glishev

Това, което КГ казва за Сърбия като тилова зона, не е безинтересно. Но и Качо е прав в оценката си за сръбските земи - много й се изкефих.

Алва, моля те, не ни пробутвай десетина дни престрелки за фактическа война

Радвам се. Виж и това, мисля, че би ти харесало: Уолтър Мийд, Бог и златото. Великобритания, Америка и формирането на модерния свят. Много любопитна книга. За англосаксонския триумфализъм и идейна близост на WASP-средите е много полезно да се види и "A History of the English-speaking Peoples" на самия Чърчил, в четири спретнати томчета. Не е превеждана у нас, за съжаление, но в Амазон не може да я няма. Пропаганда от най-блестящ вид.

Преди трийсет и повече години Космосът е бил на мода. Ако щеш и част от атмосферата на конкуренция в Студената война. После дойдоха на мода комуникационните технологии и парите на правителства и компании се преляха нататък. Това забави развитието на колонизацията. Можело е, вярвам, вече да сме стъпили здраво на Луната. Но тогава може би нямаше да има Интернет в днешните му мащаби и възможности

Съгласен за Дания и Норвегия. Швеция също има относително нисък старт в ХХ в.

Аз съм "за", но с много уговорки.

Тук идва простото: non credo. Не вярвам, че и да има извънземен живот, ще разберем за него. В това има нещо като трагизъм - може би някъде другаде други цивилизации си задават нашите въпроси, но никога няма да се срещнем.

Теоретично, Бога ми... теоретично въвличане във война. Алва, постоянно ме развеселяваш Дания никога не е била чак толкова бедна като Швеция и Норвегия.

Което окончателно обезмисля здравните осигуровки, които и досега плащахме залудо. Свинщина.

Плюсчето е от мен, но ми се струва, че става дума за поредния негоден за експлоатация свят.

Марс е горе-долу в положението на Луната - достижим, но негоден за обитаване и експлоатация. Допускам, че и там би могла да се поддържа малка база за научни цели, но нищо повече. Разходи и рискове, както винаги... Колкото до асероидния пояс, напълно го изключвам като човешка цел. Може би тук-там някоя автоматична сигнална станция за определяне местоположението на съответната скала и това е. По-скоро спътниците на Юпитер или Сатурн биха представлявали известен интерес, пак от чисто научна гледна точка. Но колкото повече се отдалечаваме от Луната, толкова по-фантастични ще бъдат разходите и рисковете. Но не вярвам, че интересът на астрономите и физиците ще може да мотивира правителства и корпорации за такива грамадни разхищения, каквито биха били нужни за достигане и установяване на бази и редовни полети до Марс, а камо ли до Меркурий, Пояса, Юпитер и Сатурн. Всъщност смятам, че основната дейност в Космоса за дълго време напред (може би векове) ще бъде изстрелването на спътници, може би разчистването на стара техника, тоест на космически "боклук", евентуално редовни полети до Луната, научна база там и много по-рядко - до Марс. Да си кажа право, имам песимистичното подозрение, че Земята завинаги ще остане единствената родина на нашия вид. И че най-вероятно никога няма да излезем от Системата или да получим недвусмислено потвърждение за съществуването на какъвто и да е живот извън земния. Любопитно ми е какво може да се каже за Венера.

Скандинавиите стават социални държави едва след като забогатяват. Това е исторически факт. А Словения изобщо не е въвличана в югославската война.

Това би било още по-трудно отколкото станцията на Луната. Меркурий е недостижим. Отново всичко опира до съотношението воля:разходи:риск:изпълнимост:икономически и научен стимул. База на Меркурий може да бъде замислена добре в теоретично отношение, но не вярвам да може да бъде построена. Все пак, навремето Азимов е написал хубави разкази и роман за човешка база на Меркурий. Може би поне полет дотам е мислим. Тази тема, както и другата, за Луната, са добри упражнения за ума. А нещо за Марс, Венера или спътниците на Юпитер имате ли?

Разходите обаче също ще бъдат астрономически. Та на Луната няма вода и атмосфера, дори най-скромна база там ще има нужда на практика от всичко, а какво да кажем за цял град. Опасностите от техническа грешка и злополука ще изискват много строг контрол и дисциплина. Същевременно стимулът за заселване на Луната няма да може да е демографски - ако ще на Земята да ходим по главите си, изселването на няколко хиляди души (с какви ли космически лайнери...) не би решило проблема с пренаселването, който така или иначе може да намери отговора си по-скоро в заселването и урбанизацията на пустини и планински райони на самата Земя. Може би икономически стимул би се намерил - ако на Луната има огромни и относително леснодостъпни залежи от ценни руди. Но не вярвам да се окаже така, пък и производствените рискове и разходи пак ще правят експлоатацията им нерентабилна. Но си струва да се мечтае в тази посока. Някога това може и да бъде реалност. Но не вярвам да е в близкия век. Или дори в близките няколко века. Предполагам, че научна база може би с няколко души в нея и някакъв много малък и много скъп туризъм са най-реалното начало. То, струва ми се, е постижимо и сега, но няма интерес към него.

Да се върнем ли към Мизия като бойна зона или да продължим в нова насока и да преименувам темата? Не мога да кажа дали Ивайло е бил просто селянин, аристократ или войник. Мисля, че никой не може. Дори името му е една условност. За Иван Свинепаса смятам, че е селянин. Може би това означава, че поне свободните селяни в България продължават да подлежат на военна служба по подобие на някогашните византийски стратиоти и английски фирдмени. Във всеки случай е много необичаен образ. Асеневци вероятно вече са били прониари, при това едри, местни магнати. В крайна сметка Търново е техен замък, ако не и град още преди въстанието. Това, което са искали от императора, е било разширяване на владенията им, а не създаването на такива.

Не мога изцяло да се съглася с това. Жак Льо Гоф е голям ерудит, но изводите му не са последна инстанция за мен. Има походи и походи - вътрешните като Албигойския имат и позитивни последици (обединяването на Франция), и негативни (опустошаването на Тулуза). Външните походи - като тези към Светите земи, Реконкистата в Испания и тевтонският Drang nach Osten в Литва и Курландия също имат и негативни, и позитивни резултати. Облекчават демографското напрежение, отварят Запада към света, донасят нови стоки и блага на запад, увеличават паричното обращение и водят до усъвършенстване на корабоплаването, фортификационното и военното дело, създават първата концепция за военнополитически ангажимент далеч извън собствените граници и нещо като "протоколониализъм". Същевременно носят разруха и упадък на завоюваните райони. Кръстоносният феномен е толкова широкообхватен, че просто не може да се оценява еднозначно.

Тестът може да бъде както много тъп, така и много добре измислен. Има въпроси-дистрактори, изобщо си има пинизи. Комбинацията от тестове, открити писмени въпроси и устно изпитване е много добра цедка за знания и мислене. Конкретно този тест обаче е елементарен и е трябвало да можеш да му отговориш без проблем. Освен това мисля, че съвсем скоро някой друг във форума питаше за същите въпроси. Разбира се, учениците масово ги мързи.

Видяхте ли "Бог и златото"? Много добра книга, точно пропаганда на англосаксонската общност.

За първи път я виждам ясно изложена и ми харесва. Разбира се, ако е вярна, тя пак ще е базирана на първоначално етнически схващано разделение. Какво би казал за титлите "цар на българите и гърците" и "цар на сърбите, българите и гърците" (на Душан)? По-добре отвори отделна тема по този въпрос. Мисля, че би била интересна.

Интересно ми е дали има други подобни допитвания до Рим и отговори оттам. От новопокръстващи се владетели или пък от родени като християни (последното е по-малко вероятно). Допускам например маджарите също да са се допитвали по подобен начин и да са получавали подробни отговори. Или може би аланите - до Константинопол. А може и въпросите на княз Борис да са единствен по рода си опит за сондиране на църковни позиции отвън. Знаем за посланието на патриарх Фотий. Но всъщност знаем ли дали на Фотий са изпратени същите въпроси като на папа Николай? Може би имаме нещо като сегашня процес по хармонизиране на законодателството: една държава се присъединява към нещо като общност и по-резките различия между общото законодателство и това на отделната държава трябва да се изгладят. Разбира се, това е много свободна аналогия. Обикновено съм критично настроен към великобългарски изхвърляния, но в случая не мисля, че може да се говори за някаква "изостаналост" на княза и държавата. Вярно е, че една от основните цели на християнството е смекчаването на суровите варварски нрави, но не мисля и че може да се говори за "разпасване" на "армията". Християнските държави в Средните векове не са по-малко агресивни от останалите (дори само Кръстоносните походи го показват), а "армии" всъщност няма, ако не броим византийските стратиоти докъм ХІ-ХІІ в., арагонските алмугавари в ХІІІ-ХІV в. и професионалните наемни отряди в Стогодишнта война. В случая с България през ІХ в. по-скоро става дума за старата традиция на "въоръжен народ". Но и това е условно понятие, разбира се. Всъщност конската опашка като бойно знаме се употребява у много народи. Интересно дали я има у ираноезични.

Просто зададох въпрос. С какви суровини?

Я, има живи йомсвикинги, тоест тюрковъди като мен Мислех, че само Добрев и аз сме останали (като последното ме притесняваше).

Михов, иска ми се да си прав. Аспарух, а според теб с какви суровини биха работили нашите заводи след 1989?

Плюсчетата наистина са само джвъчка, значението им не е голямо. Форумът си е частен, това е очевидно за всеки тук. С празна реторика няма какво да се занимавам. Триенето и местенето си е част от неизбежната форумна тирания. Паранауката си е паранаука и няма за какво да й се цепи басма. Колкото до отношението към потребителите - модераторите са като папата. Непогрешими. Който не иска да спазва бон тон, негов си проблем. На останалите благодарим за писането и интереса.

За мен също. Стигнах до някакви мнения, благодаря на участниците.