glishev

Дуалистичната монархия не е една държава с двама султани, а две държави с един султан И аз смятам, че в 1870 Портата не би била за етнархия на българския екзарх, но въпросът на sharkani е съвсем основателен, защото патриархът всъщност вече отдавна е и етнарх на рум милета. Разликата между патриаршията и екзархията е, че втората е териториално монолитна. Това е основната причина екзархът да няма всички стари функции на патриарха за българския милет в империята.

А какво пречи човек да е едновременно патриот и, да речем, консервативен космополит

Хубаво е да си спомним, че у Одисей има не само хитрост, а и богобоязливост, благочестие, айдос. Той иска да спаси другарите си, но: ... ядоха гойните крави на Хелиос Хиперионов те в слепота. И отне им часа на завръщане богът.

Всъщност патриархът на Константинопол е точно вид етнарх на "рум милет" още преди Танзимата, а да не се връщам и в епохата на османското завоевание, когато империята е пълна с християнски владетели, плащащи харадж на султана. И пак патриархът има тежест при назначаването на влашките християнски князе под султанско върховенство. Подобна роля имат също католикосът на Ечмиадзин и няколкото арменски патриарси в Османската империя - етнарси на арменския милет. Няма нужда да обяснявам за черногорските князе-митрополити. Вече при Танзимата има и християни-князе (или паши), които са си светски чиновници на Портата, а не автономни васали, нито духовници - семейство Богориди например излъчва двама управители на отделни области от империята, а има и много други такива. Тъй че направо не е вярно, че християните били нямали участие в управлението. Имат - и още как. И то по предтанзиматска традиция - главно чрез духовенството. Най-сериозните едри християнски земевладелци са манастирите, чиито владения са потвърждавани от султана въз основа понякога на доосмански документи, включително и успешно фалшифицирани такива. Друг е въпросът, че в 1870 Портата не би искала екзархът да се превръща в етнарх на централизирания нов български милет, защото това вече би било държава в държавата. Далеч по-изгодно за султана е реалното положение: екзархът и владиците му събират десятък и служат на български език, а единствените местни организации на българите са училища, малки общини и еснафи - всичко в рамките на съществуващата административна рамка под контрола на сановници като Мидхат паша, нашия национален любимец

За Джагфар тарихъ явно повечето сме на едно мнение По автентичност се равнява на "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" Тоест, работа, основаваща се върху този текст, е точно толкова полезна, колкото и дълбоки разсъждения върху произхода на титлата на гондорските крале (мое инак любимо занимание). Колкото до Именника - той си е съвсем полезен и много интересен извор. Не е религиозен апокриф. Типичен catalogus regum, доста подобен на такива списъци у други европейски средновековни народи, излизащи от варварския си период.

И на мен ми се струва, че Джагфар е мистификация. Историята на текста е повече от съмнителна, дори без да влизаме в детайли по съдържанието.

"Сиянието" е много хубаво филмирано, май от Кубрик. Също и "Сърца в Атлантида" с Антъни Хопкинс.

Да, няма нищо ново в това един народ да се разрои на два или повече. Отначало разликите са нищожни, но времето и обособяването ги увеличават. Границите и езиците се променят, а няма нужда да обяснявам, че и политически събития могат да създадат ново чувство за общност. Аз може и да се възхищавам от Майдана, но с тревога си мисля за Македония, която реално е все по-"македонска" и все по-небългарска. Това е исторически процес, макар неприятен за нас. Не знам как стои въпросът с украинската литература на собствено украински език, но скоро четох автор от Скопие - и в оригинал, и "преведен" на българска книжовна норма - и трябва да кажа, че кавичките от "македонския" много скоро ще отпаднат. Не че е неразбираем за мен (макар да е неразбираем за хора с по-малък интерес към употребата на слвянски езици), той просто се развива самостоятелно. Това вече е говорима и писмена норма, на която може да се пише свободно и то добре. Минал е периодът на правописна несигурност.

Темата определено е изчерпана. Мисля да се възползвам от бутона и да й сложа точка.

Май няма как иначе

Вярно, Приам е много драматичен. Иначе Алкиной, Арета, Навзикая и изобщо феаките са ми много на сърце - няма как иначе с това гостоприемство и идиличен живот. Старецът Лаерт на лозето и "свинарят божествен" Евмей също са ми симпатични. Средиземноморски айляк лъха от тях.

Вярно! Два тома Цезар също влизат в "Световно истарическо наследство"! Ще ги добавя по-горе за пригледност. Прав си и за библиотека "Хермес".

Ама затваряйте, затваряйте

Приятна тема Изобщо предпочитам "Одисея" пред "Илиада", вероятно заради различната атмосфера. Пътешествията са ми по-приятни от войните. Разбира се, троянецът Хектор в "Илиада" е съвършен герой, но може би точно затова ми е малко скучен. Ахил, колкото и необуздан да е, е по-страстна натура, човек на импулса. Това ми допада у него. Но и в двете поеми моят фаворит е Одисей. Хитроумен, но не някакъв подлец (каквито и да ги пише Софокъл), а просто предприемчив и съобразителен. Смел, но не безумен. Пресметлив, но не страхливец. Уравновесен тип и голям моряк. Няма как да не го харесвам. Друг симпатичен за мен персонаж и в двете поеми е мъдрият старец Нестор от Пилос, "Нестор, геренският конник", живял с четири поколения герои. Диомед и Аякс ме ужасяват, това са антични берсерки

Да, има нещо вярно По-скоро развитието от Киевска към Московска Рус прилича малко на "роенето" на англоговорящите държави от Англия към Щатите. По-голяма държава произлиза от по-малката.

Романе, с теб сме на различни мнения по темата, но не сме идиоти. Хубаво е във форума да няма актуална политика, това и двамата го знаем. Има си и правило по въпроса. Темата е по-скоро за затваряне или поне за внимателно наблюдение. Интересен би бил един паралел между Киев и Охрид като духовни центрове през Средновековието - интересна тема, пък и по-малко барутна. Любопитно е, че старата Рус започва от Новгород, а все пак "Майка на руските градове" е Киев. По същия начин в България Плиска и Преслав са по-стари центрове, но тъкмо охридският владика е "архиепископ на цяла България".

Много са, Спандю Ще трябва да седнеш с едно Евангелие и да броиш Като има и преведени (примерно "четврътовластникъ" вместо tetrarchos), и директно пренесени (примерно "аггелъ" от aggelos). И двете групи са многобройни. А има и такива, които са предадени по различен начин в различни старобългарски ръкописи. Така например ще срещнеш и "Еваггелие", и "Благовестникъ" от euaggelion. Пък и извън религиозната сфера пак са много, особено от Второто българско царство има цял куп административни термини - епитропи, прахтори, аподохатори, епикернии, сингели, деспоти, какво ли не... Вероятно това имаш предвид под среднобългарски. Но гръцки административни термини има и от Първото царство - например "комит" в българска употреба е дошло през гръцки, оттам името на Комитопулите. Най-лесно ще ти е със Старобългарския речник: почваш да го четеш като телефонен указател. Предполагам, че поне 40% от съществителните и може би 20% от глаголите ще се окажат от гръцки произход - или заемки, или преведени калки. Всички съставни съществителни би трябвало да са от гръцки. Общо взето, където видиш ижица или тита, работата е ясна.

Здрасти и тук. От "Световно историческо наследство" съм виждал следните: - Тукидид, "История на Пелопонеската война", - Херодот, "Истории" в два тома (има ги и в друго издание), - Ксенофонт, "Гръцка история" и "Анабазис" в един том ("Анабазис" е издаван и по-рано), - Гай Салустий Крисп, "Заговорът на Катилина", "Югуртинската война" и фрагменти в един том (има я и в друго издание), - Гай Юлий Цезар, "Исторически съчинения" в два тома (мерси, Izumen, а ги има и в друго издание), - Жофроа дьо Вилардуен, "Завладяването на Константинопол" (има я и в друго издание), - Рамон Мунтанер, "Хроника" (или Експедицията на каталонците на изток), тази е единствената в меки корици, мисля, че е издадена през деветдесетте. Не знам има ли и други. Имай предвид, че библиотека "Хермес" включва и един куп книжки с тъмносини, кафяви и черни корици. Последната от поредицата може би е "Шестоднев" на св. Василий Велики, кафява корица. От 1999, ако не бъркам. От белите пък сатирите и пародиите на Лукиан имат и друго издание.

Нещо е западнала дисциплината в мое отсъствие Не се ругайте един друг и си припомнете как се бием в гърдите, че сме страшно научни типове. Никаква хомеопатия и никаква астрология, мерси много.

Перкунас, у нас също са издавани фрагменти от поетичен превод на "Песен на песните" (в учебник по литература за НГДЕК от осемдесетте години). КГ, New English Bible изобщо не е далече от оригиналните текстове, даже напротив, според мен е най-сериозното възможно доближаване до тях. Както Омировата "Одисея" е преведена и вярно, и сериозно, и достъпно от Батаклиев - ето така са постъпили новите английски преводачи с Библията. Хем чувстваш древността на текста, хем е четивно.

Еее, Алва, това е страхотна тема. Поздравления!

Това се казва новина

Браво на лудогорците, дори аз се изкефих (а едно време бях фен и на Лацио, ама българският отбор си е български).

Не обичам спам.

Да, Еньо, това е една интересна отделна тема