glishev

Имаше един опит за обяснение, свързан с относителната устойчивост спрямо чумния бацил на определени кръвни групи (мисля Б група, но не съм сигурен), срещащи се повече в Унгария и България отколкото в Западна Европа. Къде го бях чел това, май у Филип Зиглър, но трябва пак да погледна. Пък и не знаем дали османските турци и ромеите също ядат чесън в индустриални количества (ние и за българите не го знаем, това си е само предположение). А чесън наистина се яде из цяла Европа, а все пак очевидно не помага еднакво навсякъде, тъй че не го приемам за много добро обяснение (може и да има някаква незначителна роля, разбира се). Изобщо, не смятам, че чумата е особен фактор при нашествието. Нито в полза, нито във вреда както на местните, така и на нашествениците. Не схващам обаче причините за това. Дотук това с кръвните групи ми звучи най-смислено.

Максиме, боя се, че номерът с тракийския няма как да стане, това е неизвестен език Инак със старобългарския все някой ще ти помогне. На мен ми е интересно кога, как и между кои хора се появи тая мода със старобългарските татуировки. И като са на старобългарски лафовете, защо са някакви ню-ейджърски, а не са си директно някакви оригинални тукашни (примерно, де да знам, "човек и добре да живее, умира"). Това си е някаква нова субкултурна мода, която изглежда доста забавно.

Ми да беше казал "печка", "сажда", "кюнец", "чернилка", "църна арапкиня". Я колко политкоректни термини си имаме и никой не ни ги разбира

Не, оказа се, че Иеова е чел "Силмарилион" и "Властелина"

Момци, лека нощ и от мене, че пак окъснях (ей, много се окъснява в тоя форум). Темичката си е интересна, но с възспекулативничка теза.

Този Грибън е печален пример за глупащина.

Татарите сами са пукали от чума като са я предали на генуезците от Кафа, така че нашите тук ще излязат по-татари и от самите татари Чесън са праскали из цяла Европа и пак са мряли като мухи. Може пък ракията, дето Лала Шахин я споменава, да е опазила спиртосаните бугари от чумата, като сме го обърнали на кодош

Тези с куките къде точно са споменати, Спандю? У Вилардуен и Клари за Адрианопол ги няма. За пехота намерих у Вилардуен в параграф 429 (цифрите са фантастични - 40 000 въоръжени мъже на Калоян без пехотата, която е безбройна, обсаждат Димотика). Дрейк, прегледах текста на Вилардуен за първата обсада (параграфи 138-184) и никъде не намирам коне, покрити с броня. Монте Кристо, толкова по-интересно е, че младият Алексий ІV също се изхвърля, обещавайки тъкмо петстотин конника на кръстоносците за похода им в Сирия (и още куп други практически невъзможни неща). Това е у Вилардуен, параграф 93.

Добре, научихме доста за едно модно, но по-скоро чисто спекулативно схващане в антропологията (защото не е нито на археолози, нито на биолози), видяхме, че уважаемият егалитарист започва отново леко да смесва различни епохи, скачайки от плейстоцена в земеделски времена, оттам - при съвременните примитивни населения, после при мамуните и обратно в плейстоцена. Приятно е човек да научи нещо ново. Ловци-събирачи от всички епохи - съединявайте се!

Мисля, че няма да го попитам Ще потърся във Вилардуен, па да видим. Мерси, Дрейк, това все пак беше насочващо. Спандю, не казвам, че рицарите са всьо и вся, просто се опитвам да мисля с парчето дърво, курдисано ми вместо глава. Все пак, тези рицари са превзели Константинопол, при това два пъти, при това са се сражавали и срещу нелошата датска и английска пехота на столицата, както споменава Вилардуен (или Клари, или пък и двамата, не помня вече). А имаме ли някакви сведения българите да са ползвали пехота срещу кръстоносците?

Рече и отсече. Убедеността ти ме убеждава... почти :biggrin:

Е, Спандю, българите все пак не са мамелюци, пък и имат опит от известен брой сблъсъци с византийци и евентуално маджари. Нормално е да имат своите победи. Още повече като се има предвид, че самите кръстоносци на Балканите са още по-малобройни и разединени от обикновено. Дрейк, би ли ми посочил мястото, където става дума за коне, покрити с броня? Може и да съм в грешка, но да видим. Имам си го Вилардуен, но не намирам мястото. КГ, стилът на Валансиен далеч не е само негов. Освен това той има много подробности за лицата от самия кръстоносен лагер. Изглежда е бил навътре в нещата. Впрочем, той има поне още две произведения, вече чисто художествени. Мисля, че едното може и да е превеждано на български, но не съм сигурен.

Чесънът май не помага много срещу бубонната и исхемичната чума. Самата липса на сведения е интересна. В Западна Европа по принцип се е пишело повече отколкото по нашите места, това ми е твърдо убеждение. Особено вече в ХІV в. Но дори и да не беше така, на запад за чумата е писано много и то с ужас. А тук - тишина. Възможно ли е да не е писано за ефекта от Черната смърт на Балканите, ако е бил голям? Не мисля - все пак другият основен проблем на епохата, османското нашествие с "турския страх" си е засвидетелстван. Чудя се дали пък чумата не е оказала относително по-слаб ефект на Балканите отколкото, да речем, в Италия и Франция.

Към 1204-1208 нито българите и куманите, нито кръстоносците покриват конете с броня. Тук има миниатюра на кон с платнено покривало. Това е началото на хрониката на Валансиен. Съжалявам, не я намирам с по-голям размер.

Причини много. Тъй или иначе, все още не мога да схвана добре ефекта от Черната смърт на Балканите и в Анадола.

Валансиен не е на чак толкова ниско ниво, КГ. Като разказвач и като хронист не е по-лош от Вилардуен, а като стил си прилича с по-късния Мунтанер. Не е никак учудващо двайсетина рицари да извършат някакъв безумен подвиг - това не е единичен случай в историята. Особено за кръстоносци и особено при пряк сблъсък с неподготвен за такъв тип бой противник (сарацини, кумани). Българите и куманите (кумани и власи в текста) може и да са имали някакъв вид тежка кавалерия - Валансиен споменава нещо такова - но тя така или иначе се оказва не толкова ефективна в случая. Разбира се, броят на Бориловите воини изглежда е донякъде преувеличен. Но кръстоносците имат опит в изтръгване на победата от по-многоброен противник. Макар и да не са свръхтежките чудовища с турнирни доспехи от ХVІ в., които си представяме под влияние на попкултурата, западните рицари не са за подценяване.

Попитах води ли до нещо престижът на групата на лидерите според авторите на егалитарната теза. Под "клуб" съвсем очевидно имах предвид евентуална поява на микрогрупа вътре в колектива. Има ли такава лидерска микрогрупа според постановките на егалитаристите? Или се предполага, че винаги и всеки в примитивния колектив е лидер в дадено занимание, така че няма как да се изолира някой не-лидер? А, не е моя работа да предполагам. Питах за средствата, по които е установена картината, отговаряща на егалитаристката теза. Археологически? Биологически? Или става дума само за сравнения с наблюдавани днес примитивни общности?

До какво води престижът на лидерите и образуват ли те "клуб" в рамките на колектива? И как се установява тази картина?

Още точно веднъж ще напишеш това с профаните. Кажи сега за Гандалф. Питай Иеова за неговите прераждания, важно е.

Ъхъ, тролингът или тролстването/троленето/тролването е дейност, присъща на троловете. На форумаджийски "трол" е всеки немлъкващ заядливец, който съсипва тема.

Няма как да не отбележа, че авторите на тази егалитаристка теза всъщност отразяват политизиран наглед... при това вече дори не върху историята, а върху праисторията. Ако бях психолог, щях да кажа, че някои идеалисти изместват in illo tempore онази своя идилична представа, която не може да бъде проследена в познатата ни история. И това - в период, когато самото съществуване на Homo sapiens sapiens е, как да го кажа по-меко, проблематично. Нямам какво повече да добавя. Забавлявайте се.

Стинка, демографската ексапнзия е едно, а неоосманизмът - друго. Фружине, посочих ти за какво става дума около турските сериали. Мода. Впрочем, бившата гледаше "Шехерзада" и покрай тоя си печален опит мога да кажа, че турската боза беше десет пъти по-прилична от всички латиноамерикански кактусови сокове За друго ставаше дума. Неоосманистка проява обаче е например ролята на Турция в Ирак. Както и амбицията на Турция за ЕС (която със сигурност няма да се осъществи). Все по-голямата популярност на мехтерските маршове и популяризацията на йеничерския военен оркестър като атракция на Истанбул. Чисто неоосманистка по дух е и една много любопитна книга на историка Илбер Ортайлъ: "Преоткриване на Османската империя", която се появи у нас.

Качо, flood означава "наводняване" на форум. Trolling означава почти същото, ама по-заядливо. Дендро, това за относително по-голямата равнопоставеност и миролюбие при по-малко производителните (по-примитивни) колективи си е вярно. Липерт, този традиционен немски историк на културата, също би го потвърдил. Но ключовата дума тук е "относително". Отнесено спрямо какво? Ами спрямо по-производителните, по-успешни колективи, които естествено стават и по-агресивни, и по-отчетливо стратифицирани, и познамат личния дял още преди т. нар. неолитна революция. Ник, историческата литература на ХІХ в. хич не е за пренебрегване. Не знам кой те е заблудил, че братя Тиери, Николай Осокин или, да кажем, Момзен, не са историци, на които и днес никой не може да стъпи на малкия пръст. Дори най-примитивно съществуващите днес племена имат все пак някаква вътрешна стратификация. Относителният им егалитаризъм им далеч не заслужава произволно даденото име "първобитен комунизъм". А няма друга база, по която да се съди за първите човешки колективи. КГ, феновете на идеята за "първобитен комунизъм" всъщност предполагат, че всички най-стари човешки колективи са живеели като някои изследвани днес примитивни племена Грубо казано, все едно да предположим, че древните траки са живеели като съвременните обитатели на блок №20 в Ямбол Майтапа настрана, подходът не е лош, но и не е докрай сигурен. Всичко това все още няма нищо общо с използваемостта на марксистката историческа терминология. Тук темата на нищо не прилича и няма изгледи да се върне към заглавието си. Ако някой иска да пусне нещо за примитивните общества - моля.

Вук, говориш някакви странни работи. Имало е и уседнали, и номадстващи ираноезични народи. Това дори по-запалените ирановъди го знаят.

Марушке, той Марк хубаво ме подсети. Питай духовния учител Иеова за преражданията на прочутия древен вълшебник Гандалф, това ще е много интересно (останалите не подсказвайте, ей).