glishev

Абе Фердо далеч не е най-лошото в историята ни.

Галахад е прав - често обвиняваме Фердинанд за това, че се е поддал на ентусиазма на собствените си поданици.

This is wrong on sooo many levels

Може би като немец Фердинанд повтаря една страхотна грешка на Вилхелм ІІ. Някога Бисмарк е предупреждавал за опасността за Германия от втори фронт. Германия наистина е сама по себе си най-мощната страна в Европа, но тъкмо това кара относително по-дребните хищници да се боят от нея и да се обединят срещу нея. Заедно, силите им надвишават нейните. Нещо подобно се случва с България и Балканите в нещастните години 1912-1918. България е силна, може би най-силната или поне най-добре организираната страна в региона в този момент... но не е по-силна от Турция, Румъния, Сърбия и Гърция заедно (прощавайте, пропуснах гиганта Черна гора). Цар Фердинанд има определени заслуги за издигането на страната и определена вина за пропадането й. Наистина, най-вероятно всеки друг принц на негово място би допуснал подобни грешки. Не съм съгласен, че в 1913 българската армия е трябвало да напада бившите ни съюзници. Загубата на Добруджа и Одрин го доказват. В случая Фердинанд обаче ми се струва безсилен пред натиска от самата армия, която иска на всяка цена да накаже нашите предали ни съюзници. Ако има истински цинизъм, истинска вреда за страната и истински провал на самия Фердинанд, това за мен е влизането на страната на Централните сили в 1915.

Сириус, не бъркай добрия човек с религиозния Нито дори добрия с вярващия. Човек може да бъде вярващ (било то суеверен или религиозен) и пак да си е кофти тип - което е храна за размисъл за всички вярващи, включително за любимите ми единоверци, които, за съжаление, често смятат, че религиозните им убеждения ги правят по-специална порода хора. Тъй че да не намесваме напразно етически категории. религиозният си е религозен, ако ще да е пълна свиня. И атеистът си е атеист... ако ще инак да е едва ли не светец. "Вярващ" и "атеист" са понятия, които се отнасят до убеждения, а не до морални качества. Ще си позволя още един пример със себе си. Вярващ съм не заради "сделката", а защото съм убеден, че основните постулати на християнството са верни. Тази убеденост сама по себе си не ме прави нито по-добър, нито по-лош. Ако съм кофти тип, това няма отношение към религиозните ми убеждения. Ако и по-рано съм си бил свестен тип, значи тогава религията и върху това не ми е повлияла. За съжаление не съм неофит, та да мога да кажа дали религията е променила поведението ми. Но познавам православни неофити, на които новата им верска принадлежност е повлияла различно - от едни направи досадни и дори противни фанатици. От други направи приятни и много коректни приятели. Предполагам, че и в двата случая човек разбира вярата по мярата на ума си. За мен тя е умозрително обяснение на света. За други е нещо като билет за Рая. За трети е извинение на гаулайтерски наклонности. За четвърти - и тези са най-добрите вярващи, а вероятно и най-свестните хора - вярата е външен израз на вродените им качества.

Най-добре да беше починал още някъде в 1909-1911. И за него, и за нас.

"Булото на срам и свян" отдавна е свалено, да ви кажа. Поведението на жените, както изглежда, доста се е променило от преди, може би, двайсет години. Ако и тогава изобщо е било чак толкоз свенливо, де. Колкото до палачинките - какво пък, аз също съм подмятал тигана от чист кеф рано сутринта. За щастие, без печални последици (само веднъж изтървах една на пода). Инак историйката я разказах просто за кодоша, какво толкова да се мисли над нея.

Да, това с новото име се отнася за еднократното възкресение на мъртвите след края на света (човек, разбира се, не е длъжен да вярва в тия работи - просто св. Йоан има предвид това, а не нещо друго). Не, вяра в прераждането не може да се опре на самата Библия. По-скоро човек, който вече вярва в прераждането, взима Библията и почва да си вади не съвсем ясни стихове отвътре, лишени от контекста им, за да се самоубеждава, че и там пише за това, в което вярва. Което е погрешен подход. А "Иеова" е български правопис от ХІХ в. на условно название, образувано от две по-стари еврейски форми. Нещо като зле схванато съкращение, при това с една изпусната буква. Накратко - такова име не съществува.

Това е вярно, Стинка.

Благодаря, много любопитно, наистина.

Марушке, мадам Блаватска ти е изтълкувала превратно Библията. Христос е отпреди Авраам не защото уж се бил прераждал, а просто защото е Бог. Бог според Библията определено е отпреди Авраам, защото е предвечен, тоест не Му се налага да се преражда Това вече определено го има в Библията и не ти трябва Блаватска, за да го намериш. Просто чети самата Книга, ако имаш интерес към нея.

Деденце, ще те разочаровам. Няма прогрес.

Имам едно ужасяващо лично наблюдение. Необразованите хора наистина често са суеверни. Образованите действително често не са нито религиозни, нито суеверни. Дотук нищо ново. Но обикновено от образованите вярващи хуманитарите са по-скоро религиозни, а екзактните учени - по-скоро суеверни. Нека по-умни от мен глави да разсъждават защо е така.

Не може тепърва да се доведе до състояние на хаос една система, която вече е в такова състояние.

Мистицизмът си струва опита за определяне. И аз ще помисля. На въпроса за обществата сигурно Алва има готов отговор

Суеверието е много чуждо на мистицизма. Инак това с нагласите не съм сигурен, че е вярно. Има един момент в историята, когато калвинистите преследват вещици, а католиците не го правят. А католиците очевидно са по-мистично настроени.

Леле, сещам се една страшна история. Разказваха ми я като действителна история, случила се с познат на разказващия, така че вероятно е градски фолклор (поне така се надявам, защото наистина е страховита). Значи, гаджосват се младеж и девойка, цветя, рози, любов. Дотука хубаво. На някакъв етап от връзката пичът, много щастлив от мацката, решава да й прави закуска. Става, тича в кухнята, слага тигана, почва да мята палачинки. Кавалер. Мъж-мечта. Момичето, възхитено от тая нежна грижа, също става, намества се в удобна позиция пред палачинкаджията и започва да осъществява утринната порция мъжко щастие. Разбира се, оня се разсейва, мята палачинката неправилно и тя, топла-топла, пада на гърба на девойката. Тя, обяснимо ошашавена, захапва силно. В отговор обезумелият от болка млад левент стоварва горещия тиган върху главата на любимата, която под силата на удара и жегата завършва захапващото действие. Историйката има красив епилог, не бягайте с писъци. Двамата се добират до поликлиника - тя обгорена, насинената и прочие и той - осакатен и цял в кръв. Оправят ги, спасяват лицето й и достойнството му. Остават гаджета. Според разказвача, щели да се женят. Толкова обичам хепиендите! Любовта наистина е всесилна... Ох, отивам да си взема кърпичка, разчувствах се. Но все пак наистина трябва да се внимава с тия неща. Ето на, жената на всички времена Джена Джеймсън (Деденце, не се прави, че не й знаеш името) разправяше в едно интервю, че веднъж й се случило нещо подобно в кола в движение. С шофьора. И те така. Пет минути невнимание - цял живот мъртъв.

Куна, рационализираната вяра може и да не е прагматична - който си губи времето в упражнения по рационализиране на вярата, надали е голям прагматик Както и много прагматични хора могат да бъдат дълбоко суеверни - та чукането на дърво има прагматичната цел да не чуе Дяволът страховете, които споделяш. Богданов, точно тоя тип вяра според мен кара светите Отци да се въртят в гробовете си. Господи, Ти ли криво ни учи, ние ли криво Те разбрахме...

Прощавай, Алва, смятай се споменат. Дори само като юзър мен хулите по адрес на самата християнска вяра ме оскърбяват. Колкото до БПЦ, тя си има и правиците, и кривиците. Настоявам за неутрален тон. И, повтарям, темата е за конкретното лице. Няма смисъл от офф-топик.

Което ме кара да мисля, че единствената Библия, попадала някога пред очите на Марушка, е някоя препечатка на Цариградския превод. Там "Иеова" се появява многократно. В първото издание е дори "Іеова". Разбира се, Марушка няма как да знае, че става дума за огласовка на прочутото йот-хе-вав-хе с гласните на "Адонаи".

Марушкизъм, колеги.

Мога да дам пример само със собствения си опит. Според мен вярата, религиозността и суеверието имат общ произход, но са самостоятелни феномени. Вярата е убеденост в истинността на някакво положение - включително и без рационални причини. Или пък с умозрително рационални, а не експериментално доказуеми. Всъщност смятам, че умозрително рационализираната вяра е най-добрата. Или може би само на такава съм способен. Религиозността е външна изява на тази вяра. Но по-скоро церемониална, интелектуална и/или етическа изява, а не изява с надеждата за някакъв пряк ефект. Суеверието също е външна изява на вяра, но с цел директно да се предизвика или да се предотврати даден ефект. В този смисъл суеверието и магията са едно и също явление. Вярата, изразена чрез суеверия обикновено е по-простичка и непосредствена от умозрителната, религиозната вяра. И доста по-неубедителна за мен, защото й липсва рационализиращият момент. Когато например се моля, всъщност не очаквам чудеса. Затова съм придобил и навика да се моля с формули и то на църковнославянски, което според някои по-непосредствено вярващи означава, че всъщност не се моля, защото наблягам на церемониалната, а не на фактическата страна на молитвения акт (изобщо не се съобразявам с подобни мнения - молитвата за мен преди всичко е израз на почит, а не "молба"). Понякога чукам на дърво, но това при мен служи само за подсилване на значението на израза на нежелание за нещо. Но има хора, които се молят непрекъснато. И се молят за всичко - колата им да тръгне, да им мине настинката, да си намерят очилата. Има и хора, които, чукайки на дърво, действително смятат, че така пречат на Дявола да чуе от какво ги е страх. Има и хора, които плюят през рамо, когато котка им пресече път. И т. н. Подобен род молитви и подобен род действия според мен са проява на суеверие и се различават рязко от религиозността. Алва е прав в доста голяма степен като казва, че суеверие е това, което се отличава от каноничното действие. Това е така - канонът се стреми да рационализира вярата по умозрителен път и да я превърне в религиозност. А суеверието е почти изцяло ирационално. Ще ми се да отбележа, че не изключвам мистичния опит като възможен и дори похвален. Но нямам такъв (и слава Богу). Същото мога да кажа и за т. нар. състояние на постоянна вътрешна молитва. То със сигурност съществува, но е почти непостижимо за мирянин - освен може би за дете или юродив. Това не са феномени, задължително свързани със суеверието, а по-скоро с религиозността. Или поне така смятам.

ОК, всички си имаме силно индивидуални и добре подплатени убеждения. Торн е заявен нехристиянин, КГ е заявен традиционалист, Стинка, както изглежда, уважава институцията, Лорда е скептик, а аз откровено се колебая между лоялност и ругателство по отношение на БПЦ... всичко това е чудесно. Няма смисъл обаче нито да изпадаме в овче възхищение, нито да ръмжим. Неутралният тон е най-добър. Темата е за дядо Добри. Стоедин е прав, че човекът прилича на онзи Серафим от разказа. Темата не е за БПЦ. Ако някой иска да отвори тема, посветена специално на българската Църква в нейната историческа и обществена роля - моля. Но предупреждавам, че според мен ще е тема, подобна на аферата Драйфус: пораждаща излишни страсти. Впрочем, дядо Добри е с неприятно мнение за подопечните на отец Иван. Което показва, че дори светците могат да спорят помежду си. За мен това гарантира, че дори и в Рая не е скучно

Madlady, amen to that

Дали Иисус е Христос в религиозен смисъл наистина не е за тук. Дали обаче е същият Христос, когото имат предвид изворите, си е баш за тук. Това вече е исторически, а не религиозен въпрос. Впрочем като вярващ съм си решил, че за самата ми религиозност няма значение точно кога е роден, загинал и възкръснал. Празнувам традиционните дати, но повече ме интересува религиозното значение на честваните събития отколкото датировката им. Самата датировка е по-любопитна за мен дори не толкова като историк (стига да може да се вмести в разумен период, това ми е достатъчно), колкото най-общо като антиквар, ако се изразявам ясно.