Явно "науката" е някакво странно явление, което изключва неизвестните величини или собствената си несигурност от сметките. Това според мен е "науката", а не науката. Доколкото си спомням, първите учени, сетили се през умозрително допускане за несигурност да стигнат дори до експеримента, са пак теолози.
Всеки физик, лекар или метеоролог спокойно би могъл да допусне, че не познава изцяло своя обект на изследване, както и да предположи, че собствените му средства за наблюдение са несъвършени. Това все още не го прави по-малко учен.
Теологията, точно както и, да речем, астрофизиката позволява да преценим, че за момента разполагаме с дадени данни за изследвания обект, а с други - не. Готова е да прави предположения и прогнози от вече известното, без да отрича тяхната незавършеност. И предвижда нуждата от промяна в средствата за наблюдение, за да се постигнат по-добри резултати. Само дето на астрофизика му трябва, да кажем, по-добър радиотелескоп, а на теолога му трябва да е мъртъв, за да си върши по-добре работата Само дето теологията я има от повече време от астрофизиката и от повече време прилага строга методология.
Ако някой смята, че "теология" е бръщолевенето на реформистките, контрареформистки и неграмотно православстващи ригористи, срещу което Просвещението с право е надигнало глас, то този някой много се лъже. Теологията всъщност е много строга умозрителна дисциплина с богат логически апарат. Разбира се, и екзактни учени, и дори богослови биха почнали да спорят срещу такова твърдение, но това е поради недоограмотеност. За съжаление у нас теологията се учи зле и никак не се популяризира. Човек може да си намери "Кратка история на времето от Хокинг", но не може да намери прост свод на Ериугена, Ареопагита и Августин, от който да си проличи, че Общата теория на всичко отдавна е набелязана в много елегантни щрихи.
Опа, Глишев пак се изказа бомбастично