glishev

Бих написал нещо грубо, но само ще си го помисля. Темата е напълно ненаучна.

Добре бе, ти пробвай, а после някой от нас ще ти напише верните отговори. Пробвай се, нищо не губиш

Преди всичко ползвайте въздържан език. Бел. мод.

Пробвай с твои отговори и после да сравним?

Е, ще видим.

Абе, срам - не срам, ама и турският не е лош. А черногорският ме забавлява искрено. Старият ирански ... о, Аллах/Яздан, той е истинско веселие. Предполагам, че хуриите/перите в иранския Рай пеят такива неща, наливайки ширазко в чашите на славно падналите Рустамовци и Хозроевци

Да, ОК, да си стоим зад свещената езикова бариера. Иначе това с печатите, Бориловия синодик и дори късните фалшификати на грамоти от Калиман Асен си е любопитно, но за документите не съм и тръгвал да оспорвам, че ги е имало. А споменаването на литературата и външната аналогия си беше съвсем естествена, не ме взимай чак за идиот. Житието за Стреган изобщо не е средновековно, има по-малко общо със средновековните документи и литература дори от споменаването на Артур.

Типичен тълкувателен кич. За това трябва да се протестира. Правителството пак иска да спести пари на гърба на гражданите - студентите също са граждани.

То и документи почти няма, а и официални летописи освен Именника няма. Проложните жития могат ли да минат за един вид официални документи? Забележката за Артур у нас показва несхващане на дадения пример.

За Швеция може би викингството и политиката се смесват в лицето на Стюркар, съперника на Ерик Победоносния за шведския трон от края на Х в. В Дания викингството и политиката се преплитат у Свен Вилобради, сина на Харалд Синия зъб (същия, на когото е наречен Bluetooth), който отхвърля християнството и заминава на прочутия си английски поход в самото начало на ХІ в. Иначе викингството и династичните колебания имат най-голямо значение за Норвегия, където поне трима исторически значими крале стават викинги в определен период от живота си.

След нашия си, защото наистина съм пристрастен към "Мила Родино": Magyar Himnusz, тоест химнът на Унгария - прекрасен е. Mazurek Da'browskiego, полският химн - много вдъхновяващ. Heil dir im Siegenkranz, химнът на Втория Райх - такъв един самоуверен.

Социологията си е наука. Който ще - да я подценява. Негов си проблем.

Доколкото форумът е частна собственост, модераторите са такива по усмотрение на администратора. Това е очевидно за всеки частен форум. Демократично би могло да бъде само поведението на модераторите, но не и изборът им.

Викингското пиратство само по себе си е сложен феномен. Оценката му може да се колебае от крайно възторжена до крайно негативна, но и двете крайности не са коректни. Викингите едновременно рушат и създават. Отделно от това викингството като начин на живот е само една страна от скандинавската ранносредновековна култура. За да се говори убедително за скандинавците и за викингството, трябва да се познава староисландската и изобщо старата скандинавска литература, най-вече саговата. Само родовите саги за Исландия са около четиридесет на брой.

Поздравления за последния постинг.

Потърси си в Замунда "Приятелите ме наричат Чичо" на Ивайло Христов. Той е относително нов и много забавен, според мен. Участват Васил Михайлов, Велко Кънев и други лица, към които съм пристрастен

О, не, български филм, да изгорим лентата... добре де, може да го гледам, но особено след изключително тъпия "Дзифт" предразсъдъкът ми е по-силен от всякога. Е, ако няма Захари Бахаров вътре, може и да е добър. "Седмият печат" е сигурно единственото стойностно участие на Макс фон Сюдов, той иначе е като народната артистка Шон Конъри - краси разни кичове с благородната си нордическа глава Ето нещо, което скоро ме грабна: http://mglishev.blog.bg/izkustvo/2010/07/30/ooku-vytreshniiat-dvorec-2006.584146

Доста пресни... от 911 до 1066, да речем, добре, втора прясност Одо е франкско име Пък и Бастардът и хората му наистина не се прехранват с пиратство.

Вярно. Но май оттук нататък само ще предъвкваме фактите. Красотата на очевидната истина се съзерцава най-добре в мълчание

Аз преместих темата, защото тук й е мястото.

Е, практиката много усъвършенства тактическите навици. Като дългогодишен геймър мога да го кажа с абсолютна убеденост А фуражирите са си необходимост. В 1208 г. хората на Анри например знаят, че са под заплаха, но нямат избор и пускат фуражирите при Пловдив, а после едва печелят битката.

Bygna mi se kompyt i sega djawol znae zashto ne moga da prehwrlja na kirilitza. Tezi ot Normandija prosto weche ne sa wikingi kym 1066 g. Hem twyrdish, che za teb "wikingi" i "skandinawtzi" ne sa edno i syshto, hem narichash horata na normandskija duk "wikingi" zaradi skandinawskija im proizkhod. Imash logichesko protiworechie.

Да, това е проблем. Модераторите хем трябва да режат (колкото по-рядко, толкова по-добре), хем искат да участват наравно в дискусиите, когато те са интересни. Така де, тук половината юзъри са модератори, при това им е интересна най-вече историята, а и са стари преселници от военноисторическия форум "Бойна слава" Получава се така, че често модератор и юзър са в спор - примерно аз и Алвасарейру често се дъвчем, но ми прави удоволствие да чета софистиката му Има го и този куриоз - с колегата Галахад примерно си имаме дълготраен спор по въпроса за българската следновековна култура, сравнена с френската и английската. Мисля, че нямаме проблем въпреки очевидните несъгласия. С КГ125 и Аспандиат пък съм на противоположни позиции по вечната тема за етногенезиса. Част от модераторите очевидно сме историци и/или филолози. Същевременно юзър като Тироглифос е по-подготвен по много теми от общ интерес от целия екип, взет накуп Юзър като Качо също е на адски високо ниво, макар понякога езикът му да е доста остър. Същевременно с половината неща, които казва, не мога да се съглася. Единственото, което ни дели, е отношението към езика на дискусиите. Грубости и лични нападки не бива да се допускат. Гледайте на модераторите като на тайфа приятели (част от нас наистина се събираме от време на време на лаф), които продължават и в нета детайлните спорове по любимите си хобита, а междувременно биха се радвали на всяко добре мотивирано и добре поднесено чуждо мнение. Първите ми няколко месеца тук си бяха като обикновен юзър и трябва да кажа, че атмосферата много ме изкефи. Част от хората познавах от по-рано, други ме възхищават с ерудицията си, трети ме забавляват. Когато админите решиха, че и аз ставам за модератор, отначало ми беше малко странно, но сега и това ми се вижда забавно. Но си е забавление за човек, чиято работа е на компютъра. Мисля, че Платон с неговите диалози би оценил форумите като място за излагане на мнения и модераторската функция като един вид стража на добрия тон. Нито веднъж като обикновен юзър не съм бил поразван от форумната модерация. Даже в един момент взеха, че ме добавиха в нея. И защо? Ами заради неутралния тон, според мен. Каквито и да са мненията ни, без значение дали имаме или нямаме бутони за триене и местене по монитора, неутралният тон и чувството за хумор много помагат. Естествено, тук и там е нормално да припламват искри, но много умерено. Ако видите http://bgtolkienforum.org/ или прочутия China History Forum - http://chinahistoryforum.com/ , ще останете възхитени от добрия тон там. Дискусиите се водят спокойно, конфронтациите стават само на база фактология, битките са блестящи, но безшумни, а модерацията дреме като котарак на печката. Това е постигнато с безкомпромисни средства, разбира се. Изобщо, откак има Интернет, а в него - форуми, социалният ни живот е станал много шарен. Форумната среща в кръчма или на планина си е част от градския живот. И е много забавно, когато откриеш, че мъдрият гуру с интелигентните забележки е всъщност купонджия, че злият цензор, който ти реже по-пиперливия хумор, кара развалено Поло и се кани да си смени фаровете, а гадината, която винаги те оспорва, е нелоша мацка.

Византия си е Византия, никой не помисля да я омаловажава. Не слагай "нордите" в общия кюп с останалите западноевропейски населения. Скандинавците са много изолирани във ІІ-ІV в., а преди ІІ в. на практика нямаме никакви данни за тях освен малко археология и името на кимбрите. Конкретно районите на Долна Саксония, Ангелн, Шлезвиг, Ютланд, скагеракския архипелаг и Скандинавския полуостров показват както прилики, така и сериозни разлики в развитието спрямо останалите германоговорящи зони и нямат общо както в ползването, така и в разрушаването на Западната империя. Горе-долу редовни контакти на Скандинавия с римския свят започват едва в края на ІV в., когато империята така или иначе е тръгнала към крах, а засилването на тези контакти става чак в ІХ в. с цената както на разрушения, така и на нова креативност. Скандинавците първоначално са като лешояди: разчистват мършата. После се превръщат в търговци, крале и градостроители.

За "строевете" си прав. Иначе не отричам, че като брой на населението или като материални постижения късното Средновековие надминава многократно ранното. Но твърдя, че и ранното не е някакъв период на застой, а динамична епоха. Разбира се, знаеш, че имам пристрастие към т. нар. "Тъмни векове" и особено към литературата им. Материалният прогрес в края на Средните векове е факт. Аз само припомням къде са основите му.