glishev

Г-н Бойчев очевидно не иска да разбере простия факт, че този форум се притежава и поддържа от нибиру-вски рептилоиди. Ссс, любезни, ссс.

Горе Алва се е изразил някак неясно, но пък донякъде вярно.

Съседни на България монархии няма. Реституция в страните на бивша Югославия наистина няма - защото не е имало колективизация. В Румъния не само има реституция, ами и крал Михай трябваше изрично да заяви, че няма претенции към част от старите имоти на династията си, а му се полагаха. Всеки от пишещите във форума си има собствено достойнство и не мисля, че някой от юзърите ни не "унищожава България", така че призивът ти остава леко безадресен. Инак навлизаме в прекалено политиканстване, от което няма смисъл, пък и не му е тук мястото.

Понеже, драги мой Алва, съм с даскалски рефлекси, пояснявам за по-малко гениалните от теб. Седни си. Инак по много причи италианският очевидно е много близък до латинския. А в сардинския дори има остатъци от падежи.

Май има нужда от такава даскалица във форума. А за Фердинанд си прав. Излишно е да го демонизираме, пък и цялата тема е много зле измислена - уж за имотите на Симеон, пък то има цитат от измислените съвети на Фердинанд към Борис. Иди разбери за какво точно става дума.

Апропо, пишело се е "царь" с ер малък, а не "царъ" с ер голям. Впрочем, жалко, че цар Фердинанд никога не е писал горните думи - щяха да са верни.

Пък и "Съвети към сина", която Деденцето изглежда цитира, е пълна мистификация. Стинка, позволих си и аз като Историка да ти бръкна в правописа.

Мисля, че арабо-мавританският пласт не може да бъде наречен "субстрат" на нито един от езиците, говорени на Иберийския полуотстров. По-скоро е адстрат. Или? Впрочем, простонародните говори от романската група в Западна Европа до един са наричани "романски език", тоест римски с уточнението "кастилски романски", "галски романски", "лузитански романски" (ето го предтечата на португалския), "италийски романски" и прочие, понякога с различия между локални говори. Интересно, че още в съвсем ранно Средновековие вече се прави разлика между местните простонародни романски и литературния латински.

Мога ли да помоля да не мешаме популярните клишета за религията, когато си правим веселото и си лафим за орални забавления? Трактатът "Против свирките" на св. Пуританий Неврастенийски е изгубен при библиотечен пожар още в V в., така че няма какво да я мислим тая част.

О, да, милият Дерек Джейкъби! Толкова е симпатичен като бедния чичо Клавдий, Клавдий Пелтека, Клавдий Идиота, оня Клавдий, Кла-кла-клавдий

Добре. Дами и господа, темата беше за самоубийството като такова, а не за евентуалното самоубийство на един конкретен юзър. Човекът си сподели мъката, ние пък му казахме по няколко точни и окуражаващи думи. Оттам нататък всичко е в ръцете на самия него, на семейството му и прочие. Форумът е БГ-наука, а не БГ-драма. Всеки е бил на седемнайсет, всеки е бил нещастно влюбен и мнозина сме били неудачни, неуверени и тревожни. Нека продължим нататък, защото ми се струва, че в момента насърчаваме phoenix да пише и да мисли колко е нещастен. Което със сигурност е погрешно. phoenix, във форума пишем и практикуващи, и бивши даскали, повечето не сме много дърти, така че имаме ясни спомени от гимназиалните си години. Ако искаш - пиши си с някого тук на ЛС, но нека не превръщаме публичната секция на форума в изповедалня. Ще ти препоръчам да си говориш за тия неща с най-близките. Със семейството е трудно, но не е невъзможно. С приятелите е по-възможно, но не винаги е уместно. Училищният психолог е добър вариант, но понякога е досадник, така че изборът е твой. Колегата iordanov е прав като пише, че от евентуален твой опит да се утрепеш наказани ще са най-вече вашите. Още повече, че при евентуален опит е доста вероятно просто да се осакатиш, което допълнително ще ти вгорчи живота. Всъщност се надявам, че не би си посегнал - самоубийството е отвратителна, страхлива и егоистична постъпка, когато човек е на седемнайсет. И дори някак нелепо смешна, ако мога да се изразя така. Тъй че стягай се - животът е шарен, в него има и лошо, и хубаво, а на твоята възраст най-хубавото тепърва предстои, колкото и да не ти се вярва. Нека спрем с тази конкретна тема дотук. Благодаря на всички. Като за форума би било по-разумно да помислим за самоубийството като биологически, исторически и културен феномен. Що се отнася до мен, утре смятам да практикувам сОмоубийство.

Е, тя вече си е славянска.

Да, италианската дума е близо до ficco за "смокиня". Особено популярна е грешката: - Un etto di ficche, per favore. Все едно да кажеш, че искаш сто грама сливи, ама и да намигаш през това време.

Клин клина избива. Като се огледаш за някоя друга, тая ще ти отмилее. Изпитано е и работи Не че и с втората ще стане, но пък ще ти пука по-малко. С някоя поредна вече ще се получи, ще се изложиш и ще ти е тъпо, но с още по-следващата поколения мъжки прадеди, ревящи в душите на модераторите гарантират успех и щастие Да се правят депресарщини на 16 е тъпо, но нормално, да. Само не пуши треви (от това се оглупява зверски), не се загрозявай с тауировки и ако ще пишеш поезии, барем да не са рап. На двайсет и пет вече ще ти е леко и ще правиш само и единствено весели простотии в дамска компания - в моментите, когато не се чудиш откъде да изработиш още някой лев. И изобщо няма да ти пука за никакви депресарски неща. А после някой ден ще се окаже, че случайно си попаднал на някоя изключителна мацка и всичко ще е цветя и рози. Но няма да е днес, така че зубкай там, ритай футбол, бръсни се, къпи се, чети книги и стискай зъби. А и какво пък, човек трябва да си престрада младините. Ето една забавна историйка за нещастно влюбен тип: Ето, човекът не е пушил треви и не е правил глупости, а си е гледал живота.

"Алатристе" е голям филм. Бих казал, че е по-добър от романчетата, по които е писан, макар инак да харесвам Реверте като автор.

Пропуснали сме да добавим маршовата музика в лексикончето. Аз и маршове си пускам понякога за повдигане на духа (преди изпит съм си връткал Имперския марш от "Междузвездни войни"). Пък и ето - филмова музика.

Или просто всички пътища водят към Рим (след тая четка Романа ше черпи).

Николай Мирликийски, шаранист.

Всички сме минали през това. Повече баня, бръснене, лицеви опори и ще се намери нова муза. Дерзай, пич, мъжете сме тъпанари до двайсет и втората си си година. После почва животът. Винаги има време да се утрепеш, така че не си струва да бързаш.

Митак, май си ми приписал твърдения, противоположни на това, което всъщност съм казал. И, моля, поправи си правописа.

Вярно, вярно. Във френски също има подобна.

Аз като един бугарски Аспарух не изпитвам никакво уважение към македонци като Александър. А към атинските му дами изпитвам неподлежащи на модериране чувства. И като един бивш Хенри Пети смятам, че Александър и Таис са били французи, сиреч, нали, таквоз, да не уточнявам...

Ние, Хенри и пр., и пр., и пр... ... не сме убедени. Никак не сме убедени. Ама хептен никак. Аре ве, Марушке. Таис, Ипатия, Изабел... посмали малце. Аз пък освен Хенри Пети може да искам да съм бил и Аспарух, и Светослав Тертер, щото ме кефят, ама не ги разправям такива работи наляво-надясно. Да не говорим колко ме кефи Сципион Африкански напоследък. Може и Сципион да съм бил. Пък и ето - и досега си ме влече да преигравам исторически сражения в Total War-a. Ай ся, несериозни работи.

Ако е за Църквата с главно "ц" - само християнството я има, при това само част от християнството Ако обаче е за "църква" с малко "ц" и като технически термин - може би извън християнството ислямът е най-близо до нещо такова. Инак за последния постинг на Алва с различно схващаната роля на религията в историята - поздравче от мен. Така си е, един интелигентен човек може да почне от някаква крайна позиция (била тя фундаменталистка като моята или антирелигиозна като тая на Алва), но лека-полека стига до по-умерени и по-нюансирани позиции. С време, с мислене и с четене, разбира се.

Що бе, аз например разбирам и от спорт, и от коли, и от жени, и от политика, и от история, и от музика, и от черковний вопрос, и от восточний, и от литература, пък и съм хубав, млад и скромен.