glishev

Куче в апартамент? Напълно постижимо и съвсем нормално, но си зависи от кучето и най-вече от акъла на стопанина. Кокер-шпаньолите нямат проблем с такъв живот. Някой ден мисля да пробвам с басет.

О, напротив, напротив. Прекрасно е, че и на Луната е стъпвал човек. Може би най-забележителното събитие в историята. Като стане дума за Изстрелването, се сешам за стария химн на Анри ІV: "... докато захапем Луната". Навремето даскалът по география веднъж ме попита кой е първият човек, стъпил на повърхността. Тутакски отговорих: Луис Армстронг! Оттогава като станеше дума за астрономия, географът винаги се хилеше и разправяше: "Ако сега Сачмо Астронавта разреши, да поговорим за звездите".

Имам предвид, че ме кефи мърлящината им, Богданов Dieu, protège la Reine! http://www.youtube.com/watch?v=MNfvXrre-1g

В Дания има една околия, която искам да обиколя пеш: Лейре на о-в Зеланд. Оттам започва датската държава - най-старата непрекъсвана монархия, оцеляла в Европа. Там трябва да е бил дворецът Хеорот и тресавището на ужасния Грендел , там е днешният викингски панаир, там за първи път даните са се установили на архипелага след излизането си от Сконе, оттам после са тръгвали датските заселници към Ютланд. Там трябва да са царували легендарните Скьолд, Хротгар, Хелги и Хролф Краки, пак там трябва да са се разиграли събитията от "Амлетсага" на Саксон Граматик. Но по дяволите Севера, темата беше за По. Жалко, че не е написал нещо за Тъмните векове Ето още нещо хубаво от него, хем пак северно, пък и в доста прилично, макар и сантиментално изпълнение: http://www.youtube.com/watch?v=dafuKgw7GbY&feature=related

А, да фадо (или "фаду" по произношението - то сигурно трябва да пишем и "Алвасарейру" на кирилица). Прекрасна работа. Откак гледах филма на Саура, и аз си паднах. Това обаче не е само музика, то си е нещо като бардовска импровизация, ако не бъркам - текстът понякога възниква спонтанно, може да бъде и злободневен. Страхотна традиция, наистина ценно. Изобщо, добре че са музикалните филми на Саура, та и дървеняци като мен да се пообразоват. КГ, Шевчук прави опит за руско фадо, пак е бардовска работа Във всеки случай това е далеч от Чалгистан. Но какво да говорим повече? Tsialgam delendam puto, patres conscripti!

Трева не ми трябва - когато септември напредне, из цялата махала мирише на печащи се чушки. Мирисът е точно като на тревицата.

Извинявай, ама си измисляш значението на "Valachica lingua". Решил си, че трябва да е старобългарски и това е.

Нямам нищо против Пиаф и Азнавур. Забелязал съм, че и баща ми няма, преди и дядо ми нямаше. Само дето дядото прудпочиташе да разнообразява Азнавур с "О, спомняте ли си, госпожо", баща ми разрежда с Пинк Флойд и бай ти Мик Джагър, а аз... аз съм упадъчен тип, на мен ми дайте Азам Али да ми гали ухото с тюрковъдни звуци в паузите между Жо Дасен и Ив Монтан Светът на добрата музика е неподозирано разнообразен. И все пак, отци сенатори, смятам, че Пайнер мюзик трябва да се взриви. Един ден, когато Националното движение за силен саракт вземе властта, ще окача скалпа на Азис на седлото си.

Романе, няма разлика между тази реконструкция на антична музика и мелодиите на селските песни от Средновековието. Или музиката не е мръднала в продължение на хиляда години, или просто и античните, и средновековните реконструкции се правят от едни и същи хора

Позволих си да пипна малко анкетката - позволих всеки да избере повече от един отговор и добавих няколко опции отдолу. Надявам се никой да не се сърди За мен - world music в стил Азам Али (умирам за нейното пеене), църковна (грегорианска и ортодоксална, най-вече Ensemble Organum, Capella Romana, монасите от Симонопетра и Дивна Любоевич), джаз (примерно Алекс Уилсън и квинтета му), хард-рок и метъл (в няколко разновидности, но без лав, траш и дет), предкласика (средновековна и ренесансова светска - Гийом Дюфе, Jordi Savall), всичкия пънк на Секс Пистълс, гениалните произведения на Черно фередже, Хиподил и Ъпсурт и ако много ми се прище класика, си имам едни нелоши записи на два концерта за пиано на Моцарт. В особено неконтролируеми моменти минавам на маршова музика, но това е срамна страна в характера ми

Мой познат се опитваше да произнесе на датски пред мен името на някакъв сладкиш - нещо като "брашняна каша със сироп", но звучеше като кашлица. Roedbroed med froed или нещо такова, но d-тата не се произнасят като хората, а и r-то е френско/немско, тоест гърлено. А, благодаря за Бекет. Щом е с Рикман, сигурно ще е добро. Рикман е образ

Там е работата, соцът всъщност приема всичко чуждо, но бавно и през цедка. Може да си прав за западния произход на това, което тук наричаме "естрада". Само че ако примерно канцоната или шансонът са естествено развиващи се, чисто пазарно съществуващи явления, тук те не се пропускат, когато са нови, а чак когато поостареят и почнат да излизат от мода в родните си страни. И тук навлизат по някакъв одобрен, фризиран начин, който се оказва златноорфейски, сиреч изкуствен. Нещо подобно може да се каже за джаза - отначало отхвърлян като "упадъчен", по-късно възприет като "музика на потиснатите чернокожи работници в Щатите". Тази бавност в пропускането се дължи както на естествената за режима цензура, така и на еснафщината на "комунистите". Нашите комунисти се оказват не революционери, а хорица с дребнобуржоазен (но не собственически, за съжаление) начин на мислене - кола, вила, апартамент, каква е тая упадъчна музика, ама ха, винце, кюфтенца и да живее Партията. Колкото до рока, метъла и пънка - смятам ги за нужни и важни. Предпазният клапан на пуберитета. Самата музика е енергична, човек се поуморява докато танцува. Текстовете са агресивни, така че пяната избива на повърхността. Отиваш на концерт, мяташ гривата/гребена, ревеш простотии, уморяваш се и се връщаш при мама и тате. След десет години вече си турил вратовръзката, но като се видите със старите авери, носталгично си пускате малко от добрия стар метъл. Отделно от това има музиканти, които просто са виртуози в тая музика. Правят невероятни неща, които си е удоволствие човек да чуе. Има си моменти за нежно мелодични парчета, има си и моменти за Seek'n Destroy. Отделно от това рокът, пънкът и метълът често (не винаги) имат нихилистични и деструктивни текстове, но в тях има повече емоционална и интелектуална претенция отколкото в разни попове и чалги. С рок можеш да възпиташ нормален човек с донякъде формирана чувствителност (има достатъчно примери за това, така че просто отказвам да влизам в спор по това). С чалга можеш да възпиташ само простак.

Това вече е отделен въпрос. Да обсъждаме утилитарността на нещо е едно, а да обсъждаме същността му - съвсем друго. Дали истината само по себе си или пък в конкретен случай е полезна, е въпрос, на който всеки отговаря според интереса и съвестта си. Дали обаче тя съществува - е, това беше темата ни и ми се струва, че я изчерпихме с ясен и най-вече истинен отговор. Впрочем, подобен абстрактен факт може да бъде съзерцаван. Истината е подходяща за това. А за какво е полезно съзерцаването, това по-умни глави от мен са обяснили.

Религията е за мъже, вярата е за дами.

Май естествена пещера с донякъде изкуствено разширени размери е тая край Перперек, дето покойният Фол беше пророкувал, че ще я намерят още години преди разкопките но там не е митреум, разбира се. Култове, свързани с пещери си има от памтивека.

Отивам на тазгодишния Толкин-фест. В почивката един пич вади лула и излиза на терасата на Червената къща, където пали и почва да пуфка важно на фона на сивото софийско небе. Всичкото девойка се скупчи около момчето: "Аууу, много сладко!", "Аууу, съвсем като Професора!", "Аууу, колко хубаво ухае тютюнът!" Не искам да чувам повече за вредата от тютюна, след като с очите си видях ползата от него

Датският и френският малко си приличат по произношение: едни ми ти странни гласни препускат през думата, нещастният звучен дентал звучи като нещо средно между "р", "л" и кашлица... добре, че Бекет и По не са писали на тоя език Нелошо изпълнение на "Гарвана", макар и без достатъчно акценти. Наистина трябва да спра да очаквам антично скандиране от всяко четене.

Май така ще излезе.

Бекет е услужлив, някои неща ги е написал и на двата езика Пък и на какъвто и да го четеш, все е в оригинал.

Най-сетне нещо цивилизовано в темата. Не пуша, но ми става жал за пушачите, защото са в немилост. Е, не точно в България.

Зависи от преводача "Гарванът" има няколко български превода и поне един от тях просто звънти при добър прочит. Но разбира се, оригиналът винаги е най-добър, само че на английски четците не държат толкова на метриката и звуковите ефекти като алитерацията, а аз имам слабост към спазването им. Попаднах на много хубава илюстрация по "Лигея": Хари Кларк, 1919. Ако Алфонс Муха беше мизантроп, щеше да рисува така

Ужасно харесвам "Анабел Ли", но не намирам свестен превод в Интернет. По наистина е несравним. Скоро гледах филм по "Лигея", но не ми хареса (макар че изпълнителката на главната роля изглеждаше чудесно). Самият разказ, както и "Морела", е съвсем друга работа.

Заповядай, мисля, че ще ти е интересно: "Star Wars" despots vs. "Star Trek" populists, by David Brin. Разбира се, аз съм на съвсем друга позиция, но текстът никак не е лош. Иначе стихчето ти е вярно, но самите ХуЛи са ужасно графомански сайт. И аз имам някакви неща там, то кой не прави грешки...

Ммм, германски автохтонци За такива първица чувам.

Почитаеми господа, в действителност всеки малко от малко начетен човек, който не е напуснал Пътя на Петте класически добродетели, следва напътствията на Учителя Кун и повелята на Небесата, прекрасно знае, че Земята има формата на съвършен куб. Всяка от шестте страни на куба има свои Небеса. В центъра на куба се намира царството на Яма, тоест на отвъдния Съд, където демони с мандарински шапчици с червено копче, знак за среден чиновнически ранг, съдят мъртвите и им отреждат прераждане, каквото са заслужили. Откъм нашата страна на куба страната, която се пада точно в центъра му и съответно под самия център на нашите Небеса, е неслучайно наречената Чун Куо, тоест Поднебесната. Както Небесата, така и Поднебесната биват управлявани в дух на хармония и взаимна почит между Петте елемента, Четирите посоки и Седемте музикални тона в съответствие с вечните и неизменни повели на Императорската Книга на етикета. Звездите, които виждаме в нощното небе, са служебните фенери на паланкините на небесните чиновници, които се разотиват от кабинетите си към удоволствията на нощта, към които един изискан държавен служител не е напълно безразличен. Смирено допирайки чело о ръкавите си, винаги на вашите услуги, Гли Шъ, младши прошенописец