-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Дуалистичната монархия не е една държава с двама султани, а две държави с един султан И аз смятам, че в 1870 Портата не би била за етнархия на българския екзарх, но въпросът на sharkani е съвсем основателен, защото патриархът всъщност вече отдавна е и етнарх на рум милета. Разликата между патриаршията и екзархията е, че втората е териториално монолитна. Това е основната причина екзархът да няма всички стари функции на патриарха за българския милет в империята.
- 7 мнения
-
- 1
-
А какво пречи човек да е едновременно патриот и, да речем, консервативен космополит
-
Хубаво е да си спомним, че у Одисей има не само хитрост, а и богобоязливост, благочестие, айдос. Той иска да спаси другарите си, но: ... ядоха гойните крави на Хелиос Хиперионов те в слепота. И отне им часа на завръщане богът.
-
Всъщност патриархът на Константинопол е точно вид етнарх на "рум милет" още преди Танзимата, а да не се връщам и в епохата на османското завоевание, когато империята е пълна с християнски владетели, плащащи харадж на султана. И пак патриархът има тежест при назначаването на влашките християнски князе под султанско върховенство. Подобна роля имат също католикосът на Ечмиадзин и няколкото арменски патриарси в Османската империя - етнарси на арменския милет. Няма нужда да обяснявам за черногорските князе-митрополити. Вече при Танзимата има и християни-князе (или паши), които са си светски чиновници на Портата, а не автономни васали, нито духовници - семейство Богориди например излъчва двама управители на отделни области от империята, а има и много други такива. Тъй че направо не е вярно, че християните били нямали участие в управлението. Имат - и още как. И то по предтанзиматска традиция - главно чрез духовенството. Най-сериозните едри християнски земевладелци са манастирите, чиито владения са потвърждавани от султана въз основа понякога на доосмански документи, включително и успешно фалшифицирани такива. Друг е въпросът, че в 1870 Портата не би искала екзархът да се превръща в етнарх на централизирания нов български милет, защото това вече би било държава в държавата. Далеч по-изгодно за султана е реалното положение: екзархът и владиците му събират десятък и служат на български език, а единствените местни организации на българите са училища, малки общини и еснафи - всичко в рамките на съществуващата административна рамка под контрола на сановници като Мидхат паша, нашия национален любимец
- 7 мнения
-
- 3
-
За Джагфар тарихъ явно повечето сме на едно мнение По автентичност се равнява на "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" Тоест, работа, основаваща се върху този текст, е точно толкова полезна, колкото и дълбоки разсъждения върху произхода на титлата на гондорските крале (мое инак любимо занимание). Колкото до Именника - той си е съвсем полезен и много интересен извор. Не е религиозен апокриф. Типичен catalogus regum, доста подобен на такива списъци у други европейски средновековни народи, излизащи от варварския си период.
-
"Сиянието" е много хубаво филмирано, май от Кубрик. Също и "Сърца в Атлантида" с Антъни Хопкинс.
-
Да, няма нищо ново в това един народ да се разрои на два или повече. Отначало разликите са нищожни, но времето и обособяването ги увеличават. Границите и езиците се променят, а няма нужда да обяснявам, че и политически събития могат да създадат ново чувство за общност. Аз може и да се възхищавам от Майдана, но с тревога си мисля за Македония, която реално е все по-"македонска" и все по-небългарска. Това е исторически процес, макар неприятен за нас. Не знам как стои въпросът с украинската литература на собствено украински език, но скоро четох автор от Скопие - и в оригинал, и "преведен" на българска книжовна норма - и трябва да кажа, че кавичките от "македонския" много скоро ще отпаднат. Не че е неразбираем за мен (макар да е неразбираем за хора с по-малък интерес към употребата на слвянски езици), той просто се развива самостоятелно. Това вече е говорима и писмена норма, на която може да се пише свободно и то добре. Минал е периодът на правописна несигурност.
-
Май няма как иначе
-
Вярно, Приам е много драматичен. Иначе Алкиной, Арета, Навзикая и изобщо феаките са ми много на сърце - няма как иначе с това гостоприемство и идиличен живот. Старецът Лаерт на лозето и "свинарят божествен" Евмей също са ми симпатични. Средиземноморски айляк лъха от тях.
-
Вярно! Два тома Цезар също влизат в "Световно истарическо наследство"! Ще ги добавя по-горе за пригледност. Прав си и за библиотека "Хермес".
-
Ама затваряйте, затваряйте
-
Приятна тема Изобщо предпочитам "Одисея" пред "Илиада", вероятно заради различната атмосфера. Пътешествията са ми по-приятни от войните. Разбира се, троянецът Хектор в "Илиада" е съвършен герой, но може би точно затова ми е малко скучен. Ахил, колкото и необуздан да е, е по-страстна натура, човек на импулса. Това ми допада у него. Но и в двете поеми моят фаворит е Одисей. Хитроумен, но не някакъв подлец (каквито и да ги пише Софокъл), а просто предприемчив и съобразителен. Смел, но не безумен. Пресметлив, но не страхливец. Уравновесен тип и голям моряк. Няма как да не го харесвам. Друг симпатичен за мен персонаж и в двете поеми е мъдрият старец Нестор от Пилос, "Нестор, геренският конник", живял с четири поколения герои. Диомед и Аякс ме ужасяват, това са антични берсерки
-
Да, има нещо вярно По-скоро развитието от Киевска към Московска Рус прилича малко на "роенето" на англоговорящите държави от Англия към Щатите. По-голяма държава произлиза от по-малката.
-
Романе, с теб сме на различни мнения по темата, но не сме идиоти. Хубаво е във форума да няма актуална политика, това и двамата го знаем. Има си и правило по въпроса. Темата е по-скоро за затваряне или поне за внимателно наблюдение. Интересен би бил един паралел между Киев и Охрид като духовни центрове през Средновековието - интересна тема, пък и по-малко барутна. Любопитно е, че старата Рус започва от Новгород, а все пак "Майка на руските градове" е Киев. По същия начин в България Плиска и Преслав са по-стари центрове, но тъкмо охридският владика е "архиепископ на цяла България".
-
Много са, Спандю Ще трябва да седнеш с едно Евангелие и да броиш Като има и преведени (примерно "четврътовластникъ" вместо tetrarchos), и директно пренесени (примерно "аггелъ" от aggelos). И двете групи са многобройни. А има и такива, които са предадени по различен начин в различни старобългарски ръкописи. Така например ще срещнеш и "Еваггелие", и "Благовестникъ" от euaggelion. Пък и извън религиозната сфера пак са много, особено от Второто българско царство има цял куп административни термини - епитропи, прахтори, аподохатори, епикернии, сингели, деспоти, какво ли не... Вероятно това имаш предвид под среднобългарски. Но гръцки административни термини има и от Първото царство - например "комит" в българска употреба е дошло през гръцки, оттам името на Комитопулите. Най-лесно ще ти е със Старобългарския речник: почваш да го четеш като телефонен указател. Предполагам, че поне 40% от съществителните и може би 20% от глаголите ще се окажат от гръцки произход - или заемки, или преведени калки. Всички съставни съществителни би трябвало да са от гръцки. Общо взето, където видиш ижица или тита, работата е ясна.
- 9 мнения
-
- 3
-
Здрасти и тук. От "Световно историческо наследство" съм виждал следните: - Тукидид, "История на Пелопонеската война", - Херодот, "Истории" в два тома (има ги и в друго издание), - Ксенофонт, "Гръцка история" и "Анабазис" в един том ("Анабазис" е издаван и по-рано), - Гай Салустий Крисп, "Заговорът на Катилина", "Югуртинската война" и фрагменти в един том (има я и в друго издание), - Гай Юлий Цезар, "Исторически съчинения" в два тома (мерси, Izumen, а ги има и в друго издание), - Жофроа дьо Вилардуен, "Завладяването на Константинопол" (има я и в друго издание), - Рамон Мунтанер, "Хроника" (или Експедицията на каталонците на изток), тази е единствената в меки корици, мисля, че е издадена през деветдесетте. Не знам има ли и други. Имай предвид, че библиотека "Хермес" включва и един куп книжки с тъмносини, кафяви и черни корици. Последната от поредицата може би е "Шестоднев" на св. Василий Велики, кафява корица. От 1999, ако не бъркам. От белите пък сатирите и пародиите на Лукиан имат и друго издание.
- 6 мнения
-
- 1
-
Нещо е западнала дисциплината в мое отсъствие Не се ругайте един друг и си припомнете как се бием в гърдите, че сме страшно научни типове. Никаква хомеопатия и никаква астрология, мерси много.
-
Перкунас, у нас също са издавани фрагменти от поетичен превод на "Песен на песните" (в учебник по литература за НГДЕК от осемдесетте години). КГ, New English Bible изобщо не е далече от оригиналните текстове, даже напротив, според мен е най-сериозното възможно доближаване до тях. Както Омировата "Одисея" е преведена и вярно, и сериозно, и достъпно от Батаклиев - ето така са постъпили новите английски преводачи с Библията. Хем чувстваш древността на текста, хем е четивно.
-
Еее, Алва, това е страхотна тема. Поздравления!
-
Това се казва новина
-
Браво на лудогорците, дори аз се изкефих (а едно време бях фен и на Лацио, ама българският отбор си е български).
-
Не обичам спам.
-
Да, Еньо, това е една интересна отделна тема
- 11 мнения
-
- средновековие
- личности
-
(и 7 повече)
С тагове: