glishev

Спандю, според теб има ли общ корен между "бог" и, да речем, "богат"?

Тук няма как да се съглася изцяло. Имената на боговете Freyr, Freyja и може би Frigg са доста по-стари от християнството, инак вероятно наистина идват от по-стари форми за "господар". Смятам също, че не е много вероятно "frei"/"free", "Frieden", "Freund"/"freond"/"frienf" и "Fürst"/"first" да имат различен, както казваш, корен от ст. англ. "fréa", "крал".

Значи, казано накратко, съм много далеч от подобно опростенческо мислене.

А, не, Рашидовци, Чапкъновци и Старчевци не бива да има. Не е баш вярно, че нямаме таланти. Кадърни скулптори ще се намерят, а не е вярно и че нямаме пари - я как винаги имаме пари като е за глупости.

Мисля, че вече има руски религиозен култ към царското семейство като към мъченици.

Мерси. Или съм забравил, или направо не съм знаел, че "κυριος" се употребява и битово. Макар че е нормално от домашен роб към стопанин, примерно. Понякога пропускам елементарни неща. На къснолатински не е засвидетелствана, но е предположена форма *seior, поне според онлайн етимологическия речник. На староисландски има име "Har" "Висок", както и "Jamnhar", "Толкова висок". Прозвища на Один в "Измамването на Гюлви" от "Младата Еда", всъщност. Възможно е от "Har" в това значение също да произлиза дума за "господар"/"господин". Пак според Снори (в "Сага за Инглингите") знатните жени се наричат по името на богинята Freyja, което ни води и до днешното немско "Frau", което значи както "жена", така и "госпожа"; явно дълго време е било употребявано от любезност, за да добие общото значение "жена". Нещо подобно има в италиански и френски, където имаме "donna" и "dame" от "dom(i)na". От имената на боговете Фрея и Фрей имаме и староанглийската дума "frea", която означава (за пореден път) "крал". "Freawine"/"freawyn" е първоначално институция (шампион на краля, буквално - "приятел на краля"), а по-късно и лично име. Допускам, че нем. "Freiheit" и англ. "free"/"freedom" са от същия произход, което вероятно означава, че някога кралят е бил схващан като единственият човек без господар ("frea" не е употребявано в англосаксонската литература за подчинени крале, т. нар. "sub-kings" от съвр. историография). В Старата Еда има поема, наречена "Посещенията на Рийгр" (вж. Съдба не се сменя. Викингска поезия. Прев. от ст. исл. Михаил Минков. Изд. Хемус груп, София 2002). Там има нещо като йерархична подредба на целия човешки род, заченат от боговете. "Посещенията на Рийгр" (Рийгр или Риг е прозвище на Хеймдал) в английски превод: http://www.pitt.edu/~dash/rig.html . Та така. Приятно е да се трупа информация, но без изводи тя нищо не струва. Моят е доста прозаичен. Думите, обозначаващи "господар" някога са можели да се отнасят както към божества, така и към високопоставени лица. С времето повечето са се превърнали в битова учтивост, някои са ограничили смисъла си в религиозна функция, а трети са се запазили, за да изразяваме с тях несъществуващите вече отношения между господар и подчинен. Предполагам, че някой ден ще е трудно да обясняваме на децата разликата между шеф и господар.

Някои са малко прекалено красиви като за нас Във всеки случаи някои от портретите като качество не са много далеч дори от ренесансовите. Което лично за мен е удивително.

То има цяла династия Стюарти, ти за "пазещи бирата" питаш Всъщност "раздаващ хляба", "раздаващ медовина", "раздаващ пръстени" и "раздаващ злато" са си постоянни епитети на крале и вождове.

Отвратителна история.

За връзката между "Herr" и "sire" не се наемам да говоря, нека по-сериозни лингвисти да се обадят. Засега залагам на произхода на фр./англ. "sire" от лат. "senior", може би през някоя опростена къснолатинска форма, но да видим какво ще кажат другите. А за произхода на "Herr" съвсем не се наемам да гадая. Това са тъмни индоевропейщини за мен Напълно е възможно да си прав. Мисля, че Томас Карлайл едно време също е извел "konung"/"konge"/"könig" и "cyning"/"cincg"/"king" от "kannen"/"can"/"ken" - "мога"/"зная". Като теб с велемощния и дината. Eorl (ст. англ.), jarl (ст. исл.) и earl (англ.) са сродни с немското erst - пръв, първи, първенец. На английски го има и като остаряло наречие - първом. Тези думи сами по себе си не означават "господар" или "господин". Най-старите засвидетелствани употреби на eorl са в значението на "воин", вероятно все пак от благороден произход или пък изпъкващ с качествата си. Английското "first" (първи) и немското "Fürst" (принц) също не са далеч като образуване и смисъл, но и те не са точно употребявани като "господар"/"господин". В датски, норвежки и шведски има форми "Miste", "Mis" и "Mister" за "господин", вероятно под английско влияние в по-ново време. Но е останало датското "herre" за "господар", отговарящо на английското "lord" и "master", както и на немското "Herr" в смисъла им на "господар". В нидерландски, който си е нещо като свързващо звено между немски и английски, има "minheer", което означава буквално "моят господар", а днес се употребява като "господин" дори без да е обръщение ("господине"). Ужасно близко е до немското "Mein Herr", разбира се, което има същите функции и вероятно е някаква германска калка на "dom(i)nus meus" и "monseigneur". В староанглийски има форма, близка до нид. "heer", нем. "Herr" и дори до нем. "Herzog": "heretog", "вожд".

Вероятно е, да. Просто не е сигурно. За мен е доста вероятно и че в приписките по обикновените Евангелия е имало ценни данни, които са изгорели. Но трябва да се постави на кантара цялото дело на въпросната личност с мотивите и условията. Прочистването, било то и идеологическо, надали ще натежи.

Поправи ми израза, имах предвид, че няма основание за обвинение

"И тъй, вразумете се, царе; вземете си поука, съдии земни..."

Лилавке, не става дума за идеологическо прочистване, когато дадена институция изтегля от обращение негодни екземпляри на собствените си текстове и ги замества с официално редактирани. Чия работа е това? На ръководството на институцията, разбира се. Все едно Министерството на образованието да изтегли от обращение остарели учебници и да ги замени с нови, в които информацията е осъвременена. Би било смешно да обвиним екипа на министъра в идеологическо прочистване (особено ако се предполага, че и старите учебници са имали същата идеологическа функция, но просто не са я изпълнявали добре - какъвто е случаят с унищожаваните литургични текстове). В случая имаме православен патриарх, който изтегля от обращение православна литература, която води до недоразумения в схващането на православните догми между самите православни енориаши. Все едно софтуерна фирма изтегля стара версия на продукта си, която с времето е дала сериозни бъгове и вече не върши работа на клиентите. Същият патриарх после не оставя енориите и епархиите без книги, нито пък ги подменя с други. Доставя същите настолни Евангелия, същите Псалтири, същите литургии, същите требници, месецослови, часослови и молитвеници, само че в нов, актуализиран превод. Все едно софтуерната фирма от примера ми доставя нова, актуализирана версия на продукта си. Несъмнено за историците и филолозите днес е сериозна загуба, че няма повече оцелели кодекси от ІХ-ХІV в., но за институцията, за която Евтимий е отговарял тогава, не е имало нищо по-благотворно от замяната на старите текстове, изпълнени с правописни грешки и отявлени недоразумения с нови, редактирани версии на същите. Патриархът не отговаря за историците и филолозите, а за единното учение в подопечните му епархии. Мисля, че това е самоочевидно. Идеологическо прочистване бихме имали, ако става дума за апокрифи. А изворът не говори за такива. При Евтимий наистина се увеличава авторитетът на патриаршията, негови по-млади последователи се издигат успешно извън България, осъществена е правописна реформа и са преведени доста авторитетни съчинения. Тук нещата са ясни. Как се вика, няма правен интерес.

Абе за соц-историята на никого не бива да му е жал. По принцип пръв бих ридал за това как забравяме миналото си, но в случая с комунистическото минало си имам едно на ум. Има едно чудесно понятие - damnatio memoriae, проклятие над паметта. Някога римляните са подлагали на такова посмъртно наказание най-омразните тирани. Звучи на пръв поглед вандалско (и опасно), а всъщност е много разумно. Като помислим - комунистите също са го практикували. Целта е видимите (и унизителни) следи от ненавижданото минало да се разкарат, за да не остават нито травмиращи, нито носталгични спомени - докато обществото не се успокои. На един по-късен етап, когато обществото се е поуспокоило след дадена голяма промяна, следите от миналото донякъде губят политическото си значение и добиват чисто историческо. Тогава вече това минало може и трябва да бъде припомняно и изучавано (за да не се повтори, разбира се), но не и преди това. Христоматиен пример са четиридесетте години на Моисеевите евреи в пустинята. Трябвало е две поколения да отминат преди народът да забрави Египет - от една страна заради травмата на робството, от друга - заради нездравата носталгия по "пълните котли с месо в Египет". От четиридесет години в пустинята се нуждаем и ние. По-далеч от спомените и мислите зо социалистическите времена. Без техни паметници, без носталгия и без омраза към тях. Една бърза лустрация преди това щеше да ни дойде добре, но, уви, разминахме се с нея. Всъщност ние все още сме на границата на Египет. Недалеч от робството, от спомена за пълните котли с месо, от паметниците (обелискът на Братската могила в Борисовата градина наистина е египетски). Когато най-сетне се отървем от героите на соц-времената (нямам предвид с жестокости, а с лустрация), тогава ще дойде и моментът за истинската damnatio memoriae, за истинските ни четиридесет години в пустинята. И чак след това България евентуално ще бъде свободна и ще може да започне да изследва и социалистическото си минало, и днешния никакъв период без излишни страсти. За съжаление, закъснели сме с двайсет години и по всичко изглежда, че половинчатостта ни ни обрича на още изоставане. От дълги "преходи" и от носталгични чувства край оцелелеите паметници на режима нацията ни няма никаква полза. Даже напротив. Вече трябваше да сме насред пустинята. Без паметници. Без номенклатурни псевдомоисеевци. Без носталгия. Без търпимост към посредствеността.

Гърците, ако не бъркам, наричат "господари" (κυριοι) само боговете и се гордеят, че само варвари могат да величаят човек с подобно обръщение. Ако греша, Тироглиф би ме поправил. По принцип разлика между "Господ" и "господар"/"господин" няма, просто боговете винаги са господари, а дали и някой смъртен ще бъде господар - това вече зависи от съответния народ. Днес обръщението "господарю" на практика е мъртво. Изгубило е значението си. Никой никому не е господар (поне не на теория). От тези думи е останало само учтивото "господине", което определено не поставя говорещия в по-ниска йерархична позиция, а само изразява любезно отношение. Не мога да не отбележа, че част от славянските езици в това отношение са по-богати от останалите в Европа: у нас имаме "Господи" за Бога, "господарю" за старовремското почтително обръщение и "господине" в ежедневието. Докато, например, на немски имаме Herr и в трите случая без разлика. На италиански и полски (нищо, че последният е също славянски) също няма разлика в отсенките. Поради разнообразното си наследство английският е постигнал огромно разнообразие от почтителни форми. Разликите между "sir", "lord", "master", "Mister"/"Mr.", "sire", "Milord", "my Lord", "laird", "senior" (което дори не е обръщение днес) са наистина големи, а всички тези думи се срещат на английски. Seigneur (фр.), sire (фр./англ.), sir (англ.), signor (ит.), messer (ит.), senhor (порт.) произхождат, струва ми се, директно от латинското senior, което означава "старши". "Herr" от германските езици може и да е в някаква връзка с латинската форма, но вероятно много далечна.

От ст. англ. hlafweard - "пазещ хляба"

Ами на съвременен английски си е направо "Мърша", което е грозно за нас. Малко фризирано на български звучи "Мерсия", което не е нито правилно, нито неправилно, но има гражданственост. "Меркия" би било хиперкоректно, но аз го ползвам така. На староанглийски е било горе-долу "Мьерке" или, според една от правописните редакции, "Мюрке".

Да не кажем брашнян. Това ме подсеща за любимата ми придворна длъжност в Шотландия: butellarius Scocie Има я в Арброутската декларация. Голяма забава.

Там е работата, че ако бях тръгнал да твърдя нещо трето, пак щеше да се намери аргументация

И в София не го щем. Предложението за чакъла май е най-добро.

Пловдивският Альоша може да стане и цар Александър ІІІ, който, изглежда, е имал нещо против Съединението

Не е до "устройване" По-назад бях писал и за това. Няма засвидетелствана форма *Miercingas, тоест един вид "гранично население". В рамките на самата Мерсия/Меркия има няколко малки области, от които само една се нарича *Mierce, тоест "марка". Докато има засвидетелствана форма Myrcna cingc в харта на мерсийски/меркийски крал.

Сега като гледам назад в темата какви неща съм набедил за ранни саксонски ръкописи, ми става чак смешно Както и да е, тия дни ровичках пак по въпроса (който, разбира се, е съвсем дребен и си е частно хоби) и попаднах на много любопитна бележка под линия на стр. 1395 в четвъртия (допълващ) том към английския превод от 1893 на "Тевтонска митология" от Якоб Грим. Кемп Малоун смята, че името на мюрингите означава "езерни обитатели" като го свързва с района около устието на р. Айдер в Шлезвиг, който те евентуално трябва да населяват в ср. на V в. Подвизите на Офа от Ангелн, който покорява кралство, са споменавани и описвани във: - Vita duorum Offarum; - Gesta Danorum на Саксон Граматик; - Historia brevis regum Dacie на Свен Агесон; - Chronicon Lethrense. Във Vita duorum Offarum Офа от Ангелн е погрешно идентифициран като Офа от Мерсия. Според Англосаксонската хроника Офа от Ангелн е прапрапра-прадядо на Креода, първи крал на Мерсия (поч. 593) и следователно пряк предтеча на Офа от Мерсия. Според Widsith Ангелтеов, син на Офа от Ангелн, слива покорените мюринги с англите. А сред англите, които навлизат в Британия, има род, наречен Wit-Myrgingas. От което за мен следва, че названието на кралство Мерсия/Меркия действително произлиза от името на мюрингите. Може би още по-любопитна възможност е имената на мюрингите и меровингите да имат общ произход, но тук е нужна по-скоро предпазливост.

С Google Chrome вървят идеално.