glishev

Телешкият език наистина е несравним. Също и на "попова яхния" е много хубав - с малки глави кромид лук и доматен сос. Но признавам, че с масълце и винце е още по-голямо удоволствие. Езикът на сърдечната избраница определено също не е за изхвърляне, но не в кулинарен и не във филологически, а в малко по-друг аспект, върху който няма да се разпростирам, защото тук нещата се подразбират. Инак от говоримите - обичам родния български, той си ми е основен инструмент за препитание и забавление едновременно. Красив, богат, звучен и така нататък. Падам си още по английския: литературата на него определено си струва, пък и е много разнообразен. На италиански винаги е приятно човек да се пазари и да се шегува. Френски говоря, но не съм му голям любител. Руският също е хубав, но от славянските предпочитам сръбския, който ми звучи някак по домашному весело. Изпитвам смътен респект към немския и огромно удоволствие от испанския, при все че не отбирам бъкел немски, а испански едва-едва сричам. Турският ми е симпатичен - има нещо музикално в него, пък и като истински българин схващам една на всеки трийсет турски думи От мъртвите - латинският ми е на сърце. Чета го що-годе добре, знам две-три различни норми за произнасянето му и ми е приятно да се забия в някой латински текст като в ребус.

Приемам забележката, имаш право Че инак току-виж намерим по сергии и книжарници нов професорски труд за Самуил и Русия. Само се чудя като как професорът е изтървал досега значението на цар Самуил за Кордовския халифат. В "Песен за Роланд" Самуил е споменат като васал и помощник на сарагоския крал-езичник Марсилий. Значи не може българите да нямат участие в съдбините на ал-Андалус. Проф. Ив. Добрев тутакси трябва да се заеме и с този въпрос с присъщия си изящно-красив функционално-убедителен професионален език.

Предполагам, че няма да намерим данни за съдбата на населението на Влашката низина в Х-ХII в. Причините са ясни: - недостиг на текстови извори за района в този период; - липсват градове от периода на тази територия; - румънска незаинтересевоност; - българско късогледство. Разбира се, аз смятам, че още Симеон губи по-голямата част от Отвъддунавска България.

Не ми се пуска чак отделна тема за това, така че идва тук като постинг. Пол Кендъл пише, че с натрупването на имения и високи длъжности в Северна Англия между 1472 и 1483 бъдещият Ричард ІІІ всъщност се стреми към създаването на свой апанаж - нетипично за Англия, но пък доста подобно на палатината в Свещената империя или на Бургундия при династията Валоа. Това на практика означава, че Ричард няма амбиции за трона (не и преди смъртта на младия Едуард V, за която не знаем дали е виновен), но че пък при малко по-друго развитие на събитията е можел да се превърне в дестабилизиращ фактор на Острова и основател на нов династичен клон, нов център на власт... такива ми ти работи. Би била любопитна съдбата на Англия (и на Ричардовите владения) при подобни обстоятелства. Дали при евентуално царуване на Едуард V или на реалния Хенри VІІ апанажът на Ричард би се запазил или би имал друга съдба - например да бъде върнат към Англия или пък да премине към Шотландия? И дали единството на системата при свикването на Парламента би било фактор за връщането на апанажа към Англия? И дали евентуален сепаратизъм около Йорк не би довел до подобни тенденции в Уелс или в англо-ирландския Pale? Темата е още по-интересна предвид предстоящия референдум за бъдещето на Шотландия Хубаво е да се припомни, че Ричард е имал син и наследник (също на име Едуард), тоест би могъл да се получи един такъв "бургундски" (или "видински", ако щете) епизод в английската история. И като казах "видински" - любопитно е, че при всичките си граждански войни Англия в дългосрочен план не само се запазва като единно кралство, но и печели сериозно законодателно развитие (това - като храна за размисъл относно българското Средновековие в сравнение). Северна Англия приключва със сепаратистките си опити още преди нормандското завоевание. Шотландци понякога са превземали Йорк (както и самият Ричард е превземал Единбург), но това не води до трайни и сериозни промени на границата. Нортъмбърленд има диалектни разлики с Юга и дори самостоятелен архиепископ, но няма такова нещо като Парламент на областта (за разлика от старорежимна Франция, която има 14 парламента). Дали пък тъкмо Парламентът, започнал да се оформя още от началото на ХІІІ в., не е факторът, който скрепва Англия в трайно единство? Малко разпилени размисли, но пък ми се струва любопитно. Разбира се, Кендъл може и да не е прав в тезата си за Ричард като "Лорд на Севера" и всичко това да са празни спекулации.

Олеле, Боже Темата е адски забавна.

Този италиански текст е взет от някакъв доста съмнителен сайт

Е, язък, значи съм се олял с това предположение за конника. Впрочем, аз съм идиот - трябваше сам да се сетя примерно за западни монети и печати с конник

Не казвам, че мечът е първото, използвано срещу човек, а само - че е първото, замислено специално за човек

Преди няколко години се замислих, че мечът може би е първото оръжие, замислено специално срещу хора. Говоря конкретно за меча, а не за ножа, от който той е произлязъл. Мечът е неподходящ за лов. Следователно най-вероятно е първото чисто военно оръжие в историята.

Това с държавния контрол е много забавно. Quis custodiet ipsos custodes...

Допускам, че ще е страшен кич. Мисля да продължа със старите японски екранизации на тая историйка, те се оказват няколко.

Както обикновено, поздравления. Извинявай, че не дочетох овреме.

Щом Миков го иска, аз съм против ИзУага се коУегата.

Честито на патерица. Идвайте да рушим Картаген, стига чесахте клавиатурите.

Психологически особености. С две-три книги по история на литературата там нещата стават много ясни и неочаквано приятни. Цивилизация на нюансите, дори когато уж всичко е недвусмислено. Японецът има шест сърца, беше написал някой

Аз по-скоро бих казал, че не е изключено конниците по християнските монети от региона да се появяват именно във втората половина на тринайсети век под татарско влияние, но да остават вече като усвоена хералдическа или иконографска традиция (бездруго има светци-конници и от по-ранен период, но тъкмо по монетите са оттогава). По някакъв начин владетелят-конник на монетите може и първоначално да обозначава някаква обвързаност или дори просто знак на престиж под татарско влияние, но да се запазва вече без връзка с тях. Дори това е само хипотеза, но поне звучи приемливо, ако се формулира така. Вече да постулираме васална зависимост или митнически съюзи е несигурно.

На небето и в монитора - две пълнолуния.

Ето това е вече интересно. Това ли е единственото място в твоите детски книжки, където се прави ясно разграничение между Х златни монети и Y други монети на цена Z златни?

По това никой не спори - в обращение и/или в запас спокойно е бъде ценовият еквивалент на Х тона абстрактно злато по тогавашен практически курс: но реалният му израз са Y тона физическо злато (където Y е много пъти по-малко от Х), Z тона сребро и бронз (където Z е много повече от Y и отново е само част от общия Х) и много, много разнообразни стоки, та дори и услуги.

На графа му мина тънкообидният момент, но пак почна с "Тайнствените златни градове"

Всъщност Куросава е част от Тримурти на японското кино: тримата големи са той, Масаки Кобаяши и Хироши Инагаки. Куросава е може би най-близък до нашия вкус, но по принцип японските филми от петдесетте до деветдесетте включват страшно много драматични шедьоври, далеч не само негови. Филмът от тази тема е на Инагаки и по нищо не отстъпва на лентите, правени от Императора.

Страшно е филмчето.

Такива случаи има, да. Това, което не съществува, е случай на мумия с туптящо сърце (ако изключим Лили Иванова, разбира се).

Гледа ли го

Очарователна картинка Може би дори малко попресолена в духа на деветнайсети век, кой знае. Но има нещо вярно в това, че доста народи стрелят срещу "звяра", захапал съответното небесно тяло при затъмнение.