glishev

Ако досега са открити само екзопланети от типа на Юпитер - тоест газови гиганти , това не се ли дължи на големия размер на газовите гиганти? Може би по-малки планети, включително тези от земен тип, не зетъмняват достатъчно звездния блясък, така че апаратурата ни да може да ги засече? И ако средният брой газови гиганти в системите, където ги има, е две-три, това не кореспондира ли с положението в нашата система? И тук имаме два газови гиганта (Сатурн също е такъв, ако не греша, а Уран, Нептун и Плутон са изградени от плътна скала като Земята, Меркурий, Венера и Марс. Или?). Може би има висока степен на вероятност да има по още няколко по-малки планети в системи, където са открити по два-три газови гиганта или пък изобщо някакви газови гиганти. Вероятно там, където има четири или защо не и повече газови гиганти, планетите от земен тип са привлечени като спътници на по-големите тела или поне имат необичайни орбити. И може би са подложени на лъчението на газовите гиганти. Интересно ми стана, че Юпитер има топлинно излъчване.

Но и голяма част от територията е била покрита с гори, а и като цяло линията на населване на планините е била по-ниско отколкото е днес. Пък и самите селца, разбира се, са били много по-малки от сегашните. Има днешни села, които биха минали за съвсем прилични градчета през Средновековието. Опити за изчисляване на населението в даден район за даден времеви отрязък в Средновековието са правени на базата на текстови извори, археологически данни и въздушни снимки - тук и там, главно из Франция и Англия. Възможно ли е такова нещо у нас? Примерно да се приведе някакъв вероятен приблизителен брой на къщите, да речем, в Червен или в Никопол ок. 1300 г. и да се предложи някаква разумна спекулация, най-добре подкрепена с извори за броя жители на градска къща в региона за периода и съпоставима с подобни изследвания за други градове в Европа по същото време. Отделно вече с данни за поминъците в съответното населено място, размерите на самите къщи и така. Нали поне трудът на гробищарите трябва да води до резултати, щом като историците така или иначе сме за Рисайкъл бин-а Средновековната демография си е адски любопитна и доста проблематична. Ами карта на стокообмена? Стопанска история? Какво, къде в какви количества и срещу какви пари се е търгувало в средновековна България? Смятам, че повече данни има за ВБЦ, разбира се. И дали има начин да се изработи приблизителен етнографски атлас поне на ВБЦ? Подобни усилия биха тласнали историографията ни напред дори само за да бъдат оспорени резултатите им. Ами България и изобщо Балканите под византийска власт през ХІ-ХІІ в.? Това е доста занемарена тема. Градовете, селата, пътищата, градските институции, епархиите, гарнизоните, ханищата и фундаците, влиянието на печенежките нашествия, ва бунтовете, на данъчната политика, на Кръстоносните походи и на войните на Комнините върху местното население... всичко това са въпроси и то какви. Вярно е, изворовата база не е безкрайна, нито невероятно разнообразна, но и това си струва да се обмисли като феномен sui generis. Все пак има частни писма на ромеи, има приписки, има византийски и чужди историци, има жития, проповеди, панегирици и похвали. И пак - има ги археолозите. В просопографията Иван Божилов направи някакви скромни (като ефективност) опити и дотам. Все тъпчем на едно място - царе, битки, етногенезис, политическа теория и владетелски идеологии, положение тежко - значение голямо, тук-там нещо интересно за Кръстоносните походи и християнския Изток, а напоследък има раздвижване в посока "другостта на Другия", което ме потриса... комай само Ивайла Попова и Лиляна Симеонова малко измиват срама от челото (като изключим тлъстата грешка на първа страница в "Пътуване към Константинопол").

Попрочетох, почесах се по главата. Помислих даже. Ник, боя се, наистина привежда факти, но самотези факти, които съответстват на предпоставената теза за "еволюционна гибел". Е, аз поприведох и някои други. У Алва намирам някои интересни мисли, но признавам, че ми се струва наивна представата за изместването на Бог от науката. Всъщност - поне за онези, които познават добре християнската доктрина - Бог никога не е бил God of Gaps или белобрадият старец. Разбира се, повърхностно вярващите лесно могат да станат и повърхностни атеисти. Точно както и повърхностните атеисти лесно стават повърхностни вярващи. Това си е така откак атеист атеистува, защото, разбира се, религиозността е вложена у нас на много първично ниво, а а_теизмът, както показва и самото му име, е сложна и следователно изкуствена мисловна конструкция Все пак спорът тук не е в това има ли Бог или има ли бъдеще религиозността по принцип. Темата е относно "еволюционната гибел" на християнството. Е, тъкмо изводите за тази гибел засега ми се виждат попресолени. Основанията ми са във втория постинг на темата, не мисля, че съм поднесъл дезинформация или wishful thinking.

Може и да няма обективен човек, но пък понякога се намират здравомислещи и скептични. Слава Богу!

Гениално! Значи само затова няма генетични изследвания на разни древни народи, а не защото генетиката е относително млада... тцъ-тцъ... Впрочем, г-н петров дотук ми изглежда с най-премерена позиция. Поздравления и ментички и от мен Историята е политика само за неприятни личности.

Чушкопекът е изобретен в България, но не от българите, пък и май не е баш средновековен Мисля, че лекарството срещу детски паралич, Нивалин, е патентовано от българин. Тироглифе, дай нещо номер на стихче да намеря как е "кисело мляко" на латински. Да не излезе, че Bellum Iugurtinum на Салустий е писана за Войната за киселото мляко Монголците също правят и консумират кисело мляко. Не знам дали е като нашето и арменското. Че и в Китай си го има. Разрежда се с вода и се пие от панички. Което споменавам само за пълнота. Дотук май кирилицата все пак изглежда най-сериозно.

Да, интересно е примерно колко са жителите на Търново, Средец, Овеч, Бдин или Червен, да речем, в 1184, в 1220, в 1260, в 1300 и пр. Предполагам, че археолозите могат да дадат относително ясен отговор.

Смятам, че диференциран поглед върху различните части на Библията или поне небуквалистко четене е най-смислено за вярващите днес.

За произхода на национализма предпочитам втората възможност - той по-скоро е вид идеология на успеха (в първоначалния си вид), а не заместител на религията. По две причини: първо, много от ранните националисти от ХVІІІ-ХІХ в. твърдо се самоопределят и като религиозни; и второ, ако религията се схваща като функция на несигурните общества, а национализмът - на настъпващото ново време с по-голям шанс за лична реализация, то не може функцията на новото време да се явява заместител на функцията на старото, която е загубила значение. Национализмът може да замества религията само днес, когато самият той е изправен пред заплахата от "еволюционна гибел". Всъщност обаче темата е малко софистична. Защото религиозността в класическия й вид през ХІХ в. се запазва по-скоро в средите на богатите, успелите, националноотговорните, а не у несигурно живеещия пролетариат. Образът на фабриканта, вечерящ с епископа и редовно посещаващ църквата със семейството си, е архетипен. Ако религията наистина беше функция на несигурното съществуване, тогава пролетариатът, а не буржоазията щеше да остане религиозен. Не напразно комунизмът е враждебен към религията - комунистите много правилно усещат, че християнството отдавна е спряло да принадлежи на социалните низини. Което от чисто религиозна гледна точка е ирония (или трагедия), разбира се. При все че в страни като Полша дори пристанищните докери са си католици... Както винаги, картината е нюансирана. И, разбира се, който е поживял и попътувал из малки населени места в Централна и Западна Европа, знае, че никой не пропуска неделната меса и проповед. Да, във Виена храмовете са пълни само с туристи. Но на двайсет километра около Виена започва царството на неделната служба. В темата е пропуснато и модерното постпротестантско учение за "Евангелието на просперитета". За мен като православен този израз звучи чудовищно, но е факт, че това е форма на християнство за преуспяващи WASP-вярващи. Пропуснат е абсолютно християнският политически дискурс, който е толкова харесван в Щатите. Там Джизъс Крайст е любим коалиционен партньор на републиканците, по това спор няма. И употребата на това име определено помага да се печелят гласове. Пропусната е огромната медийна тежест на католицизма и фактическото му влияние в Италия и латиноамериканските страни (примесен с какво ли не, разбира се). Там дори социалните низини се свързват с католическите култове и даже раждат нови католико-езически полубожества като La Santa Muerte. Пропуснато е, че битовата тежест на местната православна Църква в Русия (и в Гърция, и донякъде в Сърбия, Македония и Черна гора) напоследък е не просто стабилна, а се увеличава. Впрочем, в процентно отношение православието е най-бързо разширяващата се религиозна общност в... Обединеното кралство за последните петнайсет години. Забавен факт. Пропусната е значимата популярност на католицизма и евангелизма в Южна Корея. Още една ирония - докато секуларната част на Европа всъщност се забавлява с източни учения, в Южна Корея християнството е най-масово разпространяващата се религия. Пропуснато е, че на базата на християнството в ХІХ в. възниква нова религия, която определено е жизнена - мормонството, което се самоопределя като вид християнство (и то отново християнство "на просперитета"). Всъщност "еволюционната гибел" на християнството (и на институционалната религиозност изобщо) е визия на относително ограничена група атеистични и агностично-секуларни интелектуалци от Западна Европа. Доколкото е обективен феномен, тя е феномен на мултикултурализма, а той пък е повече фикция отколкото реалност. Хайде, да речем, че не е само фикция, но засяга предимно постхристиянското население на свръхградове като Берлин или Ню Йорк например. От което, наред с други, се възползват и радикални християнски евангелизатори. Религията е човешка необходимост, постоянна пазарна ниша. Липсата й винаги е временно състояние на обществото, още повече, че днес в големите градове вече не се говори за пролетариат: дори временно заетите имат самочувствието на потенциална средна класа и си въобразяват, че имат свободно време за духовни и религиозни търсения. Колкото до "еволюционната гибел" - ще видим. Аз съм вярващ. Смятам, че християнството в някакъв мащаб ще оцелее и че - в крайна сметка - ще се окаже триумфиращо. Разбира се, не съм безпристрастен, но изложените по-горе факти ще говорят и на по-безпристрастните от мен. Такива ми ти работи. Христос акбар! А и Панцергренадирът е прав, естествено.

Това е много добро обяснение на поне част от автохтонските мнения. Защото има и автохтонисти, които обожават "лингвистични еквилибристики" (друг е въпросът как ги практикуват). Недоверието към изворите (освен към тези, в които искаме да вярваме, мчикъ), позоваването на генетични изследвания (на гладно, на гладно...) и доверието към частна логика (без метод за отсяване на житото от плявата, при което се стига до причудливи резултати) е просто типично. Отдавна твърдя, че автохтонизмът е проява на расизъм.

Те са си свят - имам предвид ЮКей, Ейре, САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Шляпат английския, щото на практика им е роден - освен чудаците в Квебек - слушат гайди, пият уиски, съдят се по особен начин, имат много сходства в институциите и образованието, тресе ги неподправен битов практицизъм и известна резервираност в поведението (американската работна фамилиарност не бива да се бърка със сърдечност). Тази близост засяга най-вече по-просветените слоеве, разбира се. Когато кралицата почине, Австралия и Нова Зеландия може и да станат републики, но ще си останат англосаксонски страни. Естествено, разни пролетарии - китайци, чернокожи - не са много навътре в тези неща, но по някакъв начин и те се превръщат в един вид англосаксонци след известен престой в Щатите или ЮКей. Което по никакъв начин не пречи между отделните страни да има и значителни различия в мисленето, които англосаксонците от тук и там сами най-добре познават. Дори различните патриотизми и изолационизми са по-скоро обща черта на англосаксонските нациии. Всъщност, както винаги, една голяма между народна общност се крепи до голяма степен на езика, който сам си създава културната среда. И бива осъзнавана най-вече от хората, които боравят с езика професионално. Един съдия, журналист или професор по литература вероятно би се чувствал у дома си навсякъде из англосаксонския свят. Не знам дали същото важи за някой бачкатор, но не е изключено.

Е, да, нали и аз това казвам. Става дума за езикови сходства и фолклорни успоредици по ИЕ линия. Но те нямат нищо общо с името на българите - освен ако някой фен на иранската теория не се опита да защитава мнението, че етнонимът ни произхожда от ИЕ корен със значение "светъл", "блестящ". Но по препатено правило подобно задълбаване в самия етноним не води до нищо. А и аз като тюркски привърженик не смятам, че най-ранните българи имат много общо с ИЕ езици. Още повече, "историческата" атрибуция на Фир Болг трябва се отнася към епоха, когато българи май просто още не е имало. Да не превръщаме иранската теория в ирландска Разбира се, има хора, които са склонни да приписват и на Артуриадата нартски/осетински произход. Та покрай тях някой прекалено запален ирански фен би могъл да си съчини пряка връзка между българите и Ирландия, но за мен това ще е само пореден пирон в ковчега на здравомислието.

Азис е само симптом, а не причина на нещо. Всички други, изредени дотук са си на мястото освен може би милият стар шмекер - Симеончо, когото и аз съм смятал за голяма работа, пък човекът си излезе друг вид Азис. Но какво да кажем за софийските луди глави, мечтатели, интелектуалци, пичове и зяпачи, които нито през 1990, нито през 1997 нямаха достатъчно хъс и воля, че да направят по-нататъшното съществуване на БКП/БСП и всичко, свързано с нея невъзможно? КГ ще спомене, да речем, първите борчета от 1992 нататък, друг ще се сети за чалгата, трети за нещо друго... а на всички тези вредни феномени в страната началото не е ли в страха от правосъдие?

Само за французите не ми е ясно що щат на тия паради

Аспандиате, може би все пак "Литовска и Жмудска". Както и да е. Този откъс е взет все едно от Херодот или от Киропедията. А какъв ще да е този пръв испански крал Болгорос - дявол го знае. Още повече като виждам, че отгоре се говори за Астиаг от Мидия, а този Болгорос се появява отникъде, може да става дума за някаква неразплитаема и сложна грешка в текста. Пък и аз говорех за значението на "Испания" като имагинерен топос конкретно в ирландския фолклор - и то понеже набързо се заформи мислата, че българите били споменати надеждно в ирландски изтночници, а то такова нещо просто няма. Ся, ако литовците и жмудяните са имали някакви по-други представи за Персия, Испания и тоя Болгорос, това е друга работа. В нета има няколко позовавания на Болгорос, които не дават източника. Предполагам, че литературните зависимости на "Хроника литовска и жмудска" също могат да се проследят. Приказката за този крал Болгорос освен на тразказа за детството на Кир прилича и на мотива за Персей/детето на цар Салтан - хвърлено в морето, но оживяло.

Тоест холандците и шведите процентно са по-българи от българите? Демек и по-траки от българите? Е, браво бе, Зелас. ти, рабира се, знаеш, че синеоки и прочие се срещаме рядко тук, а на север бъка от тях. Сега да не излезе, че цялата група германоезични народи произхожда от Балканите? Остави, че готите са гети, ами вероятно батавите са беси, бургундите - бриги, саксите - сапеи, тюрингите - трибали и те така...

А така, пак до храната опираме Кисело мляко, гордост наша.

По две причини. По лошото качество на образованието плюем тези, дето сме му ходили по мъките. По образованието като принцип обаче плюят онези, дето го нямат.

"Гърция" и "Испания" са места с "отвъдно" значение в ирландската митология. От "Испания" произхождат боговете. Колкото до "Гърция", тя като топос е класическо влияние през английски източници. Двайсетина години преди Book of Leinster да бъде съставена, ок. 1130-1135 англо-нормандският автор Галфрид Монмаутски пише "История на британските крале" под силното влияние на Тит Ливий и Вергилий. В стремежа си да изведе древен и благороден произход на бритите, Галфрид им приписва троянско потекло: бритите всъщност са потомци на троянски роби, разбунтували се срещу гръцките си господари след Троянската война, напуснали Гърция и стигнали дотогава безименния остров под водачеството на младия Брут, от когото остава името Британия. Book of Leinster е в очевидна зависимост от наратива на Галфрид. "Кралят на Гърция", "Кралят на света", "Кралят на Испания", "Кралят на Персия", "Кралят на Острова на четирите бури" и "Кралят на Източните острови" са имагинерни фигури с по-скоро митологично отколкото (квази)исторично значение в ирландския фолклор, особено в цикъла за ълстърските герои. Единствените образи на донякъде историзирани владетели извън самата Ирландия (тоест схващани като смъртни, а не като вид демони или богове) са "кралят на Британия", "кралят на Сасанах/Англия" (различен от британския, което е показателно), "кралят на Алба/Шотландия", "кралят на Лохлан и Западните острови/Скандинавия" и "кралят на Франция". Общо взето ирландското човешко "ойкумене", ако мога така да го кажа, свършва с Британските острови, Скандинавия и Франция, а всичко друго е имагинерен свят на чудовища, богове и демони. Така че нито "Гърция" е просто Гърция, нито "Испания" е просто Испания. Скандинавците или норманите не се бъркат с Фир Болг в ирландската стара литература. Скандинавците се наричат лохланци или лохланехи - от Лохлан, Страна на езерата, както е наричана родината им. Има Черни лохланци - датчани и Бели лохланци - норвежци.

Аз съм му чел само тази книга и си я смятам за много полезно пособие. Докато даскалувах, мои дипломанти превеждаха един труд за арианството и по тази книга си направиха част от апарата към дипломните работи.

Абе и аз съм светлоок, ама това наистина няма значение. Има светлооки турци, пакистанци, персийци, афганци, даже индийци... А и шведките наистина не са българки, колкото и да ни се ще. За компенсация това ни отървава и от шведите

С часове съм се смял. Всъщност това е една от няколкото книги, които съм изчитал изцяло на глас.

Това с Революцията е по-скоро невярно. Естествено, че има прекрасни историци, които са изследвали произхода й в дълбочина. Има си такова нещо като обективни социални процеси, които не се влияят от конспиративни теории. Но все пак е вярно, че през ХVІІІ в. масонските ложи стават любими модни клубове на политиканите. И дотам. Което няма нищо общо с прераждането като вяра, а още по-малко - като факт.

Препоръчвам ето тази книжка: Архимандрит Павел Стефанов. Ялдаваот. История и учение на гностическата религия. Изд. Омофор, София, 2008. 504 стр.

Добре казано. Това с африканските оракулки е разбиващо.