glishev

Абе тия странни предмети по-горе се надявам да са някакви козметични четчици, при все че кой знае А портретът по-долу, дявол знае защо, ми напомня Апостол Карамитев

Е, разбира се.

Е, отворете го малко Радев Няма да го преписвам. Ако хронологията му е точна, нещата си личат. Канцлерът и императорът са в течение, аудиенцията на Фердинанд при императора е уредена (вече наблегнах, че това не става за един ден), офицер отива в ложата на нашите като директно им съобщава, че има принци, който би разговарял с тях за българския престол, самата им визита при него е уредена внимателно и се говори по същество, но с всички необходими уговорки.

Добре казано.

9. Саксон Граматик, Деяния на датчаните (Saxonis Grammatici Gesta Danorum - на латински език): http://wayback.kb.dk:8080/wayback-1.4.2/wayback/20100107153228/http://www2.kb.dk/elib/lit/dan/saxo/lat/or.dsr/index.htm 10. Сага за Хролф Върлината (Hrólfs saga kraka - на староисландски език): http://www.heimskringla.no/wiki/Hrólfs_saga_kraka_ok_kappa_hans 11. Корпус франкски, староанглийски и средновековни скандинавски текстове онлайн (на английски, староанглийски и староисландски език): http://www.northvegr.org/index.html 12. Хроника на кралете на Лейре (Chronicon Lethrense - на английски език): http://www.oe.eclipse.co.uk/nom/lejre.html 13. Индекс скандинавски средновековни текстове, тексткритика и литературознание - на английски език: http://vsnrweb-publications.org.uk/ (Може би този постинг трябва да иде при скандинавските и германските - както решиш, Аспандиате.)

Е, при теб е обяснимо бе, Романе

И аз съм на IE8, виждам ги нормално. Прекрасна колекция.

Паметникът на Съветската армия е подигравка с мен като човек с приличен вкус, софиянец и българин. Това е паметник на една лъжа и ако ще се запазва като исторически куриоз, то трябва на всяка цена да се разкара от центъра на града. Там, където е, имам чувството, че вдигнатото оръжие на червеноармееца виси някак предупредително над главите ни. А това никак не ми харесва. Има и един друг паметник, който трябва да си иде - "Птицата" или по-скоро седмокрилия петоудник в парка пред НДК. Опасен е, отвратителен е и освен това стои на мястото на някогашната стена в памет на загиналите офицери от Балканските войни. Има и трети такъв паметник - унизителният знак в памет на американските летци, загинали над България във ВСВ. Трябва да се възстанови оскверненият от мародери бронзов меч, вписан в надгробния кръст на английското военно гробище в Орландовци. Защото място за почит на вражеските войници, загинали в България има - и то е именно във военните гробища, където спокойно може да има и паметник на османските войници от Освободителната и Балканските войни, ако трябва. Но тъкмо там и само там, както и може би по бойните полета, а не насред градовете ни. Трябва да се възстановят по снимки бронзовите бюстове от гробищата - част от тях работа на самия Арналдо Цоки. Може би не от бронз, за да не се изкушават бъдещи мародери, но трябва. Трябва от София да се разкарат отвратителните кичове, създадени от Чапкънов - неумелият опит за Гарибалди на едноименното площадче, което е поразително несъразмерно, както и ужасяващата "Света София" от метростанция Сердика, която прилича на някаква комбинация между Тюхе и Кали. Трябва да се възстанови дървеният замък на ул. "Латинка" до Руското посолство в края на Ловния парк, който беше незаконно съборен, а декорациите му - отнесени в частен хотел някъде по Черноморието. Най-сетне на мястото на бившия Мавзолей и на това на паметника на Съветската армия трябва да има нещо по-смислено. Лунапаркове, кафенета, велоалеи, параклисчета, нови паметници (защо не на хан/кан Крум или на българските войници, паднали във войните от 1877 до 1945, да кажем - но не от Чапкънов и не от Вежди) или нещо друго, или пък всичко това накуп. Трябва да се почистят руините и да се ремонтира Минералната баня до тях. Да се изсекат сума ти стари улични дървета и на тяхно място да се засадят нови. Да се върне НИМ в София (например в ЦУМ, както беше предложението на кметицата). Не ни трябва нито "Български Лувър", нито пък "ислямски център", планове за каквито безумия има. Най-сетне е редно МК, общината и Синода да се разберат относно възстановяването на стенописите на "Св. Александър Невски". И би било чудесно, ако чудовищните кичове в Търново (имам предвид фалшивите нови царски "гробове" и вътрешността на "Патриаршията") намерят някакво разрешение, защото са голям позор. Същото важи и за арматурите, стърчащи по бутафорните реставрации на крепости. Би трябвало да се помисли за някаква консервация на Мадарския конник, който е в ужасно състояние. Трябва да се разкарат и сума ти отвратителни циментово-железни паметници, които се размиват и ръждясват навсякъде по страната. Много от тях нямат никаква историческа и художествена стойност, нетрайни са и на това отгоре - опасни. Всякакви Альоши, партизани, работническо-селски кичове, фалшиви "Асеневци", бай-Тошовци и пр. В Бойна слава има интересна тема за османските паметници в България - джамии, текета и т. н. Много от тях рухват, а са старинни и интересни. Трябва им укрепване. Същото важи и за средновековните и възрожденските църкви, колкото са останали - тук Торн знае най-добре какво имам предвид. Римлянина беше писал за националния срам, който представлява Арчар. Ето това също трябва да бъде спряно. Старинни строежи във Видин и Дупница (имам предвид синагогите там) заслужават огромно внимание. Министерството на културата, ако не се оставяше винаги в ръцете на пълни нещастници, би могло да се замисли над този куп от проблеми и да спре да отделя средства на разни Мишел-Боневи и изобщо на несъстоятелни лица (да не кажа друго), да спре да препоръчва за награждаване и за субсидии от НФК динозаври като Евтушенко, Светлин Русев (пепел ми на клавиатурата) и пр., а да си върши работата като изисква повече пари от бюджета и ги разпределя разумно. За театрите и хуманитарните училища да не говоря (имам печален опит), но поне България да спре да бъде загрозявана от стари и нови безмислени струпилища на материал, наричани евфемистично "паметници" и притежаващи точно никаква историческа и естетическа стойност.

Ник, отдавна сме стигнали до принципно несъгласие по този и по други въпроси Симпъл_стюпид, просто ще последвам примера на колегите и ще ти наложа трийсет дни ваканция заради постоянно проявявана неподплатена арогантност. Бел. мод.

Това вече е за друга тема. Преводаческото решение се взима в зависимост от текста. Ако изразът е невероятно екзотичен и/или старинен, бих го запазил като калка с български думи (примерно някой особено цветист фразеологизъм от османска хроника от рода на: "без да наричат райската птица диня" вместо "без да се помайват"). Ако обаче е от съвременен език и не е чак такава екзотика, без да се замисля бих му потърсил българско съответствие (примерно някоя съвременна френска поговорка като "La moutarde me monte au nez" ще се преведе с: "Почвам да се газирам", а не буквално - "горчицата ме удря в носа"). Ако става дума за игра на думи, която в оригинала е свързана с остатъка от текста, ще се позатрудня и ако не успея да я нагодя някак, ще оставя оригиналната версия с бележка, дори да става дума за художествен текст (примерно "'Tis rainin' cats'n dogs", ако в текста наоколо действително става дума за куче и котка, а не само за дъжд като из ведро). Та така. Според случая. И според преводача, понякога.

Ник е навътре в материята си (друг е въпросът, че повечето от нас тук отхвърляме меродавността на културологичните хипотези). Само че, Ник, позволяваш си по-груб език отколкото ще бъде толериран тук. Симпъл_стюпид и Стинка (Ром) от друга страна очевидно не са съвсем наясно с тезата и задават прекалено опростенчески въпроси, по-скоро заяждайки се. Което също не е за толериране. За мен темата приключи след разговор с моя позната, археоложка, занимаваща се с мезолит, която ясно ми обясни, че хипотезата за егалитарната революция е изключително непопулярна сред археолозите, както и изобщо опитите на културологията да се превръща в антропология по пътищата на аналогията между съвременни и древни колективи. Има ли какво още да се каже по тази тема? Според мен се запознахме с една интересна, но незащитима културологична хипотеза. И това е.

Зависи. У нАучна книга си трябва бележка за оригинала. В художествена може даже и без бележка, само на родния език.

Ей Богу, красиви са...

http://www.vatican.va/various/cappelle/sistina_vr/index.html'>http://www.vatican.va/various/cappelle/sistina_vr/index.html http://www.vatican.va/ е официалният уебсайт на държавата на Светия престол. Отдавна е по-скоро портал към много страници. Сега предлага и прекрасна възможност да се разгледат съвсем отблизо, в добро качество и без да се губи общото впечатление от средата всички фрески на Микеланджело, Бернини и Ботичели от прочутия параклис на папите Сикст IV и Юлий ІІ в Апостолическия дворец в Рим. В Сикстинската капела обикновено се провежда конклавът за избор на нов папа, така че мястото е едновременно художественото и политическото сърце на католическия свят. Виртуалната капела е прекрасен проект - разгледайте я. Това е безценен подарък за всеки, който още не е бил в Рим, както и за онези, които с радост си припомняме Вечния град. http://www.vatican.va/various/cappelle/sistina_vr/index.html'>http://www.vatican.va/various/cappelle/sistina_vr/index.html

Прав си, Торн. И има безброй начини орнаментът да стигне дотук, не е задължително да е непременно през французи. Нещо подобно на флорентинска лилия има и в Земен.

Е, моят личен най-груб бисер беше от дванайсети клас. В бележките на дипломната ми работа пише: и също: Нямам оправдание По-късно веднъж преведох, че щерката на еди-кого си била прекрасна. А в текста всъщност пишеше, че щерката била станала жена на еди-кого си... Но като чета Дейвис, се потрисам. Книгата му е много интересна, но на всяка страница има безумни грешки. За чист ужас мой превод е цитиран вътре, само че оригиналът е даден с няколко реда по-назад, така че фрагментите от превода и оригинала не съвпадат и излиза, че пак аз съм идиот.

Отново аферата Драйфус Мисля, че това на практика е политически въпрос, а такива не водят до нищо добро във форума. Инак и моето отношение към паметника е силно неприязнено.

Изворът в началото на темата е доста ясен. Знае се какви текстове са унищожавани, с каква цел и с какво са заместени. Цамблак го пише черно на бяло. Галахад доста ясно посочи, че може да се предположи с голяма доза увереност какъв тип текстове са изгубени за нас при това действие. Имаме прилична представа какви текстове са произвеждани по времето преди Евтимий и в периода на патриаршестването му, включително светски, включително исторически. Унищожаването на апокрифи и на лоши преводи е част от дейността при практически всяка книжовна реформа в Средновековието. Това не е някаква нова и шокираща информация. Апокрифи конкретно в България вероятно са унищожавани при царуванията на Петър (927-969), Борил (1207-1218), Йоан Александър (1331-1371) и, най-сетне, в последния предосмански период на Шишман и Срацимир (1371-1396). Примерите от цяла Европа при най-различни обстоятелства могат да се умножат до цял поменик. При това най-често нарочните унищожавания на литература са провеждани не от "нищи духом", а от интелектуални водачи, които сами създават текстове с висока стойност. Да съдим за действията на средновековните хора по нашите собствени схващания означава никога да не разберем епохата.

За битката и войната и аз съм съгласен. Впрочем, поне при Ватерло френската победа е била възможна. Инак всички знаем, че началото на края е още в 1812-1813, в недостатъчната полска независимост, грешките в Русия, салханата при Лайпциг и пр., и пр. Че човек трябва да е поне малко бонапартист - също Искате ли да метнем темата в раздела за историческо моделиране?

Ти все така казваш, Пламене Спандю, объркал съм се нещо от грешни спомени по патриарх Никифор. Там, мисля, бях прочел, че "хуни" били воювали заедно с Ираклий срещу персите. По-скоро аз съм приписал на тия "хуни", че са Кубратови българи. Или вече съвсем съм склерозирал.

Опърпана Библия от времето на Симеон или на Евтимий трудно ще има, защото и в Х, и в ХІV в. цялостен библейски кодекс е по-скоро куриоз. За апокрифите е ясно, че би ги горил. Папата няма да е "оня схизматик", а "оня еретик". И освен това Евтимий изгражда цяла пропаганда на Асеневци в житията, които пише (и цитира хрисовули на Йоан Асен ІІ за назначаването на митрополити, съхранявани на Атон - в житието на св. Параскева). И датира живота на светците, за които пише, по царуванията на римски, византийски и български владетели, така че очевидно не е невежа по отношение на историята. Тъй че да се обяснява как Евтимий бил графоман и талибан е, меко казано, неуместно, да не говорим, че е и обидно за вярващите, предвид че става дума за светец.

Хм, днес madlady ми обърна внимание върху тази тема (в която, естествено, съм пълен лаик). Кой е авторът на текста от откриващия постинг? Звучи като статия, въвеждаща в проблематиката. Може ли да се допусне, че някаква степен на осъзнатост и памет у неродения плод има поне от момента, в който организмът на практика става самостоятелно жизнеспособен? Тоест откъм седмия месец на бременността? Седмачетата са си нормални деца. Обяснението за ембрионалната "паника" и "успокояване" с влиянието на майчината хормонална дейност ми изглежда много елегантно, ако и да не е много романтично. Но съм дотук, де. Не съм в свои води.

Качо, тролиш. Религиозната литература не е жанр, тя самата има различни жанрове.

Български превод на рекламните анотации към "Европа. Изток и Запад" от Норман Дейвис: "Стилът на Дейвис е забележителен със своята широта на познанието..." (излиза, че стилът има широки познания).

Нещо такова смятам и аз. Сега обаче остава да се докаже/отхвърли.