glishev

Ура, другари! Честит празник на Т34, пожелания за особено добре загрят казан в Ада за Кимон Георгиев и Георги Димитров и моите най-искрени съболезнования на всички останали български граждани.

Започва с: "Рече Господ на Своите ученици" (Eipen 'o K[yrio]s tois 'eautou mathetais). С тези думи започват няколко места в Новия завет. Прозира друг гръцки текст отдолу, а май и гръцкият текст от другата страница на листа. Славянският изтрит текст въобще не личи.

Зелас, прегледай пак източниците Там се виждат серия твърдения, подкрепени от извори и библиографии относно съдбата на траките и новите населения на Балканите. И не, не ви тръгвай с "това е смешно, щом пише за българите като за тюрки". Пише, защото авторът е миграционист ("дошляк" по твоему). Няма изобщо откъде да се тръгне, за да започнем да твърдим, че евентуално има голям процент оцелели траки при създаването на Дунавска България. Ето това сочат източниците. И постановката ти е неправилна от самото начало. Както и доста разумно скептичният ни събеседник Boris Petrov би ти посочил, тръгва се не от идеята да се защити някаква предпоставена теза, а само от трупането на информация. Информацията трябва да доведе до теза. Дотук всякаква информация от наличните извори сочи сериозна демографска промяна в VІІ в. Старото население е подложено на културна асимилация и размествания в продължение на векове - още от епохата на Александър. В късната Античност е подложено на епидемии, няколко последователни нашествия и сериозна данъчна тежест. Славяните и българите през VІІ в. са само черешката на тортата. Петров, в какъв смисъл славяните да са моят интерес? Ако е за етногенетичната мода, да, донякъде. За произхода на самите (пра)българи съм от файтона хора, дето още са привърженици на тюрко-алтайската теория (с лека склонност за реверанс към иранската - по Бешевлиев), но смятам, че основният процент от населението на Дунавска България в VІІ-ІХ в. са славянските племена. Класическата постановка от старите учебници, която днес никак не е на мода Иначе личните ми интереси са повече в западноевропейското Средновековие, в частност в литературата.

Гаврил Кръстевич е недооценен образ. Всъщност изцяло позитивна фигура, според мен. Добър българин, съзнателен човек и талантлив автор.

Срамно е, наистина. Мой близък беше там и каза, че нещата са ужасяващи. Разбира се, има намесени и археолози.

Добре, Гандев не е задължителен авторитет. Ползвам го за отправна точка. А Къзъл Дели от Бойна слава наистина е чудесен тип. Впрочем, да, българското селско семейство не е толкова многолюдно, колкото просто не е самостоятелно. Не семейства, а цели селски фамилни задруги живеят заедно поне до началото на ХХ в. Можем да допуснем такова нещо и за средновековните села (а може би донякъде и за градовете). В една махала хората често са роднини и носят общ епоним. Това и досега го има - например в Горна Диканя, Радомирско, повечето жители на махалата Парталинци носят фамилното име Парталин/Парталина. Това са поне стотина души.

Кондензирано мляко или пък сметана Край. Сега като се разбра, че още гетите и скитите са имали кисело млекце (а най-юначният нумидийски цар Югурта направо е наречен на него), автохтонците ще ликуват Каква е думичката? C.um (тъкмо нея ми изкара като три звездички, та турих точица)?

Мисля, че има и молитви, които се четат като вид баяние при определени поводи. Имам блед спомен, че съм чел такива в час по старобългарски, ама източника не помня.

Вярно е! Това си проличава особено като погледне човек частна кореспонденция от ХІХ в. На практика ръкописният шрифт на гръцки и на български е почти еднакъв. Така че тази графична близост не засяга само Средновековието.

Еми то така се става богаташ - с цицилък

И аз съм на менние, че ВБЦ се поддава повече на спекулативни предположения. ПБЦ по необходимост ще си остане Тъмна Индия... Някога Христо Гандев твърдеше, че по турски документи към 1400 г. християнското население на днешните български територии спада докъм 900 000 д. Това трябва да включва гърци, власи, арменци, пловдивските павликяни (които, струва ми се, са с донякъде смесен етнически състав, но с тенденция към побългаряване) и католическите потомци на някогашните саксонски рудничари в Чипровско. Тоест според Гандев към 1400 г. собствено българското население в днешните граници трябва да е под 900 000 д. Доколкото селското население наиситна е най-голямата част от популацията, а арменци и гърци, които са най-големите малцинства, са съсредоточени по-скоро в няколко града, то това спадане на българите под 900 000 не трябва да е много голямо. Всичко това при условие, че се доверяваме на Гандев, разбира се. Между другото, според Фосие носителите на кръвна група Б са по-малко податливи на чумна зараза, а знаем, че сред маджарите и българите тя е много често срещана, така че може би ролята на Черната смърт и на последвалите ендемични рецидиви сред българското население в 1346-1400 не бива да се смята за първостепенен демографски фактор. Извън познатите 110 хил. кв. км. - в Северна Добруджа, Вардарска Македония, Солунско (без самия град), Моравско и Западните покрайнини - трябва да разчитаме ва чужди изследвания като там да се доверяваме може би само на общата цифра на християните по принцип. Смятам, че за Беломорска Тракия, Одринско и самия град Пловдив трябва да допуснем преобладаващ процент гръкоезично население. За най-големия град на полуострова - Константинопол - непосредствено преди падането му имаме разнопосочни данни, които сочат страхотен спад в броя на населението и цифри, колебаещи се между 50 000 и 100 000 д. Към смъртта на Мехмед ІІ населението на Истанбул с механичен прираст е увеличено до 300 000 д. В този момент се е увеличило и населението на Солун и Средец - най-вече с турци и прогонени от Испания евреи. Данните са по Иналджък и Рънсиман. За сравнение в този момент данните за Париж се движат между 80 000 и 300 000 д. (цифрите наистина са много плаващи), за Лондон - около 50 000, за Флоренция - ок. 120 000 и за Рим - към 100 000 д. За цяла Франция в днешните й територии преди Черната смърт и началото на Стогодишната война най-завишените цифри сочат общо население от около 20 000 000 д., достигнато отново едва към 1750 г. Данните са по Кийт Филинг, Грегорио Каравита и Робер Фосие (на когото не се предоверявам). Тези данни могат да бъдат полезни за сравнение. Смятам, че населението на Созопол и Анхиало към 1400 г. (предимно гръцко) може да се изчисли или предположи с приблизителна точност, стига да се знае приблизителният брой на къщите. За гръцки градчета от други райони знаем приблизителния брой на обитатели в дом - по данни от Кипърската хроника и други текстове може да се установи приблизителният брой домове и брой жители в дом на Родос, в Мистра, в Кандия и Фамагуста. Италиански данни на генуезци и венцианци могат дани дадат подобни цифри за Хиос, Патра, Кафа, Пера и Модон. Може би и нашите археолози имат данни. Публикувани въздушни снимки на Стария град в Родос биха били много полезни. Така че имаме база, на която да преценяваме населението на Анхиало и Созопол. Същото вероятно се отнася за Варна и Карвуна. Калиакра и Емона може би не бива да се мятат за пълноценни градове, а по-скоро за гарнизонни седалища, замъци. С някаква разумна преценка на съотношението граждани-селяни и отчитане на турските рейдове, можем да стигнем до приблизителния брой жители на българското и румънското Черноморие към 1350-1400. Вероятно подобен метод може да се приложи и относно тракийското Беломорие, Солун с околностите му и крайбрежието на Мраморно море. Във вътрешността на континента допускам относително по-малка гъстота на населението, особено в градовете. Може би важни центрове като Търново и Средец са сравними с морските градове или дори надминават по-малките от тях. Предполагам, че по крайбрежието отношението градско/селско население показва относително по-голям процент граждани в сравнение с вътрешността и особено с по-високите райони. Всичко това - по модела на Бродел за Средиземноморието в ХVІ в. Как смятате, дали ок. 12 000 д. е приемлива цифра за брой граждани на Созопол към 1400 г.?

Показвам (за пореден път): - Съдбата на траките в късната Античност (български източник); - произход и разселване на славяните (полски източник); - миграционен произход на българите и демографски промени в Югоизточна Европа в късната Античност и ранното Средновековие (американски източник). Толкова за "официалната", тоест академичната общност.

Темата е военноисторическа, в частност за Втората световна. Да не я оспамваме. Бел. мод.

Ха позлати ми и ти ръчичката, сударь

Стопанската история си е интересна, разбира се. Като ни мине треската по царе и злато, може и да я оценим

Проста работа. Милионът си е милион навсякъде. Хилядата милиона се наричат "милиард" в Европа и "билион" в Америка. Получава се следното досадно различие: Европа..../ Америка: - милиард./ билион............. 1 000 000 000 - билион../ трилион........ 1 000 000 000 000 - трилион./ квадрилион. 1 000 000 000 000 000

Лично аз не бих приписал никаква заслуга на Русия около Съединението. Всъщност по-скоро на Великобритания.

Чудесни неща научавам тук. Вие пишете, пък аз ще чета и ще цъкам с език

Като ви чета, започвам да разбирам как се чувства атеист-физик във форум на православни теолози Тече някакъв вътрешноведомствен диалог, чиято логика нашият самотен читател може и да долови, но основните предпоставки на тази логика му се струват абсурдни, терминологията му изглежда причудлива и неизразителна, навсякъде бъка от предпоставени тези, а приведените примери и авторитети го изпълват с чувството, че някой много сериозно е оплел конците в изследвания въпрос.

Повтарящ се орнамент на подова плоча? Хрумва ми нещо. При повече въображение "Дамата" би могла да мине за стилизирано очертание на дворец-лабиринт, в чийто център има изображение на царска двойна секира. Нали подобна секира има и по тракийски монети? Би могло орнаментът да е с религиозно и/или хералдическо значение - условно изображение на знака на царската власт в центъра на свещено пространство и прочие, и прочие. Евентуално някой би могъл да се опита да теоретизира как и защо подобно изображение ще се появи в Перперек.

Вероятността за балкански произход на българите е обмислена, изследвана и... отхвърлена. Освен това не етногенетичните процеси определят правата на нацията върху териториите на държавата. Тези права се определят само от Конституцията и международните договори.

Френското участие във Втората световна силно ми прилича на италианското

Тоест гравитацията и разположението на Юпитер привличат астероидите и кометите, които иначе биха превърнали земната повърхност в нещо като лунен пейзаж? Интересно, колко много чисто външни фактори правят Земята годна за живот - включително и Юпитер. Планети от земен тип в различни системи сигурно се намират в огромен брой, но вероятността от съвпадение на всички необходими благоприятни условия е доста по-ниска.

Ами триполната система е всъщност редуването на посевите. Голям парцел се разделя на четири: в единия се сее, да кажем, пшеница, в другия ръж, в третия ечемик. Или просо-ечемик-ръж. Или овес-фий-ръж. Или грах-бакла-ечемик. Четвъртият се оставя незасят, на угар. На следващата година се извъртат с една степен. На по-следващата пак. За четири години посевите се извъртат до началните си позиции. Идеята е да не се оставя да се изтощи почвата от постоянно презасяване с една и съща култура. Има и двуполна система, има и различни варианти на триполната. Грижите включват торене (не само с животински, но и с растителен тор - в селата ни и досега съществуват "торници" в бахчите на по-предприемчивите стопани, където се трупат слама, плява, хранителни отпадъци и понякога мъжете пикаят), орането и плевенето. Ако парцелът е малък (нива, бахча, обработвана от едно семейство), първата година се засява с една култура, да речем житна. Втората година с друга култура - примерно бобова (като граха), защото, ако не бъркам, корените на бобовите отделят азот, който е полезен за следващите насаждения. И сетне се оставя на угар като пак се оре и тори, но не се засява. После - пак житни (ръж, да кажем). Тази система е много последователно употребявана във Франция, Германия, Фландрия, Холандия и Фризия. В Шампан в края на ХІІ в. довежда до огромен излишък на пшеница, който слага началото на шампанските житни и вълнени панаири и прави областта важна спирка в стокообмена по линията Лондон-Рим през Северно море, Фландрия, Рейн и Алпите. Същевременно обаче свръхпродукцията води и до епидемия от паразита мораво рогче по житните растения, което води до трагикомичен резултат: чести случаи на халюцинации у ядящите хляба, произведен от заразени растения http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_5a.htm - тук намирам малко по-различно обяснение от моето. Вероятно е по-вярно. Във всеки случай става дума за редуването на два или повече посева и оставянето на земята на угар. Тази система позволява дълготрайна експлоатация на едни и същи парцели без да се налага да се изсичат нови горски масиви за разчистване на земеделски площи. Което е позволявало на сеньорите да поддържат горите, от които са получавали значителни доходи - покрай катран, див мед, восък, дървени въглища, дървен материал, глоби за бракониерство и други такива. Мисля, че триполната система се появява в края на ХІІ в., а в средата на ХІІІ се разпространява масово из Европа. В България обаче, изглежда е приета по-късно. Надявам се това да е полезна информация, а ако имам неточности, някой ще ме поправи.

Предполагам, че и земното ядро излъчва топлина, но разстоянието до Слънцето накланя везните на съотношението получена/излъчена топлинна енергия в полза на получаването. А за нас си е чист късмет, че Юпитер е неосъществена звезда - на свят в двойна система вероятно е по-малко вероятно да възникне живот, ако изобщо двойните системи имат планети.