glishev

Това е то, искаме си обратно голямата носовка (хем йотувана, кога си требе) и ятовата гласна Може и титата мусикословесна да си върнем

Мирише на утрешен Нобелов лауреат по нещо Абе най-добре е момчето да изврънка едни пари от техните, да си вземе една празна раница и да обиколи Хеликон, Пингвините, Български книжици и Славейков. И където си хареса нещо, каквото и да е, да си го купува. Хората дават на чаветата си пари закакви ли не простотии, та може и за книги да дадат

Така е. Но именно по оцелелите няколко папируса можем изобщо да си вадим някакви реални изводи. А не по предположения, догадки и желания. Какво да се прави, не може по предполагаемо написани и предполагаемо изчезнали (а кой знае дали изобщо са съществували) данни да се вадят и позитивни изводи за великите познания на египтяните. Да, Тироглиф до известна степен е прав - гърците митологизират египтяните. Идеализират ги и им приписват много неща, които не могат да бъдат установени със сигурност. Но сами постигат забележителни неща (например дори само Архимед е невероятна фигура).

Мисля, че са си дублети. Аз обикновено пиша и произнасям хазяин, хазяйка.

Има, разбира се, но не знам някога младеж да се е оплакал от интереса на по-възрастна жена. Виж, има и едни по-неприятни случаи, но за тях вероятно трябва да се пише в медицинския раздел. Естествено, че приказвам глупости за гръцкия, но пък затова са класическите езици - да си убиваш времето с мръсни вицове на латински/гръцки.

С йотувана голяма носовка

Да, "Светът на Софи" също е стабилна книга. Точно философия за начинаещи.

Някакви българи вероятно е имало и от двете страни. Хора на един или друг властел - васал на Мурад или на Лазар, намерили се от двете страни на сражението.

Хващай книжки за самураите, братче. Бушидо, пътят на воина. Това са кратки напътствия, точно философия на ежедневието. Четат се леко, кратки са, интересни са, може и да се помисли над тях. Вътре става дума за сила на характера, реакции, поведение в разни ситуации. Разбира се, не ги чети буквално, чети ги за кеф. "Записките на самурая", нарича се още "Хагакуре" от Цунетомо е преведена у нас и според мен е адски добра книжка. "Кодексът на самурая" или "Будо шошиншу" от Дайдоджи Юдзан - също. И не е вярно, че философия се чете трудно. Примерно "Нравствени послания до Луцилий" на римския философ Сенека са много добър сборник с писма - точно за поведението и ежедневието. Книжката е дебела, но самите писма вътре са кратки и ясни, без сложни понятия и са написани на разбираем език. А все пак не са детински, нормални са си. Пробвай нещо такова и после можеш да си намериш и друго. Има и разни книги за Дзен, японската философия, ама тя е малко странна. Все пак е интересна, де. Има и един римски император, Марк Аврелий, който е написал съчинение "Към себе си". И него го има на български, кратко е, ясно е, а не е тъпо. Пак за философията в ежедневието. Пробвай там, ако искаш питай някой даскал за такива хубави неща. Ще си намериш нещо по твой вкус.

Не, изказвам се елиптично Именно трибалите вероятно са племето, което може да брои до три според предложеното от колегата Качо антично сведение, поради което вероятно са характеризирани с този филоним, в който различаваме корените treis за "три" и ballw за "хвърлям", "стрелям", но и "отчитам". Възможно е по-стара форма на филонима да е била "*трибули", от boulomai, "искам", "решавам" или boulH, "съвет" в институционален смисъл. Доколкото според автохтонната теория древните българи произхождат от траките, а за българите е разпространено схващането, че имат първоначално триделна структура на командуването и администрацията, можем да предположим аналогична триделна структура и у трибалите, предадена на българите. Като припомним убедителните теоретични построения на проф. А. Фол и изследователя на индоевропейския фолклор Робърт Грейвз за култа към Триликата Велика богиня-майка, известна и до днес в някои райони на Индия като Свинята-майка Триманджи, можем също така да предположим, че култът към аналогично божество е бил разпространен у трибалите. Доколкото ареалът им на разселване включва местността, където е открито Вълчитрънското съкровище (интерирано, според проф. Валерия Фол и Иван Венедиков по сакрални причини и церемониален начин), това предположение се потвърждава с голяма степен на сигурност от трикорпусния сакрален съд, фигуриращ в съкровището. Значението на числото три за трибалите може да се търси и в орфическата система на трихотомно деление на човешката същност на дух, душа и ум (pneuma, psychH, nous), запазена у несъмнено повлияни от орфическите мистериални култове неоплатоници от късната Античност. Разбира се, убедени сме, че култът към Тройната богиня и орфическите мистерии са практикувани заедно у племето на трибалите, за което нямаме основания да смятаме, че е останало изолирано от цялостната духовна атмосфера на останалата част от древна Тракия. Ето на, не спамя.

Е, как - трибалите.

Това е офф-топик, luboznatelnia. Между Константин и Теодосий империята си е една. Така че е официална религия на цялата империя. А няколко години преди римляните арменците и етиопците вече са приели християнството за своя държавна религия. Разбирай го така: в ІV в. християнството получава официално рамо от Британия до Червено и Каспийско море. Темата обаче е за друго - за първите епископи в България.

Ойкоорнитофил или ойкоорнитофтор

Темата би била забавна, ако ти, друже, имаше малко от малко знания.

Зелас, че не си филолог или историк е ясно. Ама като гледам, май и математик не си.

Язък, пропадна ми гениалната теория. Барем да беше paedo, та да кажем, че според римляните пърдят само жертвите на paedicatio Милев-Войнов дава форми pedico и pedicator с дълго [e] за дублети на paedico и paedicator. Възможно ли е формите с дифтонг да са създадени под гръцко влияние? Съществува дума paedor за нечистотия, така че не ми е много трудно да си представя и глагол *paedo като дублет на pedo и превод на perdomai.

Ta paidika май изобщо означава нещо любимо, миличко, обично. Plurale tantum, най-често в субстантивирана употреба за момче-любовник. Интересно, дали podex на латински е грецизъм с първоначално подигравателна конотация? Това paedico, -are спокойно може да показва, че италийците не са практикували аналния акт преди първите си контакти с гърците, щом заемката е придобила по-широко от оригиналното си значение. Макар че пък нарушителят на чуждо землище и крадецът могат да бъдат накарани да въртят irrumatio на ощетения стопанин. Весели антични нрави Хрумна ми, че произходът на "хюмне" може да се свърже и с това: Magnus Hirschfeld "Die Homosexualität des Mannes und des Weibes," Louis Marcus Verlagsbuchhandlung, 1914 (Magnus Hirschfeld, translated by Michael A. Lombardi-Nash, "The Homosexuality of Men and Women," Prometheus Books, 2000); Part I The Homosexuality of Men and Women As Biological Occurrence" - "Chapter 1 The Definition and Concept of Male and Female Homosexuality" p. 35-75 - (p. 41) polyhymnier - Hessen suggested polyhymnier instead of Uranier, because it had not been Urania, but Polyhymnia, who was the "the muse of earthly pederasty."

В отговорите на папа Николай пише, че сред българите действат презвитери. Дори за архимандрити нищо не се споменава в изворите. Може би никой от византийските покръстители не е бил с епископски сан. Такъв човек би бил тутакси канонизиран след смъртта си. Формоза Портуенски доста се сдушава с княза, но е отзован обратно в Рим и после в епархията си, когато Борис-Михаил го одобрява за постоянен епископ в България. Не знаем дали Формоза се е ограничил само с легатските си функции или е проповядвал сред българите (и на какъв език ). После Формоза става папа, а още по-късно е обявен за антипапа и посмъртно съден, но това са вече вътрешни работи на Светия престол. Може би и Фотий, и Николай са се притеснявали, че който и да е епископ или архимандрит, оставен за по-дълго в България, ще се сближи прекалено много с българския владетел и като предстоятел на тукашната Църква би се откъснал от юрисдикцията на Константинопол, респективно Рим. Офф-топик: @luboznatelnia: Още при Константин Велики, Галерий и Лициний християнството става първо равноправен (311-313 г.), а сетне, вече само при Константин - и официален (между 324-330) култ на империята. Между 337-361 християните започват истинска кампания срещу езичниците. В 361-363 Юлиан за кратко премахва официалния характер на християнството и въстановява официалните и локалните езически култове. В 363-379 има нещо като равновесие, но с превес все пак за християните - Йовиан, Валентиниановците, Валент и Грациан са си все християни. Теодосий Велики завършва процеса, изрично забранявайки езичеството (може би най-късно към 393). Тъй че можеш да пишеш периода 311-393 като преходен и да отдадеш заслугата или на Константин, или, ако си падаш по по-късната дата, на Теодосий.

Някой турски Димитровоолу Божидаръ би могъл да пресече веднъж завинаги обвиненията за жестокости и "османско иго" като отсече: "По времето на редица средновековни владетели българите са владяли днешни турски територии и то с желязна ръка, така че тихо, чоджум"

"Педерастия" етимологически е точно, доколкото на гръцки "пайдика"/"педика" е любимото момче, а "ерастес"/"ерастис" е влюбеният. Според Шаму редовият грък наистина се отнася с подозрение към тия отношения, но не и аристократът/евпатридът. Все пак за нас днес "педерастия" означава любов между мъже, а не между мъж и момче. Това за медицинската употреба на "педерастия" относно всеки анален акт, включително и между мъж и жена, не го знаех. Звучи ми доста странно. "Педофилия" също е доста добро понятие, защото си значи тъкмо "любов към дете" и сме свикнали да не правим разлика дали е към момче или към момиче. А "филия" в медицинска употреба е всяко привличане, често неестествено. Никога не съм чувал да се казва, че хетеросексуалният мъж е "гинекофил", при все че си е точно такъв.

Тази не е точно тъжна. Даже има нещо оптимистично в нея. Все едно знамето е избуяло отгоре.

Което само по себе си е любопитно. Месопотамия би трябвало да бълва пари.

Не отричам. Причините са сериозни. Но свидетелстват за промяна в мисленето - по-изгодно е да защитаваш важните територии далеч от тях вместо по самите им граници, а още по-изгодно е да ги ползваш като плацдарм за нова, още по-амбициозна експанзия. Но империята се променя и Адриан ясно го показва. Едно покоряване на Каледония вероятно би премахнало заплахата от пиктите и би направило невъзможни набезите на скотите, което пък в дългосрочен план би намалило разходите за охрана в Британия и вероятно би затруднило по-късните германски набези през Северно море, покрай които става възможен сепаратизмът на Караузий и Алект. За двете Германии е ясно, че значението им като щит за Галия ги "изплаща". Изоставените земи в Африка стават гнездо на така наречените квинквегенциани, които съсипват африканските провинции. Разбира се, Адриан не е можел да гледа в бъдещето. Изглежда, че Траян е можел Равновесието в Близкия изток наистина е постигнато за относително дълъг период, така си е. В дългосрочен план то се оказва проблем - позволява на Сасанидите да вземат властта в Иран и да подготвят кампании чак до Антиохия, Александрия и Константинопол.

След смъртта на Рим Адриан веднага изтегля гарнизоните от Асирия и Месопотамия. Римляните се задържат само по горното течение на Ефрат. Впрочем, Адриан изтегля и по-външните гарнизони от Каледония и започва строежа на т. нар. Адрианов вал от Ирландско до Северно море. Не знам дали пак той не изоставя и новопридобитите провинции Горна и Долна Германия между Елба и Рейн. Добре че не е зарязал и Дакия (което пък Аврелиан ще се види принуден да направи). Изобщо в политиката на Адриан е връщане в по-стари граници и окопаването по тях. Някои биха казали, че това е разумно и практично, други - че е една от причините за по-късната криза на империята. Със сигурност Траян и Адриан са безкрайно различни - Траян е последният от големите завоеватели, римски еспанзионист от класически тип. С Адриан започва епохата на отбраняващата се империя. Така че да, в последните години на Траян римляните за кратко администрират две новосъздадени провинции - Месопотамия и Асирия - недостатъчно време за издигането на нови градове и мащабни строежи. Доколкото знам, на бреговете на каспийско море има римски надпис от този период, а Евтропий пише, че империята излязла и на Персийския залив.

Педофтория или неотеропроктофилия биха били по-точни, но какво да се прави, терминът си е тръгнал и ще си остане.