glishev

Алва, между нюейджърски и тийнейджърски разлика правиш ли?

Ха честито! Дай Боже да сме будни.

О, това с "пироманията на Отците" е нюейджърско клише, наистина. А не знам ти как си с апокрифните Евангелия, аз съм чел няколко и трябва да кажа, че от тях разказ не става. Толкова много неща липсват в тях... неизползваеми са.

За Южна Америка не знам, но за Мадагаскар е сигурно. През ХV в. китайски експедиции стигат острова.

Ти не се съмняваш, Некоректний. А аз се съвнявам да са Го цензурирали. Къде да е общата ни мярка? Инак ако е за Рая и вечния живот - ами, не знам за другите, но например аз... вярвам. Ако има нещо, в което не вярвам, то е, че съм единствен Алва, протинворечието между времената, което виждаш, пак се дължи на лични (и то чисто литературни) предпочитания. Дендро, това с отдалечаването от щуротията е много забавно, ще го изтърся някой път във факултета, за да се порадвам на физиономиите на зилотите

Жан дьо Лабрюйер, "Теофрастовите Нрави или Характерите на настоящия век". Някога я четох в издание на "Световна класика", а от няколко седмици си я имам и на френски и чета на час по лъжичка. Сенека, Дайдоджи Юдзан и Лабрюйер са тримата ми любими моралисти.

Асен, сигурно. То в един момент става нещо средно между фамилно име и титла, де. Или може би пак вездесъщото Йоан/Иван, което сигурно ще срещнем под път и над път. Интересно нещо, около създаването на ВБЦ в България и Византия особено популярно е Алексий. Може би това е свързано с някакъв култ към св. Алексий (не знам такъв светец, но може да има) или пък с историческия спомен за Алексий І Комнин. Или и двете. Михаил се среща относително често. Но за по-точен отговор може би трябва да се отворят всички досегашни просопографски опити и просто да се брои. - Алексий Врана, Алексий ІІІ Ангел (Узурпатора), Алексий ІV Ангел (Претендента), Алексий V Дука (Мурзуфлос), Алексий Слав, Алексий Мегалокомнин, дори Алексий Стратигопулос. Влиятелните лица от епохата ок. 1200 г. относително често носят това име, особено ромеите, но ето, че и у нас го има. Може би в определен период дадено име е по-популярно от други. Мода.

Некоректний, цитатът е уж божем ясен, но щом в същия цитат е казано: "Той Го обясни", значи обяснението очевидно вече е факт и е достъпно.

kotev, самата реч на Юго чел ли си? Темата почва да става доста странна. Страхливци, не знам си какво. Форумът се нарича БГ-наука, а не БГ-лаф на едро. Моля (не, не моля, а спазвам една учтива форма), поддържайте някакъв нормален тон на изложенията си. Иначе да, Франция никога не е била етнически еднородна, ислямските емигранти там са сериозен проблем, обществото е в безпътица. Всичко това е вярно. Но не е причина да се пише и говори по махленски. Всяка страна със своите си проблеми. Сега хайде обратно от офф-топика към демографията на България през Средните векове. Темата е за това.

Ще видим. Всъщност, по-скоро се надявам да не видим

Thorn, май да kotev, да не излезе накрая, че Юго всъщност не бил сигурен дали държи реч за българите или за сърбите Niks1na, моля, по-полека го давай. Все пак и ние сме ги поучвали тия нещица. Малко са ти в повечко обобщенията

Станислав Лем, "Астронавти". Приключения и научна фантастика, 1958. Maguelonne Toussaint-Samat, Contes et légendes des Croisades. Fernand Nathan, 1961.

Търсил съм в БАН, но със закъснение. Така че ще почакам, не е страшно. Ако имаш нужда от друга литература - казвай, току-виж я имам. Може и на ЛС, та да не оспамваме темата.

Имахме такава тема. Трудна работа да се изчислява така ан гро. А и това за чумата не е изяснен фактор. Според мен е имала по-малко влияние на Балканите, но и за това си имаме тема.

Ха мерси

Засега Щатите са доста млада нация (да, нация са). Кризи са нормални, дето се вика - криза на растежа. Някой ден след много време съдбата им може да тръгне на зле, но дотогава има да изтече много вода.

Сигурно, всъщност.

Скуби, босненските патарени не са православни. Тяхната църква е т. нар. Ecclesia Bossensis, която нито е православна, нито е католическа. Пък и в унгарските армии тук-там се срещат православни. Рутени, власи, по някой сърбин, може би и българин. Маджарите имат папската подкрепа за войни срещу българите едва след 1235, когато е скъсана унията между България и Светия престол. Унгарският крал, спрян от българите на връщане от кръстоносен поход е Андраш ІІ в 1218 г. Между другото, някой има ли книгата "Българо-унгарски отношения през Средновековието" на Христо Димитров? Преди години я изтървах, не си я купих, сега нямам откъде да я прочета (не ми се ходи по библиотеки). Интересува ме струва ли нещо като съдържание, дали може да се сканира за общо ползване и прочие. В замяна и аз предлагам книга за сканиране, разбира се.

И като помислиш - никой от нас тук не е расяга, но ако трябва и това ще станем. Защото каквото и да си говорим за уважение към чуждите ценности, не можем и не бива да спираме да тачим на първо място собствените си. Изнасилването е може би по-отвратително и от убийство за мен.

Обичам тези обобщения и от двете страни на ирано-тюркския вал. Изключително неверни са.

Спомням си и нелошия сериал "Карл Велики". Пак европейска копродукция. Сериозна работа си беше.

Наистина, първата битка между маджарите и османците не е ли тъкмо Никополската от 1396? Някакви по-ранни сблъсъци може и да има, но вероятно са случайни и по-скоро незначителни. А Никополското сражение е едновременно проява на старите унгарски кръстоносни претенции (пресечени в 1202 и проявени около 1218) и нещо като война за българското наследство. И за балканското, в по-общ план. Или направо за долнодунавското. Фроасар също става за източник на информация там, където говори за маршал Бусико.

Добро утро и добре дошъл във форума Ще преместя темата в раздела за кино. Горещо препоръчвам "Братът на воина" (или "на войника"), френски филм от, ако не се лъжа, 2005 или 2006 г. На френски е Le frère du guerrier. Мисля, че го има по торенти, така че потърси си го. Филмът не е лош, съвсем битова история без големи баталии. Разбира се, на места драматичната необходимост може би измества достоверността, но като цяло филмът е много приятен тъкмо за любители на автентичността. А и сюжетът е трогателен, разбира се. Инак като документалистика препоръчвам един неигрален филм: английския Domesday или "Книга на Страшния съд" на БиБиСи. Също съвсем нов. По мой вкус беше чудесен. Нелош експеримент, макар и не докрай автентичен (но наистина впечатляващ), беше и "1066" или 1066: the Battle for Middle-earth. Много си ми харесва полският "Старинно предание"/Stara baśn с Михал Жебровски, Бохдан Ступка и Даниел Олбрихски. Няма нужда да споменавам "С огън и меч" и "Тарас Булба" с отчасти същия екип, защото просто не са средновековни сюжети (пък и в тях има идеализации), но и те не са за изхвърляне. Отделно от това си остава старият "Потоп" от 1974, който изобщо е един от най-добрите исторически филми, правени някога. И, разбира се, не мога да подмина копродукцията "Барбароса"/Barbarossa. Още си търся филма The Viking Sagas, но както чувам - той също не е някаква изцепка, пълна с анахронизми. Това са все нови европейски филми по средновековни сюжети и си струват гледането. Тук-таме имат по някоя слабост, разбира се, но пък са по-внимателни към детайла от всичко, което иначе предлага пазарът. Да не говорим, че най-важното за един филм е да бъде вълнуващ, а достоверността е по принцип от по-малко значение. Е, не трябва и да е жестока бутафория, която се навира в очите, естествено.

Клишета, клишета...

Спете спокойно, има си