-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
И Харолд Годуинсън в навечерието на Хейстингс - за да му издам плановете на нормандците. По дяволите, бих се включил сред хускарлите на Харолд.
-
Не вярвам аз в такива работи. Забележката на Алва горе ми харесва, с уговорката, че това се отнася само за повечето (но не всички) православни църкви и евентуално за някоя отделна арменска, маронитска или католическа
-
Аспарух, българите са се покръстили под натиска на обстоятелствата. но определено Борис се опитва да обърне ситуацията в своя полза. Наистина е хитро, че е потърсил друг християнски авторитет извън патриаршеския. И е съвсем логично, че папата е омаловажил повечето гръцки настоявания и обичаи - така той прави услуга и на Борис, и на римските интереси. Впрочем, вероятно Борис е имал съветник, който добре е познавал християнството - всички гръцки изисквания, които са оспорени и омаловажени в отговорите (респективно и във въпросите), не са догматични, а битови и по-рядко канонични. Борис и папата не влизат в пряка конфронтация с Константинопол по наистина сериозните проблеми на вярата (Борис изобщо не е в такава позиция), а по-скоро с пикет показват липсата на авторитет у Константинопол като дискредитират относително маловажни практики. Римската критика към източните Църкви винаги е била, че са педантични в дребните неща, но че допускат ереси на едро. И в ІV-VІІІ в. тази критика е съвсем оправдана. Мироки, да, това с гетите е част от автохтонизма. Това е началото на гл. ХХХІІІ от Отговорите. Преводът на Димитър Дечев от 1922 гласи: Аз бих го превел така: "Съобщавате, че когато сте влизали в сражение, досега сте имали обичай да носите конска опашка като военно знаме и искате да научите какво трябва да носите сега вместо нея." Вместо "сега" може да се употреби "вече" за яснота.
-
КГ и Алва, в Средните векове държавите могат да носят име на народ, но при феодолното раздробяване епонимната държава се оказва обградена от други образувания с други названия. Някога Анжу не е било Франция, знаете, а народ "анжуйци" няма. Иначе е вярно, че големите кралства и херцогства са създадени на донякъде етнически принцип или поне с ръководната роля на един етнос. "България" от времето на ПБЦ може да включва много етноси, но е ясно чия държава е. Същото важи за "Франкия" на Меровингите. Със загубата на ранносредновековното народностно идентифициране и нарастването на локалното, в Х-ХV в. старите етнически названия добиват най-често географско значение (за вътрешна употреба в етническите граници) или се ползва като политоним (за външна употреба извън етническите граници). Така че вътре във ВБЦ "българин" си е етнически българин, но извън царството "българин" вероятно е всеки поданик на Асеневци/Тертеровци или която там е династията за момента. Същото важи за Франция, да речем. В известен смисъл същото важи и за Германия - от гледна точка извън Райха, "немец" може да бъде и някой етнически чех, рет или словенец. Вътре в Райха "дойч" далеч не са всички. Сега, тук също трябва една уговорка. Съвсем в края на Средните векове се проявява ново народностно съзнание, което надминава локалното. Този процес има различни причини в различните краища на Европа, но от него произлиза бъдещата национална идея. Така в края на ВБЦ, когато България е раздробена, съществуват три "Българии", а не "Бдиния", "Търновска България" и "Добруджия". Както и "ромеите" извън Палеологовите владения си остават "ромеи", например тези от Трапезундското царство. Това вече не е имперският политонимен суперетнос от ранното Средновековие (който прави Византия различна от останалите ранносредновековни държави), а просто гръцкият етнос от Беломорието и Черноморието.
-
На мен ми дайте исторически костюмни драми. Трите рицарски филма на Йежи Хофман по Сенкевич (особено "Потоп"), самурайщините на Куросава (и "Харакири", но не помня режисьора), "Херцогинята", "Лорна Дун" във всичките й версии, "Хенри V" на Кенет Брана, "Херцогинята" с Кийра Найтли и - както скоро ме подсетиха за Емили Блънт - "Младата Виктория". И още десетки други, естествено. Няма по-добро от костюмната драма. Мога да изгледам десет такива филма един след друг. Дали има фестивал на историческото кино?
-
Браво. Синекура и половина
-
Без субтитри ли го гледа? Е, браво, браво, то не е лошо, даже напротив. Все пак е поезия на четиристотин години, произнесена от най-надутия и претенциозен английски артист, живял някога Ако разбереш двайсет на сто от ставащото, значи си близо до истинското Дао на филолога Директно се насочвай към четене на Paradise Lost на глас в оригинал. Of Man's first disobedience and the fruit...
-
Дендро, може пък сексизмът да е мое искрено религиозно убеждение, ти отде знаеш
-
Етика има, да. Винаги може да се измисли нещо качествено. А и все от нещо трябва да се почне.
-
Всъщност не се ли отнася този преход от етноним към политоним за много държавни названия с напредването на Средновековието? Май Византия е нещо като изключение - при нея със свиването на териториите се получава така, че политонимът "ромеи" става етноним (за вътрешна употреба, разбира се - външните източници говорят за "гърци"). Така Трапезунд също е заселен с "ромеи" макар че василевсът на "ромеите" няма власт над Комниновото царство. Примерно франките са етнос в VІІ в., но в ХІІІ французи са обитателите на Ил-дьо-Франс, а френската корона владее този район и още няколко области. И така лека-полека всички поданици на френския крал стават французи. Преходът си проличава и в промяната на формата: от крал/цар/император/княз на народ към крал и пр. на страна - като названието започва да означава не конкретен географски район, а няколко съседни области под обща власт. От "архонт на българите" към "император на Загора", от "крал на англите" към "крал на Англия". Етнонимът "скоти" направо си променя значението. В Х в. "imperator Scottorum" е върховният крал на Ирландия, а в ХІV в. "rex Scottorum" вече е кралят на Шотландия. В ХVІ в. вече ще има "rex Scotiae". Споменавам тези неща за пример и сравнение. Интересно как лека-полека се изчиства титулатурата на царете на ВБЦ: от "император на българите и власите" към "цар и самодържец на всички българи и гърци". "Гърците" в титлата очевидно означават претенциите за византийското наследство. А "българите" - възобновяваването и поддържането на оригиналната местна политическа традиция. Интересно откъде са се взели "власите" в титлата на Калоян, защо изчезват по-късно и защо изобщо отсъстват куманите. Може би наистина кумани, печенеги и узи се вливат в държавата по начин, който не позволява да бъдат отделени от българите по политически принцип.
-
"Хамлет" не е на староанглийски, а просто на остарял английски - има разлика Българските преводи на Шурбанов и Петров са си идеални. Този на Петров е по-популярен. Черно-белият филм с Лорънс Оливие е от 1948 и се води класика. Лично аз не го харесвам, предпочитам този от 1990 с Мел Гибсън. Има и "Хамлет" с Кенет Брана, но той ми се вижда съвсем блудкав. Иначе самата пиеса на Шекспир е доста изменена версия на много стара датска сага. Но сагата никога не е станала много известна, докато пиесата се е прочула. Самата история е интересна, поне на мен ми харесва. Като прочетеш пиесата, драсни два реда дали ти е харесала. И първо я прочети, чак после гледай филмите по нея. Така е най-хубаво. Чете се за два-три часа най-много.
-
За преселването на турско население от Анадола - вярно си е. За населението на Рус спрямо България - може би по-скоро не. Средновековна Рус е невероятно рядко населена.
-
Е, аз по-скоро смятам, че куманите/кипчаците/половците са поредният тюркоезичен народ. За жената на Калоян си прав. Името "Целгуба", мисля, е измислено от Фани Попова-Удари-Мутафова Това, дето и ти, и КГ казвате за побългаряването на узите и печенегите, ме навежда на една мисъл, но е за друга тема.
-
"Отделени от държавата" не означава забранени от държавата. Строго погледнато, автомобилостроенето също е отделено от държавата, но няма проблем да се изучава в училище. "Съдбата" на учениците от атеистични семейства със сигурност няма да е кладата Винаги може да се измисли нещо - часове по етика или нещо подобно. Не вярвам в цялата страна да се намери и едно училище, където да няма поне десетина деца от православни семейства, колкото да сформират група за часове по вероучение.
-
Конституцията не разрешава никакви неща по принцип. Ако изрично разрешаваше разни неща, то всичко, неспоменато в нея би се явило забранено. А и часът по религия не е религиозна институция. Институция е, да речем, Патриаршията. Часът по каквото и да е е просто урок.
-
Прочутият криминолог Чезаре Ломброзо ползва френологията не без успех. Има и рационално зъно във френологията. Но има и страшни злоупотреби.
-
Според мен Стоедин е донякъде прав, ако говорим конкретно за Второто царство. В Първото "българи" е етноним и не смятам, че друга позиция е доказуема (може би има място за дискусия около приемането на християнството). Но във Второто "цар на българите (и гърците)" вече наистина е политоним - в смисъл, че короната "на българите" е политическа и идеологическа даденост с променливи граници, точно както византийската "twn 'Rwmaiwn".
-
Айде пак всичко е равно на всичко. О, по дяволите, майната им на тюркската и на иранската теория, българите са произлезли от франките. Писна ми.
-
Изцяло съм на акъла на КГ.
-
Някой чел ли е "Хамлет", хммм, зависи... Чел съм превода на Шекспировата трагедия от Шурбанов и този на Валери Петров. Чел съм "Амлетсага" из "Деяния на датчаните" от Саксон Граматик и съм гледал "Хамлет" на Дзефирели с Мел Гибсън и Глен Клоуз от 1990, както и "Принцът на Ютланд" с Крисчън Бейл. Чел съм и съм гледал "Фортинбрас е пиян?/След "Хамлет" на Януш Гловацки, чел съм "Трен за Фортинбрас" на Збигнев Херберт, "Крал Клавдий" на Кавафис" и "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" на Том Стопард. Не знам дали окончателно съм прочел "Хамлет", но във всеки случай препоръчвам четенето й. Удивителна пиеса.
-
Това имах предвид, когато казвах, че паранаучните мнения трябва да се игнорират. Авторката на темата е имала въпрос по учебен материал и е факт, че ако отговори в училище с думите на г-н Бойчев, би получила двойка. Отговорът на Малоум 2 с редакцията на Дорис е смисленият.