-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Лилава, има религи и и религии, както и атеизъм - и атеизъм. По това сме съгласни. Пропускаш само, че всъщност жестокостите на досега съществувалите открито атеистични режими срещу религията наистина са вършени в името на атеизма - схващан като някакъв вид Истина с главно "и". Защото, когато се превърне в официална държавна идеология, атеизмът лесно може да стане (и става) своего рода квазирелигия, при това доста свирепа. Атеистична Франция въвежда своя заместващ религията "Култ към Разума" и разработва първите в света граждански ритуали. Това положение изтрайва ден до пладне (до момента, в който Наполеон възстановява религиозната свобода). После комунистите правят същото - установяват система от атеистични граждански церемонии, които имат за цел да заместят религията и изглеждат квазирелигиозни. За комунистическата квазирелигия - тук. И ти посочих съществувалото съвсем официално клише, което ти лесно пренебрегна: "борба за мир и атеизъм". Ако отвориш стари пропагандни материали, ще намериш и израза "борба против попщината и остарелите религиозни предразсъдъци". Очевидно е, че това напълно осъзната принципна борба на атеисти срещу религията в името на нещо, наричано прогрес. И то кървава борба, която по нищо не се отличава от тази на инквизиторите срещу ересите. Частният атеизъм и частната религия са нещо напълно безвредно и могат да бъдат еднакво полезни. Но, веднъж превърнало се в официално, всяко схващане по въпросите на съвестта може да се изроди в нещо чудовищно. Волтер не е искал да се избиват кюретата, когато им се е подигравал за тяхната (според него) безполезност. Но е факт, че тъкмо волтерианците са взривявали готически храмове из Франция, когато са се видели на власт. Вероятно просто защото човек си е агресивно същество и обича да се налага над подобните си, когато може. Атеизмът, също както и религиите, е трябвало да поостарее и да поулегне, за да спре да бъде жесток. Досега съществуващите открито атеистични идеологии са само две: тази на Френската революция и комунистическата. И двете са изключително жестоки към всяка проява на религиозност, при това на съвсем осъзнато официално равнище. Затова казвам, че има разлика между светската и атеистичната държава. Светската позволява свобода на съвестта, докато атеистичната - не. Порови из историята и потърси атеистичен режим, позволявал на практика религиозна свобода. Няма да намериш такъв. Мисля, че е изводът е ясен. КГ, знаеш моето мнение за "високите" религии: смятам, че в Тъмните векове Църква = цивилизация.
-
Не казвам, че Тервел има права върху престола - това би било пълен абсурд. Напротив - казвам, че му дават безпрецедентно висока като за чужденец титла, но вече излязла от употреба, що се отнася до императора. Иначе до 629 византийската титулатура е гръцка калка на латинската римска: "Autokratwr Kaisar XYZ Augoustos, P[ater] P[atridos]". Вместо "Augoustos" първоначално може да стои и "Sebastos". Впоследствие "sebastos" (което инак е дословен гръцки превод на латинското Augustus) също ще изпадне от титулатурата на императора и ще се превърне в служебно звание, доста по-надолу от "кесар" в ранговете. "Augoustos" ще се запази в императорската титулатура. След 629 г. "Kaisar" ще бъде в употреба като титла на императорските принцове в династията на Ираклеоните - до момента, в който Тервел също става кесар. По-нататък "кесар" лека полека ще продължи да девалвира до началото на ХІV в., когато титлата ще бъде дадена на Роже де Флор. Самите императори ще носят вече новата версия на титулатурата, създадена в чест на победата над Персия: "X, en Christwi Thewi pistos/eusebestatos Basileus kai Autokratwr [kai aei Augoustos] 'Rwmaiwn, YZ". Очевидно "автократор" е калка на латинското "imperator" и първоначално титулатурата следва късноримски образец. След победата на Ираклий вече имаме "василевс и автократор", тоест буквално "император (на ромеите) и цар (на персите)". С времето "василевс" ще стане по-ценената титла и за нея ще се водят прочутите спорове и с Карл Велики, и със Симеон, и с Отоните. Българите пък ще си преведат "автократор" като "самодържец", за да стане мешавицата пълна. "Автократор"/"самодържец" ще остане един вид добавка към "василевс"/"цар", за да отличи главата на царственото семейство от "симвасилевсите"/"младите царе". Сега, някой може да се сети, че етимологически "цар" произхожда от "кесар"/"цезар", а не от "василевс". Така е, но явно официалната титулатура се е отличавала от ежедневната езикова практика, а "цар" като славянска дума се появява вероятно първо в неофициална ежедневна употреба. Мисля, че и в Сасанидски Иран неофициално императорът на ромеите е наричан "цезарят", може би донякъде за да бъде омаловажен. Май има едно писмо на Шапур (ІІ?) до Констанций ІІ, в което шахът оскърбително нарича императора само "цезар". Но тук има по-големи разбирачи от мен по персийските работи - нека те да кажат. Така или иначе Тервел си остава кесарят Тервел. Нещо като асоцииран принц, ценен съюзник и евентуален зет (едва ли не син) в дома на Юстиниан ІІ. За сравнение ще припомня, че по времето на Юстиниан І меровингските крале получават почетните звания "патриций" и тук-там "консул"/"hypatos", нищо че са християни. Така че кесарството на Тервел наистина звучи бая авторитетно.
-
Мъжкото обрязване е на практика безвредно, пък и може да бъде с чисто хигиенни цели. Докато женското е само ритуално, без хигиенна стойност и наистина адски вредно, направо осакатяващо.
-
Тъй. След 629 г. Ираклий изменя титулатурата си и тя вече не включва конкретно титлата Kaisar (чудна работа, не ми излизат гръцките букви, копирани от Уърда). Така че титлата вече аистина не е сред императорските, когато Юстиниан я дава на Тервел. Да, титлата вече не е императорска, но остава в императорското семейство и точно затова отбелязах, че е интересно, дето Юстиниан я дава на чужд владетел. Нали, Юстиниан ІІ обещава дъщеря си на Тервел, така че Тервел е гласен в някакъв смисъл едва ли не за член на фамилията. И тъкмо заради тези почести, които са доста по-сериозни от обичайното награждаване на поредния варварин с патрицианско звание, е възможно да се предположи, че Тервел е християнин. Нали пък евентуалният му дядо Кубрат уж е кръстен по времето на Ираклий. Нали има и печат на Тервел с надпис, призоваващ св. Богородица да го закриля. В някакъв смисъл може би Юстиниан ІІ укрепва съюза на своя предтеча Ираклий с потомък (или поне в някакъв смисъл приемник) на същия Кубрат. Може би това трябва да укрепи положението на самия Юстиниан и добрите му отношения с толкова ценен съсед като услужливия Тервел, а и да премахне спомена от неприятния за ромеите епизод от победата на Аспарух над Константин ІV. Или пък да направи българския владетел по-склонен да се смята за федерат и съюзник. Или пък всичко това наведнъж. Не виждам проблем със здравия разум тук. Пък и това е само хипотеза. Та такива ми ти работи.
-
В такъв случай няма да има значение и как са формулирали мотивите си и изродите от Инквизицията и протестантските подпалвачи на вещици или ислямските уахабити. За мен обаче има значение. "Борбата за мир и атеизъм" е също толкова отвратителна като "борбата за Разум и Просвещение" или "борбата за реформираната вяра", "борбата за правата на Светия Престол" или пък "борбата за вярата на Аллах". Тези "борби" водят до жестокости, така че имат значение. Крайният атеизъм и някои религии в историята са се доказали като еднакво фанатични. Има обаче и вяра, при която такава "борба" няма. Няма и жестокости. Такава е моята вяра, при все че и тя си има кривиците. Разбира се, има и кротки, смислени атеисти, но за съжаление такива още никъде не са установявали свой режим. Когато и ако това се случи, може би и за нормалните вярващи ще е добре да живеят при един разумен атеистичен - или по-скоро чисто светски - режим. За себе отдавна съм стигнал до извода, че пред изцяло религиозните и пред изцяло атеистичните държави предпочитам светските. Светската страна нито е религиозна, нито е атеистична - там и вярващият, и атеистът могат да се издигнат в управлението, стига да имат квалификация и качества. Публичното говорене на всеки държавник може и да включва, и да не включва позоваване на религиозни принципи. Свободата на убежденията на всеки гражданин, който не пречи на останалите да живеят живота си, е гарантирана. И това е достатъчно. През ХІХ и ХХ в. държави като Великобритания, Втория Райх, Австро-Унгария, Италия и Франция са светски и съвсем уравновесени по отношение на религиите. Днешният Европейски съюз е малко нестабилен в отношението си към убежденията на гражданите си (християнството определено не е на мода, пък и чиновниците очевидно се притесняват да не бъдат обвинени в прекалено толериране именно на традиционните за континента форми на религиозност), но се надявам, че в бъдеще, когато самочувствието на Европа се затвърди, нещата ще се успокоят. Така че християни, атеисти и всякакви други да могат да живеят заедно без никакви тревоги.
-
Пък и по това време титлата вече не е сред императорските. Инак е интересно, че все пак е дадена на чужд владетел - това си остава голям жест и вероятно наистина сочи, че Тервел е бил християнин.
-
Несебърските печалбари се оказват изключително жалки личности. А че държавата хич я няма - вярно е.
-
В името на Разума и Просвещението (буквално) френските революционери избиват сума ти кюрета по време на Революцията. В името на Свободата и на Народа съветските, испанските, латиноамериканските, африканските и нашите комунисти правят подобни неща с юдейските, православните, католическите и протестантските свещеници между 1917 и 1984. В Русия и Африка са го отнесли и доста ислямски ходжи, пък и тук-там по някой анимистки шаман на сибирските и субсахарските народи. Всичко в името на борбата за мир... и атеизъм, точно така. "Борба за мир и атеизъм" си е съвсем официално соц-клише. Да не говоря за Камбоджа, Бирма, Китай (особено за усилията на маоистите срещу будизма в Тибет при "културната Революция"), Виетнам и прочие прекрасни места. И, разбира се, доста старинни църкви и други паметници на религиозното изкуство са вдигнати във въздуха, превърнати на конюшни, детски домове, барутни погреби... А и днес има както религиозни, така и атеистични фанатици, които в убеждението си, че всяка форма на религиозно поведение е вредна, правят сума ти срамни неща. Пречат на сватби и опела, прекъсват кръщения, предизвикват сблъсъци по време на религиозни процесии. Това се среща сред евреите понякога - млади евреи-атеисти смущават съботната молитва с простащини. У нас това от време на време го е правела милицията, особено по време на големите православни празници; да не говорим, че едва ли не всички католици и протестанти в страната са имали проблем със свободното изповядване на вярата си. Не бих казал, че било някоя религия, било атеизмът води към някакъв прогрес. По-скоро свободата на вероизповедание (или на липса на такова) за всички граждани в еднаква степен. Това е, свободата води към прогрес. И изобщо не е гарантирано, че атеизмът носи повече свобода - напротив, досега двата заявено атеистични режима, съществували в историята - именно Първата френска Република и комунизмът - са пречили всячески на религиозната свобода. Докато държави с официално вероизповедание като Великобритания, Дания или Третото българско царство (или дори Фатимидският халифат и империята Цин) много успешно осигуряват религиозна свобода на гражданите си, включително и такава за атеистите.
-
Не отричам.
-
То си зависи от религията. Сещам се за една много прогресивна атеистична религия (имаше и такава, да), която направо принасяше хора в жертва в т. нар. "трудови лагери", а после обяви сексуалната революция и индивидуализма за "упадъчни", вкарваше нормални хора по психиатриите, където ги превръщаше в нещо като водорасли, режеше коси и биеше печати по крака... Та какво ли няма по света... И религиите ни често са идиотски, и атеизмът ни често е религиозен... Пък иначе има едни много приятни религии като юдаизма, православието, англиканството, шинтоизма, будизма, кришнарството и конфуцианството, които днес със сигурност оставят човека да бъде себе си.
-
Какво да ти кажа - звучи добре. И все пак недостатъчно добре.
-
Аспандиате, таз трактовка е много приятна, ама мен някак не ме убеждава засега. "Епохите", уж обозначавани с леко фантастични цифри може спокойно да са си чиста митология като легендарните царувания на най-древните китайски императори (или като тези на гръцките царе от епохата на героите, или на митичните британски крале). От пожеланието "сто години да живее" до wishful thinking "живя сто години" разликата не е голяма. А бан си бях наложил, ама на, не издържах
-
За сигурност - най-вероятно е сигурен, друг е въпросът дали е прав
-
Не бих нарекъл възможността за сексуален акт преди завършване на гимназия "риск". Сама по себе си тя не е риск, а нещо естествено. Друг е въпросът, че неграмотността на учениците често им носи рискове. Хигиена, контрацептиви, реалистични очаквания, някакво познаване на анатомията, внимание към партньора и най-вече внимателен избор на партньор - тия работи са страшно важни. Колкото до орално-гениталния акт, той е добър начин да се научи нещо повече за противоположния пол, а и за конкретния партньор.
-
На турски "babá" е "татко". Ще се сетите за родопското "бубайко" и дори за италианското "babbo".
-
Скуби, прав си. Ти също, Исав. Изтрих последните плюнки - на Туран ага, на професора и моите собствени. Рецидив на подобно рязко мнение като това на Турана ще си доведе до вдигане на warn level-а, както си му е редът. Всеки от нас тук все пак има сериозни познания в своята област, друг е въпросът как ги прилага и какво ни е възпитанието. Извинявам се за собствената си рязкост, моля, нека всички се държим по-нормално. Ясно е, че никой никого няма да убеди, но можем поне да излагаме гледните си точки по спокоен начин.
-
Карикатурката е много добра. Жалко само, че я няма и Южна Корея - хванала Америка под ръчичка и сочи с обидено изражение към Севера.
-
Извънземни, да. Но тракийски
-
Айдааа, тръгна тя. Понеже в Именника така пишело и той е велик исторически извор... ами че то какви бомбастични работи пише в "Сага за Инглингите" на Снори и в "История на британските крале" на Галфрид - ако на всяко средновековно фентъзи тръгнем да му вярваме, далече ще стигнем. Особено ако предпочитаме легендарни източници пред хроники. Каква ти 165 г., дай направо да си говорим в геологични епохи. После хуманитарите били зле... Аз викам всяка жаба да си знае гьола и ако случайно си инженер или нещо такова - обещавам да не ти давам акъли в твоята специалност
-
Ми значи наистина е шекел. Колко забавно Като библейските сикли и съвременния израелски шекел. Интересно, че на монетата от външния линк божеството наистина прилича на Херакъл - то си го и пише, де, а си и личи по маслинения боздуган. Интересно защо и как са го оприличили тъкмо на Херакъл, който не е известен точно като божество/герой, свързан с градския живот.
-
Сто години да живееш, Туран ага
-
Въпросът е безмислен. Все едно да питаш защо нито един извор не нарича скитите "иранци" или "индоевропейци". Или защо бритите никъде не са наричани "келти".
-
КоУеги, да прощавате, но доста глупология изчетох в тая тема, Тенгри здраве да ви дава Дотук се убедих само, че тая тема трябва да се разисква само в леко фиркано състояние. Инак ираноидните логики (щото не е една) ми убЕгват. Сигур щото съм прост хуманитарист Хайде, иранствайте си на воля. И да имах някакви колебания във ваша посока - успешно ги убихте с противоречия.
-
Майтапех се с "шекела". Не знам как са се наричали картагенските монети. КГ, картагенците и нумидийците са си бели. На монетите им понякога има и богове. Нормално е повечето лица по монетите да са на европеиди. За тая с негъра се разбра, че е римска имитация на картагенски тип с негроидно лице, символизиращо Африка.