glishev

Чудесно казано

Дори след тази редакция, боя се, текстът ти си остава предизвикателство към здравия разум. Без правопис, без оформление, без неутрален тон, без умение да изложиш мисълта си и без яснота в термините никой нормален читател никога няма да те приеме на сериозно, да те разбере или дори да те прочете докрай. От името на целия Кръг Глишев, ти пожелавам усвояване на елементарен усет към писмената реч. Колкото до световното значение на древната тракийска култура, това е един въпрос (и то такъв без отговор), а отношението й към българите е вече нещо съвсем друго. Ама за автохтонистите А винаги е равно на Х и всяко нещо означава всички неща, тоест - едно голямо... нищо. Между другото, дължиш ми пет лева за редакцията. П. П. Държа да подчертая, че Историк ти е спестил страшен срам като е редактирал направо в постинга ти. Аз бях оставил оригиналната версия на текста ти, редактирайки само в цитата тук. Впрочем, това е за темата що е модератор. Модераторът не е редактор. Ако екипът ще трябва да се занимава и с правописа на юзърите, то по-добре направо да направим достъпа до форума платен.

Амин, чадо. Имам само процедурното возражение да махнеш несмисленото "  ", да разделиш постинга на абзаци с празни редове, за да се чете, да оправиш правописа и изобщо да го редактираш, за да го прочете някой. А Глишев не е кръг, ами триъгълник. Тъпоъгълен.

Вярно е, че Божието съществуване може да се допусне чисто работно. Това и прави добронамереният атеист, когато спори. След което идва ред на аргументацията. Е, аз досега не съм измислил нищо по-добро от Тома и Анселм (и не вярвам да измисля), а не смятам възраженията срещу тях за убедителни - по-скоро ги имам за резултат от неразбиране на двамата автори. Също така не смятам, че физиката или която и да е друга съвременна научна дисциплина успява да възрази по същество на Тома и Анселм. Което приключва въпроса за съществуването задоволително за убежденията ми. Любопитен съм само за някой нов евентуален коментар върху двамата, но се съмнявам да чуя такъв. По въпроса какво е "обективно доказателство" няма какво да се спори. Може би трябва да се намерят двама юристи, единият религиозен,а другият - не и да бъдат изправени един срещу друг, за да чепкат толкова безплодна тема. Като дори юристът-атеист би се съгласил зад сцената, че абстрактни факти съществуват, а могат да се доказват само умозрително, което не намалява тяхната реалност. QED. Уви, от мен повече не може да се изстиска. Постната ми религиозна глава е затънала здраво в средновековно мракобесие. Всъщност далеч повече от атеистите ме притеснява собствената ми склонност да се доверявам на католически авторитети. Разбира се, успокоявам се с мисълта, че което е добро, е православно по същността си Чудя се дали мога да си намеря на някакъв човешки език възраженията на Калист Ангеликуд срещу Тома. Впрочем, Capella Romana изпълняват много любопитен православен тропар в чест на Аквинския учител, вероятно съставен някъде по времето на Флорентинската уния. Християнството е лабиринт... Eто нещо не по-малко лабиринтозно за отпускане на ума след споровете. Примирявам се с мисълта, че прозелитизмът не е стихията ми.

Не, айде да не почваме пак за останалата част на континента, че темата е дълга. За ПБЦ. Селища с население, което не се издържа само от земеделие и скотовъдство, а и със занаяти и може би търговия, евентуално с рударство, с някакви аминистративни и военни функции - това е някакъв минимум, за да можем да говорим за град. Такъв, който да не е наследен от Античността и от Византия, а да е изцяло основан от българите? Ето това би било интересно. Вероятно има такива.

Точно така - едното не пречи на другото

А така, нововъзникнали селища в ПБЦ, това е интересна тема. Е, тук има хора, които знаят по-добре от мен, така че ще чета с интерес.

Ретракизация? За първи път чувам. Я отвори отделна тема за това. Както виждам, тук темата е за ирландския мит.

Г-н Тамарин, изобщо ли не допускате съществуването на етнос българи, заради който да се е появила политонимната употреба на името?

Бе аз като чета Тонката, не мисля, че намирам солипсизъм. Да кажеш, че обективната реалност се отразява неминуемо вума, не те прави солипсист. Дендро, ти също си убеден в съществуването на неща, които не можеш да изпиташ сетивно, пък и се повтаряш с въпроси, които вече си задавал и на които отговор е даван неведнъж.

Абе, не дай Боже да ни се налага да убиваме - и на никого да не се налага да убива нас, разбира се. А ако въпреки всичко се наложи да удряме или да се пазим - то поне да се справим.

Доброто преподаване насърчава креативност. Говорил съм напълно критични неща за д-р Вачкова, моя някогашна учителка по история, но като педагог тя беше и е безпогрешна. Караше ни и да четем, и да си размърдваме малките сиви клетчици, и да внимаваме на какво да вярваме. Всъщност ни научи как да се учим.

Говедай хан

Лампсак май не е в Пелопонес... останалото няма и да го коментирам.

Разбира се. Форумите са малко ограничаващи възможностите за разточително глаголстване А най-неподходящата среда е Скайп.

Заслужават си оригиналите - в преразказите на Лехнер харесвам най-вече илюстрациите на българските издания :D От старинните сюжети "Одисея" ми е най на сърце. За съжаление на български няма превод на нито един оригинален източник за Парцифал/Персевал/Пърсивал. Имам целия "Perceval ou le Roman du Graal" на Кретиен дьо Троа в двойно издание на средно- и новофренски и откъси от "Parzival" на Волфрам фон Ешенбах на руски (немски, за съжаление, не ползвам - а трябва). За Артур има доста преведени оригинали у нас, а "Илиада", "Одисея" и "Песен за Нибелунгите" също се намират. Две неща са ме дразнили много в читателските ми премеждия: "Артуровият епос в 50 страници" (презирам подобни преразкази за малоумници, защото това не са адаптации, а осакатявания) и отказът на колега-историк да вдене, че има разлика между поемата "Песен за Нибелунгите" и цикъла опери "Пръстенът на Нибелунгите". От адаптациите у нас най-много харесвам тези на Роджър Ланслин Грийн и Стайнбек по Артуриадата, както и на Ран Босилек по "Одисея".

Поправи ме, ако греша, но за теб има две субстанциални начала, а същевременно Бог е рожба на човешки ум. Това ми се вижда противоречиво. Бъркам ли?

Не го и намеквам. Атеистки, неопаганистки, агностички - жените с такива убеждения най-често са по-самостоятелни и имат характер. Християнка с характер може да бъде само някоя дама на солидна възраст и с много внучета за отглеждане.

Впрочем, заглавието "Гаргойл" е много дървено. Би трябвало да бъде "Готическото чудовище", "Каменният звяр", "Водоливникът" или нещо подобно. Защото "gargoyle" си е английската заемка от френското "gargouille", названието на каменните чудовища по катедралите.

Тонка, "усия" и "ипостас" не са синоними. Некоректний, не съм искал да прозвуча тежко, не ми се връзвай толкова Все пак ми се струва, че при теб не от незнание, а от противоречиви знания се е стигнало до несигурност в мненията. Колкото до аргументацията - в случая може да ни отнеме дни и месеци, а никой не ни плаща за това...

Тонка, "субстанция" се ползва и за Бога, я прегледай набързо латинския вариант на Веруюто Всъщност се е получила една грешка в превода - "субстанция" е дословна калка на "ипостас", ама католиците я използват вместо "усия" и е останала тази употреба на думата Дендро, аз по-скоро твърдя, че всичко е реално дотолкова, доколкото Бог иска да е такова

Абе не знам, явно Бегбеде и аз не сме един за друг. Пелевин си го чета откак почна да излиза у нас, така че на отворена врата хлопаш Но предпочитам първите му неща. "ДПП(nn)", "Шлемът на Ужаса" и "Върколашките метаморфози" ме оставиха напълно безразличен. На мен ми дай "Принцът на ДПК", "Затворника и Шестопръстия" и "Чапаев и Пустота". Памук също е от самонабедилите се за писатели. Мирише малко на котешката урина по истанбулските улици. Много сладкодумен, но нищо мащабно. Повреден съм. След "Панаир на суетата" (който смятам за най-добрия роман, писан някога) мога спокойно да харесвам само костюмни биткаджийски истории, малко фантастика, малко фентъзи и дебели английски класики (без Дикенс и Харди, скучни са). Всеки опит за задълбоченост ме дразни неимоверно като напълно излишен и предназначен за трепетни жертви на чиклит. Всъщност на един джентълмен му трябва комат хляб, чиста яка, глътка уиски и томче Шекспир. Всичко друго е от Лукаваго Или в детството "Питър Пан", "Мечо Пух", "Историята на Дългия Джон Силвър" и "Сто и един далматинци", в юношество "Властелинът на Пръстените" и "Лорна Дун", а после вече всичко на Такъри, Оруел, стария Бил Шекспир, Чосър, Марлоу (обожавам "Тамерлан Велики", това е най-бомбастичният английски на света), лириката на Джон Дън, Уилям Оудън, Киплинг, разбира се, Робърт Грейвз и за лигавня - Пратчет. Нищо друго не е нужно, ако човек чете английски автори. Разбира се, падам си по разни древности като "Беоулф", "Смъртта на Артур" и "Одисеята", но те се подразбират.

Не помня кой беше казал, че в споровете между физичи и теолози се изказват хора, които или не разбират от богословие, или не разбират от физика. Всъщност теологията е имала на разположение хиляда и шестстотин години да репетира за появата на днешните физици, така че просто се хващайте да четете стари автори, а не ги приемайте за служебно оборени. А има и един лаф, че като се изкачат най-сетне на върха на планината, физиците заварват там теолозите, седнали отдавна на пикник.

Албрехт Дюрер за мен.

Бегбеде е силно прехвален. Всъщност авторът трябва да е добре поумрял, за да ми хареса, с няколко изключения като Артуро Перес-Реверте ("Хусарят", "Учителят по фехтовка", "Капитан Алатристе", "Деветата порта"), първите три романа на Еко (да бе, най-много харесвам "Махалото", щото е гавраджийска с конспираторите) и Бърнард Корнуел ("Шарп", "Сказание за Артур"). "Парфюмът" е хубав, да. Не знам дали Зюскинд е жив. И на Милен Русков "Джобна енциклопедия" и "Захвърлен в природата" ме кефят доста. И, да, няколко неща на Стайнбек си обичам. Всичко друго, което чета, е от автори на поне сто години. А най-добре на по няколкостотин.