Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

glishev

Потребители
  • Брой отговори

    10135
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    137

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev

  1. На старогръцки също понякога се говори за "портите" на царя вместо за двореца или направо за самия владетел. Еди-кой си бил добре приет при портите на царя, примерно. Има се предвид персийския цар, ахеменидския такъв. У Ксенофонт го има. Сещам се, че и в староисландската и староанглийската поезия един от постоянните кенинги за "крал" е тъкмо "господар на залата (за пирове)", "meodosetlas drihten". Кралете и боговете понякога дори са определяни като господари на конкретна прочута зала или дворец, тъй като особено прославените подобни места си имат собствени имена - като "повелителя на Билскирнир", да речем (божеството Тор), също е самостоятелен кенинг, заместващ името. "Високата порта" си се употребява поне в ХІХ в. и поне в западната преса за османското правителство. Тъй и тъй го сочех само като един от много примери. Така че и титли, и названия на институции спокойно могат да бъдат свързани със сграда. Това във връзка с "Големия дом" като буквално значение на "фараон", де. "Големият дом" вероятно може да се преведе и просто като "Дворец" и кой знае дали не се е подразбирало "Владетелят на Двореца". Горе-долу както в ХІХ в. някой би казал: "Дворът няма да се съгласи", имайки предвид несъгласие от страна на самия монарх. Някой по-запознат ще потвърди или ще отхвърли, но съм чел, че самите египетски храмове са титулувани. Един вид "Негово Височество храмът на Ра в Луксор", примерно.
  2. Кристина Хардимънт дава една ориентировъчна цифра за малко по-друга епоха. Отряд от шестима британски и ирландски рицари-хоспиталиери, воден от английския приор Робърт Малори тръгва от Лондон за Родос през 1435 (данните са от издадените пътни разрешения от Съвета на Хенри VІ). По пътя им към шестимата се присъединяват още петима или шестима рицари от Германия и Италия. При пристигането им в Генуа десетината рицари водят със себе си отряд от общо близо осемдесет души, повечето от тях - въоръжени. Очевидно е нормално, че рицарите са малка част от въоръжените сили в армията.
  3. Супер, мерси! Абе някои христоматийни неща трябва да ги препрочитам, явно е.
  4. Пак да припомня - задължителното гласуване има смисъл само ако е предвидена една от двете възможности: - бламираща бюлетина - предварителни общонационални избори за самите партийни кандидатури (да, това значи, че дори феновете на БСП могат да гласуват за това кандидатурите на кои свои членове ще издигне СДС - и обратно). Тоест нацията трябва да може да контролира кой се явява на избори. Иначе задължителното гласуване би било някаква гадост. Никой не е казвал, че демокрацията е просто нещо. Ами - не е.
  5. Може би у Кристиан Жак: "Малкия илюстрован Шамполион". Там има разни забележки за йероглифите "папирус" и "пчела" като за един вид метафори на "Фараон". Впрочем, не е далеч от ума, че "per aa" е формата, от която произхожда гръцкото "pharaw". Двете са доста близки като звуков състав. Колкото до титли, произлизащи от названия на сгради и съоръжения... ами, има си ги доста в историята. Например майордом, конетабъл/коноставлос, comes sacri palatii, куропалат, кастрофилакс, кастелан, понтифик/понтифекс, "Велик привратник" (или "Страж на Великата порта") и др. Да не говорим, че и цели институции понякога започват да бъдат наричани по името на сградата, в която са разположени (и дори по адреса й): Ке д'Орсе, Даунинг стрийт, Бъкингамският дворец (или просто Дворецът, може и Дворът), Пентагонът, Белият дом, Високата порта (Топ капъ)... много са.
  6. Тихо, светиня ти, да не почне английската Реформация още при Хенри Пети
  7. На есперанто, ама на арабица.
  8. Романе, ти па дори и католик не си, що ти не ходиш да се покайваш
  9. С какви руни го искаш - датски, норвежки, саксонски, джуджешки
  10. Хайде, хайде, понятия с конкретен смисъл на по стотици години нямат нищо общо с "политическия език". Ясно е какво е бламиране на избори, ясно е какво е пряка демокрация. Само на Деденце не му е ясно и затова отклонява топката. И понеже гражданите са неуки, хайде да се върнем в плейстоцена, при любимия егалитаризъм на Ник и Алвата. Може и с народни съвети вместо общини.
  11. Де да знам, то има нещо като местен сепаратизъм още в ХІІІ в. Но царе? Според мен само Срацимир. Константин не бих го нарекъл "видински цар". Или? За библиотека в града не бих могъл да кажа нищо - освен ако не смятаме, че около Йоасаф Бдински има скрипторий и пр.
  12. Chevauchée (фр.), cavalcata (ит.). Таман набег, но показен. Един вид демонстрация на сила.
  13. Стоедине, засрами се. Истинският старобългарист пише чертами и рязами.
  14. Куна, "бламирам" означава "обвинявам", "хуля", но и "отхвърлям". Думата я има на френски и на английски. Шатобриан има един хубав израз, който френските легалисти понякога повтарят: "Няма граждански свободи без правото да бламираш". "Бламирам избори" означава направо "саботирам избори". Идеята е, че когато има определен процент недействителни гласове при висока избирателна активност, партиите са длъжни да сменят кандидатите си и изборите се провеждат отново. Дендро, не бих се доверил на референдум за избирателния закон. Не и с избиратели като нашите... За всичко друго сме на един акъл.
  15. "Наказателен вот" на практика не може да има, ако не се кодифицира в избирателен закон. Иначе ако ще един човек в страната да гласува, изборите са проведени. Задължително гласуване под страх от глоба ще означава, че гражданите са политически по-активни. Бламиращата бюлетина пък установява квота за ново провеждане на изборите и принуждава партиите да сменят кандидатите си, та гражданите да не са принудени да гласуват за обичайните заподозрени. Ето това е наказателен вот. Човек все трябва да има малко институционална култура, да му се не види. И термините не променят значението си само защото някой не познава истинското им значение.
  16. Да, Дендро, точно така смятам. Демокрацията е и задължение.
  17. А изключена ли е възможността племе, което днес е егалитарно, да не отговаря на състоянието на доисторическите колективи?
  18. Деденце, значи работата пак опира до това кой как разбира термина. Ами аман от тия, дето сами си измислят ново значение на даден термин и очакват останалите, дето знаят нормалното му значение, да схванат новото ей тъй, по интуиция. "Пряка демокрация" и парламент се изключват взаимно. Дори да нямаше партии (което е невъзможно), самото наличие на парламент означава представителна демокрация, а не пряка. Стига сме си губили времето. Тоя форум уж е БГ-наука, а всъщност половината теми се въртят около това, че някой си не ще да ползва даден термин в нормалния му смисъл.
  19. Изобщо не напирам да участвам в "дискусията". От опит съм се уверил, че темата за етногенезиса на българите е като аферата Драйфус - само повод за караници. Да, от Гугъл са и то нарочно. Просто исках да покажа, че става дума за самостоятелно съществуващи термини.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.