glishev

Би било чудесно

Доста вярно. И остроумно. Mutatis mutandis, разбира се.

Напълно правилно. Освен на този конкретен.

Който не е бонапартист, си криви душата

Някъде между 27 и 35 "сл. Хр." или по-скоро между 780 и 788 от осн. на Рим. Колкото до петък, па кой месец, па кой ден - това няма значение на практика. Местенето на празника и използването на различни пасхални таблици има символично значение. Логиката на празнуването и на Великден, и на Коледа изобщо не е календарна.

Чисто технически си прав. Повечето читатели обаче приемат "варварско" не като термин, а като квалификация.

Рапирата би станала на трески

Да, има битово православие, което е по-разпространено и то главно между жени. В него има и много еклектизъм. А има и текстово православие, което е много по-малко разпространено и то главно между мъже.

Звучи добре, само дето тогава нямаше да ползват първо линеар, а после да минават на финикийски знаци. Разбира се, има хора, според които и линеарът, и финикийските знаци, и изобщо всяка писмена система в Стария свят е тракийска/българска, но с такива не си и струва да се занимава човек.

Все пак катаната тежеше 1100 гр., а двуръчният меч - 1400. Това също е от значение. Ако трябва да се сравняват по-близки оръжия, катаната би трябвало да се съпостави с обикновен едноръчен меч (той също ще е към 1100-1200 гр.), а двуръчният - само с някое голямо но-дачи (което пък би достигнало 1400). В ръцете на добър фехтовач и японското, и европейското оръжие биха имали смъртоносни качества, но употребата им е много различна. В ръцете на лош фехтовач и двете биха били просто остри пръчки. Познавах човек, който имаше известен опит с хладните оръжия и беше в абсолютно преклонение пред азиатското. Според мен това е грешка. Обратното - самодоволното мнение, че японските средновековни постижения в оръжейната техника са по-ниски от европейските - също е грешка. Днес поне е възможно добри фехтовачи от двата края на света да се срещат и най-приятелски да си сравняват възможностите.

Жалко, че автоматичното писане не включва и автоматично редактиране... А къде в Библията има нещо за прераждането?

Много интересно, че аз пък съм религиозен, а също не съм суеверен.

Дядо Добри от Байлово е доста известен просяк. Известен в средите на религиозно практикуващите, разбира се. За някои той е нещо като светец, духоносен старец, както се казва. Може да мине и за юродив, но не в смисъла на луд или наивен, а на юродстващ, безсребреник, нарочен сиромах. Със сигурност е чист човек. Не задържа пари за себе си, живее радикално скромно и действително изкарва с просията си значителни средства, които дарява на храмове. Той е един от малкото хора в София, които обръщат внимание, че стенописите на "Св. Александър Невски" са в отчайващо състояние. И е почти единственият, който със сигурност прави нещо. Хората са склонни да бъдат щедри към него, защото знаят, че не е поредният измамник или гнусен лъжепросяк. Той обаче не е склонен да се възползва от ничия щедрост. Чували сте за свети Франциск и неговия култ към бедността. В лицето на Добри виждате този култ на практика. Този стар човек е пример за християнин. Радикален, дори фанатичен пример - което показва разликата от фанатизъм до фанатизъм. Това е самото живо православие в най-добрия му вид. Ето това е човек, за когото мога да кажа, че не съм достоен да вържа и ремъка на цървулите му. Бих препоръчал, независимо дали сте вярващи или не, следващия път, когато го видите, да му дадете нещо - или дребна сума (която той няма да пропие, това е сигурно), или дреха, или нещо за хапване, при все че това той най-вероятно ще откаже - човекът преживява почти изключително на хляб и ябълки, не се шегувам. Във всеки случай благодарността на един старец няма да ви навреди.

До 1908 българската държавност е на практика зависима от легитимния носител на Короната. Пък и Съединението също е оформено като персонална уния, която няма как да съществува без княз. Ако в 1887 не се беше намерил княз, Стамболов може би щеше да обяви република, но това щеше да ни създаде много бъдещи проблеми с Турция. И то проблеми на легитимността. Можеше около Балканските войни и Първата световна развитието на събитията да е още по-катастрофално за България. Или поне по-скъпо струващо. А че английски аристократ не би могъл да приеме княжеството дори регентството да му го предлагаше, е очевидно. Англия в този момент отчаяно иска да поддържа добри отношения с Русия и не би се намесила толкова пряко на Балканите. Напротив, австриецът Фердинанд е добре дошъл за британците - той увеличава недоверието между Русия и Централните сили.

Ако е така, то ще се моля за повечко прераждания и по-малко чалга.

Ми има една екзархийска от 1925. Нея всъщност я преиздават оттогава насам. Проверяваш колко книги има Старият завет. Ако са петдесет - Синодално издание е, демек като за членове на БПЦ. Ако са по-малко - не е Синодална, а най-вероятно е някое от протестантските издания.

Тука имам една много немодераторска забележка, но Алва добре е обобщил нещата преди мен.

Определено на линеар - микенските ахейци го ползват под критско влияние. Докато това, което знаем като собствено гръцка азбука, произхожда именно от финикийската писменост.

Доказва се съществуване, а не несъществуване.

Батенберг е прогонен заради Русия и чрез русофилите. Когато контрапревратът го връща, отново реакцията на руския цар го прогонва. Валдемар Датски е задържан от руската реакция. Панцергренадирът каза много точно как стоят нещата с Мингрели. Изглежда, че Фердинанд е бил единственият възможен избор. А българите, разбира се, никога не биха приели Алеко Богориди (впрочем, една много смислена кандидатура, която би осигурила на България по-добри отношения с Турция, Англия, а може би и с Русия). Фердинанд е преценил чудесно ситуацията и си е изиграл добре картите. Пък и на България за момента й е бил нужен княз. Ако не беше така, Стамболов вероятно наистина би обявил република. Друг е въпросът, че Батенберг наистина е сгрешил с ненавременната си смирена телеграма до Петербург.

В много от случаите на "масов" доброволен атеизъм се наблюдават някакви форми на "духовен", абе направо религиозен или квазирелигиозен живот. Курсове за самоусъвършенстване, йога, вяра в извънземни, някаква форма на национализъм, каква ли не мистика - схващаш картинката. Anima naturaliter Christiana

Този доброволен атеизъм по-скоро е изключение, а не правило. И е силно индивидуалистичен.

Това ще е полезна книга за мнозина у нас

Не всеки атеист е религиозен в абстиненция, по това си прав. Но повечето атеисти са точно това - защото всъщност не са докрай атеисти. Някои от тях са битово суеверни, а други (например изповядващите ортодоксален атеизъм ) заместват религията с квазирелигия - национализъм или комунизъм. Сам знаеш, че открито атеистичните режими създадоха своя квазицърква и квазирелигия, защото без това нямаше да могат да задържат общественото внимание.

Финикийска писменост, anyone?