glishev

Михов го каза вместо мен. Средновековието, Ренесансът и Просвещението са оставили адски интересни следи в Италия, а не в Гърция или Турция. На фона на Мистра, Кандия, Модон, Катерини и Родос мога да изброя двайсетина италиански градчета със запазен идеален средновековен вид, невероятни музеи (ако това те влече) и ежегодни панаири. И като добавим по-разнообразната италианска кухня, по-добрите италиански клубове, възможностите за алтернативни спортове (примерно лов с ястреби, какъвто са ми предлагали близо до Генуа - и не беше скъпо), сметката натежава изцяло в полза на Италия. Това е най-туристическата страна в Европа, какво да си говорим. А и Античността е добре представена в Италия - ми че там е самият Рим, да му се не види. Помпей, Херкулан, Пестум, Сиракуза, Сибарис, Анкона, Равена, Тарент, Бонония... А в Торино нощният живот не спира и денем За да се върнем на темата - уви, нито дори гръцкото, а камо ли турското и италианското ниво в обслужването са познати тук.

E, има го и обратното - че който много лала, малко може. Но в описвания случай картинката е много забавна. Или щеше да бъде забавна, ако не беше банална. Може и да си прав, че тая фалшива скромност е още от турско. Във всеки случай е станала и част от соц-нормата за поведение. А че мнозина схващат християнската идея за смирение по османски/социалистически, тоест като червене и дърпане тип невинна девица, няма какво аз да го обяснявам. Да му се не види, не обичам наглеци (макар че понякога аз съм от тях), ама и "божи кравички" не са ми по вкуса. Както обикновено, истината е някъде по средата.

Добрев, срам ме е от тебе. Впрочем, Качо, отде накъде истинските тюрки ще са (само) монголоиди? Това е заблуда, според мен. Слава на Тангра, и аз не съм специалист, ама все си мисля, че имам някакво понятие.

Свеж пример за християнски соц. С един пич година и нещо модерираме православното форумче на ДИР-а. Много е забавно, впрочем. На пича обаче му писва и зарязва модераторството. Аз нали, солидарен, също сдавам щафетата. Пускаме с човека една темичка - така и така, изберете си двама други юзъри за модери, пишем на админа и готово. И се почва: ах, аз не мога, ах, аз не смея, ах, това е толкова отговорно, ах това, ах онова, ах, вие бяхте толкова кадърна двойка (дрън-дрън, кодошехме се с народа през цялото време), ах, тежка е царската корона (WTF?! Модераторството е адски весело хоби според мен) и прочие лиготии. Връх на лицемерието, естествено. На хората много им се ще да потрият малко мнения на ближния, ама нали са все много набожни и смирени, а форумчето е за такива като тях - не им стиска да си кажат, че искат. Който най-много се дърпа, накрая той ще стане. Знам го от личен опит, нали така се стигна и до мене Същински соц - не се смятам за достоен, другари, но щом Партията повелява...

Психология на масите в Южна Сахара... мдааа, познато... Номадска урбанистика, Балистика на неподвижните тела...

Зитко, Гърция има огромно разнообразие от обекти - наравно са с турците. Вярно е, че турското обслужване е по-хубаво. Но за Италия си фундаментално неправ. Там разнообразието от обекти и възможности е просто несравнимо.

Аман бе, човек, тури тая картинка най-сетне.

О, Дионисе...

И това го има, да. То е неприятната страна на икуменизма. Една от неприятните страни.

Няма как да ти дадем инфо тогава.

За коя монета? Дай снимки.

Не може в една държава да важат и светските закони, и Шариатът. Особено в държава, чиято констетуционна система се опира на Великата харта на свободите и Habeas copus, чийто държавен глава е и глава на християнска Църква и където полигамията е забранена. Или първо трябва да се отменят монархията, Хартата и Habeas, или трябва да се разкара Шариатът. Тук има принципно противоречие. Инак се връщаме право в Средните векове със съсловното и племенно правораздаване - за нас едни закони, за вас други. Не става така, това поражда анархия. Скоро прочетох на сайта на британската монархия, че титлата "Защитник на Вярата" вече официално се тълкува в смисъл, че държавният глава е гарант за религиозните свободи на всички британски поданици. Хенри VІІІ със сигурност не е имал предвид това, когато е добавил формулата към титулатурата си. Всъщност смешното е, че тази титла е дадена на Хенри от папата, докато кралят още си е бил католик и се е забавлявал да пише антиреформистки трактати. След скъсването с Рим Св. Престол, разбира се, официално отнема това звание на Хенри, но британските монарси и досега си се кичат с него (а то първоначално не е било наследствена титла, а лично отличие) и му придават какъвто си щат смисъл. Е, Митак, мен това доста ме учудва. Като малък си четях баш синодалното издание на Библията - баба ми ми го беше връчила едно лято и каза, че това са стари еврейски приказки и че ще ми харесат. И аз си го четях като приказки. Всичко е до нагласата. Хем беше изданието от 1925, питаш ли ме с тоя правопис и с остарелите думи как съм се боричкал... като прасе с тиква. Не е чак толкова трудна Библията, особено във версията на Пърл Бък си е все едно четеш "Хари Потър". Е, старата, разбира се, късно се сети, че може да проявя нездрав интерес най-вече към "Песен на песните", ама на, вече я бях изчел Пък и всъщност Макавейските книги по ме кефеха, там имаше битки

Разлаях кучетата обаче отникъде не чувам за такава комуна. Може да е нещо от трийсетте години около владиката Симеон.

Мисля, че това е статия, може би уикипедска, писана от нашия Историк. Book of Common Prayer по-скоро е "Общ молитвеник" или "Книга с обичайните молитви". За нас е донякъде неясно точното отношение на High Church към св. Богородица и към тайнствата. Хем почитат Богородица, хем не дотам. Хем имат тайнства, хем май са по-малко от нашите. Пък и британският държавен глава е "Върховен Глава на Църквата в Англия", което звучи доста бомбастично - нито римският папа, нито българският, нито Вселенският патриарх в Цариград се нарича Глава на Църквата, камо ли Върховен. Глава на Църквата е само Христос, при това включително и в Англия. На това отгоре "Върховният Глава" е такъв не само за Английската, но и за Шотландската Църква, която е презвитерианска - няма епископи. Ами сега? Към коя Църква всъщност принадлежи "Върховният Глава" и чии обичаи следва? Обикновено англиканските (които наистина са полукатолически), но пък формално стои и начело на общност която дори от англиканска гледна точка технически е еретична. Самата Английска Църква не е единна, разбира се. През вековете от нея са се отделили и нароили безброй "Църкви", които не са дори протестантски, а постпротестантски. А вътре в остатъчните й редове има полукатолици, интелектуалци, заиграващи се с православието, неконформисти с доста ясен протестантски уклон, даже унитаристи (хора, които не вярват в Св. Троица, пълни монотеисти). И никакъв стремеж към догматична яснота. Book of Common Prayer поне на няколко места влиза в противоречие с Уестминстърската изповед от 1647 (когато Парламентът определя в какво вярва английският народ - една пуританска пародия на Събор). Английската Църква е христоматиен пример за "царство, разделено против себе си". За да е пълен хаосът, Английската Църква освен "Върховен Глава" си има и предстоятел - Кентърбърийския архиепископ. Като добавим, че от времената на Елизабет І балдахините на олтарите и олтарните прегради (спомен от иконостас) се украсяват с изображения на кралските гербове, излиза, че в Англия основната фигура на обожание е кралят/кралицата. А лично аз съм бесен от едно изказване на настоящия архиепископ - че Шариатът бил напълно приемлив, за да стане част от нормативната база на Обединеното кралство. Разбира се, службата им е много спретната, проповедта - съвестна, енориашите - благоприлични и дворовете - преметени. Не като при нас, за съжаление.

Относително по-близо до католицизма в по-стария му вид, а и до православието е така наречената High Church - това е течение в Англиканската Църква, което не отхвърля изображенията, признава поне пет от Вселенските събори, почита Богородица и светците и изобщо е доста консервативно. То обаче няма почти никакви привърженици, освен няколко британски епископа. Жалко, разбира се!

Да, ама по далматинския бряг са се запазили градове с романоезично население, които до ХІХ в. са възстановявали границата между между двете бивши империи под една или друга форма. Една от причините е била и че епископите им са били под пряката папска юрисдикция. Такава устойчивост на граница при смяна на населението има и в Северна Африка. В том І на Byzantino-Bulgarica имаше статийка по тоя въпрос.

Като пак има протестантизъм и протестантизъм. Обикновеният лутеран - епископалист или англикан, не е притесняващ. Но крайните разновидности на евангелизма... уффф, майчице.

Мисля, че да. Херодот ми е наблизо, но ме мързи да свалям книгата

Страхотен постинг! Херодот описва и ежегодното пътуване на даровете на скитите от народ към народ до остров Делос (ако не бъркам). Или беше Самотраки, забравил съм. Via sacra има и в Рим. А, струва ми се, Павзаний описва в "Обиколката на Елада" маршрут от светилище на светилище - истинско поклонничество.

Баба ти, фундаменталистката, е била права, за съжаление Католиците са си това, с цялото дължимо уважение. А, имаш предвид нещо като престижните колежи на йезуитите. Мисля, че те разбирам. Да, това е нещо, по което наистина сме назад. Но все отнякъде трябва да се почне. Дебатът за часовете по вероучение и за Духовна Академия е добро начало (макар закъсняло със стотина години). Тоест, става дума за един вид мисионерски дух в самата България? Да, това е труден момент. Вярно е, че има инерция точно по тая линия. Колкото до емоционалната близост, мен протестантският опит в това отношение откровено ме плаши. Голяма част от "протестантите" в България са петдесятни. Петдесятните често са харизматици и там "близостта" приема чудовищни форми. Действително трябва да се разяснява, че това са противоестествени и нямащи нищо общо с християнството прояви. Мои познати наскоро ми обясниха съвсем спокойно, че имсе е случвало да говорят "ангелски езици" по време на "служба" и останах като гръмнат. Православната Църква наистина трябва да бъде много активна по този въпрос. Впрочем, смятам, че вероучението в училищата би имало значение за противодействие на петдесятната пропаганда. Както виждаш, не би излязъл добър икуменист от мен - не одобрявам повечето инославни изповедания (за да не сме в тотален офф-топик ).

"Interlativo" - "достъпен"? потърси "достъпен" в българо-италиански речник.

А, да, ама те радикалите във всяка религия са си такива. От фундаментализъм не мож се опази - добре, че нашата вяра е кротка, та барем фундитата ни са безопасни, само говорят. Прав си за социалната ангажираност (почти липсва, ако не броим няколко свестни свещеници и тук-там по някоя малка организация на миряни). Има и една тенденция литургията да се служи на новобългарски, а не на църковнославянски. Лично аз предпочитам църковнославянската, но осъзнавам предимствата на новобългарската. Мога да я слушам и по двата начина, а е истина, че на български нито попът може да претупа текста (защото всички ще го засекат), нито е толкова голям рискът енориашите да изпозаспят Впрочем, има ги замислите и дебатите на енорийските центрове БПЦ да сформира най-сетне самостоятелна Духовна Академия, защото положението на Богословския факултет към СУ е много неясно. Имаго и напоследък по-активният дебат за религиозното обучение в Училищата. Има ги и самите енорийски центрове, разбира се, и Фондация "Покров Богородичен", и издателство "Омофор". Това вече са белези на съживяване на православната общност у нас. Там работят много свестни хора и вършат доста смислени неща. Вярно е, че слабостта им е, че са прекалено интелектуални, но и това, надявам се, ще е до време. Факт е, че например по въпроса с религиозното обучение Патриаршията, светските православни организации и Главното мюфтийство имат обща позиция, която правителството по-скоро подкрепя. Факт е, че например светски православни лица, работещи за енорийски центрове преди няколко месеца спечелиха дело по обвинение в клевета срещу петдесятна харизматична общност у нас и съдът се произнесе, че дейността на енорийския център е обществено полезна. За справка - харизматиците са тези, които на "службите" си се мятат, смеят се неконтролируемо и ломотят неразбираемо. Просто казано - неприятна секта. Факт е, че по сигнали от граждани Софийската митрополия сезира областната управа на София за опитите на сциентолозите да даряват литература в читалища и библиотеки. А на сциентолозите им е отказана регистрация като вероизповедание в България и в Германия, защото са смятани пак за опасна секта от тоталитарен тип. За тези неща почти не се чува не защото Църквата е инертна, а защото няма добър PR. Или по-скоро защото медиите ни по инерция не смятат БПЦ за новина (освен когато Божо Димитрофф се намеси с някой пореден полурелигиозен кич). Не е така в Сърбия, където например официозът "Политика" по традиция отделя внимание на изявленията на сръбските митрополити. В София действат поне десетина сериозни енорийски центъра (може би най-смисленият е този на храм "Св. св. Кирил и Методий" на Женския пазар, където свещениците са млади мъже), издават бюлетини, организират срещи, поклоннически пътувания и прочие. Преди около месец имаше доста голям поход от София до Рилския манастир по финалната отсечка от маршрута на пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски. Преди това имаше организиран от настоятелството на "Св. софия" планински поход Витоша-Верила-Рила, пак доста добре посетен. Вероятно щяха да се съберат още повече хора, ако медиите обръщаха внимание на мейлите, пращани от PR-ите на митрополията и настоятелствата, а не ги пренебрегваха. В нета човек може да слуша българското православно радио "Сион", поддържано от няколко млади калугери. На всичко отгоре атонският български манастир "Св. Георги Зограф" и издателство "Омофор" на практика бълват чудесна литература в голям тираж и на достъпни цени - светоотечески съчинения, жития на български светци, апологетика, модерни православни автори, църковна история, полемика, модерни католически автори. Тези неща са достъпни в "Хеликон", "Български книжици", в храма "Свв. Седмочисленици" и в православната книжарница на ул. "Бенковски" (точно до чайната под бул. "Дондуков"). Освен това има изключително незакостенели, а напротив - съвсем модерно звучащи православни български автори като Калин Янакиев, Георги Каприев, Пламен Сивов и Венцислав Каравълчев, които пишат и говорят и в нета, и пред публика. Има ги порталите като http://pravoslavie.bg/, които не са пълни с малоумия, а по-скоро със страхотни материали и връзки и се ъпдейтват редовно. Имаше го предаването "Професорско каре" по RE:TV, където четирима заявено религиозни преподаватели в СУ (Янакиев, Каприев, Бояджиев - православни и Градев - католик) редовно и добре говореха по всякакви обществени въпроси. Друг е въпросът, че публиката е възпитана по-скоро в бигбрадърщина отколкото в четене и слушане на нещо по-сериозно. Човек спокойно може да се ориентира, че има сериозна и смислена религиозна дейност у нас. Стига само да има интерес, а не да повтаря клишетата за инертната "попщина". Колкото до свещениците - няма по-близък до гражданите свещеник от православния. Православният поп е почти задължително женен, а не wannabe светец. Православният поп носи дънки под расото. Божидар Главев, бивш вокалист на рокгрупата "Ахат", днес е православен поп (даже леко фанатик). Лично аз познавам един близо четиридесетгодишен свещеник от "Покров Богородичен", отец Евгени, който е рокаджия и рокер Отец Йоан от Босилеград пък е човекът, който се опитва да поднови тамошната старинна църква, при все че сръбските власти му пречат (и че новият сръбски патриарх лично се опита да го прогони от енорията му). И се оказа, че най-голямата кампания в полза на отчето е дошла от негови приятели и фенове във Фейсбук - и от Сърбия, и от България. Лично аз не познавам по-гостоприемен, добронамерен, а същевременно и строг домакин от архимандрит Назарий, стария игумен на Кокалянския манастир. Нито пък по-симпатични и отворени типове от отците Веселин и Ангел, свещениците в "Св. София". Всъщност най-неприятни у нас са митрополитите (особено Галактион Старозагорски, Николай Пловдивски, Натанаил Неврокопски и Кирил Варненски). Да речем обаче доста смислен беше вече покойният Иларион Силистренски и моят личен фаворит - Неофит, митрополит на Русе, който е човек на място.

А, да, ама те радикалите във всяка религия са си такива. От фундаментализъм не мож се опази - добре, че нашата вяра е кротка, та барем фундитата ни са безопасни, само говорят. Прав си за социалната ангажираност (почти липсва, ако не броим няколко свестни свещеници и тук-там по някоя малка организация на миряни). Има и една тенденция литургията да се служи на новобългарски, а не на църковнославянски. Лично аз предпочитам църковнославянската, но осъзнавам предимствата на новобългарската. Мога да я слушам и по двата начина, а е истина, че на български нито попът може да претупа текста (защото всички ще го засекат), нито е толкова голям рискът енориашите да изпозаспят Впрочем, има ги замислите и дебатите на енорийските центрове БПЦ да сформира най-сетне самостоятелна Духовна Академия, защото положението на Богословския факултет към СУ е много неясно. Имаго и напоследък по-активният дебат за религиозното обучение в Училищата. Има ги и самите енорийски центрове, разбира се, и Фондация "Покров Богородичен", и издателство "Омофор". Това вече са белези на съживяване на православната общност у нас. Там работят много свестни хора и вършат доста смислени неща. Вярно е, че слабостта им е, че са прекалено интелектуални, но и това, надявам се, ще е до време. Факт е, че например по въпроса с религиозното обучение Патриаршията, светските православни организации и Главното мюфтийство имат обща позиция, която правителството по-скоро подкрепя. Факт е, че например светски православни лица, работещи за енорийски центрове преди няколко месеца спечелиха дело по обвинение в клевета срещу петдесятна харизматична общност у нас и съдът се произнесе, че дейността на енорийския център е обществено полезна. За справка - харизматиците са тези, които на "службите" си се мятат, смеят се неконтролируемо и ломотят неразбираемо. Просто казано - неприятна секта. Факт е, че по сигнали от граждани Софийската митрополия сезира областната управа на София за опитите на сциентолозите да даряват литература в читалища и библиотеки. А на сциентолозите им е отказана регистрация като вероизповедание в България и в Германия, защото са смятани пак за опасна секта от тоталитарен тип. За тези неща почти не се чува не защото Църквата е инертна, а защото няма добър PR. Или по-скоро защото медиите ни по инерция не смятат БПЦ за новина (освен когато Божо Димитрофф се намеси с някой пореден полурелигиозен кич). Не е така в Сърбия, където например официозът "Политика" по традиция отделя внимание на изявленията на сръбските митрополити. В София действат поне десетина сериозни енорийски центъра (може би най-смисленият е този на храм "Св. св. Кирил и Методий" на Женския пазар, където свещениците са млади мъже), издават бюлетини, организират срещи, поклоннически пътувания и прочие. Преди около месец имаше доста голям поход от София до Рилския манастир по финалната отсечка от маршрута на пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски. Преди това имаше организиран от настоятелството на "Св. софия" планински поход Витоша-Верила-Рила, пак доста добре посетен. Вероятно щяха да се съберат още повече хора, ако медиите обръщаха внимание на мейлите, пращани от PR-ите на митрополията и настоятелствата, а не ги пренебрегваха. В нета човек може да слуша българското православно радио "Сион", поддържано от няколко млади калугери. На всичко отгоре атонският български манастир "Св. Георги Зограф" и издателство "Омофор" на практика бълват чудесна литература в голям тираж и на достъпни цени - светоотечески съчинения, жития на български светци, апологетика, модерни православни автори, църковна история, полемика, модерни католически автори. Тези неща са достъпни в "Хеликон", "Български книжици", в храма "Свв. Седмочисленици" и в православната книжарница на ул. "Бенковски" (точно до чайната под бул. "Дондуков"). Освен това има изключително незакостенели, а напротив - съвсем модерно звучащи православни български автори като Калин Янакиев, Георги Каприев, Пламен Сивов и Венцислав Каравълчев, които пишат и говорят и в нета, и пред публика. Има ги порталите като http://pravoslavie.bg/, които не са пълни с малоумия, а по-скоро със страхотни материали и връзки и се ъпдейтват редовно. Имаше го предаването "Професорско каре" по RE:TV, където четирима заявено религиозни преподаватели в СУ (Янакиев, Каприев, Бояджиев - православни и Градев - католик) редовно и добре говореха по всякакви обществени въпроси. Друг е въпросът, че публиката е възпитана по-скоро в бигбрадърщина отколкото в четене и слушане на нещо по-сериозно. Човек спокойно може да се ориентира, че има сериозна и смислена религиозна дейност у нас. Стига само да има интерес, а не да повтаря клишетата за инертната "попщина". Колкото до свещениците - няма по-близък до гражданите свещеник от православния. Православният поп е почти задължително женен, а не wannabe светец. Православният поп носи дънки под расото. Божидар Главев, бивш вокалист на рокгрупата "Ахат", днес е православен поп (даже леко фанатик). Лично аз познавам един близо четиридесетгодишен свещеник от "Покров Богородичен", отец Евгени, който е рокаджия и рокер Отец Йоан от Босилеград пък е човекът, който се опитва да поднови тамошната старинна църква, при все че сръбските власти му пречат (и че новият сръбски патриарх лично се опита да го прогони от енорията му). И се оказа, че най-голямата кампания в полза на отчето е дошла от негови приятели и фенове във Фейсбук - и от Сърбия, и от България. Лично аз не познавам по-гостоприемен, добронамерен, а същевременно и строг домакин от архимандрит Назарий, стария игумен на Кокалянския манастир. Нито пък по-симпатични и отворени типове от отците Веселин и Ангел, свещениците в "Св. София". Когато ходихме с админите до храма "Св. Димитър", свещиникът, отец Радостин, беше изключително любезен и ни разведе из горната галерия с чудесни стенописи (които сега се реставрират). Всъщност най-неприятни у нас са митрополитите (особено Галактион Старозагорски, Николай Пловдивски, Натанаил Неврокопски и Кирил Варненски). Да речем обаче доста смислен беше вече покойният Иларион Силистренски и моят личен фаворит - Неофит, митрополит на Русе, който е човек на място. Разбира се, има и откровени мърши като епископ Сионий, семинарийския ректор. Такива хора трябва да се разкарат.

Михов, от монофизитизъм до миафизитизъм разликата е сериозна (като между единосъщието и подобносъщието ). Всъщност много православни не се замислят по този въпрос, но дълбоко в себе си са миафизити. Познавам дори католичка, която веднъж изказа миафизитско мнение пред мен без да знае нищо за Арменската Църква Абсолютното равновесие на Богочовечността си е трудна за схващане концепция. Както и тринитарната догма, разбира се. Инак относителната тежест на всички догматични различия е еднаква. Все тая е дали човек е еретик по отношение природите на Христа или по отношение на изхождението (технически термин, знам, че звучи смешно) на Светия Дух. Само дето у арменците примерно има една догматична ерес, а с времето католиците са натрупали поне три. За постпротестантите да не говорим, те вече дори са почнали да повтарят стари ереси. Богданов, ако всичко това стане, ще се окажа католик без изобщо да съм си променял вярата. Всъщност всеки православен е по-католик от папата

Така е. Да, ако имаш предвид кое влиятелно изповедание е относително близо до православието, да, това е католицизмът. Друг е въпросът, че не е достатъчно близък, за да бъда икуменист с чиста съвест.