glishev

За държавата имаме само непряк опит. Срещаме неща като данъци, полицаи, съд, парламент, но някое от тях е ли държавата? Ще кажем - държавата е всичко това заедно. Добре. Бог също може да бъде назован и дори има Негови "дефиниции" (разбира се, неточна дума). И срещаме неща като вяра, природа, любов, Църква, но някое от тях е ли Бог? Ще кажем - Бог е всичко това заедно (и много повече). Същото е, както виждаш. Непряк опит, абстрактно понятие.

Тоест и държавата като такава, да речем, не съществува? Или свободата? Или пролетта? Или СУ? Защото ние точно за тези неща също нямаме пряко възприятие, а възприемаме ефектите им.

Това за Божо е вярно. Впрочем, той и днес изтърси невероятни глупости на откриването на експозицията от Провадия в НАИМ.

Алва, Алва, наистина си си оперирал конверсативната жлеза освен хуморната. Че Бог съществува наистина следва от логиката, което е доказвано успешно векове преди нас. Дали и че е всемогъщ е добре разгледано именно в тези аргументации. А че пътищата Му са неведоми и особено неведоми в частност за атеисти (което, впрочем е логично, като помисли човек - не можем да опознаваме нещо, чието съществуване отричаме) е съвършено друг въпрос. И че големият съвременен ум поне в случая е родил не най-добрата си мисъл под формата на ефектен, но привиден парадокс е очевидно. Споменах това за последователите на бушидо, защото за тях нещата са стояли просто - камъкът или бива вдигнат, или не. И в двата случая такава е волята на (не)вдигащия. Дали ще гледаме на това като на бръснача на Окам, като на разсичането на Гордиев възел или като на сабята на Цунетомо, на практика няма значение. То е просто отричането на един явен софизъм. Освен това и старите автори, доказвали съществуването Му не са твърдели, че всички факти за това съществуване са еднакво познаваеми. Така че логиката понякога е приложима, а друг път - не. когато я приложих за отхвърлянето на софизма, любителите му припищяват. Когато се опитвам да обърна собстевното им неудобство във възможност да излязат от тази ситуация - пак припищяват. Не знам какво да правя със софисти, наистина...

"Неведоми са пътищата Божии"

Край, отивам да се присъединя към антирелативистите и да "заглявушвам айнщайнистчета" (по думите на един изтъкнат форумен герой) в темите по физика Алва, не ти ли е хрумвало, че дори един велик човек може да каже нещо недотам велико? За мен парадоксът на Айнщайн е просто една ефектна фраза, майтап, ако щеш. По-горе съм обяснил защо. Впрочем, всеки стар възпитаник на бушидо би разбрал подобна аргументация

Това е обидно като смисъл. Не ползвам "евтини" трикове, благодаря. И очевидно не виждам пречка в това да съм образован и вярващ. Ако някой не схваща, че парадоксът на Айнщайн е привиден, това засяга съответния човек.

Горо, конкретно историйката с "пръчките" е поне от ХІІІ в., когато подобен мотив е засвидетелстван у монголите. А изглежда има и по-ранни споменавания, така че да прощаваш. Ако пък не знаеш какво представлява понятието "мотив", моля, иди питай някой филолог. За това дали монголите са тюрки, представи си, дори аз съм чувал. Така че може би не аз съм този, който трябва да ходи да си чете изворите. Колкото до това дали съм невежа, мисля, че е най-добре да се избягват подобни лафове. До нищо не водят, а издават лошо възпитание, да не кажа друго. Тъй че най-добре избягвай заяждането. Май тук двама-трима души са решили, че могат да раздават квалификации. Е, не могат. Качо и Горо, препоръчвам ви да не се заяждате. Тезата ви е несигурна, но далеч по-лошото е, че я защитавате зле. Не ми се иска да крия мнения и да слагам ключове по теми. Спестете ми това, моля. Има разлика между несъгласие и грубиянщина. Хайде със здраве и си иранствайте на воля.

Ъхъ, само мотивчето с наследниците, съветвани да не се делят е същото

Е, това вече е някаква литературна концепция. Но не може да бъде религиозна.

Руски фен за "Антонина" Амин, амин!

Caesar си има отдавнашна латинска етимология, без много общо с shehir. За плюсчетата и аз съм съгласен, можем и без тях.

Ъхъ, само дето ако аз шмекерувам, това е човешко, твърде човешко. А ако Бог шмекерува, това просто не е шмекеруване. Някой горе споменава да преодолееш себе си. Ами да, единственото, което може да преодолее Бога е пак Бог. Ерго, само Той преодолява Себе Си. Софизъм е всичко друго по темата.

Браво на г-жа Меркел. По-добре късичко отколкото прекалено късно.

Рицарю... твоите лафове са просто една каша.

Успех с паричното пресмятане, ще си е трудна задачка Иначе да, превземанията са две. А това с разпродадения флот не ме учудва. Поучително е, някак си.

Изобщо - лятна буря на фона на историята. Идват, не спояват успешно държавата си, изпокарват се и със съседите си, постепенно военната им мощ запада... а франките и българите само това чакат.

Да не можеш неможенето всъщност не е липса на всемогъщество Пък и очевидно Бог Се самоограничава в действията Си, което, разбира се, е повече от това да не можеше нещо. Сиреч Бог може просто да вдигне или да не вдигне камъка. Което е единствено от значение. Ако нещо Му пречи да извърши нещо, това е само собствената Му воля и/или допущение. Следователно наглед чудесният парадокс не е чак толкова чудесен.

Можем да си го представим. В 1202 французите се налагат над Монфератския маркиз и над Дандоло, може би сменят изходното пристанище, не губят папската подкрепа и заедно се отправят през, да речем, Анкона, към Египет. Там, разбира се, изяждат боя и оцелелите се добират както могат до Триполи, Антиохия, Акра и Кипър, с което, да речем, малко облекчават положението на местните франки и се включват в гарнизоните на крепостите. Това - докъм 1204. Междувременно българите продължават да воюват успешно с Византия. Пада Варна, после Калоян обсажда и Солун. За нуждите на алтернативката може да го оставим жив, та да го превземе, но да не прекаляваме. Царят загива преди да превземе града, както си е и в истинската история. Борил след няколко години разбира се се обръща срещу Византия. Там междувременно тече унищожителна гражданска война между Алексий ІІІ Ангел и Алексий V Мурзуфлос. Алексий ІV Претендента така и не се е появил; гние си в двора на германските крале, както баща му Исак - в цариградските зандани. Теодор Ласкарис начело на малката си акритска партия се опитва да измъкне нещо за себе си в хаоса, а Алексий ІІІ по неволя се съюзява с българите, за да си върне Константинопол. В Пелопонес и Епир местните властници Леон Сгурос и Михаил Ангел Комнин се сдобиват на практика с независимост. Давид и Алексий Комнини, разбира се, заминават за Трапезунд. В резултат към 1218 Алексий ІІІ се държи в Солун като Сгурос и Михаил Комнин са му нещо като васали. Алексий V е убит в Тракия, а Константинопол е в ръцете на Ласкарис, който оставя Давид да управлява Трапезунд като деспот. Борил е получил Пловдив и други тракийски градове, което го прави популярен и пречи на Йоан Асен ІІ да се върне в България. В резултат към 1241 България е не чак толкова голяма, но по-сплотена. Борил завещава престола на свой наследник. В 1235 българският цар е изменил на съюза си със Солун на Алексий ІІІ и е минал на страната на Константинопол. Това му е позволило да скъса унията (да се скара с маджарите и да си върне Белград) и да възстанови патриаршията. сетне Ласкарис и Борил заедно са опердашили Алексий ІІІ и в резултат Македония е в български ръце. Солунската империя на Ангелите пада към средата на века и Византия формално отново се обединява, но е по-слаба от всякога. Венецианците все пак са превзели Крит, владетелите в Гърция не са латински, но са независими, Трапезунд отново е отцепен. Ласкаридите/Дука Ватаци държат Проливите и Солун, а България отново е пометена от татарското нашествие. Избягнато е само разграбването на Константинопол, съсипването на Тракия и отслабването на акритската граница на изток, което може би ще помогне на Византия в ХІV в. Династията на Борил се бори срещу разпадането на България след татарското нахлуване и болярската анархия. Сърбия бавно се превръща в силата, която познаваме.

Прав си, прав си - все се надяваме да е за добро... а дано. Ама надали.

Авитохол, давай каквото знаеш по въпроса, някой друг ще се включи и ето - може да се получи малък форумен лаф за Алцек, Алциок и франките. Ако излезем в нов офф-топик, ще отворим пак отделна тема и така.

Нашият форумен любопитник Щърбов се сети за отношенията на франките и българите. Ами добре - дайте да ги разчепкаме и тях. И така, имаме кървавата история с Алцек, после Крум и участието в разпределянето на аварското наследство, Омуртаг и славянските вълнения, Борис с Великоморавия и баварското духовенство, коментарите на Лиутпранд за българските пратеници в константинопол, Кведлинбургското сведение...

Е, идеята е, че народът в най-ранния известен период от съществуването си говори езика на групата, към която принадлежи и етнически. Така че като кажем "ираноезичен народ" за най-ранния период, очакваме да имаме и народ с иранска материална култура, с институции, типични за другите ираноезични и те така. Същото важи и за "тюркоезичен", разбира се. Ние всъщност затова и трудно се разбираме помежду си - сведенията са малко разнопосочни. Важното е да решим кои са по-определящи. И тук се почва тегленето на чергата - според специалността на пишещия

Ми малко са си на границата на достъпа едни на други. При Омуртаг май има малко хър-мър, но после - пак относително добросъседски отношения. Но пусни го в отделна тема да не спамим тук върху Спандьовите авари. Нещо "българо-франкски отношения" примерно

Е, да, корабите са факторът за падането на Града. Интересно как пък ромеите не са извадили насреща също някакъв флот и то - преди влизането на кръстоносците в Мраморно море. Стотина години преди тия събития, не помня кой пишеше, че флотът бил "славата на Романия". Ама - на, нещата се изменят. Иначе, бунтове не са липсвали, но е имало и страх. Това много добре си личи при разказа на Валансиен за зимния преход на император Анри от Цариград към Солун и пресичането на р. Марица (1208 г., преди Коледа).