glishev

viara, за това с повярвалите и Светия Дух може би си права - защото се предполага, че позналият вярата отговаря за повече в сравнение с незнаещия вярата, а където няма знание, няма и отговорност. Затова и православните много остро критикуват самоволните добавки на католиците около Светия Дух. Харизматичното присъствие е именно това с преките дарове - езици, пророкуване и така нататък. Мистичното е това на благодатта и любовта. То, разбира се, е много по-важно. Тълкуването за свободата на съвременната Църква приемам напълно. За мен емпирично е очевидно, че "говоренето на езици" днес е особеност на малка група заблудени хора и няма нищо общо с истинската религия. Приемам донякъде това за "скоро повярвалите", при все че неофитите най-често са по-ревностни от отдавна повярвалите. Не мисля, че редкостта на чудото означава, че думите за него важат в по-малка степен. Така или иначе, чудесата, когато изобщо са от Бога, стават само в истинската Църква и за нейно утвърждаване. Като например разказа за Печорските монаси от 1463 г., когато и мъртвите в костницата на манастира възкликват: "Во истину воскресе!" на Великден.

Domesday Boc/Liber Iudicationis/Doomsday Book/Книга на Страшния съд "Книга на Страшния съд" е данъчният регистър и поземлен кадастър на кралство Англия, създаден по заповед на Уилям Завоевателя ок. 1086 г. Фундаментален извор за законовото и обичайното право в Средните векове. Обхваща почти 14 000 населени места (!). По въпросите на собствеността Книгата е била последна инстанция - дори Великата харта на свободите само допълва начина, по който да се прилага Книгата на Страшния съд. Авторът на филма, Стивън Бакстър, е медиевист от Кралския колеж в Лондон. Има доста любопитни и понякога спорни мнения относно Книгата, но е направил задълбочено и същевременно достъпно изложение с помощта на цялата тежка машинария на БиБиСи, чиято режисура винаги представя историята по едновременно вълнуващ и обогатяващ начин. Отделено е особено внимание на процеса на създаване на Книгата и изобщо на пергаментовите кодекси от епохата, което ме подсеща за една от гатанките в старата Екзитърска книга: Тук някой може да си припомни и "В началото бе Книгата" на Климентина Иванова. Технологията на изработване на пергамента е почти еднаква в Англия и на Балканите в ХІ в. Бакстър изказва мнението, че нормандците не биха могли да се справят със задачата по събирането на данни за Книгата, ако не бяха наследили сложната, ефективна - и централизирана - административна система на англосаксите: според Англосаксонската хроника подобен преглед на именията и поземлената собственост е направен за първи път при смъртта на Едуард Изповедника, двайсет години преди Уилям да заповяда повторение на работата. Запазена е анкетата от решаващи въпроси, които са задавани от кралските комисии по места на свидетели, заслужаващи доверие, както сред англичаните, така и сред нормандските господари, сред селяни и сред благородници. Изброени са имения, парцели, воденици, рибарници, гори, всяка с възможностите си за обработване, броени по "плугове" и "прасета", по стойност на земята и поприходи в пари. Известно е, че всеки собственик е трябвало да потвърди собствеността си пред свидетелите и кралската комисия и да изчака евентуално оспорване на правата си от друг претендент. Сред собствениците има и англичани, а не само нормандци. Някои англичани действително оспорват законността на притежание на дадено имение срещу нормандците. В такива случаи е прилаган Божи съд - ордалия чрез потапяне във вряща вода на спорещите страни. Късните записи в Англосаксонската хроника твърдят, че на места самите кралски чиновници и управители, заграбили повече земи отколкото им е предоставил кралят при Завоеванието, са минавали лично или чрез зоместници през ордалията (и често са се измъквали от от отговорност, разбира се). Книгата е съставена по седем отделни списъка с имения и парцели, съставени за седемте дяла на Англия от седем комисии от благородници, непритежаващи земя в обикаляната от тях област. Филмът много добре проследява стойността на Книгата като исторически и икономически извор в сравнение с други източници - Англосаксонската хроника, Хрониката на Уилям от Малмсбъри и Иксънската книга (един от седемте списъка, по които е съставена самата книга на Страшния съд). Всъщност по отношение на демографията, размера на землищата, материалната база в именията и парцелите, както и по отношение на преминаването на поземлената собственост от ръцете на свободни селяни към нормандски сеньори филмът е изключително информативен и много поучителен занас, които - слава Богу - си задаваме въпроси за демографията, икономиката и документното наследство на средновековна България. Разбира се, у нас ролята на Книга на Страшния съд могат да играят само османските данъчни регистри (понякога и в доста пряк смисъл). Domesday Book Online

Даже преди Иван Александър трябва да е било, щото Боянската църква е доста преди него. Ама все тая кога ще го кажем - и в двата случая ще е грешно. Ренесансът бил почнал в България... пълен кич на социалистическата мисъл.

Православното християнство не е талибанско. Ненавиждам талибанщината. Само талибани бутат паметници. И християнските талибани ме дразнят - от ранните християни, дето са трошали статуи на античните богове, до реформистите, дето са освинили катедралите на половината западен свят. Да си християнин означава да НЕ си талибан - като ония изроди, които взривиха камените Буди в Афганистан, да им изсъхнат ръцете дано или като комунистите, дето са бутали църкви. Мавзолеят, обелискът на Братската могила или паметникът на Съветската армия са позорни за България, вярно е. И аз искрено презирам идеологията, която ги е издигнала. Но това е история. Добра-лоша, това е. Не искам да имам нищо общо с актове на варварство. Точно Седмокрилият петохуйник е друга работа - той е зле построен и опасен за минаващите покрай него. А и на негово място е имало друг, по-стар и по-добър паметник, който е възстановим, пък и имаме годишнина за повод - този на българските офицери, загинали в Балканската война, доколкото знам. Така че конкретно за Петохуйника не ми е жал. Жал ми е за паметниците в гробищата - главата на издателя Игнатов, края на меча-кръст в английските военни гробища, няколкото бронзови глави от Арналдо Цоки, жал ми е, че съм виждал Вечния огън до "Света София" угаснал, жал ми е, че години наред никой не възстановяваше малкия "Св. Георги" пред същата базилика (отскоро пак го има), жал ми е за бутнатите, фалшифицирани и съсипани антични, средновековни и турски паметници - като хамама в Хасково. Има паметници, които не бих искал да бъдат построени - като отвратителната статуя до Булбанк, статуята на Тошко Правешки в Правец, Летящата чиния на Бузлуджа или новата свинщина с американските пилоти. Но не бих искал повечето веднъж издигнати неща да се бутат. Те говорят за времето си. Колкото повече време останат, толкова по-добре за бъдещите поколения. Да, и аз бих искал да бутна всички комунизми и гадости по страната и да я напълня с катедрали, статуи и гробници на царе, велможи и патриарси... ама няма да стане. И би било кич по Божодимитровски. Виж, простащините като "гробницата на Калоян" или целия фалшив Царевец бих ги вдигнал във въздуха. Защото те не са автентични, а бутафорни. Повече от позорните неща в монументалното изкуство мразя талибанщината. А повече от талибанщината - бутафорията.

Ми тия нови народи се покръстват, а Църквата е цивилизационният вариант на старата дама, дето си къта канапчета в долапа - пази разни спомени.

Галахаде, кви са тия работи? Тук са преминали нормани, а не норманДЦи. И са минали, а не са управлявали страната. Като говорех за саксонската светска литература, трябваше ли да уточня "англо-" отпред? Какви Фулденски анали, каква легенда за крал Артур? Това няма нищо общо - в саксонската книжнина влизат Екзитърската книга, Верчелският кодекс, Cotton Vitellius X - с "Беоулф", деветдесет и петте гатанки, Боеций и Орозий на Алфред Велики, "Уолдхере", "Фризийското клане", "Уидсит" и разни други такива.

Да се бутат стари паметници не е редно, ама да се вдигат нови - зависи как и на кого. Примерно аз не бих вдигнал паметник на никой бивш враг, но и не бих бутнал Мавзолея... дори може и да се науча да трая съветския паметник. Тия неща се превръщат в история.

Тези имена на народи полека придобиват значението на абстрактни имена на "корони", ако се изразявам ясно. Имало е корона "на българите", затова ако ще влах или куманин да си, по-престижно е да се наречеш цар "на българите". Те това е политонимната употреба, характерна за зрялото и късното Средновековие.

Ъъъ, Дендро, за вярващите Бог не е идея, а Създателят на идеите. Тцъ, живо същество си е, но безтелесно. И превъзхождащо останалите на N-та степен във всяко отношение. Некоректний, за Бога очевидно се предполага друг "произход", а не психологически. На практика се твърди, че Бог няма произход, защото Той е произходът на всички неща. Пък и за много феномени, за които нямаме преки, а косвени доказателства, не твърдим, че са с психологически произход. Впрочем, да, вярващите смятаме Бог за Субект сам по Себе Си и за обективно съществуващ.

Говори на "ти", не ползвай пълния член без да е в подложна функция или сказуемно-определителна и не, няма да напиша цяла тема, седни си, браво, четири и петдесет

Не, ама на ислямски център на няколкостотин метра се навиха.

Мерси. така, да пробваме. Въпросите са малко кофти зададени. Но във форума ще се намерят достатъчно историци, та ако аз сбъркам някъде, има кой да ме поправи. По снимка 1: 1. Самото затваряне на Българското княжество в по-тесни граници и връщането на част от европейските територии на Османската империя гарантира, че европейските подстъпи към Проливите остават извън достъпа на България (респективно на Русия) Русия, следователно отворени за Великобритания и Франция. 2. Въпросът е изцяло погрешно зададен. Още Санстефанският договор предвижда, че България ще бъде трибутарно (тоест зависимо, а не суверенно) княжество. Берлинският договор дори предвижда по-широко вътрешното самоуправление на княжеството. 3. Руската империя се стреми да увеличи влиянието си на Балканите, за да постави в бъдеще под своя власт Проливите - Босфора и Дарданелите. Либерална българска администрация означава по-малка концентрация на власт в страната у едно лице или партия и повече възможности за влияние над българите. 4. Ами организиране на съд, полиция, насрочване на избори за ВНС, пускане на първите парични знаци (първоначално във франкова равностойност), пощенски марки... По снимка 2: 1. Това е отговор 3 от предишната снимка. 2. Сещам се за един пример: консерваторите искат двукамарно Народно събрание, за да може горната камара да внася духа на един "благороден консерватизъм". Либералите определено са против, защото България на практика няма аристокрация, която да заеме местата в горната камара. 3. Ами, на първо място изобщо е Конституция и предвижда парламентарна законодателна дейност и изборност на парламентарното тяло. Самото наличие на такъв основен закон вече е предпоставка за демократизъм. А така... тоя въпрос е малко гаден. Значи, тук трябва да разгледаш правомощията на Княза, Народното събрание, Министерския съвет и съда. Като пример за ранна злоупотреба потърси нещо за "режима на пълномощията" и измененията в Конституцията от 1911.

Отлично казано, Алва. В Рим като римляните, това е естествено.

Ето една по-благородна ориенталщина объ оупокоениiа доушы:

Мен това не ме изненадва Gyla е интересно, в "Тюрко-българи и маджари" е пропуснато в мястото, отделено на името Дуло и маджарските институции.

Препиши ги по-добре, защото снимките излизат много големи и неудобни като кликне човек на тях.

Мерси, от шоп влах не става и не обиждайте, да не играе винкеУо

За тюрко-алтайския произход на българите не знам, ама на шопите се доказа, аз съм доволен. Кръвта (и простотията) на степните завоеватели тече във вените ми И пА си Одим по кЪро и си кОпам нивЕто, и си музЕм кравЕто

Дендро, това с Духа не е само на запад, навсякъде е. Всъщност най-неприятното обвинение на православните срещу католиците е, че се гъбаркат с Духа Светаго като бърникат из Символа на вярата точно в члена за произхода на Духа. А защо е толкова важно съм се опитал да обясня по-назад в темата. Във всеки случай не съм някаква последна инстанция, де. Колкото до образа и подобието, няма как да си телесен образ и подобие на нещо безтелесно. Бог е безтелесен според юдаисткото, християнското и ислямското схващане. "Образ и подобие" на Бог за вярващите е човешкият интелект, душа... абе, схващаш. Безтелесната част.

Е, гледам, че е посмекчил позицията, което не ми харесва Арабите - обратно при камилите! За турците съм съгласен, че са далеч по-приемливи съседи.

Не казвам, че Христос Се променя или че Светият Дух спира да действа в Църквата. Дал си много добър цитат - за любовта и дарбите. Любовта остава, разбира се, както и благодатта. "Където се съберете двама или трима в Мое име..." Но харизматичното присъствие намалява, а остава мистичното. Не знам дали си виждал съвременни харизматици - там с езиците, "пророкуванията", "свещения смях" и прочие, но човек може само да се радва, че това го няма в Църквата. Схващането на Каравълчев за свободата на вярата без чудеса не противоречи на Писанието, защото е аргументирано чрез Писанието, както видя по-горе. Пък и нали Христос и сам казва, че не е дошъл, за да прави поличби и да дава знамения. Истинският вярващ изобщо няма нужда от чудеса след изпълнението на старозаветните пророчества, Възкресението и пресъществяването на Даровете. Чудесата, харизматичните прояви в ранната Църква са били нужни, за да започне успешно благовестяването сред езическите народи. Впрочем, св. Павел и тогава е наблягал преди всичко на проповедта, която и досега остава най-важна. Дори е казано, че в края на времената ще се появят Лъжехристи, които ще правят личби и чудеса, но не от Бога. Не отричам, че и сега тук-там стават Божии чудеса, но те са за маловерците, за укрепването им в християнството. В някакъв смисъл чудесата са детска храна, а вярата без такива неща - храна за мъже. Което не значи, че презирам чудото, напротив. Просто смятам, че то рядко се случва и че не бива да зависим от него.

Не мога Защото има цяла самостоятелна група мъртви езици, родствени с латинския - италийските. На практика има две групи езици, които можем да наречем "романски".

То собствено етническото съзнание на съответния благородник няма пряка връзка с името на държавата. На теория няма пречка например кумански аристократ да възстанови именно царство, наречено България - ако е достатъчно повлиян от местните традиции, разбира се, тоест ако е покръстен и вече се обвързва с местните условия. "България" е древно име на вече съществувала по тези територии държава и за средновековния архаизиращ ум няма никаква пречка да присвои едно уважавано старо име (колкото по-старо, толкова по-уважавано). Така че от гледна точка на титулатурата и на възстановяването на дадена държавност, първите Асеневци спокойно използват "българи" като политоним. Разбира се, нормално е да потвърждават правата си над короната като заявяват пряко приемство от Самуил и Петър, "дядовци на царството ни". Ако рефлексът към династична приемственост може да се определи като етническо чувство - добре. Пак ще дам пример с Франция: след няколко века престой на франките в Галия, хронистите започват да наричат западнофранкските крале "крале на галите", за да звучи титлата им по-архаично. И известно време двете титулатури са използвани паралелно. Толкова по-любопитно е, че Калоян сам се нарича "император на българите и власите", както и че Вилардуен говори за "Йоанис, краля на България и Влахия", а Валансиен - за "Бюрил, господар на власите и куманите".

Аз тука съм на расисткия акъл на Португалеца.