-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Я, Дендро, сениоратно наследяване ли допускаш?
-
Това с "причината за Бог" е дефектен ход на мисълта. Последната причина, самата тя непричинена, ще е именно онова, което смятаме за Бог. Алва, това с белезите не е зле казано.
-
Да бе, то и суровата риба е вид храна, ама ние си предпочитаме хляб със сирене. Един вид - по-ядивно е.
-
Гърците нямат проблем по тоя въпрос - те искат Цариград да влезе в Европейския съюз преди останалата част от Турция. Или вместо останалата част
-
Мда, само дето Гаунило е спаринг-партньор на Анселм и накрая му целува ръка. Тома е по-скоро продължител на Анселм с други средства, Кант пак стига до почти Анселмовото "нравственият закон вътре в мен", а без Лок мога спокойно да мина
-
Срамота, че в 1261 Константин Асен се е разсейвал. Можеше осемстотинте души да са негови хора Интересно, какви ли са били почестите за Алексий Стратигопул? Все пак ромейска слава, човекът, възвърнал столицата на империята... Но не прекалявай в доверието си към Вилардуен, този маршал на всяка страна, в която е стъпил. Той е добър военен, ловък политик и отличен разказвач, но и задачата пред него е ясна: да намери обяснение за случилото се. Може би дори оправдание. Все пак целта на похода не просто е била друга, а е била свещена. Вместо нея - превземане на католическия Задар, разотиване на по-възмутените рицари, разваляне на отношенията с иначе кръстоносно настроения маджарски крал Имре, "никога толкова голяма плячка не е била взимана", partitio imperii, дрязги около трона, раздаване на титли, война с униата крал Йоанис, а на това отгоре са замесени прагматичният Дандоло и амбициозният Бонифаций... А разказите на Клари и Хониат също заслужават внимание. Четвъртият кръстоносен поход е такава тема за сатира дори след осем века, че просто се чудя как някой още не я е написал.
-
Е, не бил всемогъщ заради камъка на Айнщайн Вече обясних защо това е софизъм, привиден парадокс. Наистина, повтаряме се, досадно е. Това за логическите абсурди се поправя с четене на сау Анселму, което пожелавам всекиму. Колкото до ума, ами че чий да е, ако не човешкия? Това с мравката и слона е просто фигура на речта, дори не си струва да се мисли по него. Иначе вероятно мравките и слоновете вече щяха да са го обмислили в трактати Впрочем, това ме подсеща за един интересен проблем. Човекът е разумна смъртна твар. Неразумни са останалите смъртни твари. Казано е обаче: "Рече безумец в сърце си: няма Бог". Безумецът все още човек ли е? Това на майтап, де, не се обиждайте.
-
Не казвам изцяло, но все пак по-успешно отколкото в Константинопол.
-
Разбира се, че не е логически абсурд, доколкото става дума именно за Бог, Който по определение следва да е всемогъщ.
-
Че какво друго да е освен Най-голямото мислимо на Анселм? И как да наречем Най-голямото мислимо? Което е и извън времето, и свръх_естествено, и свръхсъществуващо, и свръразумно, и трансцендентно, и пр., и пр.? Ами то е ясно как. Бог е извън времето, както знаеш. От това по-добра кандидатура за първопричина и за трансцендентност едновременно - здраве му кажи.
-
Засега с това разполагаме, иначе сте прави. Благодаря за препоръката, преместих я.
-
Тези неща, които говорите за първопричината и за материята биха разсмели всеки достоен цистерцианец или доминиканец, а за йезуитите да не говоря С какво пречи трансцендентността на това именно Бог да е причина за всичко? Ай-ай, не бива да приписваме Богу ограничеността на собствените си представи - поне с това мога да се съглася
-
Алексий ІV може би е решил, че има шанс да надлъже Дандоло, но всъщност е в положението, в което ще изпадне и Монтесума в ръцете на Кортес. А Дандоло изобщо не е дошъл чак до Константинопол, за да се задоволи с известна сума пари, малка военна помощ за нерентабилна религиозна кауза и разваляне на търговските си връзки с Египет. Всъщност смятам, че и без кръстоносците Венеция би се опитала да откъсне каквото може от Византия (която така и така е тръгнала да се разпада още от смъртта на Андроник Комнин). Но походът идва дюшеш за Републиката. Дори споровете между Монферато и Венеция временно са забравени - маркизът също има стари интереси във Византия по роднинска линия. Може да се каже, че от всички кръстоносни водачи, Бонифаций е в най-голяма степен приемлив за ромеите. Разбира се, той пък е прекалено влиятелен за венецианските интереси и Дандоло налага абсолютно неизвестния в този регион граф Бодуен за император. Това за несливането между местния и завоевателския елит също е вярно. В Кандия и Кипър, а особено на Корфу нещата са по-други и там западните владения наистина се запазват по-дълго.
-
"Изтикването" на Бог е само привидно, защото ако Той е непричинената първопричина, всяко обяснение на конкретен природен факт всъщност е обяснение на конкретна проява на Божията воля. За трети път - God of Gaps/Deus in lacunas е конструкт на хора, които нямат нищо общо с теологията. Появата на този конструкт е предвидена и осмяна още в ХІІІ в. и не е пораждала никаква тревога у теолозите.
-
Това с човешкия ресурс е болест на всички държави от латинския Ориент. Константинополската империя не е изключение. Вярно е и това с гърците на служба при западняците, има такива, но явно не вършат работата нито като брой, нито като воински и управленски качества, нито като мотивация, нито като лоялност. Вярно е и това за динамизма на силите. В кръстоносните държави на изток най-ясно си личи тенденцията за намаляване и професионализиране на средновековните военни сили. С появата на каталонската компания алмугавари и основаването на Атинското дукство процесът стига някаква завършеност. Любопитно е, че някакъв брой "благородни мародери" (много подходящ израз) идват в Константинопол от Светите земи. Лиенар дьо Елем, споменат от Валансиен, е такъв. Вероятно дори след Одринската битка Константинопол е изглеждал по-сигурен отколкото свиващите се владения на загиващото Йерусалимско кралство и останалите владения по сиро-палестинския бряг. Разбира се, за кратко. След смъртта на император Анри единствените що-годе привлекателни места за служба в латинския Ориент остават Кипър, Родос и венецианските владения. Атина и латинска Морея също се оказват прекалено нестабилни. От всички кръстоносни държави най-трайни остават Кипърското кралство, Родос на хоспиталиерите и - най-вече - владенията на Венеция, части от които се запазват най-дълго. Донякъде компаниите алмугавари и други наемници, венецианските, генуезки, кипърски и родоски флотилии от по два-три кораба предшестват начина на воюване, придвижване и отношения с местните сили на по-късните конкистадори в Мексико и Перу.
-
Поправяй ме в португалския, за съжаление не го ползвам Очевидно Бог не е природните закони, по-горе вече говорих защо Това е все едно да кажем, че "комедия" и "комедиограф" са синоними. Започваме да се повтаряме.
-
Сау Агущиньо, сау Жоау де Дамаску, сау Анселму и сау Тома де Акина са си свършили добре работата, а сега хора, които имат възможността да ги прочетат на родния си език, необяснимо защо повтарят неща, изяснени и оставени настрана два-три постинга (и няколко века) по-назад. За "Деу дас лакунас", демек "Год ъв Гапс" вече споменахме; за това, че природата е едно, а Бог - нещо друго - също. Колкото до небръснатите сау-вци, изглежда, че те са имали по-ясна и по-дистинктивна мисъл от нашите по-нови авторитети, които, както изглежда, не са обърнали внимание на всички уточнения, правени от сау-вците и им приписват неща, които онези въобще не са твърдяли. Като чета физици, които се опитват да си обяснят теологията без да са я чели (и философи, които се опитват да си обяснят мнението на физиците за теологията), се сещам за стария израз с обущаря и обувките... Дендро, продължавам да недоумявам противоречието, което сякаш намираш между свобода и воля. Мисля, че и Платон не би го проумял. Колкото до свободна и несвободна воля, това е все едно да търсиш дефиниция на боб с наденица - банално е.
-
Мне, Алва, за всеки що-годе чел човек е ясно, че Бог и природа не са едно и също. Време няма там, където няма материя, а нито време, нито материя има там, където Бог не ги е създал И, не, не твърдя, че Библията и теологията ще ми изяснят понятия от физиката (това би го твърдял някой фанатизиран протестант или католик от ХVІ в.). Твърдя съвсем други неща, но май и ти ме губиш по завоите. Колкото до представите, те са на авторитети. Ти имаш свои авторитети, на чиито представи робуваш. Защо аз да нямам своите? Дендро, откровено не разбирам противоречието между воля и свобода. Свикнал съм с традиционното им смесване - "свободна воля". Впрочем, не се казва "под дефолт", а "по дифолт", или най-добре - "по определение", "по начало".
-
Сега, да речем, ти пък смесваш някои понятия. "Свръхестествен" не означава "противоестествен", както и "свръхразумен" не означава "неразумен", нито пък "свръхбитие" означава "небитие" Напротив, свръхестественото е по-естествено от естественото, ако мога да се изразя така тромаво. Но за онова, което е просто естествено, свръхестественото е по-трудно познаваемо. Впрочем, нещо подобно, но по-елегантно е казал някога св. Йоан Дамаскин: "Бог е проста субстанция, несложна, несъставна". Колкото до природните закони, те не са вечни, защото в далечното минало отпреди Големия взрив сегашната им проява е била невъзможна и не са неизменни, защото в далечното бъдеще след гравитационната гибел на Вселената тази проява отново няма да бъде възможна. Да не говорим за онези места, където познатите ни природни закони изменят действието си - ако не се лъжа, астрофизиката говори за така наречените сингуларности, по-популярни като "черни дупки". Очевидно, говорейки за вечност и неизменност, не можем да я приписваме на природата, което всеки физик би признал. Опитите било на физици, било на психолози, било дори на философи да приравнят говоренето за Бога с говорене за нещо друго, вече познато, са всъщност подмяна на темата. "God of Gaps" всъщност е представата на невярващите за вярата, а не представата на самите вярващи. А за волята говорехме по-горе, Алва, ти просто се сети за друго, което сега коментирам. Дендро, да, струва ми се, у Бог има свобода (ако у Него я няма, значи никъде я няма). Впрочем, двете хиляди години теология стоят и зад Рицаря, а и той ги е усвоил по-добре от мен.
-
А всъщност каква част от турското общество иска страната да влезе в Съюза?
-
Рицарю, наистина, ако Алвата беше "папищаш", вероятно нямаше да е на чак толкова странни за религията позиции Пък и "папищаш" е кофти дума, не я препоръчвам. А и тези стари аргументации, които аз привеждам, а Алва отхвърля, са главно "папищашки" по произход. Алвасарейру, моля, повтори бавно и на български, защото май те губя по завоите. Не смятам старите аргументации за оборени. А и ти много добре знаеш как бива определяна Божията воля - като творяща сама по себе си. Освен това може би я смесваш с понятието "допущение", което е точно отговорът на софизма на Айнщайн. Впрочем, Айнщайн очевидно не е знаел за "допущение"-то.
-
Рицарю, това добре го каза, давай в тоя дух
-
Господа, дайте едно експертно мнение да местя ли темата в "паранауки"
-
Пресиан, също като Ги дьо Люзинян и д'Артанян, е арменец.