-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Предполагам, че няма да намерим данни за съдбата на населението на Влашката низина в Х-ХII в. Причините са ясни: - недостиг на текстови извори за района в този период; - липсват градове от периода на тази територия; - румънска незаинтересевоност; - българско късогледство. Разбира се, аз смятам, че още Симеон губи по-голямата част от Отвъддунавска България.
-
Не ми се пуска чак отделна тема за това, така че идва тук като постинг. Пол Кендъл пише, че с натрупването на имения и високи длъжности в Северна Англия между 1472 и 1483 бъдещият Ричард ІІІ всъщност се стреми към създаването на свой апанаж - нетипично за Англия, но пък доста подобно на палатината в Свещената империя или на Бургундия при династията Валоа. Това на практика означава, че Ричард няма амбиции за трона (не и преди смъртта на младия Едуард V, за която не знаем дали е виновен), но че пък при малко по-друго развитие на събитията е можел да се превърне в дестабилизиращ фактор на Острова и основател на нов династичен клон, нов център на власт... такива ми ти работи. Би била любопитна съдбата на Англия (и на Ричардовите владения) при подобни обстоятелства. Дали при евентуално царуване на Едуард V или на реалния Хенри VІІ апанажът на Ричард би се запазил или би имал друга съдба - например да бъде върнат към Англия или пък да премине към Шотландия? И дали единството на системата при свикването на Парламента би било фактор за връщането на апанажа към Англия? И дали евентуален сепаратизъм около Йорк не би довел до подобни тенденции в Уелс или в англо-ирландския Pale? Темата е още по-интересна предвид предстоящия референдум за бъдещето на Шотландия Хубаво е да се припомни, че Ричард е имал син и наследник (също на име Едуард), тоест би могъл да се получи един такъв "бургундски" (или "видински", ако щете) епизод в английската история. И като казах "видински" - любопитно е, че при всичките си граждански войни Англия в дългосрочен план не само се запазва като единно кралство, но и печели сериозно законодателно развитие (това - като храна за размисъл относно българското Средновековие в сравнение). Северна Англия приключва със сепаратистките си опити още преди нормандското завоевание. Шотландци понякога са превземали Йорк (както и самият Ричард е превземал Единбург), но това не води до трайни и сериозни промени на границата. Нортъмбърленд има диалектни разлики с Юга и дори самостоятелен архиепископ, но няма такова нещо като Парламент на областта (за разлика от старорежимна Франция, която има 14 парламента). Дали пък тъкмо Парламентът, започнал да се оформя още от началото на ХІІІ в., не е факторът, който скрепва Англия в трайно единство? Малко разпилени размисли, но пък ми се струва любопитно. Разбира се, Кендъл може и да не е прав в тезата си за Ричард като "Лорд на Севера" и всичко това да са празни спекулации.
-
Олеле, Боже Темата е адски забавна.
-
Този италиански текст е взет от някакъв доста съмнителен сайт
-
Това с държавния контрол е много забавно. Quis custodiet ipsos custodes...
-
Както обикновено, поздравления. Извинявай, че не дочетох овреме.
- 8 мнения
-
- 2
-
Честито на патерица. Идвайте да рушим Картаген, стига чесахте клавиатурите.
-
Аз по-скоро бих казал, че не е изключено конниците по християнските монети от региона да се появяват именно във втората половина на тринайсети век под татарско влияние, но да остават вече като усвоена хералдическа или иконографска традиция (бездруго има светци-конници и от по-ранен период, но тъкмо по монетите са оттогава). По някакъв начин владетелят-конник на монетите може и първоначално да обозначава някаква обвързаност или дори просто знак на престиж под татарско влияние, но да се запазва вече без връзка с тях. Дори това е само хипотеза, но поне звучи приемливо, ако се формулира така. Вече да постулираме васална зависимост или митнически съюзи е несигурно.
-
На небето и в монитора - две пълнолуния.
-
По това никой не спори - в обращение и/или в запас спокойно е бъде ценовият еквивалент на Х тона абстрактно злато по тогавашен практически курс: но реалният му израз са Y тона физическо злато (където Y е много пъти по-малко от Х), Z тона сребро и бронз (където Z е много повече от Y и отново е само част от общия Х) и много, много разнообразни стоки, та дори и услуги.
-
Всъщност Куросава е част от Тримурти на японското кино: тримата големи са той, Масаки Кобаяши и Хироши Инагаки. Куросава е може би най-близък до нашия вкус, но по принцип японските филми от петдесетте до деветдесетте включват страшно много драматични шедьоври, далеч не само негови. Филмът от тази тема е на Инагаки и по нищо не отстъпва на лентите, правени от Императора.
-
Такива случаи има, да. Това, което не съществува, е случай на мумия с туптящо сърце (ако изключим Лили Иванова, разбира се).
-
Очарователна картинка Може би дори малко попресолена в духа на деветнайсети век, кой знае. Но има нещо вярно в това, че доста народи стрелят срещу "звяра", захапал съответното небесно тяло при затъмнение.
- 5 мнения
-
- 1
-
И ние си имаме нетленни светци, ама чак такива немъртви нямаме