glishev

Оправи правописа, Емиле.

Днешни ловци-събирачи? Това е интересно, може и да има някъде някоя реликтна група.

Мисля, че не е тук мястото да пускаме флейм, но колегата Шам има думата в тая тема, аз само отбелязвам.

Кретиен дьо Троа, Персевал или Разказ за Граала Превод от старофренски: Паисий Христов УИ "Св. Климент Охридски" 740 стр., 45 лв. Изданието е скъпо, но си струва всяко дадено левче. Това е класическият роман в стихове от края на ХІІ в., посветен на търсенето на Свещения Граал - първото произведение, в което се говори за тази недосегаема светиня, произлязла от келтските митове, за да обогати западното християнство. Преди да се появи фигурата на съвършения рицар Галахад, ролята на чистия рицар, рицаря, лишен от земна суета принадлежи на Персевал Невинния, Персевал Глупака, Персевал Невежата, Персевал Наивника. Той пък произлиза от уелския герой Пръдери от сборника с легенди "Мабиногион" (знам какво ще каже някой зевзек сега, но си го спестете). И ще вдъхнови мистичния Парцифал на Волфрам фон Ешенбах и честния Пърсивал на Томас Малори. Не много преди Кретиен да напише романа си, св. Бернар от Клерво хули безумието на светското рицарство и възхвалява бедните Христови рицари от Ордена на Храма (сиреч тамплиерите). Скоро след Кретиен ще се появи и немският "Парцифал", където храмовниците са пазители на Граала. По същото време Йерусалимското кралство е притиснато от сарацините и Светите земи имат нужда от нови и мотивирани защитници. Оттук тръгва мистицизмът на рицарството, религията на меча, търсенето на Небесното царство с ризница на гърба, оправдаването на воинското съсловие пред Бога. Кретиен е сред първите френски автори, писали за крал Артур и неговите рицари - и със сигурност заслугата за култа към Артур е негова заслуга. Досега у нас бяха издадени само два от романите му: "Ланселот, Рицаря на каруцата" и "Клижес". Българският превод е съвършен - дело на Паисий Христов, който някога преведе невероятно добре "Роман за Розата" на Жан дьо Мьон и Гийом дьо Лорис. Qui petit seime petit quiaut Et qui auques recoillir viaut En tel leu sa semence espande Que fruit a cent doble li rande, car en terre qui rien ne vaut Bone semence seiche et faut.

Вук, знаеш само да спамиш. Говореше се за християнство и ислям, а не за юдаизъм, при това древен (защото не знам предписанията, които си придружил с досадно ехиден и не особено смислен коментар, да се спазват от съвременни юдаисти, нито пък да са спазвани някога от християни). Мен ако питаш, българин да се прави на индианец също е противоестествено, но обикновено не ти приказвам дивотии за убежденията ти. Пич си инак, но не знам защо ти търпим глупостите в няколко форума, където бълваш само заклинания против три основни религии. Тъй че просто престани със спама. Тук се опитваме да направим по някое що-годе интелигентно сравнение, а не само да си мешаме шапките. Със здраве.

Все пак е хубаво да се има предвид, че християнството прекарва първите си триста години в нещо като инкубация (когато християните доста мощно гризат дръвцето), а и после се разпространява с относително малко кланета (в сравнение с по-късния период) от ок. 370 докъм 800 г. Докато ислямът е създаден във война и с война. Двете религии просто възникват по различен начин и в основните им текстове пише противоположни неща.

А, не! Ако някой ще се преражда, предпочитам да са еврейките (ама нищо да не им режат, моля), а не евреите. Марушке бе, я попрочети още из тоя Нов завет, може и да схванеш за какво става дума (а дано, ама надали).

Амин

КГ, добре си го написал, но това хлапе е поредният лентяй.

Някаква нова мода е. Ню-ейдж лафове, минаващи за мъдрости, но преведени на старобългарски и татуирани по тялото.

Историк, тоя на аватара ти пуши лула и е маяр "Маяр" ще рече полубожество, ангелче, херой, вълшебник в измишльотините на Толкин.

Ей, мързи ги учениците. Как да няма за Марат, бе? Ти Гугъл не можеш ли да ползваш? Уикипедията не ти ли я посочих директно? Бих напсувал даже, ама не върви.

На аватара ти е видно, че си един бая известен Маяр с тютюнджийски навици

Значи, щом ползваш английски, отваряш английската Уикипедия и търсиш статии Robespierre, Danton и Marat. Всъщност и в Гугъл излизат имената им на горни позиции в англоезичното Уики. Ако имаш време, потърси си романа "Деветдесет и трета година" на Виктор Юго в училищната библиотека. Там има глава за тримата. Както и някаква история на Франция, разбира се. В главите за Революцията ще има за тях. Изобщо, ползвай английската Уикипедия и почти няма да сбъркаш. Проверявай твърденията там по някоя книга и не ползвай автопреводачка, а превеждай статиите самостоятелно. Това гарантира добри оценки.

Спандю, процедурно: Еовин не е елфка, а роханка, да се има предвид Апропо, освен Хенри Пети, в някой от миналите си животи (а защо не и в бъдещ) сто на сто съм бил/ще бъда роханец. Сега остава да установим дали роханците са проторованионски, прарунски или първоериадорски народ (а може би са нуменорско-каленардонско автохтонно население).

Пардон, трябваше да кажа "без познания".

Какви чужди езици четеш и за кога ти трябва темата?

Ами... "комунист" е доста добро. "Наивник" също. "Теоретик без практически поглед" е много приемливо. "Културолог без интерес към история и икономика" може би също се ядва. Това по отношение на темата, де. В други теми - други названия. Но ще се радваме да ползваш евфемизми.

Домашното възпитание, а дори и домашното обучение са безценни неща, наистина. Без тях не може. Но те не могат и не бива да изместват училището. Училището е далеч по-мек вариант от казармата, все пак - то позволява социализацията, която е изключително важна (не по-малко от самите часове), а вкарва и някаква системност в обучението. Защото не е важно само какво се учи - важно е и как се учи, а в това отношение съвсем не всеки родител може да мине за педагог. Нещата трябва да бъдат на мястото си: възпитанието в дома, обучението в училище, забавленията с връстниците. angelmr и КГ обобщиха ясно за какви рискове става дума. За мен има един проблем по отношение на домашното обучение: времето. Родителите работят. Бабите и дядовците са добър вариант за отглеждането на бебе и за шетане из къщи, пък и за домашния уют и възпитание изобщо, но наистина няма кой да замести социалната роля на даскала (това е прототип на бъдещите шефове, които детето ще има, когато порасне и си хване хляба в ръцете), няма кой да замести съучениците (които сами по себе си са цяла житейска школа, особено в прогимназията и гимназията) и няма кой да вкара систематичност по всички предмети, от които детето трябва да има елементарна представа, преди да се развие натам, накъдето има склонност. Вероятно най-добрият домашен учител би могъл да бъде по-голям брат или сестра, но колкото и силни да са връзките между децата в семейството, всеки голям брат в един момент ще си грабне шапката и ще иде при гаджето си Разбира се, едно скъпо, престижно и малко частно училище, където има възможност за индивидуален подход, децата са подбрани, а учителят е мотивиран и често е в контакт с родителите, е най-добрата възможност, но за съжаление далеч не всеки я има, пък и у нас определено липсва традиция в тази област.

Разкошна снимка, отиде тутакси на десктопа ми. В София не се виждаше ясно, облаците бяха доста гъсти. Но видимо попритъмня. Е, видимо - за който е знаел, че има затъмнение

Мда, грубо, но вярно

Някой назад беше припомнил доста разумното мнение, че може да става дума за фамилен епоним, произхождащ от титлата чъргубил/ичиргу боил. Тоест Георги Сурсувул може би произхожда от чъргубилски род. Но това са несигурни работи, разбира се.

Качо, тихо с тоя Зизаис, че сега ще долетят тракоманите, гетоидите и автохтоните на бързите си колесници

andreiS40, в момента всъщност ти повдигаш отново стария офф-топик относно БПЦ. Бих помолил останалите юзъри да игнорират това. Ако на някого му се говори за Църквата - моля, форумът е голям, да пусне тема. Ако някой има нещо да каже или да пита относно Добри от Байлово - моля.

Алва, ако универсалните учения нямаха местни специфики и уеднаквяваха културите напълно успешно, то нямаше да има католицизъм, шиизъм, маоизъм или чучхе. Щеше да има само униформено християнство, ислям и социализъм. Та явно местните условия доста изкривяват всяко учение, колкото и универсално да е. Това е очевиден факт. Деденце, щом досега не е имало истински марксисти в политиката, то значи истинският марксизъм е неприложим в реалната политика. Впрочем, Макиавели, Франсоа І, Дизраели и Кемал паша отдавна са доказали предимствата на прагматизма пред идеологиите в политиката. QED. А иначе темата изобщо не беше нито за политика, нито за универсализма на едно или друго учение. Темата си е ясно формулирана относно приложимостта на Марксовата терминология в историята като наука. Е, в историята като наука тази терминология е ограничено приложима, за удобство и, както се казва, с едно на ум.