glishev

Само не се карай на атеистите в разговора. Б. м.

Естествено, че ще е чист платонизъм - Платон е грък, а от тях по-православни няма

То към Дали не е трудно да имаш влечение - може да е бил Перко Наумов (по-скоро се е правел), но е бил и страхотен художник. За мен изобщо има един художник в ХХ в. и това е Дали. Всички останали дишат праха някъде далеч отзад - воглаве с Пикасо и Хуан Миро (последния не мога да го понасям). Яд ме е за Мондриан - той е можел да остане (или да стане) художник на място, но накрая е свършил с плочки за баня. А Уорхол е скучен.

Мерси, Ник, за мен беше доста интересно!

Пълната липса на добро е несъществуване, tonkata3. Злото няма онтологична същност за разлика от доброто. Така че там, където все пак има нещо, но то е изкривено, слабо, пошло, деструктивно и прочие, имаме зло. И да, разбира се, спокойно можеш да кажеш, че Дяволът е по-малко добър от Бога. Само дето трябва да го кажеш на n-та степен Това е толкова вярно, че чак банално. Виж си Дионисий и ще се убедиш, че това е светоотеческо мнение, част от Преданието.

Отказвам да чета и да пиша по този "въпрос" с очевиден отговор. И научи, моля те, че за периода и народите, за които говориш, не се казва "немски", а "германски". Немският е само един от германските езици.

@miroki, има такава взаимозаменяемост на v и b, но тя според мен идва от няколко посоки, които нямат общо със самите българи. Да речем, на старо- или пък новобългарски нямаме подобно разночетене на етнонима, нямаме дума "*вългарин" или пък "*вългарен", която да означава "обикновен" или нещо такова. Нямаме "*вулг" за "тълпа" по подобие на латинското "vulgus". А и все пак имаме влиятелни съседи, в чийто език звукът "б" лека-полека се губи за сметка на "в". Не, за мен етнонимът "българи" е с азиатски произход - като "маджари", "авари" и пр. Дендро, етническата пъстрота е по-отчетливо осезаема във ВБЦ. Не говоря за това дали обективно е по-голяма, а за това, че фрагментацията по райони е засилена. Вече ги има не само славяните, българите и "ромеите", ами самите "ромеи" са доста различни помежду си, появили са се кумани, власи, печенеги, узи, "фръзи"/"латини", маджари; славяните не са аморфна маса, а между тях са се появили сърби, хървати и пр. Говори се и за "арнаути". Това му е особеното на зрялото Средновековие - пъстротата се увеличава дотолкова, че на практика обезмисля етническото самоопределение и то се запазва като вид манастирска екзотика, като вид висока култура. Накрая е без значение дали си сърбин, българин или влах, защото по-скоро се определяш като православен и като човек на еди-кого си (да кажем, на царя "на българите"). В това отношение Византия е много интересна - когато империята губи област, хронистите казват, че областта е "отнета от ромеите". А когато печели - че е "добавена към владенията на ромеите". Това го има на много места. Ромеите са нещо имагинерно, не е ясно къде живеят, но във всеки случай дали всички поданици на империята са ромеи и дали човек може да бъде ромей извън границите става малко неясно през ХІІ-ХІІІ в. с тогавашните катастрофи. Българите са много повече етнос, разбира се, но и при тях го има този момент на етническа несигурност и опиране в политическата традиция.

Ами Дионисий явно си е давал сметка за тия неща и затова така го е и написал Това, което ти наричаш "софистично", си се проповядва открито поне откакто са написани "Божествените имена". Грехът очевидно е някакво действие (или мисъл, но и тя може да мине за вид действие, ако разширим понятието; поне е дейност). Всяко действие сочи обективно съществуване, а съществуването е благо, така че почти изпадаме в парадокса да кажем, че грехът е нещо добро. Но тук идва простият факт, че във всяка ситуация дадено действие е по-добро от друго. Грехът е по-малко доброто действие - а нали именно по-малкото добро е зло. За да не звучи като формула, ще дам произволен пример. Да се излежаваш е леност (значи бездействие, зло, грях). Да биеш детето си е действие и уж би трябвало да е по-добро от леността (но е рушително действие, значи пак е грях). Да идете с детето на пазар също е действие, но е градивно, следователно не е грях, а е нещо добро.

По въпроса с "имагинерността" сме на различен акъл, а колкото до малодушието - всъщност е доста трудно да се изповядва човек пред свещеник. Сиреч, иска си се кураж за тая работа.

Рицарю, ти нещо си се позаблудил По-скоро от сума ти време и по разни форуми повтаряш едно и също, забравяйки, че всеки път те засичат с аргументи. Мисля, че повтарянето на едно и също след като е оборено, е безмислено. Ако и сега темата завие към произхода на готите, ще те трия. Преди около месец ти бяха дадени примери за германския език на готите. Не влизай пак в цикъла "те такова животно нема" и ми спести поредната доза пресилени и неверни твърдения, моля те.

В по-голяма от когато и да било. Нито в ПБЦ, нито след Освобождението България е била толкова отчетливо пъстра етнически и политически, колкото във ВБЦ.

В "Божествените имена" на Псевдо-Дионисий. Там идеално е обяснено какво е и какво не е зло и защо добрият Дядо Боже не може да бъде обвиняван. Най-просто казано, когато запалиш свещ, няма как предметите да не хвърлят сянка. Малко по-сложно казано, такова нещо като субстантивно зло не съществува. Има добро и недостиг на добро, а не добро и зло. Така че Създателят няма как да е отговорен за нещо, което само по себе си не съществува, а доколкото представлява нещо, то е недостиг на създаденото Ся, има един проблем при критиците на християнството: всички техни животрептущи въпроси са си ги задали още Отците на Църквата преди хилядо и найсистотин години. И са им дали отговори. Защо има зло, пък има ли зло, пък какво е злото, пък виновен ли е Бог за него, пък има ли изобщо Бог, пък защо троичен, пък един ли е като е троичен, пък какъв му е Светият Дух на Бога и защо е толкова важен, пък Христос Бог ли е, пък има ли Бог тяло, пък възможно ли е да се стигне мислено до нещо по-голямо и по-старо от Бога... това са питания с не знам колко годишна давност. И всъщност са измислени от църковните автори по време на полемиките с ранните ереси, а сетне - надлежно обговорени. Разбира се, човек може да вярва или да не вярва - защото да повярваш е малко чудо, както учи теологията - и правото на неповярвалите да се съмняват трябва да бъде зачитано. Но да се допуска, че за толкова време Църквата не се е занимала с най-лесно хрумващите "затапващи" въпроси и не си е формулирала цял набор от готови отговори, значи да се мисли, че църковните автори са били идиоти. Каквито те пък случайно не са били. Аз като вярващ, да речем, смятам, че тези отговори не са просто изработени с вековните спорове, а са и божествено вдъхновени, тоест обективно верни. Но така или иначе, Църквата си има система от навързващи се твърдения, която може да се изучава, може да се приема или отхвърля, но поради големия си обхват и ошлайфаност много трудно (да не кажа никак) може да се обори с полемични средства. Разбира се, не я познавам цялата, защото не съм теолог. Но от това, което съм чел и слушал, мога да кажа, че съществува много елегантно навързан корпус от текстове, който предлага обяснения на разни такива "неудобни" въпроси. Въпрос на интерес е човек да чете, за да опознае църковната позиция в детайли.

И то само на такива.

Това е една "зависимост", "осветлена" от зороастризма, сетне изкривена допълнително от манихейството, опозната, отхвърлена и презряна от християнството.

Не мога да говоря какъв е действително етническият произход на самата Асенева фамилия, просто смятам, че ВБЦ е определено по-пъстро етнически от ПБЦ. Което и предполага донякъде политонимна употреба на названието "българи".

viara, аз може да съм вярващ, но виждам, че тезата на Dendroaspis не е чак толкова елементарна Ако човек е атеист, тогава за него изразът "образ и подобие" естествено се обръща на 180 градуса. Дори си им такъв афоризъм - че човек е създал боговете по свой образ. В това има логика - ако човек е богоподобен, значи и Бог е човеко... образен, за да не използвам биологическа лексика А християнството, разбира се, е и религия. "Религия" не е мръсна дума. Впрочем, Бог няма нужда дори от слава, щом е Бог. Някои стари еврейски автори обаче са казвали, че Бог е създал човека, за да има към кого да бъде добър. Нещата не опират до нужда - истински добрият (а това е само Той) няма нужда от нищо и от никого, но у него я има вътрешната склонност да бъде щедър. Явно - част от любовта. Пък и тази любов не може да бъде безадресна, тя трябва да се насочи към нещо или някого. Е, Бог я е насочил към всички неща, защото каква по-голяма проява на любов от това да създадеш нещо? В случая - всичко?

Не точно. Иначе щеше да проповядва и бунт

Некоректний, то християнската цивилизация (такава, каквато все пак я има) е страничен продукт на християнството. Всъщност Христос май проповядва крайна нецивилизованост Дендро, Бог е като социализма: "Всичко за човека!" Така че, гражданино атеист, извинете ме, но аз оставам верен на Партията

Що така, бе? Кой е казал, че под "цивилизация" трябва да разбираме непременно общество с омбудсмани, грижа за малцинствата и политически коректно говорене? Нито Христос, нито, да речем, китайската или гръцката цивилизация имат нещо общо с подобни неща

Благодаря за уточнението, Куна. Тамарин явно смята за относително вероятна тезата за произхода на етнонима ни от латинското "vulgares", която също не приемам. Тя е опростенчески етимологична. Но цялата тема тръгна от предположението, че в течение на историята на българската средновековна държава, понятието "българи" има не само етнонимна, но и политонимна употреба, което намирам за донякъде вярно. Самият произход на понятието е друга тема.

Рядко получавам откровения, за съжаление Балинт Хоман през 30-те години е изредил доста ранни и негръцки позовавания на етноними, подобни на "българи".

Дендро, от теб би излязъл чудесен философ-деист, само не мога да разбера защо се правиш на безбожник Но хайде, радвай се за мен - аз съм почти на твоя акъл. Не стига ли, че смятам чудесата за почти невъзможни ? Но няма как изцяло да бъда на него, защото все пак съм религиозен. Некоректний, още от ХІХ в. религиозната принадлежност е с все по-голямо етнокултурно и с все по-малко чисто верско, духовно значение. Днес под път и над път можеш да срещнеш "православни атеисти", да речем, които са добри българи, никакви вярващи, но традиционалисти. Впрочем, уважавам такова убеждение. Този феномен има много дълбоки исторически корени.

Не, Дендро, няма да дойда на твоя релативистки и антилингвистичен акъл. Употребата на дадено понятие и значението на езика за определянето на етноса са съвсем друга тема Ник, в такъв случай Тамарин е направил лош извод. "Прабългарите" са "българи" за себе си. Част от славяните става "българска" след срещата си с "прабългарите". Тезата за гръцкия произход на етнонима ни ми напомня "римската" теория за произхода - тази, според която названието на българите произхожда от военния термин "burgarii", която според мен е напълно незащитима.

Не вярвам в чак толкова конспиративни теории, пък и по-скоро съм подозрителен към дългата ръка на постсъветска Русия и към подготовката на 1989-91 от страна на самите наши стари комунисти (чиито наследници днес обикновено са влиятелни и успешни). Колкото до Доган, той е престъпник.

Диалогът тук е добил леко абсурден оттенък