glishev

Това беше ясно още отначало. Монетата си е истинска, но това на нея не е Ханибал. А кой или какво е - не знам, друг да каже.

В крайна сметка и Китай трябва да го позволи. Щатите надали биха нагазили грозно в задния двор на китайците без да имат споразумение с тях. А изглежда, че КНДР и Китай са си дружки за момента.

Набрах "Carthaginian coins" в Гугъл Изображения и излязоха доста монети (и някакви анимации, не знам защо ). Някои са точно от типа на дадената от теб - слон (в някои случаи кон, понякога само конска глава, друг път лъв, трети път кон и зад него палма или лъв и зад него палма) от едната страна и човешка глава от другата, невинаги негърска (тогава може да е някой от Баркидите, да кажем), без надписи. Може изображението наистина да е портретно. В такъв случай негърът от твоята картинка може да е някой успешен наемнически пълководец в служба на града (и защо не в частност на подчинение при Ханибал). Има картагенски монети, които имитират гръцки типове - всъщност направо са изработени толкова красиво и детайлно като гръцките. Включително на някои я има Вергинската звезда (ние си знаем, че картагенците са македонци ). А и гръцките монети понякога също нямат детайлен надпис, а само инициал на града, където са сечени. Съществуват и антични галски монети, имитации на гръцки типове, които също са без никакви надписи. Има и други екземпляри на дадената от теб монета, в различно състояние. Една от снимките води към форум, където се обсъждат цените на точно този тип картагенски монети. Линкче тук.

Нормално да е така. Абе има два японски филма, правени като за японци, които си ми харесват. И двата са пак костюмни. Единият е "Харакири" от 1962, другият е "Вътрешният дворец" от 2006 (той, да речем, е все пак по-комерсиален). Страхотни са, нищо че са мудни и протяжни. Интересно, че старата им литература си се чете идеално, без да е неразбираема или скучна. Митовете, етическите трактати, дневниците и спомените на старите им автори са си съвсем прилични като за европейския вкус. Поезията им е малко по-необичайна с тия кратки форми, но пак я четем. Е, театърът им е убийствено скучен след десетата минута, но то не може всичко да е като за нас. Кой знае дали и японците не умират от досада на Софокъл или Шекспир (то и доста тукашни тупани не могат да се концентрират за повече от десет минути в театър). Художниците им са си много добри и се радват на интерес по западните краища на света вече сто и кусур години. А в Япония пък свирят класически композитори като скъсани. Явно все пак имаме нещо общо във вкусовете, нищо че се намираме на противоположни точки на планетата. Така че ми е малко странно какво толкова не му харесват на Куросава "Рашомон" наистина беше перфектен филм. Отлична история и невероятно разказана. "Йоджимбо" си е баш уестърн, ама японски, много е забавен. Обаче "Тронът в кръв" кърти, чисти и извозва, поне за мен. Бездруго си падам по "Макбет", щото пиесата е кратка и кървава в най-добрите традиции на средновековния екшън. А версията на Куросава на това отгоре е с допълнителни детайли на злокобност, от които просто ми иде да завия от кеф. Яко нерви, търчане насам-натам, писъци, тревоги, ужасяващи призраци, които на това отгоре пеят някакви зловещи песни, кръв до лактите, при това за нея повече се говори отколкото да се вижда, щото филмът е черно-бял... филмът е подходящ за пускане на бой-скаути вечер преди лягане, хехе. Иначе да, българо-китайските манджи са най-добрата ресторантска оферта - изобилна, вкусна и евтина. Мечтата на студента.

Възможно е да е истинска. Мисля, че тази емисия е известна от много, много време. А дали конкретната монета на сниката е истинска - това не знам. Но негърската глава по-скоро не е на Ханибал: човекът е бил финикиец, а и околните нумидийски, либийски и мавритански племена се състоят по-скоро от европеиди. Главата по-скоро символизира картагенската власт над Африка или нещо такова.

Темата беше за преражданията, но и правописът си заслужава тема.

Абе май тия филми на Куросава са по-популярни в Европа и Америка отколкото в Япония. Ние тук си ги гледаме с кеф - ако нещо ни се види странно, отдаваме го на далекоизточния дух и продължаваме напред. А за японците, изглежда, повечето филми на Куросава са прекалено поевропейчени.

Е, ако баш по албанската медиевистика ще си мерим самочувствието, значи наистина съвсем сме я закъсали... Колкото до сръбските комшии, и те като нас си имат и мърши, ама си имат и автори. Грифоне, за твоя изненада "Албания" и "Албион" имат общ корен

Мейкбългар, аз отсега съм поклонник на джолизма, ама да видим дали след някоя и друга годинка още ще бъда

"Тия" индивиди, а не "тея". Може би имаш нужда от по-задълбочени впечатления в някоя наука.

Ами що, то наистина си съществува нещо като социология на убежденията. Предимно мъже не вярват в прераждането, да кажем. Предимно етнически българи са православни. Предимно възрастни хора гласуват за БСП и изпитват соц-носталгия. Въпрос на наблюдения.

От мене плюсче, дето се вика. Ерзац-патриотарщината е голям кич.

Некоректний, поне в случая нищо не ти приписвам - наистина смятам да подмятам неконструктивни забележки (тя темата си е само за такива).

Некоректний, ти си по оборването, аз само смятам да чета и да подхвърлям неконструктивни фишеци. Луда дамо, самият ти постинг е най-доброто потвърждение за всяка глупост, която съм написал дотук. With all due respect, разбира се.

Мейкбългар, разбира се, не е прав в тълкуването си на учението на Буда, но пък неправотата му е толкова творческа и добре сглобена, че ще я цитирам пред будисти (уви, и такива има в България). Чисто логически тя не може да се обори, така че ще се забавлявам. Доколкото у нас по будизма обикновено си падат все още неориентирани лица на млада възраст, с крехка физика и в екзистенциална несигурност, кодошът ще е пълен. Социалното значение на прераждането, страданието и гладът, кармата и кастите... изобретателно е, не отричам.

Или може би "Воинът-сянка". Преди десетина години БНТ излъчи "Кагемуша" (а самият филм е от 1980). Винаги съм си падал по самурайски истории, така че тогава се бях курдисал пред телевизора, готов за нещо изключително. Режисьорът е този на "Седемте самураи" - както се сещате, подготвях ce да ахкам възхитено. Още повече, знаех, че филмът е цветен и много красиво заснет. За съжаление беше в някакъв безобразно късен час, така че тогава за свой срам проспах половината. Мина много време и видях, че в тазгодишната "Киномания" отново влиза "Кагемуша". Догледа ми се. През цялото това време съм се сещал за филма, а откак има торент-тракери все съм си казвал, че ей сега ще си го потърся, но така и не го правех. Междувременно почти наизустих "Седемте самураи", а изгледах и "Рашомон", "Тронът в кръв" (или "Замъкът на паяжината" по "Макбет"), "Йоджимбо" ("Телохранителят"), "Ран" ("Размирици" по "Крал Лир"), "Тайната крепост" и изобщо всичко, до което можах да се добера от вечната самурайада на Куросава. Така и не оцених некостюмните му филми; останах си хлапето, което лесно се увлича по филмовия образ на Сенгоку Джидай, периода на гражданските войни в стара Япония. Благото изражение на Такаши Шимура заедно с нервно щръкналите мустаци и дивия поглед на Тоширо Мифуне станаха част от личната ми попкултура. Вярвам, че всеки, който е гледал тези филми, ще ме разбере. Отделно си спомям един случайно мернат филм - "Сен-но Рикю" ("Майсторът на чаената церемония"), който така и не успявам да си намеря в торенти или на диск. И направо се влюбих в "Харакири"/"Сеппуку" - страховитата драма на честта от Масаки Кобаяши. А веднъж случайно попаднах и на "Угецу моногатари" ("Разкази за дъждовната луна"), който също е стар и лачен - взимал е сребърен лъв през 1954, ако не бъркам. Последните три неса на Куросава. Паднах си и по по-новия "Ооку" ("Вътрешният дворец") от 2006, за който, струва ми се, съм писал във форума. Но тук вече увлечението ми по стара Япония, надявам се, излиза и извън малко детинската страст по лакираните доспехи на самураите. За щастие, епохата Хейан, тази на гражданските войни и сетне на Токугавите предлагат далеч повече - много литература, особена философия (Бушидо определено ме влече повече от Дзен) и прекрасно изобразително изкуство. Разбира се, не знам колкото ми се ще да зная, но пък продължава да ми е приятно да се ровя. В Япония преди Мейджи има за всекиго по нещо. С тези натрупвания стигнах до днешната (вече вчерашна) прожекция на "Кагемуша" в "Одеон". Каква прелестна трагедия! Три часа златисто-кърваво великолепие, от което и Софокъл не би се засрамил. Дълбокият глас на Тацуя Накадаи (който изпълнява и ронина Цугумо Ханширо в "Харакири" от 1962) звучи с репликите на станалия нещо като легенда кланов водач Шинген Такеда. В края на ХVІ в. трима даймьо, водачи на кланове, си оспорват върховната власт над Япония: Иеясу Токугава, който в крайна сметка наистина ще стане шогун и ще умиротвори страната, Нобунага Ода и Шинген Такеда, който плаши другите двама с военните си успехи и дързостта си. По време на обсада Шинген е ранен тежко и скоро след това умира, предвещавайки на клана си добро бъдеще, ако наследниците му се ограничават в отбраната на собствените си земи. Служителите му скриват гибелта на господаря и представят на негово място кагемуша или воин-сянка, двойник. Целта им е да сплашват противниците на клана, за да могат да укрепят владенията на Такеда преди вестта за гибелта на Шинген неминуемо да се е разнесла - с последиците си. Воинът-сянка живее в резиденцията на Шинген, привързва се към малкия внук на господаря, от време на време дори взима сам доста умели решения. Но той е крадец, престъпник, спасен от ешафода за нуждите на клана за времето, в което е нужен на каузата на Такеда. Употребен и захвърлен, защото "Сянката не може да съществува без човека". Личната му драма се преплита с краха на династията, сънищата му се преплитат с чувството за обвързаност, което се буди у него по време на краткия му живот в кожата на стария пълководец. Воинът-сянка постепенно приема за свой девиза на покойния Шинген: "Бърз като вятъра, тих като гората, буен като огъня, непоклатим като планина." В крайна сметка какво мотивира "сянката" на Шинген: наивност, лудост или благородство? Може ли един осъден престъпник да има лична чест? Добре ли е човек от простолюдието да се отдаде изцяло на интересите на господарите си? Що е благородство? Възможно ли е един мъртвец да продължи да влияе на съдбите на живите? "Кагемуша" разказва история, стояща някъде по средата между "Принцът и просякът", "Смененият крал" и "Верният Ханс". Вечна история, разбира се. А музиката към филма и невероятните картини в дългите кадри правят цялото зрелище още по-възхитително. Флейтата на обсадените, която господарят Шинген е дошъл да чуе, театралната песен, с която Нобунага иронично отдава почит на своя стар противник (и която напомня песента на призрака от "Тронът в кръв"), както и дългите кадри при поражението в последните минути от филма не се забравят лесно. Има и леко вицов момент с християнството и европейските влияния в облеклото на Нобунага Ода (който не от днес е клишираната фигура на злодея/хитреца в книги и филми). Всъщност Ода, Токугава и Такеда относително често са герои на манги и анимета днес. "Кагемуша" е много лесно откриваем по торенти, както установих. Търсете, гледайте. http://www.youtube.com/watch?v=cLgN5B70bqU

Ако прасетата бяха умни, щяха да си носят пешкир и сапунче в кочината.

Кучета за домашна дружинка. Пилци, патки, пуйки, гъски, зайци, свине, коне, магарета, говеда, овце, кози и риби за консумация.

"Обяснения"

Извинявам се, ама тая е тема е също толкова смислена, колкото оная с преражданията.

Куна, тогава да поправим лафа:... че пак ще бъде млада. Сириус, тя тая тема бездруго само за кодош със стари лафове става. Инак по тия въпроси всеки сам си харесва рейса.

Едно приятелче от църковен хор викаше, че правело поп-музика, щото пее за попа.

Всъщност да се прераждаш наистина не звучи като лоша оферта. По-добре би било от тоталното небитие на атеистите или от потенциалния ад на аврамистите (който, да си призная, и мен ме тревожи). Колко по-добре е да се прераждаш много пъти на тази всъщност доста интересна Земя: веднъж магаре, веднъж лъв, веднъж експерт-счетоводител, веднъж средна американска домакиня, веднъж Чингиз хан. Много пъти откриване на разни хубави работи като свинското, винското - те тия три неща... Звучи привлекателно, наистина. Жалко само, че не е вярно. Пък и не е чак такова страдание, нали? Имам предвид, че ако душата ти е вечна и просто сменя телата, би трябвало да ти е все тая дали ще изкараш един мизерен живот като прокажен сирак в диамантените мини в ЮАР, щом следващият може да ти е като богаташ и късметлия. А третият, да речем, като самодоволен кокер-шпаньол или безсъзнателна амеба. Ако това е страдание - здраве му кажи. Битието при такива обстоятелства заприличва на средностатистически учебен ден: да, примерно се гънеш от ужас в час по химия, защото нищо не знаеш, но само след четиридесет минути ти предстои физическо и ще риташ с момчетата на двора, което си е жив кеф. За самоубийците вероятно можем да кажем, че са избягали от особено неприятен час, за да дръпнат една бърза фаска зад салона. Хубава представа, нали? Доста елементарна, боя се. Наистина жалко, че е незащитима по рационален начин. Има един хубав лаф - че предимно жените вярват в прераждания, защото им се иска пак да са красиви. За нас, сухарите, остават само аврамистките религии или атеизмът (който поне е разумно, макар и според мен погрешно убеждение). Неопаганизмите са също такива детинщини като прераждането.

И това е вярно, да. Дружно понадписваме сметката. Сигурно ще е весело упражнение да се съберат карти от исторически атласи на малки европейски страни и да видим в колко държави едновременно се намира дадена територия. Средните векове позволяват такива съчинителства.

Това е готино тълкувание на будизма. Честно казано, харесва ми повече от самия будизъм