glishev

Ей, арменците ни го набиха четвъртит. Таман бях почнал да приемам иранската теза, ама сега се върнах на крайно тюркофилски позиции, мамицата им хайастанска.

Принципно правилно казано от Хокинг, но това важи и в обратната посока: самите ние сме високотехнологични колонисти, тъй че ще видим кой - кого

За лаик като мен - безумно интересно. Мога само да изкоментирам с една тъжна прогноза: че между историци, филолози, археолози, антрополози и биолози много трудно ще се стигне до взаимно ползотворно сътрудничество.

Допускам, че е била част от система, но е отблъсната оттам поради някаква странна гравитационна причина. Има ли "скитащи" звезди?

Става дума за тежест сребро, Спандю - тоест изтърканите сребърни монети, които би трябвало да служат за отбелязване на абстрактна мярка злато, ще са повече на брой от новите по чисто физически причини. Да, Боиладе, това имам предвид.

Ако среброто обикновено върви между 12 и 20 пъти по-евтино от златото, дали това значи, че е между 12 и 20 пъти по-често срещано в реално обращение? Предполагам, че голяма част от данъците и другите плащания, уговорени в злато на книга, са били реално изплащани в далеч по-достъпен сребърен еквивалент до достигане на уговорената стойност. Например в Хедебю, Лондон, Дъблин, Дурстеде и Готланд това е практика в XI в. Както се досещате, имало е сарафи, които са определяли кои монети са от по-добро сребро, включително с клетва пред общината. Тоест примерно една марка златни безанти (марка в тежест) е струвала марка и нещо други златни монети, дванайсет марки мавритански дирхеми или примерно четиринайсет марки сребърни пенита. Разбира се, самата марка не е еднаква навсякъде. Имало е нещо като усложнен курс, който се е изменял бавно и човек е можел да се запознае с изменението му при добър сараф, на когото има доверие. Дребни суми като например част от пени са се плащали в сол и не особено ценни кожи. Ако например Свен Вилобради иска да купи за свитата си подарък мечове на обща стойност дванайсет хедебюйски марки златни безанти (колосална сума), реалната сума ще бъде изплатена най-вероятно на няколко транша и от нея само една част ще бъде в ценен метал - примерно стотина марки сребърни йелингски пенита, а останалото ще дойде в разнообразни стоки, достигащи дадената цена по изрична (и добре спазарена) уговорка. Та, предполагам, че поради физическия си недостиг, златото може често да е употребявано по същия начин дори във Византия - поне отчасти като абстрактно мерило, като абстрактна валута или средство за пресмятане. Сиреч дадено плащане може да бъде уговорено в малко количество злато, повече сребро и/или стоки на обща стойност Х в златен еквивалент. Не забравяйте, че среброто е и по-лесно за пласиране тъкмо поради по-ниската си относителна стойност и по-честата си наличност.

Поредната псевдоправославна и псевдонационалистична акция на хора от УБО. Румен Ралчев е последният човек, който има каквото и да е морално право да се изказва по религиозни въпроси. Надявам се, че БПЦ няма да обърне внимание на тези глупости, но от друга страна, старозагорският владика Галактион, който е и виден лакей на "тамплиерите", тоест на УБО-мутренския клуб на Ралчев, е способен на всякакви циркове. Разбира се, след истериите около тезата на Балева и Брунбауер за Батак и последвалата канонизация на тамошните жертви, ултрапсевдашките емоции в стил "Сидеров" са много на мода. Креслив псевдопатриотизъм и кичозно кривославие от страна на мутрамплиера Ралчев. А българите масово зяпат с възхищение. Срамота.

Ми - не. Объркал две числени стойности, поправили го и толкоз. Важното е, че сърцевината на текста е вярна. Оттам нататък не следва, че си някакъв експерт. Запален читател, задълбочен в интереса си - естествено. Но от това още не произлиза византийско сатори. Най-приятелски ти го казвам: давай по-полека. Най-вече давай по темите, без излишни лирически отклонения, особено в смисъл как ще раздаваш положителни оценки трудно или лесно. Това последното го казвам малко ex cathedra, ако ме разбираш. Сега ще настоя да няма повече коментар по офф-топика, за да не ми се налага пак да мета темата. Лека вечер.

Да не говорим за ценовата революция от XVI в., от която покупателната стойност на ценните метали спада многократно. Опитите за сравнение на цени винаги са несигурни, но наистина е възможно да се направи приблизителна преценка въз основа на известни цени на основни стоки: хляб, вино и така нататък.

Всъщност на това не му ли викаха "възпитание на чувствата" в добрите стари времена? Да можеш да разчиташ правилно кога човек е тъжен, кога е весел и да не му досаждаш, нито пък да си прекалено студен. Също - да изразяваш собствените си емоции по социално приемлив начин, тоест да не си ревящо диване, нито пък безчувствен идиот. Въпрос на добро домашно възпитание, както и почти всичко в живота. По темата за емоционалната интелигентност има отлична книга: цък тук. Наистина добро изложение и то донякъде с практическа насоченост. Изобщо, психологическата поредица на "Изток-запад" е доста прилична, но е донякъде жалко, че на публиката й се налага да чете и да разсъждава обстойно за неща, които би трябвало да е засукала с майчиното мляко. Явно домашното възпитание е в пълен упадък.

Добре, де, темата беше за носителите на римския дух, при това етнокултурните такива Обратно при темата. Християнството го засегнахме, само за да помислим дали е имало вредни за тогавашното общество последици от него. Спандю е прав за едно - в частност в пети век християните са унищожили доста материални ценности. От друга страна, от шести век нататък си стават направо строители на съвременна Романия Може би е хубаво да се прави разлика между цивилизования епископат и развълнуваните градски тълпи, на които им е все тая защо ще трошат - дали заради новия Бог, от спортни страсти или заради житни доставки. Някой има ли идея кога византийската армия е спряла да се командува на латински? Или е имало части, командувани на гръцки още преди пети век? Питам, защото това ми се струва важен маркер за промяната на империята. Бас държа, че е имало части, съставени изцяло от наемници, които са общували с главното командуване на какъвто език могат, а помежду си са се водели на родните си езици. Но е имало и и части, съставени от разнородни професионалисти, понаучили официалните езици. Допускам, че езикът на армията поне в шести век е почти изцяло латински.

Няма

Никакви субективни причини в случая. Тогавашното християнство определено е било на страната на "здравите" сили, защото християните са се отвращавали от разпада на обществото. Впрочем, това е добре илюстрирано от Сенкевич.

Това се прави на ЛС и по мейла, може и през DOX Лош пример. На война винаги има печелещи и губещи. Картагенците не са били християни, но римляните пак са ги победили.

Това е целта на занятието

Спандю, бе, Barbarian Invasion започва в 363, а не в 480 и Западната империя там определено още си е сила. Номерът е да се направи кампания по възстановяването от нула. Пък и, дето вика Романа, да е на живо, а не на компа. На компа и баба знае да играе (дядо, царство му небесно, бичеше Cossacks в последните си години). Романе, оная Republic of Rome е адски засукана, пък и е само политическа, войни почти няма. Аз я мисля по-просто, чисто военна настолна с много лесни правила. Пък и ще е яко да бориш вандалски Картаген с мижитурката Юлий Непот

Неубедително Няма установена причинно-следствена връзка между покръстването на империята и рухването на лимеса. Хем империята се съпротивлява успешно на варварите век след като е вече покръстена, хем самите варвари бързо се покръстват, хем юберхристиянската Източна империя оцелява при удара на арабите и даже има известна Реконкиста в десети век. Да не говорим, че цивилизоващото влияние на християнството явно не прави народите особено миролюбиви, защото в противен случай нямаше да има нито истинска Реконкиста в Испания, нито пък Кръстоносни походи. Уви, трябва да се търсят други причини за падането на Западната империя

Темата е хубава, ще се поразвихрим. Предполагам, попадалала ти е "Пътуване към Константинопол" на Лиляна Симеонова? Книгата започва с груба грешка на първа страница, но всъщност е много добра и дава много илюстрации за итало-византийската ти синтеза (твоя и на Скафури). Доколкото през вековете на Реконкистата в Испания се създава "ничия земя", опустошена гранична зона между християнските земи и ал-Андалус, а Италия наистина се явява контактна зона за търговия между Византия, арабския свят и Запада, темата ти ми се вижда още по-интересна. Аз отдавна си имам мнението, че ролята на Испания като територия на контакти е преувеличена за сметка на ролята на Италия, която пък е омаловажавана поне за периода до 1204.

Хрумна ми нещо забавно Мога да направя настолна стратегия за възстановяването на Западната империя. Действието започва условно около 480 г. Географската карта обхваща западното Средиземноморие, Галия, Британия, Германия, най-западните части на Балканите и северозападна Африка. Морските региони са разделени на хексове или райони, сушата е разделена на римски диоцези и провинции. Има място за следните играчи: - 1. Източната римска империя; - 2. "империята" на Юлий Непот в Далмация; - 3. франките; - 4. гало-римляните на Сиагрий около Соасон в Галия; - 5. романо-бритите в Британия; - 6. бритите от Арморика. Арианите и езичниците са неигрови фракции, разположени с големи войски в окупираните части на Империята. Целта на играчите е било в съюз, било всеки сам за себе си да се опита да възстанови Западната империя или поне част от нея. Условията за победа за различните фракции могат да бъдат различни: примерно за Източната империя - да освободи Италия, Сицилия и Картаген, за Юлий Непот - да освободи Италия и Норикум, за франките - да завладеят цяла Галия и Италия, за Сиагрий - Галия и Испания, за романо-бритите и армориканските брити - Галия и Британия. Могат и да се доуточняват, да се образуват съюзи и така нататък. на постигнат етап (превзети градове) могат да се получават бонуси. Сиагрий и армориканците могат да имат като бонус примерно отряди недобити багауди Правилата за събиране на средства, войски, бой и нужните фигури на пешаци, конници и обсадни машини могат да се вземат почти наготово от настолната "Игра на тронове" или от друга подобна игра като само се разкарат ненужните фентъзи елементи и се засилят показателите за нападение за сметка на защитата. Картата може да се изготви на ръка или да се разпечата върху три-четири листа, размер A3. Стратегията може да се направи походова и към всеки ход да могат да се теглят карти с исторически или псевдоисторически събития на случаен принцип, които дават резултат върху съотношението на силите в играта. Да знаете такива игри колко бира изпиват... В клуба "Военна история" бяха направили такава игра по Балканската война и си беше страхотна зарибявка.

Спандю, тук повтаряш Гибън, който е смятал, че християнството е било вредно за армията и империята. Изглежда обаче, че от Константин нататък повечето императори не са на това мнение Пък и като оставим императорите, след 500 г. под "римски закон" варварите вече разбират не нещо друго, а ортодоксалното християнство - това, което още не се е разделило на католическо и православно изповедание и което се бори едновременно срещу гностиците, различните езичници и арианите. "Римляните" в Италия масово са ортодоксални, пак в Италия е съставен уставът на свети Бенедикт и докъм 900 г. повечето папи са избирани между членовете на стари римски родове с позиция в управлението на Рим или пък с обширни имения в Южна Италия и Сицилия. Григорий Велики е много добър пример за това. Отделно вече доста пъти е ставало дума, че тъкмо Църквата запазва няколко чисто римски характеристики в Западна Европа: 1) употребата на писмени документи, 2) при това на латински език, 3) изборни длъжности, 4) контакт между сановниците върху огромна територия и дори отчасти централно ръководство, 5) частично запазване на административната система на диоцезите и то в субординация, близка до тази на римската цивилна администрация и дори 6) строенето и ползването на базилики за обществени нужди (а вече и като храмове). Църквата може и да е първоначално схващана като неримска, но всъщност много успешно се романизира, оцелява единствена от римските административни служби и предава опита от имперско време на новата епоха. Дори ангелите по стенописи и мозайки са облечени като имперски сановници.

Някъде назад в темата (или в друга подобна) някой беше постнал, че от китайска гледна точка сигурно всички в Европа сме нещо като римляни.

На предишната страница Романа пише, че лека-полека и той се превръщал в римлянин. Тук му е мястото да се запитаме в какъв точно римлянин - защото не съм сигурен, че Цицерон би одобрил някой гръкоезичен християнин или днешен славяноезичен атеист Но ето нещо, което с Романа сме изпитвали в еднаква степен. Записахме се в една онлайн група за възстановки на византийската култура - Byzantium Novum, там хората са главно американски фенове на Византия. Да, обаче те наистина нищо не знаят за империята и нейната цивилизация. Постепенно поне аз, а сигурно и Романа си дадохме сметка, че тия типове са ни абсолютно ненужни. В някакъв смисъл ние наистина сме поствизантийци: живеем на някогашна имперска територия, говорим език, близък до този, говорен от част от имперските поданици, в частност аз на това отгоре споделям и религията на византийците, а имаме и интерес, и систематизирани познания по история. Всъщност всички модерни гърци, сърби, турци, българи и албанци малко или повече сме си това - поствизантийци. Това може би се отнася и за арменците, и за грузиците, и за сицилианците, и за част от арабите. Разбира се - колкото по-далеч от Мраморно море, толкова по-голяма е възможността даден модерен народ да принадлежи и на други такива пост-нещо си кръгове. Специално тук сме силно повлияни от наследството на империята, дори и непряко, през османско посредничество. Но и пряко - през религията, отчасти и през езика. Средиземноморци, нищо че сме насред планинския полуостров. Фернан Бродел би обяснил, че и ние сме част от Средиземноморието. Левантинци сме също. И постосманци - разбира се. Ние сме всичко това накуп. Някой испанец или французин също с пълно основание може да каже за себе си, че е постримлянин. Но обърнете внимание - това няма да го прави поствизантиец. Явно има много начини човек да е обвързан с наследството на римляните, защото и то самото не е лесно за дефиниране. Или по-скоро е многолико и се проявява различно на различни места. В това отношение Италия е най-облагодетелствана с цялото разнообразие на постримските и поствизантийските влияния едновременно. Което не е изненадващо.

Доста отдавна се правят опити за възпроизвеждане на автентичното произношение на древни езици, а моделът на индоевропейския праезик съществува също от много години. Предполагам, че акцентът на възстановката си е английски. Британците имат отвратително произношение на всякакви езици. В това отношение българите се радваме на фонетика, която ни позволява по-лесно да придобием правилно чуждо произношение.

Да живее неорганизираният секс!

Примерът на Михов наистина е много подходящ, защото и "етносът" на римляните никакъв го няма, точно като американския. Същевременно "суперетносът" или по-точно политическа "нация" на римляните в известен смисъл съществува - точно като американската. Римляните първоначално са просто жителите на града Рим - дял от племето на латините в централна Италия. Постепенно "римляни" стават всички италийци. После - и всички граждани, пардон, поданици на империята. Обаче империята наистина си сменя и езика, и религията, и територията... в един момент "римлянин" се оказва нещо съвсем различно в сравнение с това, което е било първоначално. Между другото, това съвсем не е изолиран случай. Помислете и за това: в пети век англите са германоезични езичници, живеещи в Ютланд; а в петнайсети век англичаните са силно романизирани в езика си християни, живеещи в Британия Още примери за такива промени? Готово - в четвърти век франките са германоезични езичници, живеещи в Германия; а в петнайсети век французите са романоезични католици, намиращи се в Галия. Пак в пети век лангобардите са германоезични езичници от Северна Германия, но в четиринайсети ломбардците са романоезични католици от района на Милано. Същото можем да си го преведем и за бургундите и бургундците. Или за норманите и нормандците. Или за ирландските скоти и шотландците. И любимият ми: в шести век българите са тюркоезични варвари със сарматска битова култура, в по-голямата си част неясно какви езичници и намиращи се из Кавказ; а в дванайсети-тринайсети век българи вече са хем славяноезични православни от Балканите, хем една тайфа все още тюркоезични, но вече мюсюлмани, настанили се по Волга Да не говорим за това как се възраждат разни отдавна мъртви названия като "белгийци" и "македонци", да речем. Със Спандю сме си говорили доста за това как етнонимите и политонимите променят значенията си и оцеляват, и се изпълват с нов смисъл в нова среда. Та една промяна на съдържанието на името "римлянин" хич и не трябва да ни тревожи. В крайна сметка всеки ще се сети, че писаното на гръцки послание на свети Павел "до римляните" е писано до хора, намиращи се в Рим, а не в Цариград Всичко е въпрос на контекст. За Айнхард и Беда императорът "на римляните" живее в Цариград, но Карл е "император на Римската империя", за капитулариите "римлянин" е всеки галски нещастник, който говори лош латински и за когото се плаща ниска кръвнина; а "роман", тоест "разказ на езика на римляните" в дванайсети век е всяка глупост, хрумнала на Кретиен дьо Троа. Няма как да се отсече: "римлянин" е ето това и нищо друго.