glishev

Да, има ограничение. Май са четири цитатите, които можеш да пуснеш един след друг, така че просто отделяй цитираното с получер или курсивен шрифт и празен ред. Сега, предполагам, че си вярващ християнин, но вероятно от протестантско изповедание. Тези неща си личат, знаеш. Може би си чувал старинната концепция за постоянното присъствие на Светия Дух в Църквата. Може би тя донякъде се връзва с това, което наричаш "продължаващо откровение", но не съм напълно сигурен. Според нея освен Свещеното Писание има и Свещено Предание, което също съдържа истината на вярата. Писанието и Преданието взаимно се тълкуват и изясняват. Тази концепция е религиозна догма за православните, армено-грегорианите, маронитите, коптите, несторианите и католиците - изобщо за предреформистките Църкви. Преданието включва съчиненията на светите Отци, тоест на църковните учители (най-вече проповедите и официалните им трактати и послания), съборните правила, постановления и решения и част от устно разпространяваните благочестиви разкази между християните. На практика Писанието се явява част от Преданието. Очевидно е, че Адам, Йов, Авраам и при всички от Авраам до Моисей вярата е съществувала само във вид на пряко Откровение и на Предание, но не и на Писание. Така че християнинът, разбира се, вярва в Библията безпрекословно, но не само в нея. Разбира се, не всяко предание е Свещено Предание - както и не всяко писание е Свещено Писание. Истинското Писание и истинското Предание не се отричат взаимно - винаги можеш да ги провериш едно чрез друго. Всъщност имаме преки податки, за да знаем, че за съставянето на Новия завет четиримата евангелисти и останалите новозаветни автори са разчитали и на Предания, а не само на неща, които са видели с очите си или прочели в Закона и пророците. Например случаят със споменаването на Ианий и Иамврий в 2 Тим. 3:8 е точно такъв, както и цитираното Предание за архангел Михаил в Иуда 1:9. А в Иуда 1:14 личи пряк цитат от неканонична книга - същото твърдение намираме в апокрифа, наречен "Книга на Енох", който не е включен в Стария завет и е запазен само в коптска и славянска версия, но някога е бил еврейско предание. В 2 Сол. 3:6 ще намериш и пряко позоваване на ценността на Преданието. В 2 Кор. 3:6 също ще намериш, че не само на буквата трябва да се уповава вярващият. От такива неща става очевидна зависимостта на Писанието спрямо Преданието, както и невъзможността да се живее само по буквата на Закона - да не говорим, че старозаветният писан Закон е изпълнен докрай от Христа и днес за нас изобщо не е задължаващ, пък и в Деян. 13:39 се вижда, че Законът не може да оправдае човек във всичко. Всъщност първите трийсетина стиха от глава 15 в Деянията на светите Апостоли говорят за предимството на благодатта и на устното благовестяване пред Писанието. Та, това е. Писанието потвърждава авторитета на Преданието. И Преданието, когато е истинно, потвърждава авторитета на Писанието. Затова няма опасност да почнем да вярваме повече на Августин Блажени или на Йоан Дамаскин повече отколкото на Писанието, както протестантите се боят - защото Отците никъде не оспорват Писанието, а напротив, потвърждават го и го тълкуват по божествено вдъхновение. Всъщност очевидно Писанието зависи от Преданието, защото в първите векове на Църквата към Новия завет са спадали две Послания на св. Климент Римски, които са премахнати със съборно решение, защото с времето са повредени от неблагочестиви добавки. Също така със съборно решение относително късно е решено, че Откровението на св. Йоан не е апокриф и е включено в корпуса на Новия завет. А Съборните решения са част от Преданието и очевидно дори протестантите, които вярват в завещаното от Мартин Лутер напътствие "само чрез Писанието" всъщност са в невъзможност да не спазят поне тази част от Преданието, която определя състава на самото Писание. На практика съвременният корпус на Новия завет е определен със съборно решение, което само по себе си е част от Преданието, а не от Писанието - вж. Второ правило на Шестия Вселенски (Трулския) събор. Да не говорим, че от вярващ адвентист съм чувал, че всяко религиозно Предание е лъжливо, но самият той наричаше Христа "Богочовек", а това не е библейско понятие - всъщност е на един от авторите на Преданието, а именно Ориген, част от чието творчество е отречено, а част - признато от Църквата за боговдъхновено. Та това е, самите простентанти не могат да избягат изцяло от Преданието. Най-сетне "sola Scriptura" не е библейски принцип и не може да се защити с протестантски средства. Става дума за частно мнение на Мартин Лутер, който на това отгоре сам не е последователен в него, защото на Сейма във Вормс заявява: "Моята вяра е тази на св. Атанасий Велики". Следователно дори авторът на това най-реформистко от всички риформистки съждения не е реформист и се доверява на авторитета на зърковните Отци. В такъв случай истинският потестант трябва или да се откаже от Лутер (и от твърдението му), или да го приеме - и с това да приеме Аанасий и останалите му единомишленици. За Писанието и Преданието виж и тук: близка тема в ДИР. Библейските основания за тринитарната вяра са в т. нар. Comma Iohanneum (потърси си това в Гугъл, ще разбереш какво е: става дума за стих от Новия завет, който обаче някои издания оспорват) и в Мат. 28:19, което само по себе си е напълно дастатъчно. Разбира се, началото на Евангелието от св. Йоан също потвърждава Христа като Бог-Слово. Има и още няколко места, както в Стария, така и в новия завет, но не ми се ровичка сега. Матей и Йоан са напълно достатъчни.

Имаш право, пропускът е наш и приеми извинения за него. Ничие грубо поведение не бива и няма да бъде толерирано. Хърс наистина често пише с тон, по-остър от допустимия, не само ти си реагирал досега. Б. мод. Р. Теодосиев: В този форум никой не се толерира повече от другия, има само двама администратора и това е! Тук идеята е една нормална дискусия, ако продължавате да се обиждате и нападате то всеки ще си получи наказанието и това не го казвам за никой определен, а всеки нарушаващ правилата на форума, само в тази страница са трима...

Театърът ни си го бива, да. Естествено, Веждьо ар-Рашид се опитва да го затрие, но се надявам да не успее. Все пак, консервативният ми вкус се бунтува срещу неумелия начин, по който нашите режисьори най-често подхождат към класически текстове - безотговорно, лекомислено и с голямата ножица. България не е страната, където да гледаш Ануи...

Това отново е невярно. Както и да четеш любимия, вечния, единствения Арнълд, много стабилна робска институция в Гърция има векове преди Пелопонеската война. Следователно между робския труд и упадъка на Елада няма общо.

Спортът си е спорт. И тогава е имал функция, и сега има. Всъщност преливаме от пусто в празно - темата е напълно безмислена, пък и започваме да се повтаряме. Арнълд Тойнби е много интересен философ на историята, но не е свещен авторитет, та да му се кланяме в захлас. Както и да е, това е друга тема. Дори, да речем, да е прав и наистина 431 г. пр. Хр. да е пиковата точка на гръцката цивилизация заради началото на Пелопонеската война, то между 776, когато е началото на Олимпиадите и 431 има три века и кусур, в които значението на Игрите е огромно (и дори определящо за това да си елин), а Елада се развива. Да не говорим, че не са само Олимпиадите - има ги още Истмийските, Питийските, Немейските и Атическите игри, а и други местни игрови събития. За значението на спорта в Британската империя пък са изписани томове и томове, където ръгбито, гребната гонка, полото и ловът са засвидетелствани като дисциплините, в които се каляват телата, възпитават умовете и постига чувството за общност между бъдещите управници на Империята. А, няма как, за самата Великобритания универсалната държава е Британската империя Каквото и да си говорим, движение си трябва. И за да се постигне каквато и да е физическа цел, се иска все пак повече от ходенето пеш. Без да съм кой знае какъв атлет, го знам от опит. За облагородяващия и забавляващ ефект на спорта дори днес говорих достатъчно. Няма какво повече да се обсъжда. Ако на теб ти доставя удоволствие презрението към спорта, това си е твое право. Дано да имаш полза от него, а да не те е яд.

Алва е доста прав в случая. Но ги има и двете употреби, те донякъде се преплитат.

Нали по-горе казвам - изобщо не е задължително да се вярва само написаното в Библията (защото това би поставило в неудобно положение дори протестантите). Отделно от това съм привърженик на текста от Comma Iohanneum (и изобщо смятам, че Писанието не е еднократно низпослано, а натрупвано, точно като Преданието) и вярвам, че има и библейски, и извънбиблейски основания за тринитарната догма. В частност много харесвам обяснението, дадено от св. Йоан Дамаскин в глави 7 и 8 от Първа книга на "Точно изложение на православната вяра". Преди да прочета Дамаскина, приемах догмата на юнашко доверие (защото това е то, вярата, според мен). И досега много харесвам казаното от Йоан Майендорф - че подробното изследване на тринитарната догма може да доведе човека най-вече до ерес, затова по-добре е просто да се вярва. За щастие, св. Йоан Дамаскин, Августин Блажени и Анселм от Кентърбъри, които четох по-късно, донякъде изясниха по-тъмните страни на догмата без да изменят убежденията ми.

Някой да ти преведе всички апофтегми на св. Нил? Не че са трудни, но си е работа.

Е, личните забележки принизяват разговора.

Очевидно имам Аз съм си консервативен православен християнин, така че съм монотеист и тринитарист едновременно.

Позоваването изключително на Библията и омаловажаването на небиблейски религиозни мнения е конфесионален/деноминационен маркер. Както и правописът на Христовото име От друга страна, философското изложение и позоваването на извънбиблейските църковни автори също издава конкретна конфесионална принадлежност. Когато християни говорят помежду си, конфесионалната принадлежност има голямо значение, но когато разговорът е между християни от една страна и друговерци/атеисти от друга - тя губи това значение. Всеки християнски аргумент е добър за християните. А и на друговерци/атеисти Библията не би повлияла, защото не я приемат за авторитетна. Един аргумент от разума би убедил по-добре, а и никак не е лошо да проличи, че разумът и Библията не си противоречат. Самият Лутер, авторът на "само чрез Писанието", е казвал, че няма против да привеждат пред него аргументи от разума. Друг е вече въпросът дали и Писанието, и мненията на извънбиблейските църковни автори не са двете страни на една и съща монета - което съждение още веднъж е конфесионален маркер

Това с театралниченето е вярно. Гледали ли сте "Сватбите на Йоан-Асен"? Очевидно при правенето на филма парите не са били проблем. Там е вкарана масовка, костюми и прочие. Но не е търсена достоверност, а напротив - условност, точно като в театъра. Диалогът е бавен, многозначителен, накъсан и много тих. Проблемът е повече между царя и брат му - точно като в пиеса - отколкото между царя и средата му. Всичко това се дължи на прекалена вярност към романа: защото Евгений Константинов, автор на книгата, е и сценарист на филма. Дължи се и на режисурата, защото Вили Цанков си е падал по тоя вид бавни, многозначителни и, честно казано, дразнещи решения. Сцената с шепненето и въртенето около трона е напълно неправдоподобна от битова, психологическа и каквато и да е гледна точка. Но като за театрално действие става. Смешно е, но "Сватбите..." се опитва да подражава поне визуално на "Армията на Бранкалеоне" на Моничели. Но си остава до визуалното - защото "Бранкалеоне" е жив филм, там има хумор, има пародия, има виц. В нашите филми - "Сватбите..." не е единствен случай - на достоверността и пряката убедителност изобщо не се държи. Режисьорите ни често казват, че тази буквалност е евтина. А после се чудят защо не могат да си продават произведенията. И режисьорите, и актьорите ни освен това масово не четат. Резултатът е, че героите във филмите ни често стоят бутафорно, не живеят в епохата си. Затова в "Дзифт" Бахаров изглежда и се държи като сегашен пич, а не като пандизчия от 50-те. Затова в текста към филма светлината на Звездата над Партийния дом беше наречена "изумрудена" и действително беше представена като зелена - а дори аз помня, че беше рубинена, сиреч с цвета на кръвта. Затова при снимането на сградата на БНБ беше пропуснат простият факт, че навремето на фасадата имаше не само български, но и руски, и френски надпис, така че по най-тъп начин си проличава кога е сниман филмът. А после неграмотни фенове обясняват, че за първи път виждат соца. Ами за първи път го виждат и си мислят, че филмът ги пренася в епохата, щото не са отваряли едно "Работническо дело", не са си говорили с мама и тате и изобщо им липсва рефлекс към периода - както и на екипа на филма. Та и героинята във филма, наистина прекрасно момиче, е красавица според съвременните ни стандарти, не според модата на петдесетте. Та тя трябваше да е доста по-пухкавка, за да мине за едновремешна лепотица. Всъщност един от малкото наши филми, където няма грам бутафория, е "Мера споредъ мера". Пристрастен съм, разбира се, но това са си фактите. "Мъжки времена" също е добър.

Сиреч според Алва (вероятно по крив прочит на Тойнби, който и Тойнби не би приел) гръцката цивилизация се развива до 776 г. пр. Хр., а цялата Архаична и Класическа епоха са упадък... Абе, Алва, ти изкара Тъмните векове на Елада най-доброто й време Сега ще трябва да махнем Пиндар от конспектите по гръцка литература, защото е упадъчен автор и е писал оди за победи в спортни състезания Срамота, Алвасарейро. Образован човек, а оправдава тюфлещината и мързела. Марш за две обиколки на стадиона! И мен ме мързи, ама бих се срамувал да говоря такива неща. Пък и все не ме мързи чак толкоз.

По същество вярно.

Богданов, прав си за бирите - след мача, против мускулна треска. Алва, резил. Даже и любителския спорт ли отричаш? Трябвали са повече физзарядка и Ксенофонт за тебе като малък. И като стана дума за изкуства, ерудиция, любов и чувства... на всичко това е неспособен именно физическият тюфлек, защото нашите дами всъщност определено предпочитат движещи се обекти на емоциите си, а не развлачени филиали на Народната библиотека. И ние предпочитаме физическата близост на по-скоро разкършени, а не на сковани или развлачени същества, смея да кажа.

Да, вероятно и войската е малка. Колкото до преувеличената бройка на покатоличените - саморекламата не е от вчера.

По моему след 1261 определено Генуа има повече влияние в Черно море. Има колония в Кафа на Крим, има колония на северния бряг на Златния рог (Пера или Галата), воюва с Трапезунд и с Добротица, а и всъщност генуезки кораб донася Черната смърт от Кафа през Цариград към Катана. Венеция почти няма действия в Черно море. Амедей Савойски е съсед на Генуа (Савоя и Генуа са, общо взето, в добри отношения) и близък роднина на Палеолозите, така че войната му по Пропонтида и Черноморието е свързана с генуезките интереси. От латинските защитници на Константинопол през 1453 г. има и генуезци, и венецианци, а генуезката колония в Пера за съжаление не взима участие и се запазва няколко години след обсадата. Според мен основната западна сила в Черно море през Палеологовия период е именно Генуа. И това засяга всички местни държави: Византия, България, Трапезунд, Грузия, татарите... Какво точно е българското отношение към Генуа, предполагам, зависи от политиката на републиката спрямо Византия. Може би когато Византия и Генуа са в добри отношения, това е зле за България, а когато са в конфликт - българите и генуезците имат донякъде общ интерес. Да ме поправи някой, ако греша.

От моята камбанария така се вижда - така го пиша

Честито, момчета! Помните ли онази "Космическа колонизация"? Също много интересен проект. Изобщо, популяризиране на ползу младаго рода му е майката. Още веднъж поздравления. Страхотни сте.

Моля, няма нищо Но другите ми идват в повечко - ако английският те затруднява, пробвай на руски. Не може да го няма.

Момчета, аре да се събереме да ритаме некой път на убаво време? Алва ше ни носи топката, на вратарите ръкавиците и минералната вода.

Никогда же прядати сен и Доухъ здравъ въ тяло здраво. Ама глупости говоря, забравил съм падежи, не знам как да пиша специалните букви във форума, я друг да помага

Само за актьорите няма да се съглася (освен за урода Бахаров), но за режисьорите и сценаристите съм съгласен и пресъгласен. Ако все пак има добри наши нови филми, те са предимно документални.

Да, вярно е. Дори аз с моя скептицизъм признавам, че е много вероятно да се събере приличен обем оцелели или поне преразказани текстове. Пак по-малък от намереното в други страни, но по-голям отколкото обикновено се преподава и обговаря. Тук вече не само лошите исторически обстоятелства, но и мързелът на учените ни си казва думата.