glishev

Боже, тая тема жива ли е

Когато те хулят несложно устроени хора, това значи, че си на прав път

Половината от безсмъртното ми творчество е посветена на борбата с автохтонщината

Малко ми напомня за нашата приказка с младежа, който се изкачил от долната земя на горната като хранил орлите, които теглели коша му, с печено месо, а когато свършило, отрязал от петите си.

Аз обаче съм педант. Едит: сигурно затова не харесвам автохтонизма - в него липсва не само педантизъм, ами дори и обикновено внимание към детайла, факта, опита и логиката.

Папа Урбан VІІІ, 1642.

Благодаря за загрижеността, развесели ме. Да върна ли жеста като препоръчам спешно сдобиване с правописен речник на съвременния тракийски език Така де, всеки има отчаяна нужда от нещо конкретно на тоя свят

Богданов, виждаш ли какви работи се мъдрят над постинга ти? На хапчета от сушени жаби ми мирише на мене...

Е, мерси, все си мисля, че поне не пиша "цемз", па и май що-годе съм наясно със смисъла Ех, автохтонството е тежка мъка...

Може да не е чувал за Селинджър обаче му се струва, че разбира "Книга на мъртвите".

Сещам се как Дарт Вейдър разправяше apology accepted на някакъв току-що удушен провинил се офицерин

Учи правописа, братле.

От "Книга на мъртвите" помня един любим стих: "Здравей, о, мое сърце! Здравейте, о, мои вътрешности!" Гениално, безсмъртно произведение, в което се разкриват обществените противоречия на раннокласовия строй и мъката на лирическия герой, въплъщаваща в себе си мъката на египетския народ, който под "Възлизане на душата към истинската светлина на деня" има предвид освобождението си от робовладелските условности и надеждите си за едно по-добро бъдеще! Анонимният народен певец вдъхновено излива в своето произведение правдивите чувства на възмущение пред фараонския и жреческия разкош, съпоставен със страданията на отрудения египетски селянин и работник. А Селинджър пише за преражданията, колкото и Упанишадите са упътване за експлоатация на тротинетка. Богданов, извини се на Селинджър Абе, на мен като ми е любима книга "Панаир на суетата" да не съм бил Амилия Седли

Не се казва нито "в амфас", нито дори "в анфас". Казва се "във фас" или "анфас". Няма "презумции", а "презумпции". И те не се правят, а се имат. Имената на религиите на български се пишат с малка буква. И т. н. Невероятно е как хората се гордеят с липсата си на ценз и раздават премъдрост на килограм, а са скарани с ортографията, ортодоксията и ортопраксията...

О, Господи, защо позволяваш да се прераждат хора, които не четат Селинджър? Може би за да го прочетат най-сетне? А тия, дето ползваме книгите по предназначение, ни готвиш за библиотекари на небето? Значи Борхес е бил прав и Раят е библиотека... Впрочем, силно подозирам, че и в предишния си живот не съм вярвал в прераждането. Смятам и в следващия да не вярвам.

Бравос, пускай. "Джаз"-ът е с много снобски текст, ама кефи.

682 г. сл. Хр. Някъде из Шуменското плато... - Боли! - Трай, сюбеги, за хубост! - Ах, мамицата ти, боли, ти казвам! - Еее, сюбеги, голям хан си вече, бива ли така детински. Готово. Виж се в огледалцето. Аспарух се протегна, взе огледалцето и се огледа. Две огромни фибули бяха боднати в клепачите му и ги придържаха към веждите. - Абе, Терес, на идиот мясам... - Временно, сюбеги, временно. Да не са ти толкова дръпнати очетата. - Я да видим тая работа... Аспарух стана от кушетката, излезе пред юртата, а там кесеха княз Слав, жена му Славуна и дечицата им Славчо, Славинка и кокер-шпаньолът Ставраки, бивш военнопленник, сега превъзпитан и преквалифициран в овчарско куче. - Как е, бре, пезевенклер?! - подвикна Аспарух. - Тц, тц, сюбеги, жрецът Терес съвсем те е поевропейчил - закима семейството. Кокерът излая радостно. - Хубаво - Аспарух се обърна към Терес: - Тракиецо, ще подложиш на същата операция боилите и войската. - Слушам, сюбеги! - И още нещо. Повече за "сюбеги" да не съм чул. Ще ми викате "Ваше парадинашество". - Слушам, сю... Ваше парадинашество! - Слава на Танг... на Дионис, искам да кажа, я дайте малко кумис, че зверски ме цепи главата от тия игли. - Нямаме кумис, Ваше парадинашество, само тракийско вино - обади се несмело княз Слав. - нали правим културна реформа. - Ох, от тоя киселоч ме боли стомахът, ама дай, хайде, като ще е за каузата... В този момент до юртата дотича вестоносец. - Велики падишах! - Сега пък падишах. Кой си ти бе, момче? - Бившият багаин Токту, понастоящем мирза Хозрой, велики падишах! - И по каква работа? - Долагам, че строежът на зороастрийския храм приключи успешно, велики падишах! - А, браво, браво. - Ханът-парадинаст-падишах се обърна към княз Слав, Славуна, Славчо и Славинка (Кокерът Ставраки беше зает да си брои бълхите и пропусна думите на владетеля): - Народе! Оттука нататък не искам да чувам, че не сме били европейци! Европейци сме! Ей го, вие сте малко мърляви, ама иначе сте си европеидни. Аз съм мултикултурен, както ме гледате. Нито са ми дръпнати очите, нито нищо. Имам си зороастрийски храм, имам си и тракийски жрец да служи в него служба на Дионис. Утре ако искам, мога и да се покръстя, дето се вика. Това е, сега ако някой каже, че съм тюрко-алтаец, мамицата му таковвам! Тук ще бъде България! Казах! И ханът-парадинаст-падишах заби копието между краката си... но това е друга приказка.

... по молитвите на Твоите светци...

Един джентълмен никога не би се превъплътил в дама - това би било недискретно

Яко - Slavonicъ Metalъ

Съвсем разумно мнение.

Може пък и някой да премести тия постинги на по-подходящо място (извинявам се, офф-топикът тръгна от мен... както често става). А и, разбира се, истината не бива да излиза наяве. Обезглавителю, не мога да нося лична отговорност, защото не съществувам. Аз съм само фиктивен образ, зад който се крият Администраторите Кристо и Део. Впрочем, подписът ми е по исторически постинг на Великия Модератор на http://toulouse.fr/ Симон дьо Модерор, когато се е канел да банне катарите от една крепост.

Дзелас, аз пък тук си държа и книгата "Власт и убеждение в късната Античност". Заглавието не прави двата феномена еднородни, а само ги представя в синхронен вид. Не бъркай ролята на съюза "и" Мдааа, може би все пак трябва да се учи и малко строга старомодна граматика... Леле, учениците сами да си избират учебниците... може и новородените да си избират марките сухо мляко. Да отменим чинопочитанието в армията, да обявим обща собственост на всичко и да заживеем в горите.

Може би трябва да се напише конспиративистка книга за световния заговор на Ордена на Модераторите. Илюминатите и тамплиерите ще минат на втори план. Древните калугери, стържещи по ръкописите на Вергилий, за да преписват отгоре жития, са първите зли модератори. После, разбира се, идва открито модераторският режим на Михаил VІІІ Палеолог, който банва за постоянно кръстоносците от http://constantinopolis.empire.byz/ и се титулува in Christo Deo fidelis Imperator ac Moderator ac semper Augustus Romaeorum - вероятно Кристо и Део са админите, които стоят зад режима на модераторите. В днешно време Орденът на Модераторите е завзел всички ключови позиции в нета и модерира ли, модерира, проправяйки път на Матрицата, Новия световен ред, пантюркизма и рептилоидите едновременно.

Българите не били искали... Дзелас, откога в науката искането има значение? И аз не искам да съм рус, ама и да си боядисам косата, пак ще прорасне жельтичка (или да съм потомък на Насакото Яката, разбира се - добър пример, нищо, че безсилно е оставен без коментар). Това не е концерт по желание, обективната реалност може и да се различава от демократичната воля на мнозинството. Впрочем, фактите винаги са били неприятни за тълпите. И наука винаги се прави малко по-далеч от светлините на рампата. А "родовата памет" в случая е етикет на едно желание - не се поддава на изследване. Ерго не съществува. Пък и да, доста хора се записват с екзотични етноними при преброяване. Толкова за "родовата памет". Дорис, това е много интересно. Комунистите започват като яростни хипари в науката, но лека-полека стигат всъщност до бая десни, консервативни и нехипарски схващания. Лошото при тях е, че дори позитивизмът им (инак сам по себе си прекрасна черта) е подчинен на идеологията. Без марксистко-ленинските догми повечето соц-учени биха били стожери на common sense. И в частните си разговори често са по-смислени отколкото в публикациите си. Инак добрият стар позитивизъм е, слава Богу, по-стар от соца. Чиста проба просвещенски дух. Историк, донякъде си прав за естественото движение на разговора около основната тема. Но - всичко с мяра. Никога не бива да се забравя основният повод за разговора/урока и да се потъва в скоби и странични неща до без край. Та, dictis necessariis, Картаген трябва да бъде разрушен, а траките нямат много общо с етногенезата ни. И не, богомилството и християнството нямат нищо общо с "орфизма", отци сенатори...