glishev

С удоволствие тогава. Това са отговори по същата тема в разговора за вероучението от форумите "Православие" и "Християнство" на DIR.bg.

Ми не, Митак, няма вътрешно противоречие. Чети пак.

Виж, изписал съм фермани по тоя въпрос. Мога да ги препостна тук, но това е от темите, по които никак не съм безпристрастен и не ми се влиза в препирни.

Хуне, двата ти постинга скрих аз - заради груб език. За езика те предупредих два пъти, втория път на ЛС. Поведение като това, което демонстрираш, не се толерира тук. Ни кой няма да си губи времето да те редактира и да те учи на по-добри обноски. Свиквай да ползваш по-неутрален тон. Б. мод.

Чудесно, нека тогава улицата да възпитава учениците. Родителите бездруго често не искат.

Flatline, +1 от мен. Разбира се, спортът има полезна обществена функция. Мога да дам много забавен пример. Спортът би могъл да бъде дефиниран като публично или направо групово физическо усилие, непредизвикано от трудови нужди. Съвсем скоро участвах в LARP, тоест live-action roleplay. Имаше близо четирийсет участници, до един позитивно настроени и повечето - образовани хора (необразованите бяха ученици от добри семейства, както се казва), които влязоха в игрово сражение с обезопасени реплики на средновековни оръжия помежду си. Играта има правила, за безопасността и любимия ни fairplay се следи строго. Хората бяха дошли семейно - някои с децата си. Атмосферата беше съвършено рицарска, дори олимпийска в старинния смисъл на думата: любители, които със собствени усилия достигат определена цел при силно изразен агонален момент и без злонамереност помежду си. Същевременно физическото натоварване е значително. Седемчасово бързо придвижване, маневри и дуели в планинска местност със средно двайсеткилограмово допълнително натоварване за всекиго от участниците не е шега работа. Отделното изискване за roleplay изключва антиинтелектуална страна на играта. Спортът очевидно може да бъде благородно начинание и донякъде елитарно хоби. Познавам учител, който е дал на учениците си отличен ларпърски пример и сега класът му редовно ходи на ларпове. Всеки античен елин би видял в това проява на най-добри морални принципи. Детинщина? Детинщина е всяка игра, дори шахматът. А човек си остава Homo ludens, както доказва дори стръвта към спор(т)а на нашия опонент alvassareiro. Само че той отхвърля физическото усилие като игра и обучение, но обича умственото. А това също е вид съревнование с нетрудов характер - ерго спорт. Допускам в такъв случай, че alvassareiro приема единствено ума за инструмент, с който може не само да се работи, но и да се играе. Вероятно тялото пък схваща единствено като трудов инструмент и в такъв случай освен от физическите спортове той би трябвало да се откаже от телесни игрови дейности като секса с нерепродуктивна цел (спорт на спортовете, не ще и дума), изпиването на социалната чашка алкохол или кулинарните удоволствия. В такава последователност би имало нещо несъмнено аскетично и волево, но и безкрайно тъжно. За антистресовия и релаксиращ ефект на целенасоченото нетрудово физическо усилие при заседналия живот на упражняващите интелектуални професии като мнозинството юзъри във форума няма никакванужда да се разпростирам. Медицинските емпирични факти имат много по-голямо значение от умозрителните аргументи и понеже говорим по принцип за или против нуждата от спорт, отделни примери за злоупотребяващи с организма си издръжливи хора не биха вършили работа в полза на антиспортната позиция.

Знаеш, че днес в България има хора, които не са си подавали носовете на повече от 50км. от родното място и са безумно незапознати със света и дори с днешна България. Живеят в друг свят спрямо теб, мен, ББ и БГ-наука. И невинаги става дума за възрастни хора. сега се върни мислено в ХІV в. и си представи разликата в проценти на такива хора днес и някога. Изборът е този - да подцениш Средновековието или да подцениш Реформацията и Просвещението (за нас - Възраждането).

Не знам дали е просто wishful thinking от моя страна, но ми се струва, че търпимостта към имигрантските малцинства в цяла Европа намалява извън политическите и академичните елити. Гражданите засега обикновено са търпимо настроени, по-младите най-често са си направо толерантни, но обратното говорене, това на нетърпимостта и традиционализма, напоследък се засилва. И тази тенденция ще продължава, а в един момент вероятно ще доведе до сериозни сблъсъци, при това агресията няма да е само от страна на имигрантските общности, а и от местните мнозинства, при което е много вероятно да се стигне до връщане към традиционния национализъм и бяла пропаганда. Това от една страна би било крачка наад, но от друга - би било спасително за Европа и нейната цивилизация. Ако съм прав (което само времето ще покаже), то имиграцията ще намалее, гражданските права (особено за имигрантите) ще се ограничат, социалните придобивки - също, а местните млади хора ще се видят принудени (или може би насърчени) да мислят по-малко за дълго и скъпо образование, а повече за ранна трудова кариера - защото по-малко специализираният и по-нископлатен труд днес е оставен най-вече на имигрантите, а с намаляването на притока им работата все пак ще трябва да се извършва. Не е изключен един бъдещ европейски Апартейд, толкова по-радикален, колкото по-радикална е днешната толерантност - по закона на махалото. Разбира се, Европа не би забравила уроците от Втората световна война, но това не значи, че в бъдеще са изключени безредици, радикализъм и дори граждански войни на етническа основа. Преди това да стане възможно, разбира се, сегашните тенденции трябва да продължат да се развиват още, докато ефектът имстане очевиден и разтревожи повече хора. Във всеки случай из Интернет и в пресата човек може да попадне както на заклинания за безпроблемност, спокойствие и мултикултурно разбирателство, така и на остри критики срещу мултикултурните розови очила. Имигрантите, особено ислямските, не улесняват разбирателството, защото водачите им често сами използват радикален език, което само налива масло в огъня, а отказът на част от тях да се интегрират в традиционни за Европа форми на бит (и всъщност тоталното им отрацание) има потенциала да взриви днешния мултикултурен концерт, изнасян от правителствата. Популярността на национаналистки говорещите лидери като Хайгер в Австрия го показва, а и следвоенните рефлекси на пълна търпимост към всичко нетрадиционно естествено отслабват с идването на новите поколения. Днес основният рупор на толерантността са добилите безпрецедентно влияние университети, от които излизат, разбира се, политиците и журналистите. Истинското предизвикателство за национализмите днес е да създадат свои привърженици в университетите, особено в хуманитарните специалности (тук България отново е изключение от общоевропейските тенденции, но и внашите хуманитарни факултети почти няма студенти и преподаватели с друг етнически произход освен българския - а и университетите ни нямат това обществено значение). В Европа не е чута думата на жителите на малки и средни по размер селища, където имигрантите са рядкост - там местните традиции обикновено са живи и преобладаващо белият цвят на кожата доминира. На двайсетина километра извън предградията на столиците, университетските и индустриалните градове етническата и ултурната пъстрота на практика изчезва. Разбира се, на практика по-голямата част от населението е съсредоточена в мегаполиси като Берлин или Лондон, но извън тях също не е пустиня. А като съдим по реакциите на чехи, унгарци, швейцарци и дори французи към отделни социални проблеми с етнически оттенък, далеч не всички в Европа са готови да плеснат с ръце и да запрегръщат страничните ефекти от мултикултурализма. Не е изключено един ден да стане така, че много днешни западноевропейски имигранти и потомци на имигранти да започнат ново преселение към новоприсъединените страни на ЕС (като България), защото югоизточноизточноевропейските народи, при всичката си политическа некоректност, са куче, което често лае, но все пак по-рядко хапе. За разлика от днес тихите, но, исторически погледнато, много дълбоки води на немската, австрийската или унгарската провинция. Днес европейските големи градове наистина не приличат на себе си с цялата вавилонска смес на езици и народи по улиците им, но в бъдеще България би могла да се окаже едно от малкото места, където гражданинът от малцинствата не е подложен на радикални мерки заради цвета на лицето си. Не е като да няма прецеденти. Германия е губила световна война не веднъж, а два пъти, което днешните бардове на толерантността лесно забравят. След края на Първата в Германия идва не само кризата, но и епохата на Ваймар с нейното културно разнообразие и отвореност към света... последвана от възхода на националсоциализма. Великобритания също е имала своя блестящ ХІХ в., с края на предразсъдъците срещу евреи и католици, дори с посрещането на първите имигранти от Пакистан и Индия. Но от края на Френско-пруската война до 1945 чувствата към Германия стават все по-свирепи. Америка има сегрегацията си. Южна Африка - Апартейд. Англосаксонската общност има рефлекси на етническо самоизолиране. Доколко Скандинавия, Бенелюкс и романските страни имат такива рефлекси е по-трудно да се определи, но традиционно силният католицизъм на Италия и нарастващите проблеми с имигранти от Африка могат да ги създадат. Полша не се слави с особената си етническа толерантност, а малки,но твърди ядра от националисти и днес съществуват във всяка страна. Което е странно - те често са в контакт помежду си и взаимно одобряват идеите си - един немски националист днес се плаши по-малко от френския си "колега" отколкото от имиграцията. Моето предположение е, че ако се стигне до прекаляване с толерантността и мултикултурната официална политика, ще има ескалация на нетърпимостта и реабилитация на национализма в отговор. А това едновременно ме тревожи... и обнадеждава. Разбира се, смятам, че каквото и да става, България винаги трябва да защитава собствените си традиционни малцинства (което да не й пречи да спазва законите си по отношение на престъпността, с какъвто и цвят да е престъпникът), но и да не допуска значителна имиграция или традиционно неевропейска пропаганда в границите си.

Кой ги знае, тюрките му с тюрки

Еретическа

КГ, и аз съм фен на Средните векове, но фактите са такива - много малък дял на градския живот, а без градски живот няма средно съсловие. Там, където го има средното съсловие, Църквата и аристокрацията, там наистина я има и по-абстрактната идея за самоопределение. Когато си говорим в тази тема за това дали "българин" във ВБЦ е политоним или етноним, всъщност си говорим именно за тези съсловия - аристокрация, Църква, градски жители (основно търговците). Но огромното мнозинство се състои от хора непътуващи и несрещащи чужденци. Закрепостени към обработваеми парцели хора. За тях "българин", "ромей"/"грък", "сърбин", "влах", "маджарин", "русин", "фръз", "агарянин", "татарин", "арбанасин", "латинец" са в най-добрия случай малко смътни понятия, често преплитащи се. Какво да ти припомня (не като извор, но добро обобщение)... най-добре "Баудолино" или "Името на Розата" от Еко.

О, да. И "Свети Георги убива змея". Уникално кадърен филм. http://www.youtube.com/watch?v=KEhH8c-pqRg Невероятен момент. Всичко му се разбира, не му се плашете на сръбския. И "Зона Замфирова", разбира се. Ама той си е почти на български

Годо и Хун, много интересно си спорите, само дето и двамата си позволявате доста остър език. По-спокойно го давайте. Б. мод. Иначе позицията на Хун не е идеална, но пак е по-близо до достоверност.

Ник, че какво пречи на съществуването на местна аристокрация с невизантийски произход, която да иска разширяване на вече съществуващо владение и искането да не бъде удовлетворено?

Галахад, нещата, които пишеш за България, са си чиста проба wishful thinking, за съжаление.

Аз съм на мехтерска вълна. Пуснете си това и обърнете внимание на герба на знамето между 3:10 и 3:15 :

Тихо бе, Дендро, че ей сега всичкото автохтонец ще скочи да обяснява, че толтеките са траки, а одеялата на дакотите са родопски.

Оценявам простия здрав разум едва в сблъсък с конспиративните теории.

Не отричам, просто правех политически некоректна забележка

Бог - високо, цар - далеко, КГ, нали знаеш Това си е средновековна реалност. Не казвам, че по ония времена не ги е имало хората със сегашния среден хоризонт на обща информираност, но са били адски малобройни и обикновено високопоставени/богати. И като добавиш, че през зрялото и късното Средновековие огромното мнозинство дори в Източна Европа се състои от закрепостени към парцелите хора почти без допир с градска атмосфера и почти лишени от диалогичен контакт с преките си висшестоящи, нещата стават разбираеми. Да, "българин" в зрялото и Средновековие може и да е етноним, но това е, да речем, за аристокрацията, която се състои от "блъгари родомъ" (като Йоан Владислав) или поне така се чувства. Може и да е политоним, но това е за царската канцелария и може би отчасти за чуждите високопоставени лица. За селячеството в огромната му част вероятно е смътно понятие, а за може би немалка част от париците си е направо непозната дума. Арон Гуревич в "Културата на мълчащото мнозинство", където говори не само за германските, а и за славянските народи, очертава огромна пропаст между официалната, високата култура на Средновековието (която добре познаваме - църковната, градската и аристократичната култура) и тази на селяните, която познаваме по-зле и която вероятно има много малък допир с високата поне до ХVІІІ в., за протестантските страни - до ХVІ в. Ако нещо прави от селяните хора, това е в относително малка степен класическото християнство, в никаква степен - Ренесансът и в по-висока степен - Реформацията. Просвещението пак ги подминава, но революциите през ХVІІІ-ХІХ в. вече ги променят. Впрочем, германските и славянските народи наистина са в една идея по-"равновластно" положение (както би казал Алва, а може би и Ник); славянските - до османското завоевание, русите и поляците - може би до ХVІ в., но чехите се германизират мощно и към ХІІІ в. закрепостяването на селяните вероятно вече е приключило съвсем в духа на южните германски области - Австрия и Бавария. Закрепостяването, което тръгва още от римляните в ІV в. и се разпространява бавно през цялото Средновековие включително и сред варварите, прави много за оскотяването на простолюдието. Голяма ирония е, че закрепостяването върви ръка за ръка с християнството (което пък има точно обратния ефект - да разширява малко от малко хоризонтите). Всъщност и двете са продукт на късната Римска империя и като такива се проявяват заедно навсякъде, където се имитират римски модели. От Англия до България. Все пак, струва ми се, германските и славянските народи се оказват малко по-устойчиви на закрепостяването (и съответно на оскотяването на селското множество) в сравнение с романските народи. Затова в Англия до 1066 има свободни селяни в опълчението, затова фризийските рицари биват избирани от селяните за съдии и жънат заедно с тях, затова в Норвегия докъм 1200 г. ярловете дават почивен ден дори на внесените през морето роби и бондите участват в тингови събрания заедно с крале, жреци и ярлове, затова има руски "волости", ляхите свалят князете си, а у нас преди ПБЦ имаме славянска "анархия и демокрация", а май че и опълчения по времето на Крум и Петър Делян.

Всичко си зависи от това колко пътуваш, защо се пътува по твое време и къде е селището ти спрямо основните маршрути - демек дали и колко виждаш непознати и защо. Не е нито само на запад, нито само в най-забутаните села. В един момент повечето села в Европа стават забутани. Някой парик в Кюстендилско през 1380 дали знае, че е българин/сърбин? Може да се смята просто за "човек на болярина Костадин", примерно. Или за жител на еди-кое си село. Или и за двете. Знае, че е християнин, а не агарянин. И дотам.

Очевидно религиозни текстове, допускам, че са от някакво старинно монашеско напътствие. За какво ти е това?

В зрялото Средновековие наистина има райони, където голяма част от населението, най-вече селяните, познава на практика само няколко селища и най-близкия голям панаир, а самоопределението е изцяло локално.

И кейт, разбира се. Мда, това за Блънт е ясно, особено като Виктория. Ако Виктория наистина беше чак такава, вероятно и половин Европа щеше доброволно да се присъедини към Британската империя.

Ти мани, ама по Закона на Паркинсън, ако до откриването на извънземни ни остават още, да кажем, сто години, Посолството къмтях вече ще е заело половината индустриална и цялата административна мощ на Британската общност, Европейския съюз и Ватикана.