glishev

Цък тука.

Некоректний, наполовина си прав. Прав си за книжниците, горе и аз казвам нещо подобно. за обикновения вярващ няма проблем във всемогъществото, човеколюбието или всезнанието на Бога, да речем. За учения вярващ обаче всичко е проблем, така че трябва да се изследва или поне да се формулира ясно как точно Бог е всезнаещ, всеблаг и всемогъщ, пък стават разни неща, дето на пръв поглед не се връзвът с тази вяра. Иначе веровият Бог не е абсурден. Има два начина да Го познаеш - единият е рационалното упражнение на схоластиците, което лично аз уважавам много, нищо, че не е на мода сред православните. Другият е интуитивният път на обикновените вярващи и на мистиците. Който също води до вид познаване, но познаване, минало през вярата. Книжовническите формулировки на вярата са полезни за сухари като мен. За по-духовни и по-ирационални хора си я има просто вярата като форма на убеденост без аргументация - тя също може да доведе (и често води) до автентичен религиозен живот, както и до някои напълно точни религиозни схващания, които са много по-трудни за достигане от интелектуалния тип вярващ. Друг е въпросът, че интелектуалният вярващ по-трудно може да бъде разколебан в неща, които вече е приел за верни въз основа на размисъл и четене. Мистикът и обикновеният вярващ са по-податливи на нови идеи, а вероятно и на ереси.

Опъвай палатка там, където е разрешено или там, където няма рибари. Не навсякъде може да си направи лагер човек. Не опъвай палатка сам, а с приятели - така ще изглеждате и по-нормални (демек няма да се плашат простаците по планините), и по-сериозни, ако някой дойде да ви говори на "въпреки". Колкото до полицейското насилие - май си изтървал момента да потърсиш моментално адвокат. Имаше ли обвинение срещу тебе? Нещо акт, глоба?

А тази липса на вътрешна интеграция може спокойно да е свързана с отношенията между различните етнически компоненти.

Донякъде и двамата сте прави. това сенходенето на училище го има като фактор. Семейната среда в масовия случай е ясна. Това с неразбирането на материала (когато се ходи на даскло) е пряко свързано със семейната и не самосемейната среда. При тотална липса на интерес към материала и при приемането му за лишен от ценност разбирането също ще спада, това е очевидно.

Остават още барон-Хиршовата железница, Юнион Пасифик (нападан от индианци), влакът на другаря Ким Ил Сунг и бронираният влак на комисаря Стрелков от "Д-р Живаго", за да допълним списъка на легендарните влакове Екстра тема, колега, евалла за нея.

Христос бе, Дендро

Така си е. КГ защитава едно малко идеализирано Средновековие. Все пак етническата осъзнатост е разпространена по-скоро в ранното Средновековие, когато феодалният разпад още не е започнал, по-малка част от населението е закрепостена и ги има по-големите, често народни опълчения. В зрялото и късно Средновековие етническата и политическата осъзнатост донякъде се припокриват (но сямо донякъде - защото го има изразът "френските поданици на английския крал" от хартите), но пък с тези абстрактни определения се занимават само Църквата, аристократите и - съвсем ограничено - градският патрициат. Думата "италианец"/"италиец" не значи на практика нищо за някой обитател на селската част от Ломбардия в ХІІ в. Най-вероятно не би се определил и като "ломбард"/"ломбардец", защото може би знае, че сеньорът му е от лангобардски произход, което именно го прави сеньор. Същевременно някой милански търговец би бил наречен "ломбард" във Фландрия - това би го обидило до смърт в Милано, защото той си е миланец и в това е цялата му гордост, докато презрени ломбарди са ония омразни съседи от Тердона или Монферато. Но е свикнал, че в чужбина всички от Италия са наричани "ломбарди" за удобство от глупавите чужденци. Всъщност - какво е "чужбина"? За селянина може да бъде и съседният град, където хората живеят безкрайно различно от него и често имат професии, които са му напълно чужди. Или долината на седмица път, откъдето започва да се говори неразбираемо. За гражданина, свещеника и благородника обаче има по-нюансиран отговор. Кое е "чужбина" за пътуващия човек? Там, където говорят неразбираемо или там, където имат друг владетел? Защото примерно в Бургундското херцогство от ХV в. се говори и френски, и немски, и фламандски, но пък хората на дука навсякъде са си у дома. "Чужбина" ли е съседна Гаскония за някой крепостник от околностите на Перигьо, след като и от двата бряга на р. Дордона се говори един и същ окситански език, но от едната страна данъците се плащат на наместника на английския крал в Гийена, а от другата - на байито на френския крал в Перигьо? Като и двамата крале са еднакво на майната си, а в мирно време пазарът на гъски е общ за селата от двете страни на реката. Същите неща важат и за България, според мен. В ПБЦ, вероятно особено до Покръстването, много ясно си е личало кой е етнически българин (и вероятно господар или на господарска служба), кой е славянин, кой е влах (вероятно вече ги е имало, смятам), кой е "грък" - което тогава за българите може би е включвало всякаква поствизантийска паплач: покръстени славяни, арменци, преселници от Мала Азия, собствено "гръцко" (демек може би тракийско) население и пр. Понякога владетелят е "на многото българи", друг път е "българин родом" (ето това е ясно етническо самосъзнание). Във ВБЦ нещата са малко по-други. Царят в Търново е "на българите (и гърците, и власите, и пр.)", защото такава му е традицията и това засяга главно него и канцеларията му. За авторите на приписките за удобство го има разделението "гръцки/"български" за царете. Западноевропейските "гости" на полуострова отначало много трудно правят разлика между българи, власи и кумани, а самата страна за някои от тях се нарича "Загора". Названието "славяни" е напълно изчезнало от употреба. За сметка на това е набрало популярност названието "сърби", което обикновено се носи като титла от поне двама владетели едновременно - значи е хем политоним, хем етноним, щом изразява политически претенции с етническо понятие. Междувременно византийското "ромей" е започнало да звучи все по-архаично, употребява се все повече само като израз на традиция и понякога - дори като етноним, сиреч значението му се е изменило. Всичко това със сигурност засяга канцелариите и Църквата (която вероятно ги обслужва), но как да разберем засяга ли париците? Единственият ни вътрешен извор за народностното чувство у ниските слоеве са народните песни, а и те са най-рано от ХV в.? Ето на, гледам такива за Крали Марко, където ясно се вижда дали песента е повече сръбска или повече българска - чисто езиково. Има го и разграничението по етнически принцип, защото врагът е "Маджарин", "Латинчанка", "агарянин". Но "българин" почти не се появява вътре - самоидентификацията е на "хришчанин", най-често.

Ако Библията наистина беше абсолютно достатъчна, нямаше да има ереси и извращения. Тя трябва да се чете, но не "на гладно", а с подготовка. Най-добрата подготовка е проповедта на свещеника и редовното допитване до свещеник при наличие на неясноти и въпроси. Има го обаче и обратното извращение, то е католическо - че Библията изобщо не е за миряните, а само за свещениците. Което също е глупост, разбира се. С всичко може да се прекали: и с католическата забрана да се чете Библията от обикновени хора (те сега са се отказали от тази глупост и всеки, който иска, може да си я чете), но и с протестантското насърчение да се чете само Библията. А то си трябва и тя, и други неща към нея. Това е най-уравновесената позиция, пък и най-точната.

Веднъж като споделях яростните си убеждения (антикварно яростни, разбира се, става дума за събития отпреди хиляда години) в полза на саксите срещу нормандците, пак така изтърсих, че бих се върнал назад във времето, за да се бия при Хейстингс, някакъв изоглавен човечец ме попита не ме ли е срам, че ме интересувала повече английската история от българската... Боже, Боже, колко примитиви има по тоя свят... зер това, че въпреки всичко живея тук и хобито ми е свързано с англосаксите, ме прави едва ли не някакъв изменник. Какви шемети се въдят, не е истина. Биха въвели цензура и на въображението, ако можеха. И тогава най-красивата жена на всички времена щеше да е, примерно, Фани Попова-Мутафова, най-великият светец - Иван Рилски, най-великият политик - Омуртаг и толкоз, а в миналото щяхме да искаме да се срещаме само със Самуил или с Шишман, за да предотвратим византийското/турското завоевание. Коне с капаци. Хоризонтът им свършва със задния им двор и бурканите. Светът, за щастие, е по-голям от провинциалното въображенийце на ура-патриотарите (били те наши или чужди) и мога спокойно да предпочитам испански вина, италианска музика, чешка бира, полски филми, английски книги, византийски светци, френска храна, германски митове, гръцка архитектура, холандски художници и ирландско уиски без да спирам да си бъда българин. Убеден съм, че някъде някой чужденец по същия начин си пада по нещо наше без да спира да бъде какъвто там е. Впрочем, наистина бих се сражавал при Хейстингс за Харолд Годуинсън. Може би темата за евентуална саксонска победа при Хейстингс е достойна за раздела Историческо моделиране?

Теологията не е словоблудство. Старите автори, които са писали богословските трактати, са го правили с любов и ревност, а не от суета. Когато човек има мнение за Бога, това мнение може и да е погрешно. Когато пък имаме погрешно мнение за Бога, на практика подменяме Този, в Когото вярваме, с нещо, измислено от самите нас. И е доказано, че тази подмяна на Бога с произволна тълкувателна представа за Него не е само ерес (сама по себе си ереста нямаше да е страшна, ако от нея нямаше нямаше морални последици), а е ерес, която води до грехове и самодоволство. Например до подмяна на автентичните християнски учения с някакви псевдохристиянски - като т. нар. "Евангелие на просперитета", например. Това е причината църковните автори да внимават в подробностите и да изследват всяка дума. И също така е причина да им се доверяваме. Разбира се, най-добре е човек да вярва безусловно и без въпроси, но когато въпросите все пак възникват - е, тогава идва нуждата от изследването и вдъхновените размисли на богословите. Няма смисъл да ги презираме или отхвърляме, с това само си навреждаме. Добрата теология е лекарство срещу маловерието, вдъхновена е от Бога и е прекрасен начин да се съзерцава религиозната истина. Теологията естествено насочва ума към молитвено настроение (както кулинарната книга може да събуди апетита). Вярно е, че бедните духом са блажени, но какво, учените на боклука ли да ги хвърлим? Нали и учените са хора - и те трябва да се спасят. Е, за тях е по-трудно, защото учеността колкото помага, толкова и пречи във верските въпроси. Щом обаче за болестите на тялото има материални лекарства, то за болестите на ума не може да няма интелектуални (нямам предвид лудостта, а погрешните съждения). Маловерието е такава болест на ума, при това на добре развития ум. И се лекува именно с теология, тоест с пълно разясняване на вярата. Което без книги не става. Има един много хубав двоен израз: "Вярвам, за да разбера и разбирам, за да повярвам". Колкото до библейските цитати, те се намират много лесно. Не е нужно да знаеш Писанието наизуст - стига само да си го чел и да помниш фрагменти, които да те ориентират. Има протестантска Библия онлайн, където необходимите пасажи се търсят по ключови думи и изрази. Разбира се, за сравнение с православното издание не е лошо да си държиш под ръка хартиен екземпляр или pdf-файл. Това позволява Писанието да се цитира при необходимост с точното място и с контекст, за да се избягват двусмислиците - като законова препратка. А и, разбира се, щом искаш да защитиш дадено мнение с точен цитат, значи помниш поне част от израза и можеш сам да разбереш доколко го разбираш добре, щом намериш съответното място и отново прочетеш целия пасаж. По ключови изрази е лесно да намериш наведнъж няколко места, където се говори по един и същ интересуващ те въпрос, което е удобно за разбиране на наглед противоречиви положения, препоръки и заповеди.

Ник, това беше добър постинг. Това изясняване на понятията беше полезно.

Златна ти клавиатура!

Идеално си е, днес го изслушах два пъти.

От чисто религиозна гледна точка съжалявам, че неопаганизмът се разпространява. От културна обаче, нямам нищо против. Неопаганисти най-често стават свестни и интелигентни хора и убежденията им са безвредни. Предпочитам нормални атеисти, нормални агностици и нормални неопаганисти пред част от единоверците си, които трещят по всички параграфи. Не обичам фанатизма, колкото и благочестив да е. Което не ми пречи да предпочитам своята религия пред всяка друга, но това за всекиго важи.

И на Милослав Стингъл

От източните учения конфуцианството е най-разбираемо за нас. На мен лично ми допада - в мекия си вариант, без ексцесии, както го е упражнявал Су Шъ. В Бушидо също има ценни неща, но има и ексцесии. Ако човек може да съчетае християнството с конфуцианство и малко Бушидо, вероятно би бил изключително на място. За йога нищо определено не мога да кажа. Чужда ми е, а и има лъжливи твърдения.

Аварите може би изпадат в криза, подобна на българската в VІІІ в., но не излизат от нея.

Кристофър Лий - CHARLEMAGNE: by the Sword and the Cross

Ivo_G, още доста трябва да четеш, това приятелски го казвам. А мормонските лафове до нищо не водят, те са си примитивни. На кого ще повярваш си е твое свободно решение, което всеки нормален човек трябва да уважава. Но е факт, че тия тънки религиозни въпроси простите позовавания на Библията и простото мислене не ги решават. Тук един от админите се подписва с такъв цитат: "Ако се занимаваш задълбочено с наука и не изглеждаш странно на на хората, значи не разбираш науката". Така е и с богословието. Който ти представя нещата простичко и ужким убедително, се заблуждава, а без да иска, заблуждава и теб. Не е простичко. Библията е голям залък, не е лесна за разбиране и трябва да се четат още много християнски автори, за да се стигне до истината. Иначе се стига до мормонските грешки, а те са си повторение на много по-стори заблуди. Освен това не вярвам да приемаш техните твърдения, че е имало бели хора в Америка преди Христа.

То може да се направи и много смислен тест, но този не е от тях, вярно е. Карат учениците да се занимават с глупости. Друг е въпросат, че и учениците често са назад с материала.

Пиката е кавалерийска, спатията е наречена на меча на пленения византийски спатарий, карото е разбитото пeхотно каре на противника, а купата е направена от черепа на василевса, в който е изстискана и кръв от сърцето му Отговорът е: връзка няма. Картите навлизат в Европа чак в ХІІІ-ХІV в., когато прабългарският календар е отдавна забравен. При това навлизат откъм арабския свят. А и промените в цветовете, фигурите и стойностите са толкова много, че нищо не може да проследи назад. Освен дето и картите за игра, а може би и прабългарският календар евентуално произхождат от Китай, друго няма.

1Б 2А (Рим-Берлин-Токио: нали Италия (Рим) и Япония (Токио) са с Хитлер) 3Б (ако броим "Свободна Франция" и Лондонското задгранично правителство на Полша за легитимни, както правят британците в края на войната, иначе от съветска гледна точка 3А) 4В (в 1941-1944) 5Б (макар че А е по-логичен вариант). Както виждаш, справяш се съвсем задоволително

Може би съм прост, но къде е разликата между "Блицкриг" и "Мълниеносна война"? Освен ако "Мълниеносна" не е станало нарицателно само за някоя конкретна война. Четвъртият въпрос е неточно зададен - България участва по два начина и д две различни цели във войната. Вторият и по-активен изобщо не е сред изброените отговори. Петият въпрос е откровено опростенчески и има два полуверни отговора. Като тегля чертата, авторът на теста има повърхностни познания или пък смята, че такива трябва да бъдат познанията на учениците. И наистина, vampiree, хвани се да четеш, въпросите са толкова елементарни, че е пълна срамота да не знаеш отговорите. Или поне давай собствени предположения и тогава питай. По метода на опита и грешката може да запомниш нещо.