glishev

Широка е славянската душа, ама кранчето й тесно

Като нефт, газ и желязо ни е нужна

За 1385 не говоря такива неща - и аз ги смятам за измислени и/или пресилени. Османците имат нужда от процъфтяващи градове и множество поданици, не от пустини. Колкото до 1443: Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан. Стр. 40-41. Превод от османо-турски, студия и коментар Мария Калицин. Изд. Гал-Ико, София, 1992. Щеше ми се да цитирам и Ходжа Садеддин, но вторият том май така и няма да излезе, а първият свършва със смъртта на Баязид Йълдъръм в тимуридски плен. Явно целта е чисто военна, а не някакъв ирационален вандализъм, нито световна конспирация срещу българите Населението е пощадено. През 1444, докато войската на Хунияди и крал Владислав напредва из Северна България (не е пресякла Искърското дефиле именно заради опожаряването на София, както е предвидил Турхан бей), по заповед на султан Мурад са екзекутирани софийски християни, подозирани, че са пратили вести до кръстоносците, както и самия митрополит на града. През 1469 процесията с мощите на св. Йоан Рилски на път от Търново за Рилската обител преминава тържествено през София с разрешението и благосклонността на османските власти и без в "Пренасяне на мощите..." да пише нещо за разрушения в града. Някъде в периода 1445-1451, изглежда, е построена и Баня баши джамия.

Тоест е издадена в дванайсет без пет Мижи да те лажем, нали и аз това твърдя.

По необходимост ще имаме несигурен резултат. Но трябва да се мисли в тая насока, защото иначе все ще си седим при царе, злато, "първото антифеодално въстание", митове и легенди и "положение тежко - значение голямо". Някой ден, да ще Господ да имаме и ясни критерии или поне аргументиран дебат за етнографията и демографията на ВБЦ. За история на комуникациите, стопанска история и история на ежедневието не смея и да мечтая. Ник, не абсолютизирам нито Гандев, нито Матанов, просто коментирам казаното от тях. Нали от нещо трябва да се тръгне. Все пак имам добро отношение към Матанката, той може да е всякакъв, но човекът поне не е лентяй за разлика от по-голямата част от дембелите в ИФ. Все още не е намразил мисловната дейност като такава Какво би казал за опожаряването на София в 1443? Уж от три страни, а в 1469 процесията с мощите на св. Йоан минава през града мирно и кротко, сякаш при пълна идилия. Или да го отдадем на тесногръдието на религиозния жанр?

Няколко точки около и във войната имат според мен значението на "кантар". Ще си позволя няколко алтернативни забележки. Антиеврейската политика е изключителна грешка, разбира се. Много немски евреи са можели да служат като добри войници (и финансисти) на Райха, както е било в предишната война. Хитлер е можел да ползва Полша като съюзник и щит срещу Русия като се има предвид ненавистта между пановете и другарите, подкладена и от войната в 1920. Всъщност в началото на 1939 целите на Германия са постигнати, а и Полша де факто е чедо на победата на Втория Райх на Източния фронт в 1915-1918. Самото нападение над Полша и пактът Рибентроп-Молотов са грешка на нацистите. Без нападението от 1 септември Англия и Франция биха играли дълго по свирката на Фюрера, както знаем от редица предишни случаи. При Дюнкерк отстъпващата английска армия не е трябвало да бъде оставяна да се изтегли. В 1941 Югославия е можела да бъде просто подмината, а Италия - изоставена да тъне в кацата с гръцките минзухари Това не би забавило и разтегнало действията на изток. Умереност и окопаване в Полша и Прусия са можели да бъдат решаващи. Или пък някаква относително по-ограничена помощ за Италия е можела да бъде транспортирана през Италия и Албания до гръцките позиции. Вярвам, че това би било достатъчно. Самото напредване на изток е можело да става или по по-малко направления, или по-бавно, за закрепване на фронтовете. Да не говорим, че Германия вероятно е можела да си позволи да повтори събитията от 1915-1918: приемане на войната в Полша и Прусия (донякъде вярвам, че и Сталин би нападнал Германия, може би най-късно в 1943), обкръжаване и унищожаване на руските настъпващи части и проточване на дълга и сравнително успешна кампания из Украйна и Белорус след това. Да не говорим за отношението към местното население, наистина. В 1942 средиземноморският театър е напълно пренебрегнат. Ето тогава е бил моментът да се помага на Ромел и италианците с всичко възможно; или поне с "още една дивизия", както казва самият Ромел. И с бензин, то се знае. Обявяването на война на Щатите, разбира се, е безмислено и гибелно. Така 1944 е можела да бъде посрещната не като прелюдия към краха, а с надежда и относително съхранени сили. А Великобритания и евентуално Русия биха били готови на преговори. Германия е имала шанса си да превърне Европа в крепост. Тогава водачът й може би и днес щеше да бъде смятан за велик държавник и стратег и Европа да бъде друга. Но за целта може би Хитлер е трябвало да бъде различен човек... и тук влизаме в сферата на невъзможното. Интересното е, че подобни съвети са били давани на Фюрера още преди и през войната.

Пробвал съм, че как Думата ми е по-скоро за по-малко популярните неща. Иначе от ПСВ последните няколко стихотворения на Дебелянов са ми особено мили. "Един убит", "Тиха победа" и особено "Нощ към Солун". Има нещо пророческо и много силно,а същевременно кротко и овладяно в тях. Не знам как да го кажа по-добре.

От 1 до 6 (всъщност трябва да е от 13 до 18 по нов стил, ама незнайно защо празнуваме по стар) е имало време да го арестуват... ако Кръстевич беше си го навил на пръста.

Абе тия действия против Съединението са си "мижи да те лажем" за пред Портата, ако се стигне до търсене на отговорност.

Музика за тюрковъдните ми уши 1396-1878 - България на седем морета

Все си мисля, че при по-друго стратегическо планиране са имали.

Сигур снощи е приспал револ. си бтителнус с някоя опойва6та сопстанця (някое и друго стъкълце Врачанска теменуга) по повод настъпващия праздник Или в момента бие задължителните три поклона и девет кникса пред стаthуята на армията-освободителка заедно с баба, дядо и ентусиастите от "23 септември". Един авер има рожден ден днес. Обаждам му се и викам: "Честит празник, братле", а първата му реакция беше: "Да ти го... а, ти за ЧРД-то ли бе, мерси, мерси..."

Тя темата отдавна си остана за нас и литературните ни предпочитания От нашите по-модерни белетристи си падам по Георги Марков (конкретно заради "Задочните репортажи", "Портрет на моя двойник" и "Достопочтеното шимпанзе"), Милен Русков ("Захвърлен в природата", "Джобна енциклопедия на мистериите" и преводите му), Виктор Пасков (само заради "Балада за Георг Хених"), Евгени Константинов (заради любимия на тюрковъдите роман "Дрезгавини" ), Николай Хайтов (с "Диви разкази" и "Ламята") и Цветан Стоянов (единствено заради литературните му есета, които са безупречни). От поетите си умирам за Иван Теофилов и Радой Ралин (имам предвид Ралин като лирик, а не като сатирик). Харесвам и Александър Шурбанов, при това не само като преводач, а и като оригинален поет. Много обичам "Последния праведник", късия фантастичен роман на Любомир Николов (когото смятам и за прекрасен преводач). От драматургията ни ценя само "Жана д'Арк" на Маргарит Минков, но тя пък е пиеса за милиони. От военните мемоари, които не са много популярни освен в тесен кръг любители, си падам по "Артилеристи" на... по дяволите, забравих името, а книгата не е пред мен. Язък. И по "Един от Първа дивизия" на Георги Георгиев, то се знае. От есеистите не мога да мина без Стефан Попов. От историците - без Симеон Радев... от останалите, дори от съвестните, лъха скука. От философите ни удоволствие ми доставят само Цочо Бояджиев и Георги Каприев. Това е моята китка, така да се каже. За щастие, има какво да се чете на български.

Всичко това е вярно, разбира се. Без Интернет не бих могъл да покажа изображението, нито пък щяхме да си общуваме по този изумително бързи удобен начин чрез форума. Ако водехме класическата, по-бавна научна кореспонденция чрез Български пощи с писма на хартия, щях да мога да спомена, че има и подобна асирийска бойна машина, но а) щяхме ли да водим кореспонденция? И б) щях ли да мога да защитя твърдението си с изображение? Най-вероятно щях да дам библиографска справка в писмото си относно изображение на машината в еди-кое си издание и ако събеседникът ми не откриеше изданието, навярно би се усъмнил дали не дезинформирам. Но все пак и за Интернет е нужна визуална памет, малко въображение и култура на търсене. Сърфирането наподобява преминаването между "сенките" от романите за царство Амбър на Зелазни (не, не е "Вечната Амбър") и се подчинява на своя, впрочем проста, логика. Както казах, още когато прочетох твърдението на проф. Добрев за савирския таран, вече знаех какво по-ранно изображение да търся - защото някога съм виждал репродукция на релефа, който дадох. Както и да е, увлякох се в офф-топик. Да, нетът помага и е прекрасно, че можем да го ползваме. Разбира се - с доза здравословно недоверие към поднасяната на първа страница информация.

Няма как търновският цар да издаде Витошката грамота за манастира, ако той не е в територии, които признават властта му. А титлата на Янко все пак си е сръбска. Така че за мен, поне засега, става дума тъкмо за отцепил се от Душанова Сърбия и по някакви причини признал над себе си търновски сюзеренитет сръбски властел. Или пък български властел, намирал се (временно или пък от момент след издаването на Шишмановата грамота) под сръбско върховенство, откъдето и титлата. Деспот Лазар и Срацимир ми изглеждат най-малко вероятни сюзерени на Янко. Особено Срацимир.

Аз съм някъде между твоето мнение и това на Торн. Няколко по-големи града с по десет, дванайсет или максимум петнайсет хиляди жители. Например Търново, Средец, Скопие, може би Ниш, морските, а защо не и някои от дунавските пристанища - месемврия, Анхиало, Созопол, Варна, Дръстър и може би Никопол. Париж го споменавах само за предупреждение около смелото боравене с цифрите. Останалите градчета като Червен, Ловеч, Бдин, Враца и прочие смятам наистина за доста малки - с под 10 000 д. население, може би средно между 3000 и 7000 д., ако броим разпръснатите махали и по-близките до крепостта селца за части от едно по-голямо селище (примерно ако общият им пазар става при крепостта и крият там каквото могат при опасност). Инак самите крепостни градчета може би не могат да поберат по повече от хиляда постоянни жители, свързани с властела/управителя и нужните за дейността му административни и занаятчийски дейности. Ако и това не е преувеличено. Матанов черно на бяло твърди, че градският живот на Балканите в средните векове си остава на много ниско ниво и нямам основание да не му вярвам. Нямаме данни за гилдийна и карнавална градска култура, както в други страни. Нямаме мощни катедрали (дори основи от такива или големи джамии, бивши катедрали). Знаем, че градските бани на много места за първи път са издигнати от турците, докато в други страни банята никога не е прекъсвала дейността си - тук голямото изключение може би е Средец, а имаме и ранното сведение за Месемврия. Преполагам, че населението на Балканите като регион може да се сравнява с това на Британия в ХІІ-ХІV в. Това наистина ще означава тотално превъзходство на селското население над градското и по-скоро превръща градчетата в разширени замъци с пазарче, черкви и някои специализирани занаяти за нуждите на властелите. Впрочем, в Англия през ХІV в. изключения от тази картина са комай само Лондон, Кентърбъри и Йорк. Нещо подобно е и тук, с разликата, че България няма голям морски трафик, което пречи на Варна или Анхиало да достигнат петдесетте хиляди жители на Лондон. Все пак Черно море е затворено и в него не действа Ханза... Може би милион и половина е добра първоначална хипотеза за населението на България към 1240 г. Това, между другото, води до малко необичайния извод, че за да бъдат българите към пет милиона при Освобождението, населението в страната е нараствало с бързи темпове по време на османското владичество.

Това с аристокрацията и фолклора двучи чудесно, но за траките от простолюдието на практика нямаме никаква информация. Разполагаме с един куп гръцки извори, които се занимават с религията на траките, с отчасти елинизираните нрави на аристокрацията и постепенното разпространение на гръцкия език и имена сред тази аристокрация - това до ІІ в. пр. Хр., когато и римляните се появяват на Балканите. Оттам до VІІ в. пр. Хр. (а това са осем века, не е шега работа) западните Балкани се латинизират езиково включително и на съвсем низово равнище. Доказва го оцеляването на далматинския романски чак до ХІХ в. в адриатическите райони, изолирани от славянските заселвания. По надгробия от римската епоха знаем, че имената включително и на обикновените жители на източните Балкани (тоест на сегашните наши земи) зе романизират и елинизират. Знаем, че дори обикновените хора поставят епитафии със споменаване на гръцки и римски богове. Знаем, че империята използва траки и илири като войници, а това значи разселване на значителен процент от мъжкото население из други краища на Средиземноморието и постепенната им асимилация в армията. Знаем, че в Дунавската равнина са разположени на служба легиони от други краища, включително от галия, ако не бъркам. Резултатът е, че населението става етнически шарено, но културно хомогенно, с имперско, а не местно самосъзнание. Нещо като "самоасимилация", както казваш, но доста подпомогната от администратините усилия на империята. В София и Пловдив ще намериш дарителски надписи на гръцки език от Марк Аврелий и Луций Вер, както и от местни първенци, също с гръцки и латински имена. Знаем, че в ІІІ-VІ в. Балканите стават бойно поле. Готите в ІІІ-ІV в. извършват невероятна касапница из полуострова (което би трябвало да наведе автохтонистите на размисъл що за "гети" са тези готи - нали уж готите не били германи, а роднини и "освободители" на траките от Рим). Изворите от епохата обаче сочат именно жестокостта и плячкаджийството на готските войски. В V в. идват хуните, за които Прокопий казва, че карат римляните да изтеглят границата си по Хемус и превръщат Мизия в свое пасище. Пасище, Зелас. В пасищата рядко живеят хора. Разбираш какво се е случило с голяма част от местното население, нали? По това време колкото траки са останали говорят най-вече гръцки, имат се за ромеи и са най-често християни. Надгробните надписи го показват. В VІ в. Юстиниан опразва Балканите от армии, за да воюва из Месопотамия, Италия и Африка. Започват първите славянски грабителски набези из териториите, където империята е построила крепости, но не е оставила армии. Разразява се и т. нар. Юстинианова чума, която съсипва цели райони. От време на време и българи вършат набези по Балканите. В началото на VІІ в. започва славянското заселване. Оттогава секват местните надгробни паметници. Разбираш ли какво означава това? Населението толкова е намаляло и градският бит е толкова уязвен от всички катастрофи на последните два-три века, че не поддържа дори погребалните си практики на висок стандарт. Аварите понякога тикат славяните пред себе си като пушечно месо по местата, където очакват съпротива и преселват оцелелите маси народ към Панония като полуроби. А в края на същия VІІ в. в Мизия и Дакия окончателно се настаняват и българите на Аспарух/Исперих, които създават своя държава и взимат за свои пактиоти/съюзници именно заварените вече местни славяни, както ще намериш в изворите... Защото само тях заварват. И това е нормално, като помислиш - балканските провинции на империята са първите по пътя на народите от Великото преселение, които удрят тук с най-големите си сили и първо се установяват в съседна Панония като база за плячкосване и разселване. Ето защо, уви, за тракийските простонародни обичаи нищо няма и да научим. Не че няма антични влияния в селските ни празници, както са ги записали етнолозите, но те са определено гръцки и римски. Не знаем траките например да са наричали първия ден на месеца Kalendae, нито да са имали Rosalia. Каквото е останало у нас от този стар народ, е от късния му период, когато той е на практика изцяло елинизиран и романизиран, а и никак не е много.

Skubi, просто написах "Assyrian Battering Ram" (демек "асирийски таран") в Гугъл Изображения и излезе това: 1. http://www.google.bg/#hl=bg&source=hp&q=%22Assyrian+Battering+Ram%22&rlz=1R2SKPB_enBG351&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai=&fp=6ee1427844ba9876 2. http://www.google.bg/images?hl=bg&q=%22Assyrian%20Battering%20Ram%22&rlz=1R2SKPB_enBG351&um=1&ie=UTF-8&source=og&sa=N&tab=wi&biw=1260&bih=613 2.1. http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Assyrian_battering_ram.jpg&h=1133&w=1500&sz=992&tbnid=3UI5ID7dz2IU3M:&tbnh=113&tbnw=150&prev=/images%3Fq%3D%2522Assyrian%2BBattering%2BRam%2522&zoom=1&q=%22Assyrian+Battering+Ram%22&hl=bg&usg=__qfW87fWRFN6YKsi_SUraDricfzw=&sa=X&ei=QKKITMKZC4zCswblyMmWCg&ved=0CBwQ9QEwAQ'>http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/88/Assyrian_battering_ram.jpg&imgrefurl=http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Assyrian_battering_ram.jpg&h=1133&w=1500&sz=992&tbnid=3UI5ID7dz2IU3M:&tbnh=113&tbnw=150&prev=/images%3Fq%3D%2522Assyrian%2BBattering%2BRam%2522&zoom=1&q=%22Assyrian+Battering+Ram%22&hl=bg&usg=__qfW87fWRFN6YKsi_SUraDricfzw=&sa=X&ei=QKKITMKZC4zCswblyMmWCg&ved=0CBwQ9QEwAQ 3. http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Assyrian_battering_ram.jpg Това, дето виси отпред на обсадното съоръжение, не е оръдие, а таран Знаех, че ще излезе това, тази машина е много популярна (освен може би за нашия проф. Добрев). Та явно тоя недотам примитивен таран са го въвели на въоръжение още асирийците, а не прапрапраболгарите на г-н професора. Разбира се, ако не решим, че и асирийците са прапрапраболгари, което в БГ-наука не е изключено

Ако беше чак толкоз просто, вероятно щеше да е направено. Предположенията около числеността на средновековните градове и съотношенията им със селското население около града дават огромни разлики при различни изследвания на един и същ обект. Дадох примера с Париж към 1345. За размера и броя на къщите... о, Боже, има запазени къщи и стари квартали от ХІV-ХV в., например в Мистра и Родос. Ако погледнеш малко по-горе, ще видиш, че многолюдността на къщите също е взета предвид. Колкото до ограничеността на града само в стените, това наистина не е безусловно. Още в Античността Сердика се е простирала извън стените си. А и при големия процент площ, зает от обществени сгради е трудно да се допусне, че население значително над 10 000 д. би се побрало в тесния крепостен пояс. Иначе за разнообразните архитектурни типове и разпределението на пространството по-скоро си прав. Колкото до първоначалния въпрос в темата, мисля, че списък, който включва: би покрил минимума от по-значими градове, трайно принадлежал към ВБЦ. Тук Пловдив, Скопие, Охрид, Прилеп, Ниш, Белград, Мелник, Анхиало, Месемврия, Созопол и други могат да бъдат добавени, разбира се.

В Лука 24:24 на първия даден лист "iaкоже" е изписано с ятова гласна. Възможно е текстът да е бил първоначално записан на глаголица. Не върху тези листове, имам предвид да е кирилски препис от глаголически вариант.

Прав е КГ.

Ясно, че сабирите са имали тарани, но не бих нарекъл много по-древните асирийски "примитивни". Човек може да се замисли над примитивността на подобно съоръжение: Асирийският не само е под навес, но има още колела и стрелкова кула. Колкото до повече от съмнителния въпрос с уж много ранната "болгарска" писменост, нещата са самоочевидни. Шумери и египтяни отдавна държат първенството. Можем да споменем за пълнота Мохенджо Даро и Харапа. Те също имат много стара писменост.Та просто няма смисъл от пренавиване на патриотарско-сензационната макара.

Сасанидският шах Бахрам Гур е ловял диви магарета с ласо. Трудна работа това да е българско изобретение. Международно си е. И бая старо.

Аз си харесах последната опция - прекалено много простотии са изградени по България - кофти хотели по крайбрежието, незаконни лифтове и други такива. Време е да бутаме! Не сакам да стрОим, ами направо Seek'n Destroy! http://www.youtube.com/watch?v=FoXicB3aUVk Да не говорим още колко архитектурни безмислици ни предстоят - новия стъклобетонен проект между Художествената Академия и Галерията за чуждестранно изкуство, "Българският Лувър" и т. н. Може би е време група радикализирани естети да се хванем с бомби по молове, чалготеки и грандомански кич-билдунги с псевдокултурно предназначение. Нещо като Баадер-Майнхоф на архитектурното възмущение. С фалшивите стени на Царевец, просташки зографисаната "митрополия" на върха на Царевец и обидната за религиозните ми чувства "църква" на Рупите бих се заел сам. А ако някой взриви затъналата във въшки хижа "Вихрен" на Пирин, ще направи услуга на туризма в България. Охо, днес е Девети септември. Ами таман време да преброим дивите зайци, които биха искали да препикаят, да нашарят със спрейове и накрая да вдигнат във въздуха бившия Партиен дом и целия набор от безобразни паметници на социализЪма, изтропани по лицето на иначе нелошата ни страна. Начело с паметника на съветската армия, египетския обелиск навръх Братската могила и летящата чиния на Бузлуджа. (Ех, ако д-р Николай Михайлов четеше в БГ-наука, щеше да ме посочи като пример за "брутален десен сленг", но на него му е простено, той е висококачествено гуру ). Явно тая заран съм в особено деструктивно настроение - ще да е от махмурлука.

Май не съм бил прав, на тринайсетия ред отгоре надолу пред гръцките букви изглежда личи кирилско "ц" и евентуално "р" до него. Може би и заглавното видимо "р" е било от кирилски текст. Пък и не е задължително долният слой на палимпсеста да се чете с просто око. Прозиращите под основния текст гръцки букви вероятно са от другата страница на листа - освен ако листът не е трит два пъти и ползван три пъти (два пъти от тях за текст на гръцки), което не е невъзможно. А нищо не пречи при двукратно триене листът така да е изтънял, че да личат както следите от стар текст, така и текстът от другата страница.