glishev

Тъъъй. Значи, аз съм седемгодишен, в двора на село петелът се катери по кокошките. Тичам при дядо: - Дядооо, петелът бие кокошките! - Не ги бие, мойто момче, така се получават пиленцата. Пауза. Размисъл. - Значи и ти си бил баба, за да се роди мама? Следващото вече е виц. Лорд Флинтсток, лейди Флинтсток и младият им наследник Джефри вечерят в Синия салон. Милейди се обръща към съпруга си: - Скъпи, време е да обясниш на момчето за птичките и пчеличките. Лордът се обръща към момчето: - Джеф, ти нали помниш миналото лято в конюшнята с прислужничките? - Да, сър, много образно. - Е, същото е при птичките и пчеличките.

Такааа... сега да видим можем ли да дефинираме език, диалект, социолект, жаргон... Според различни възможни дефиниции и броят на езиците ще се изменя. Както обичам да казвам, та аз дори само живите романски езици не мога да изброя, та какво остава за световните? Впрочем, сещам се за два милиона българи, с които няма да се разберем и по въпроса за броя на славянските езици.

Всяко нещо може да придобие психологическо значение - дори когато произходът му не е от човешкото съзнание. Бурята например не е създадена от човека, не е измислена от него, но е придобила психологически измерения от религията през политическия език, та до изкуството. Така че не мога да приема на юнашко доверие, че и Бог е психологическо явление, тоест човешко творение. Инак находчива мисъл на атеистите, но уви - трудно защитима. Това с евентуална физическа същност на Бога и отнасянето на израза "образ и подобие" към нея е повърхностно. Човек не е телесен образ и подобие на Бога - такова твърдение никой що-годе грамотен юдаист, християнин или мюсюлманин не би могъл да защитава. Некоректний, това, че човешкият език не може да създаде местоимение за Бога и си служи с несъвършения си инструментариум, за да говори за Него, е проблем на езика, а не на Бога. viara, Христос е имал непосредствен контакт с апостолите. Съществувал е и харизматичният опит на най-ранната Църква. Днес това очевидно не е така - Христос не е сред нас по начина, по който е бил сред апостолите, а харизматичният и мистичният опит в наше време обикновено се оказват самозаблуди или откровени измами. Останали са ни Писанието, Преданието, благочестието на по-добрите вярващи и апостолското приемство. Единствената редовна проява от чудотворен характер, която можем да видим, е освещаването на Даровете в храма и слизането на благодатния огън в Йерусалим. И да има други подобни неща - те са рядкост. Затова е толкова по-важно християните да се придържат към Църквата, пазеща Преданието, приемството и освещаването. В една добра статия на Венцислав Каравълчев (нелош църковен историк и теолог) прочетох такова мнение: с напредването на вековете след Христа харизматичното присъствие на Светия Дух постепенно се оттегля от Църквата - с което оставя свободата да се вярва и без очевидни чудеса, защото: "блажени, които без да видят повярваха" (Йоан 20:29). Между другото, по по-ранната тема, за библейските основания да се вярва в Троицата, в божествеността на Христа и същевременно - само в един Бог, може да се добави аргумент от Декалога, съчетан с пасаж от Новия завет. Първата заповед гласи: "Да нямаш други богове освен Мене". А в Йоан 20:28 Тома нарича Христа "Господ мой и Бог мой". Мисля, че това решава въпроса с библейските аргументи.

Много разумно интервю.

Интересно дали "коро" е име собствено на племе, местност или език. И, разбира се, вероятно коро-говорящите са дву- или триезични, както често се случва в Индия. Или пък просто става дума за обособен (може би в изолация) диалект на друг, вече известен език от тибетско-бирманската група.

Какво да се прави - фолклор. А линк към запис?

Да, знак за загиналите пилоти или подобващо военно гробище си е в реда на нещата. Но наистина, като опре до паметници в собствения смисъл на думата, дължим ги първо на своите хора, сетне на съюзниците и и най-накрая - и то не задължително - на бившите врагове. "Мъртвият не ни е вече враг", вярвам в това, но и не е редно да оскърбяваме паметта на собствените си загинали като пренебрегваме тях за сметка на други. Да се плаче по чужди гробища е особено противна форма на политкоректщина.

Да, албанците са си каквито им хрумне, това е вярно. А казаното от Туранага за ХІХ е печално известно, за съжаление. Това за църковната институция е интересно. Да, тук съм склонен да чуя нещо ново. Вярно е, че Църквата е съхранена на микрониво, както казва Рицарят, обаче микронивото е недостатъчно за запазване и създаване на сериозна литературна традиция - което е очевидно из цяла Европа. Почти няма книга извън непосредствено служебните и тук-там нещ отгоре, излязло от ръцете на селски свещеник. Обикновено големите манастири и епископски центрове създават и пазят литературата. Та премахването на Търновската патриаршия вероятно има общо с упадъка на книжнината у нас. Все пак - за мен остава въросът къде са чуждите преписи от български светски произведения отпреди падането на Търново? Всъщност отговор имам, но той е неприятен, пък и вече сме го говорили това. Примера с Църквата в Англия, преминаваща след 1066 от саксонски в нормандски ръце и враждебността на завоевателите към заварените традиции съм го давал вече. Случаят доста си прилича с това на българската Църква във фанариотски "плен". Въпреки всичко саксонската светска литература е относително позната днес. Нашата не е. Пък и очевидно старото влияние на българската книжнина над сръбската и руската е главно в църковните текстове - няма как да сметна "Александрията" или Амартол за собствено българска литература. Но темата беше за архивите на ВБЦ. Вероятно е да ги е имало и е вероятно да са били и зле съхранявани, и унищожени при нашествието, в голямата си част.

Нещата, които Туранага казва, са си любопитна дъвка за ума... и дотам. Забавлявайте се, момчета, това си е есеизъм вашето.

Това било "винаги", онова било "очевидно". Това с омаломощаването звучи прекрасно, казано en gros, ама пак си остава едно предположение. А за "жидче", моля те, не пиши. Рицарю, ти поне си човек на място, бъди сдържан в езика си.

И англичаните са клали краля си. И те са минали през гражданската война.

Добре... време е за паметник на нашите летци във Вашингтон.

Много интересно, но незащитимо по извори. А и всеки военен би останал удивен пред такава хипотеза. Какво е това? Средновековна гериля?

Освен че Авреол е трак и името му означава "бабанка", според "Book of Lost Tales" на един изтъкнат оксфордски филолог-белетрист се твърди, че мъжът, посещавал елфите, бил наречен от тях Ериол, тоест "Сънуващ в самота" Вероятно император Авреол е преплавал океана, открил е Америка (както Ериол открива островите на елфите), върнал се е и е бил посветен в мистерии, за да стане "Сънуващ в самота".

Щърбов, не можеш да сбъркаш, питайки. Изобщо не си сбъркал. А че мненията на повечето от нас са скептични (поздравленията ми за Качо), това е от четене. Който трупа знания, трупа печал. Зелас, аман от тебе.

Все пак - трябва предпазливост. Много време Марксовите фрази са ползвани от идиоти и са прецитирани като Евангелията, което ги изтърква. Трябва да се пипа здраво и същевременно - тънко. Да не се прилагат като рецепта за разбирането на всичко н историята. Мисля, че Марксовите понятия и постановки важат най-вече, когато мислим за Германия и Франция в Х-ХVІІІ в. Като и моята гледна точка подлежи на корекции. Винаги - mutatis mutandis. За съжаление историята е като граматиката: уж точна наука, но с безброй изключения. Липсата на това разбиране е проблем на марксистите, а не на самия Маркс. А толкова би ми се искало историята да може да се изрази на математически език! Уви, не може.

Иди прочети Евангелията. Остави Блаватска и другите странични неща. Който ще да вярва в прераждането, Христос не говори за такива неща. А дори и да говореше, има далеч по-значими, чисто морални работи, които казва. Нито там някакви си прераждания, нито престоли, власти, тронове, господства, метафизични прозрения, нито разни възвишени приказки имат значението на най-простите християнски напътствия.

То си има цяла книга и за просвещенските влияния у нас в ХІХ в. (много интересна), и за предренесансови процеси във ВБЦ (пълна простотия).

Тъкмо това се опитваме да направим. да, погледът трябва да бъде нюансиран. Като шарена карта

Част от тези понятия са много удобни и с необходимата предпазливост могат да се ползват. Маркс все пак не е бил идиот.

От северните лично за мен най-интересни са, разбира се, ирокезите - заради съюза им. Донякъде и навахите - заради странната им религия (Зелазни има роман по нейни мотиви). Мисля, че в целия форум Black Wolf може да каже най-много, при това не по Уикипедията, защото знанията на повечето от нас са си оттам като опре до Новия свят. В България има (или поне имаше) малко общество за американистика, което се интересува сериозно от културите на индианските народи Имат и сайт с интересни материали вътре - Историк е истински БГ-наука бот, така че не се съмнявам, че ще го намери за миг Обществото се нарича "Орловия кръг". Някой спомня ли си "Индиански приказки" на Макферсън? Невероятна книга, поне за мен. По чист късмет нашите някога са я купили за брат ми и когато и аз започвах да чета, стигна до мен. После домашният екземпляр се изгуби някъде, но преди година си намерих чудесно запазена бройка и сега отново я имам. Хубаво издание от късния соц, когато у нас е имало неочаквано разнообразие от чудесни книги. Индианските приказки, предполагам, много често са свързани с религиозни церемонии, на някои от тях си им личи.

Естествено, КГ, за това говорим. Отстъпили са като идентификатор.

"Черен влааак сеее композиииира..."

Ура, дъ жувей, дълго да ни радва с ерудирания си морализъм.

В Австрия веднъж моя стар хор го викат на бис. Ние, вече леко зажаднели след близо два часа пеене, решаваме да си направим гаргара с публиката. Излизаме, десетина мъжове с черни ризи и гробовни физиономии и на два гласа плюс идеален исон изпяваме: "В казан си се пекла, по тръбичка текла..." на Черно фередже. Така де, то си е тропар, пък и от време на време се чува "Алилуя". Мутрите - каменни, изпълнението - адски сериозно, уважаемата публика - на крака. По-късно вечерта, на хапка и пивка в местния ресторант (това става в Пулкау, Долна Австрия, с костница от ХІІ в., кисел местен гевюрцтраминер и невероятни манджички), един господин се обръща към едно от момчетата и, ухилен до ушите, казва на сносен български: - Знаете ли, бил съм в България четири пъти, ходил съм и в Рилския манастир, много харесвам Борис Христов, но точно това песнопение не съм чувал, то навярно е някакво фолклорно влияние в църковния репертоар?