, че и на други места по света на някой кръвожаден вожд може да му хрумне блестящата идея да вдига тостове от кухарката на врага. Тя дивотията по хората ходи. Сещам се и за прекрасния амазонски обичай да се прави тсантса от отрязаната вражеска глава. Но когато двама византийски автори напишат едно и също за две различни събития, свързани с един и същи народ, е естествено да заподозрем, че вторият автор е чел първия, харесал го е и нарочно е включил същия мотив в своя текст, за да му проличи колко е начетен, оставяйки на също така начетената си публика да се възхищава от тънката алюзивност и ерудиция. Както правилно казваше Вачкова преди да се отдаде на фантастиката - ромеите ценят литературата и умеят да я различават от действителността. За келтите и главите се сещам за историята с пророкуващата отрязана глава на Бран Благословени, погребана гледаща на изток, за да пази от врагове (посоката в случая няма мистично значение - от изток идват злите сакси). Напомня и на историята с отрязаната пророкуваща глава на Миймир в скандинавските митове, и на ужасната арабска приказка за отрязаната лъжеща глава на лекаря Дубан, а и за главите на Орфей и на Горгоната, то се знае. Главата, било на враг, било на пророк/лекар е винаги ценена. На мен в случая с Ладика ми е любопитно дали историйката наистина е средновековна или е изфабрикувана от някой романтично настроен чешки даскал от деветнайсети век.

Спандю, мисля си, че Анатолия просто не е подлагана на такава вълна от варварски нашествия като балканските провинции. Вярно е, има тук-там по някое персийско или арабско настъпление, но я няма постоянната смяна на нови и нови плячкаджии като в Тракия и Мизия. Което, смятам, води до по-сериозно запазване на стари етноси като арменците или галатите, за които споменах по-горе в темата. А и нали в темата бяха дадени сведения за това, че примерно във Фригия живеят разни не много умели в гръцкия полуварвари. Проблемът на гръцката култура е, че не е интензивна, а екстензивна - дори в най-големия си възход, когато покрива огромни територии, тя не усвоява хинтерланда около гръцките градски центрове или го прави бавно и трудно. Затова малко си поредактирах възгледа и сега смятам, че етническият, организационният и политическият гръбнак на Византия идва от западните и северните брегове на Мала Азия. Което е парадокс, защото явно акритите ще излязат относително слабо елинизирани (ами гранично население, какво да ги правиш). Нали и прочутият герой Василий е "Дигенис", демек "двуроден". Самите гърци вероятно наистина не са толкова много, но грецизираните жители са повече, особено край градовете и бреговете. Впрочем, същото би трябвало да се отнася и за траките в навечерието на Великото преселение. Разбира се, негрецизирано местно население трябва да е останало в зоните далеч от големи градове, например по планините. Бас хващам, че в планинските райони е имало и по-малко християни - за което свидетелства и житието на Теодор Сикеот с приключенията му при галатите. Кесария/Мазака не просто е важен център. Оттам, доколкото зная, идват първите мисионери-покръстители на Армения, така че архиепископията на Кесария е един вид Църква-майка на арменския народ. Както Константинополската е за българите и русите, да речем. А, разбира се, големите епископски катедри в I-XII в. са разполагани най-вече в градове с голямо административно значение, защото християнството си е, както се казва, градска религия, пък и пета колона на империята. И спомага за грецизацията, защото май само арменците и ивирите превеждат Евангелието на свой език (и на това отгоре са планинско население). Впрочем, Христос и досега е наричан "Слънце на истината" в коледния тропар. В Египет християните са масово копти, а не гърци. Гърците са съсредоточени главно в Александрия. В Египет и досега има две патриаршии - коптска и гръцка. Най-големият новогръцки поет на XIX в. (а според мен и изобщо) е тъкмо александрийски грък. Казва се Константинос Кавафис. Така че гърци в Александрия си има от време оно, та досега, само дето с времето намаляват.

Сещаш се какво мисля аз, да отговарят другите

За чашата-череп ще си позволя просташки да насоча към научно-популярен източник: http://en.wikipedia.org/wiki/Skull_cup Темата е влязла чак в поп-културата, очевидно. Инак в статията са цитирани доста източници, така че може да се проследи този общ топос на другостта в доста литератури. За главата на Балдуин съм доста любопитен. Колкото до Ладика, най-вероятно става дума за романтична история от XIX в., написана по вдъхновение от исторически източници. Просто вътре не липсва нищо от добрата готическа атмосфера. Толкова е хубава, че не ми се вярва наистина да е средновековна легенда Иде ми да си пусна "Nevermore" на Едгар По в изпълнение на Кристофър Лий като се сетя за тая история. Добре че не си я е измислил самият Йордан Андреев Георги Акрополит не може да не е чел Теофан Изповедник (Теофан е светец, страхотен авторитет).

Страхотно, Шам, поздравления и от мен. Има ли сведения дали в Арабия са почитани стари шумерски и финикийски божества?

Това е друга тема, в която не ми се навлиза. Имам някакви въпроси по-горе, но не знам дали изворите стигат, за да получат отговор. Впрочем, на Констанцкия събор в 1418 пристига поне един авторитетен българин: Григорий Цамблак, тогава Киевски митрополит. Ако датировката на Павлов за царуването на Константин до 1422 е вярна, тогава е интересно защо съборът не обсъжда между другото и някаква помощ за воюващите с османците българи. Сигизмунд по това време е император, арбитър между Англия и Франция, съучаства в уреждането на голямата западна схизма, стар кръстоносец, има претенции, че е сюзерен на България - накратко, има ги и мотивите, и средствата да стане дума за българите, стига те все още да са някакъв фактор, макар и малък (като Византия, за която се говори доста). Към 1418 патриарх на Константинопол от две години е Йосиф II, незаконен син на "василевса на българите Шишман" (дали на цар Йоан Шишман или на Шишман, сина на цар Михаил Шишман - това не знаем). Йосиф II е участник на Флорентинско-Ферарския събор в 1439 и привърженик на унията и западната помощ. В 1418 обаче византийските пратеници не обелват и дума за Константин, предполагаем цар във Видин и на това отгоре сънародник и може би братовчед на патриарха. Всъщност само кралят-император Сигизмунд споменава нещо за "императора на България". Което е нормално предвид силните унгарски интереси в Северозападна България още от времената на Йоан Александър и Срацимир. Самият Константин очевидно е добре приет в Унгария, което е още един плюс за каузата му. Но как е приет - като цар или като частно лице с висока титла? Ако е цар или дори само управител и наистина владее някакви територии към 1418, тогава е странно, че на събора няма негово собствено пратеничество (а византийско и дори руско има). Странно е, че митрополит Григорий не говори за своя сънародник, воюващия български цар. Което според мен означава, че най-късно в 1418 (а вероятно и по-рано) Константин изобщо не държи никакви територии в България. Склонен съм да допусна, че е държал някакви земи в България до 1413, когато османците приключват с междуособиците и бунтовниците. Впрочем, по времето, когато Сигизмунд нарича Константин "император на България", Фружин е наричан "сеньор на Загора", а очевидно не държи никакви владения в България/Загора, защото пътува между Албания и Венеция. Значи подобна титла не означава нищо сигурно. Следователно е възможно Константин да е провъзгласен за "млад цар" още от баща си, тоест преди 1396. Между другото, от превода на Васил Киселков на "Похвално слово за св. Филотея" от Йоасаф Бдински изглежда, че управителят на Търново, който посреща Йоасаф и Константин в 1395, е християнин (наречен е "княз" и охотно изпълнява молбите на Йоасаф и Константин). Но не съм сигурен доколко самият превод отговаря на среднобългарския оригинал и дали думите на митрополит Йоасаф са еднозначни. Едно е сигурно - митрополитът нарича Константин "цар". Явно Срацимир наистина го е обявил за свой наследник и "млад цар". Интересно е какво може да се каже за "Фрузин княз" от средата на XV в. и за "царица" Кера Мария, дъщеря на деспот Георги Бранкович и вдовица на султан Мурад II, живееща "на село" в земите си, но въпреки това имаща влияние пред Мехмед II. Според "Слово за пренасяне на мощите..." съдията на Търново първоначално не иска да предаде мощите на светеца на пратениците на царицата, но се подчинява на султанската заповед. Има ли откъде да се провери несигурното сведение, че и Георги Бранкович е наричан "цар български"? Очевидно е, че през XV в. на много места в османските владения има християнски феодали, но дали някой от тях действително може да бъде смятан за български цар - това е друг въпрос.

Ладика би могло да бъде и чешко име. Среща се като фамилно. Качо е прав за общите места в ср. в. литература - но е дно е сигурно, българите най-малкото са имали славата, че правят чаши от черепи.

Доста интересно се е получило с гърците. Започват като малък народ на Балканите, разпиляват се из цялото Средиземноморие, превземат империи отвън и отвътре, борят се... и днес отново са си малък народ на Балканите