glishev

Едно не може да се отрече - Евтимий сам обогатява много българската литеатура. Превежда, пише, включва исторически факти в религиозните си съчинения, има разпознаваем стил, който имитират, пишат за него... Впрочем, освен остарелите преводи може да е унищожавал и апокрифи.

Че младият Фердинанд действа предпазливо, не е учудващо. Нито той, нито майка му са глупаци. Но припомнете си текста на Радев с поредността на събитията. Не мога да бъда напълно сигурен, разбира се, но в постоянното споменаване на съобразяването с австрийското правителство и в съвсем бързата аудиенция при императора виждам своите основания да смятам, че може би още с прогонването на Батенберг Австрия започва да търси свой кандидат за българския престол (и проводник на своето влияние на Балканите). И го намира в лицето на Фердинанд. Предпазливата дипломация с постоянни сондажи, малки стъпки и далечни цели е типично австрийска.

Разбира се, че можем да сме сигурни. Ето го извора по-горе, там ясно пише за какво става дума.

Тоя закон ще бъде отхвърлен с администраторско вето и вишегласие от модераторската камара.

Много шум за нищо. Има исторически факт, има си причини, има си детайли и това е. Тук всякакъв патос е излишен.

Инициативността му - ОК. Но и съгласуването на действията му с Австрия е факт, особено в 1908.

Тъкмо това е под въпрос според мен.

Какво да се прави, има такива моменти Обобщението е нещо прекрасно, но то трябва да почива на фактите, а не на предпоставени очаквания.

Ник, изводите ти са много обобщени, струва ми се - прекалено. Високата степен на тревожност у немците се дължи конкретно на последиците от поражението в 1918. Тя не е типична за немската култура по принцип и, в общи линии, е преодоляна заедно с негативните фактори към 1935. От 1933 до 1938 немците са все по-самоуверени и спокойни: безнаказано и методично си връщат позициите и стандарта, които са имали преди 1918. В 1939-1940 всъщност нямат основание да се притесняват от започналата война, защото тя върви повече от добре за тях. Германия определено не възнамерява да завладее цяла Европа. Окупирани страни като Франция, Норвегия и Дания имат свои правителства. Други европейски държави като Италия, Унгария и България, Финландия, балтийските републики, Словакия и Хърватско са гледани като полезни съюзници. Спазен е неутралитетът на Швеция, Швейцария и Испания. Райхспротекторатът (Западна Полша) и протекторатът Бохемия и Моравия (Чехия) всъщност са тъкмо германизирани. Има и политика към реинтеграция на фолксдойч малцинствата от съседните страни. В армията (!) са включвани славянски корпуси. Всъщност командуването на Вермахта постоянно предупреждава правителството и главнокомандуващия за опасностите от два или три фронта, а той до последно се надява, че няма да му се налага подобен риск. От стратегически и политически грешки, разбира се, никой не е предпазен. Всичко това води до извода, че немските съображения и действия са рационални, макар и грешни. Всичко друго е по-голям мистицизъм от този, който някои приписват на Райха.

Дали се е престарал - не мога да кажа. Че вероятно са унищожени ценни за нас палимпсести, стари редакции и приписки, не се съмнявам. Това, което пише в извора, е, че са унищожавани по-стари български преводи на гръцки църковни текстове. Библейски със сигурност, а може би и преводи на съчиненията на църковните Отци. Това за нерелигиозните книги няма как да го знаем - пък и скоро преди Евтимий да стане патриарх в Търново са съставени няколко български превода и адаптации на светски текстове, а те са си оцелели, при все че са били напълно достъпни за патриарха, разбира се. Смятам, че от това личи ограниченото и съвсем целево прочистване, което Евтимий си е поставил за цел. Впрочем, тези действия на Евтимий и появилите се през ХІV в. първи български преводи на Псевдо-Дионисий и бързият превод на Григорий Палама сочат много сериозен интерес към гръцкия. Този интерес и отхвърлянето на дотогавашните приемани за авторитетни местни източници донякъде ми напомня за дейността на хуманистите в Италия горе-долу по същото време. И за по-късното начало на старообрядния разкол в Русия.

Вярно е, да. Пише го черно на бяло в похвалното слово за Евтимий от Григорий Цамблак: (Прев. Ангел Давидов, Георги Данчев, Пеньо Русев) Добре е да се има предвид, че са унищожавани конкретно религиозни съчинения, в чийто текст патриархът е намирал противоречия с догматичните тънкости. Прочистването на недогматичните религиозни текстове е част от функциите на първосвещеника.

Една от предпочитаните за мен фигури и в нашата, и в европейската история.

По темата. По-горе говорих за това, че и без Хитлер война в Европа би имало. И то не заради някаква предполагаема колективна лудост на немците (незащитимо твърдение), а по политически и икономически причини. Ексцесиите на нацизма са едно, а войната е друго. Концепцията за тотална война - нещо трето. Така че в случая за някаква обща лудост на немците не може да се говори. Германия не е по-налудничаво място от всяка друга страна, встъпила в тази война на коя да е от двете страни. От поляците през българите до американците - всички участват по един или друг начин, по свои причини, със свои практически надежди и страхове. Това е борба и амбиция, но не и лудост. Да се обявява една нация в лудост е ирационално. И неисторично.

Да, срещу персите. Авторът на Уикито сигурно е взел персите за араби.

Благодаря Изглежда, че ерцхерцог Йохан представлява себе си и своите, хм, смели замисли. Той всъщност не се опитва да бъде предпазлив; Фердинанд изглежда много по-благоразумен в този момент.

В случая не става дума за средновековни щуротии, а за епизод от историята на изкуството с леко политически оттенък.

Да, защото не е била популистка.

За амбициите работата е ясна. Без амбициите на Фердинанд и майка му вероятно щеше да има и други кандидати (впрочем, любопитно е, че няма австрийски такива). Това за кабарето не ми се обсъжда, жълто е. И не, нямах предвид тридневна екскурзия.

Имам към стотина стихотворения, от тях двайсет публикувани, а две-три наистина са добри. Най-доброто е следното: Раят, господа и дами, без метафизични драми е в леглото на жена ми.

Пламене, не се излагай, моля те. Сериозно. Първо - на българската Уикипедия не се вярва за нищо. Второ - студент по история си, все пак. Все пак.

Не мисля, че става дума нито за чак едва ли не фалшификат, нито пък - на обратния полюс - за открита пропаганда. Вижте линковете, огледайте и изображението. Витражът е доста високо в храма. Става дума за малък енорийски център (допускам - някогашна спирка по пътя на поклонниците към Компостела в Испания). Не вярвам в "Сен Жак" да са се тълпяли немски войници и офицери. В не особено прочут католически храм биха влезли само баварци и австрийци - което прави жеста на кюрето и стъкларите на практика незабележим. От друга страна, никой свещеник не би позволил чрез образа на мъченика да се покаже презрение към страдащ народ (още повече, когато собствената му страна е окупирана). Камо ли пък похвала към палача. Освен френски и католически, този храм е преди всичко християнски, все пак.

Може би проникване през Истанбул на холандски интереси.

Тоест реваншизмът е изключително осъзнат и почива на реални факти.

Не да уталожат, а да отложат Бих казал, че всъщност Йоан Владислав е по-харесван от двамата, тъй че може би евентуално оцеляване на Гаврил Радомир дори би ускорило неизбежния край: 1016 вместо 1018, да речем. За мен по-любопитно би било евентуално оцеляване на Владислав в 1018. Изглежда, че въпреки личните си особености е бил храбър и войнствен човек и може би е щял да бъде способен на по самурайски кървав ендшпил с Василий.

"Паризиен" от девети януари тази година, а след него "Монд" и "Дейли мейл" (и дори българското изданийце "19 минути") пишат, че след почистване на витражите в църквата "Сен Жак") в парижкото предградие Монжерон (департамент Есон в Ил-дьо-Франс) става ясно, че на изображение с мъченичеството на свети апостол Иаков Зеведеев лицето на палача е това на германския Фюрер Адолф Хитлер. В случая мъченичеството на св. ап. Иаков (патрон на храма) е особено подходящ сюжет за политическо послание (рисковано), тъй като старозаветният патриарх Иаков-Израил пък е легендарен предтеча и обобщаващ образ на еврейския народ. Витражът е изработен от стъкларите братя Момежан през юли 1941 г., когато Франция от година е под нацистка окупация. "Паризиен"; по "Монд"; "Дейли мейл".